четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Споделено от Калин Терзийски



Здравейте.

Аз съм Калин Николов Терзийски, на 43 години, мъж, българин, среден на ръст, с кафяви очи, черна коса, прошарена по слепоочията, живея с жена си, с която обаче нямам официален брак. Тя е психолог и ме лекува от дребните ми лудости. Имам дъщеря на 17, която учи в немската гимназия. Писател съм, но също така рисувам и се занимавам с обществена дейност. Но не и с политика. В миналото бях лекар. Работех в психиатрична клиника. После бях и сценарист последователно на поне десетина телевизионни предавания и радиопредавания, писал съм в повечето известни списания и вестници. Така си изкарвах прехраната. Преди пет години успях с усилие на волята да се спася от тежък алкохолизъм и зависимост от наркотици.  Сега съм здрав, слава Богу. Имам брат, който също пише проза и поезия, но иначе е култов мебелист. Родителите ми са живи и здрави и много активни хора. Имам много приятели. Въпреки, че от години не работя в никаква институция или организация, фирма или предприятие – аз съм извънредно зает. Опитвам се да докажа, че човек може да живее достойно дори и в България само с писателския си труд. И успявам. Написал съм 4 романа, седем или осем  сборника разкази, три стихосбирки и съм участвал в десетина антологии и т.н. Общо взето – работещо момче.

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
Всяка една си има своя чар. Ако кажа една – ще ми стане мъчно, че съм подценил останалите.

А коя бе най-трудната година в живота ти?
За трудните…май важи почти същото. Всяка си има своите специфични трудности. Но като че ли най-мрачна година ми беше 2006. Но честно казано – не помня нищо от нея. Едва ли можете да си представите, но е така.

В какво вярваш?
В Иисус Христос.

Вярваш ли в хората?
Не особено много. За съжаление. Но се старая да ги обичам.

А в себе си?
Не повече, отколкото на хората. Но се старая да се обичам.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Рядко мисля за това. Принципно – да. Защото съм християнин. Но не мисля за това. Живея сега.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Общо взето – за нищо. Мечтанията са нещо, което се върти в главата на човек, който не е готов да се хвърли и да постигне. Аз бих искал и надявам се – успявам до някъде – просто да си поставям едни не съвсем конкретни, но смислени цели и да ги постигам. Надявам се, че Бог е винаги с мен. И всъщност – аз знам това.

За колко време напред мислиш?
Понякога – и за много – примерно за десет години. Но остаряващият човек не бива да мисли за годините, когато ще бъде стар или мъртъв. По-скоро мисля до час или седмица напред.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
За куп хора. И някои от тях ми се сърдят. И аз искам да им се извиня. Когато се занимаваш с хиляди неща – пропускаш да се усмихнеш на хиляди хора.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
Не.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
Мисля, че не. Дълго и упорито съм се учил да не съжалявам за минали неща.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Настоящето. Най-вече то.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
Само и само сега. Всички други времена са били къде къде по-ужасни. И ми се ще хората да осъзнаят това, по дяволите. Та до преди две поколения хората са умирали от възпаление на зъб, от порязване на пръста, средната възраст е била 40 години, а на хиляда деца са умирали 100 и повече. Помня времената, в които и токът беше лукс (лукс апропо означава именно светлина). Сега се обаждаме на Лос Анджелис, за да попитаме за рецепта за чушки, пълнени с боб. Велико време!

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
О да – при това не едно. Поне три. Ню Йорк, Флоренция, Лос Анджелис.

Обичаш ли Живота?
Доста.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Работа, мислене, писане.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Природата, хубавите жени, хубавите неща, създадени от човека – независимо дали са велосипеди, палитри на художници, паници с леща, дрехи, парфюми, картини или скулптури. Не деля майсторството на човека на висше и низше. Готвачът е не по-малък майстор на шедьоври от художника. Стига направеното да е за доброто и благото на хората.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме досадните и неумерени хора, които непрекъснато нещо искат като малки и нахални деца. И още повече – защото те са непрекъснато вкиснати, недоволни и мънкащи. Ще ми се да ги възпитавам – че човек трябва да е независим, смел и самостоятелен в живота си; и смисъла и щастието си трябва да създаде сам. Зарежда ме пътешестването и големите разходки сред природата.

