вторник, 21 март 2017 г.

Споделено от Виктория Маринова




Казвам се Виктория Маринова. С разностранни интереси и увлечения, с дипломи за няколко професии, нямащи нищо общо помежду си и работила какво ли не за насъщния след промените. Автор съм на книгите „Купидонови стрелички” - с любовна лирика и  Жизнотека” - със стихове за живота и продиктувани от него. С писане се занимавам от съвсем малка - първия си стих, за пролетта, написах на 8 г. и бях много горда с творбата си. Когато бях в 6-ти клас написах и първите си разкази - тогава имаше една мода ученичките да преписват една от друга любовни разкази - написах няколко за моите любовни трепети, които дадох на съученички да четат, като скрих, че аз съм авторът. А те ги харесаха и започнаха да ги преписват в своите тетрадки. Като ученичка посещавах кръжок по рисуване, пеех в хор народни песни, свирих на фанфар в училищния оркестър и спортувах…



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Искрено се надявам най-хубавите моменти да предстоят. Иначе съм имала много хубави моменти и вълнуващи преживявания, но всяко хубаво нещо съм получила по трудния начин или съпроводено с някаква фаталност. Например в 9-ти клас станах градски шампион на 100 метра гладко бягане, което беше за мен изключителен успех, понеже като бебе съм имала рахит и късно съм проходила, а като дете страдах от подкожен ревматизъм. Наградиха ме със златен медал и грамофонна плоча на група „Тоника” пред строените отбори от всички училища в града. На слизане от почетната стълба стъпих накриво и навехнах глезена си.


А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Много трудности съм преживяла, като се започне от това, че сестра ми почина месец след моята сватба, като се е хвърлила от висок етаж пред входа на блока, където живееше, което беше причина да прекъсна следването си. Последва тежка бременност, която изкарах в болница, а после и тежко раждане, три месеца след което почина баща ми на 58 години.


В какво вярваш? 
Вярвам в Бог.


Вярваш ли в хората? 
Вярвам в човека, като божие творение.


А в себе си? 
Разбира се! И да искам да се излъжа, не мога.


Вярваш ли в Живота след Смъртта? 
Вярвам във вечния живот на душата.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш? 
Мечтая да не остана без мечти някой ден. А се надявам и занапред за мен бялото да остане бяло, а черното - черно и да не се размият в сиво. За някои може да съм твърде праволинейна с този начин на мислене, но клавишите на рояла са също бели и черни, а от тях може да се изтръгне вълшебна музика. Тук е мястото да споделя мой стих, написан в близкото минало:

Сбъдни мечтите

          Загубил ли си своята надежда
и всичко, в което вярвал си ти,
назад отчаяно недей поглежда,
последвай смело твоите мечти.

В живота има загуби, победи,
недей да губиш себе си, помни!
Не нарушавай дадени обети,
не унищожавай никога мечти!

След всяко падане се става,
недей да падаш духом ти –
и паднал да си, пак остават
неизживените от теб мечти.

Дори ръка подадена да нямаш
в най-трудния за тебе епизод,
не спирай никога да се надяваш,
          сбъдни мечтите си в този живот!


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? 
Всяко нещо с времето си. Умея да чакам.


Каква роля играе прошката в твоя живот?
Вътре в себе си съм простила и на тези, които не са поискали прошка.


Има ли непростими неща, според теб? 
Непростима е завистта. 


Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега? 
Миналото е важно дотолкова, доколкото в него е засадено дървото, което поливам все още в настоящето, за да бера плодове и в бъдеще.


Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла? 
Харесвам нашето време и не го сменям за друга епоха. 


Кое е най-важното пътуване за теб? 
Пътуването навътре в себе си - един път вървя уверено, друг път надничам плахо зад ъгъла - подобно на беленето на глава лук свалям обелки една след друга, понякога ми люти и плача, но е здравословно.


Обичаш ли Живота? 
Да, обичам живота от зародиш, когато майка е правила опит да ме махне, тъй като не са искали с баща ми да имат второ дете.