Къде се чувстваш най-добре?
По хълмовете над Банкя, както и в кафенетата в центъра – на открито под жълтите листа. С лаптопа ми. Който е моята историческа библиотека, масата ми за писане на писма, работният ми тезгях и също даже – малкото ми кино.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Може би – печката. Защото обичам да готвя. Телевизора. Защото обичам да гледам исторически предавания. Библиотеката – защото обичам книгите си. Гардероба – защото обичам старите си дрехи-доспехи. Чекмеджето с бои и пастели, моливи и картони. Защото обичам да рисувам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата ми в Бог. Който е в сърцето ми. Винаги и само с него говоря. Във всеки ден, за щяло и нещяло. Бог не е Някой Там. Той е непрекъснато във всяка моя секунда и право в сърцето ми. И в сърцето на всеки друг, надявам се. Вярвам в това. Човек си казва така: Нямам сили. И после се усмихва и си казва – давай, имаш сили! И сили се появяват. Силата идва тогава, когато се изчерпи слабостта. Изцеди слабостта си, премажи я с крак. В отчаянието има страшна сила. В края на силите е истинската мощ.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Просто не мога да изброя, защото наистина са много. Жена ми, родителите ми, брат ми, дъщеря ми, куп приятели. А и някои съвсем далечни хора. Но човек никога не знае кой ще промени живота му из основи. Човек просто стои и приема живота. Като диспечер.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Искам да науча добре английски, защото все още се смущавам да го говоря и не ми е чист. Иначе съм си добре. Хаха. Глупости. Човек е добре да се приема такъв, какъвто е. Аз се стремя към това. Това не пречи на самоусъвършенстването. Но без упреци към себе си.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Да.

А от самотата?
Не знам - какво е по-точно „самота“? Има седем милиарда човека на Земята. Поне половината имат нужда от помощ. За каква самота става въпрос в такъв случай?

Какво те кара да се чувстваш жив?
Добре свършената работа в полза на хората. Да видя човек, щастлив благодарение на мен. Даже не щастлив… просто радостен.

Какво ти дава представа за вечност?
Нищо. Всичко на тоя свят е смешно. Цък и вече го няма. Всичко. Това е великото. Че въпреки това ние смело и въодушевено живеем.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Вдъхновението от напиращата отвътре сила. Която искаш и търсиш и тя идва. Силата за работа и за правене на добри дела. Въпреки всичко. Силата, която кара полярния изследовател да извървява още една миля в смъртоносния студ. Силата, която кара обикновения човек да става отново и да тръгва да твори обикновените си, велики дела. Която не е сила на тялото или сила на душата. Тя е сила, идваща от никъде. Всъщност – явно от Бог.

Какво е щастието за теб?
Да имам тази сила, за която говорех. Да усещам вдъхновението в себе си. Бученето на подземната река в мен.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Винаги съветвам хората да бъдат смели. Смелостта се култивира. Човек я развива у себе си, както развива мускулите или както изгражда умението да чете и пише.

Какво може да те разплаче?
Нещо толкова хубаво, че чак тъжно.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Да се усмихна красиво – красивите неща. Но аз се усмихвам и грозно. Сардонично. На грозни неща.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
О, струва ми се, че дори и половината не е подредена. Доколко ще е интересна и хубава тая част, която предстои да се подрежда – това зависи от мен и от Света. А и двамата сме твърде непостоянни.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Това, че се изправях след всеки най-страшен неуспех и провал и пак тръгвах усмихнат напред. Тихо ръмжейки. Без да знам това всъщност напред ли е. Защото никой не знае.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
В живота си ценя най-много живота си. Той е това, в което е всичко останало.

Няма коментари:

Публикуване на коментар