Кои са най-красивите гледки на света за теб? 
Как да отговоря на въпроса, след като не съм обиколила света, че да сравня кои са най-красивите гледки! От местата, които съм виждала, ме порази с красивия залив едно френско градче- Menton. Най-много красота, събрана на едно място, видях в музея „Прадо”.


Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”? 
Навсякъде, където мога да бъда себе си, се чувствам уютно.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? 
Имам стих, който дава отговор на този въпрос:
Псалм

Господи, ти щит си мой –
изпадна ли в неравен бой,
Теб търси моят дух сломен,
вяра да дадеш на мен…

Да продължа напред да крача
и да забравя всички неудачи –
пречките да са преодолими
          и любов в сърцето ми да има.


Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Мъжете в живота ми - баща ми, а след него моят съпруг.


Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си?
Да не играя винаги с открити карти, образно казано. 


Намерила ли си призванието си? 
Призванието ме намира.


Търсиш ли смисъла на Живота? Какъв е той за теб сега? 
Имаше период, когато ме вълнуваше смисълът на живота и смъртта, търсех отговори, които ми поднесе животът по-късно.
Сега животът за мен е вълнуващо приключение.


А какво те кара да се чувстваш жива? 
Вярата в утрешния ден и любопитството - какво ли ще се случи?


Страхуваш ли се от Смъртта? 
Нормално е човек да се страхува, инстинкт за самосъхранение.


А от самотата? 
Сама със себе си съм в добра компания и не съм си скучна. 


Какво ти дава представа за вечност? 
Ще отговоря с мой стих:
Вечната пролет

Пролетно ми е, а живея в края на лятото,
в краен квартал на града, в квартира с тераса на юг,
където посрещам малкото мои приятели
на малката масичка, изпълнена с много уют.

В голяма саксия отглеждам нарциси пролетни,
слънчево жълти, надзъртат навън към полянката,
накичена с тъмносини теменужки кокетни,
над които с бяла премяна се фукат джанките.

Пролет е. Природата ражда. Покълва надежда.
Надежда за нов живот пулсира във вените ни.
Възкръсва Христос! За миг нагоре всеки поглежда.
          Безгласно се моля: „Господи, прости вините ни!“


Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често? 
Различно е - един път положителни емоции са давали тласък за важните ми стъпки, друг път чувството за справедливост… Като цяло ме владеят положителни емоции най-често. 


Какво е щастието за теб?
Щастието не е константа - днес човек може да е щастлив с едно, утре с друго, а това от предния ден да му е ненужно.


Опиши ми един съвършен ден...
Съвършен е Бог, ние може само да се стремим към съвършенство. Перфектният ден би бил денят без войни и насилие. 


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат себе си. И да се отстояват почтено пред другите!

Какво може да те разплаче? 
Сцена от филм или нещо прочетено, мил спомен от миналото.


А какво може да те накара да се усмихнеш? 
Весела случка, виц и богатата ми фантазия.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Има още за нареждане и се надявам да не липсват парчета.


Какво искаш да оставиш след себе си? 
Бестселър (казвам го с насмешка, но знае ли се).


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 
Сам по себе си животът е ценен и благодаря за всеки миг!

Всеки миг

Всеки миг е тържествен
ако ние не забравяме,
че по образ божествен
          сме всички направени.


понеделник, 20 март 2017 г.

Споделено от Румяна Иванова /Фосъл/




Аз съм Румяна. Коуч и юрист. Преди две - три години бих се представила с много повече думи, но днес такова представяне ми се струва напълно достатъчно. За тези, които предпочитат повече информация - най-отдолу са линковете към сайта и към фейсбук страницата ми.


В какво вярваш?
Най-силно вярвам в "клишето", че на този свят всичко е възможно. Казвам "клише", защото с тези думи съм закърмена, но в действитвителност съвсем доскоро не им вярвах. Сега съм убедена, че наистина почти всичко е възможно. Има си "правила" за това, които не много успешно спазвам, но успея ли /а то най-често е, когато съм наистина притисната до стената/, нещата се получават. Всъщност това са истини, които знаем по рождение, но не им вярваме. Струват ни се много лесни за изпълнение, а ние свързваме успеха със сложност и много трудности.

Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
И сега е пред очите ми... Стоя и отказвам да повярвам. Случило се е... Случило се е нещо много страшно, нещо невъзвратимо... Татко ми... На погребението ходех като сомнамбул. После чух, че хората се чудели как мога да разговарям "така спокойно" с всички. Защото аз  ходех между тях  и ги питах  как са. На самото погребение.
Нарича се шок. Отказваш да приемеш реалността и си измисляш друга... Истинската мъка ме връхлетя на другия ден, когато събуждайки се, не видях сребристата чашка с чая ми на масата. Винаги той ми приготвяше чая, когато се връщах у дома и с часове седяхме и разговаряхме.
Другото е една диагноза. Казаха "тумор" и после казаха, че трябва да отида и да го изследвам, дали е доброкачествен или не. Всичко в мен обаче се противопоставяше на това. И на диагнозата, и на изследванията... Не отидох да го изследвам. Той изчезна по друг начин... Не искам да кажа нищо повече за това, защото в такава ситуация всеки сам решава как да постъпи. А и мина време. И колкото и да не е за вярване, почти забравих. Но този случай преобърна живота ми. Промених се из основи. Амбициозната и безпощадна към всичко жена изчезна...

За какво мечтаеш?
Този живот е толкова хубав!... И като че ли нямам мечти.
Всъщност... имам една мечта. За след години. Селце край река, цветна градина, до нея зеленчукова градина... А ние с НЕГО си говорим по следния начин: Той казва - "Пак ще вали", а аз отговарям - "И аз теб!". Аз казвам - " Утре обаче ще е хубаво времето", а той отговаря-  "И аз теб!"

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето обикновено ми стига. Спира да ми стига времето, когато се върна към предишната Румяна, която, когато имаше да върши нещо важно, отделяше 90 процента от времето за мислене и отлагане и после в останалите десетина процента време искаше да свърши всичко, и то перфектно.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Най - важното нещо! В трудни моменти започвам с нея. За прошката и как да се научим да прощаваме мога да говоря с  часове. И го правя винаги, когато някой поиска. Защото при мен тя трудно се получи. Егото ми дълго не искаше и да чуе, че в нещо съм сгрешила или пък , че някой друг е постъпил по- правилно от мен. По-точно то чуваше, много добре чуваше, но толкова силно го болеше, че превръщаше денонощията ми в кошмар. И аз се предавах...А да простя на някого, който ме е обидил? Исках, но не можех....
Днес обаче мога да простя всичко, не почти всичко, а ВСИЧКО. И на всеки. Защото във всяка чужда постъпка виждам миг от себе си...
Водя две групи за коучинг и личностно развитие, с които се срещаме два пъти в месеца на различни места. Понякога в офиса, друг път пътуваме. И дискутираме подобни теми. Не само за прошката, но тя е сред основните разговори. Идват много интересни хора. Доста от тях изобщо не ми вярват, че мога всичко да простя. Това обаче не ме обижда. Защото и аз доскоро не вярвах, че е възможно. Дори имаме една такава практика - "Колко не ми вярваш?" Изключително полезна практика. Новите хора обикновено са предпазливи, но ги насърчаваме и добиват кураж.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Връщам се в миналото, да. Но със специална цел. Гледам на различните минали ситуации от различен ъгъл. И това ми върши добра работа...
Наскоро ми се наложи да се срещна с един съученик. Зубрач, плюс натегач, плюс доносник - като такъв го помня. Но станал високопоставен шеф. При който трябваше да ида в приемното му време.
"Абсурд да го направя!" - си казах първоначално...Но ми напомниха "моята проповед за подобни ситуации". Имам си около мене хора, които не пропускат да ми напомнят, когато твърдя нещо, а после в живота не го прилагам....
И започнах да се връщам назад и да си спомням всичко, което можех да си спомня за този човек. Не преобразувах мислено лошите ситуации, а се опитвах да си спомня добри такива. ...Беше зубрач, натегач и доносник наистина, но никога не отказваше помощ, макар ние рядко да му я искахме. Винаги имаше достатъчно пари и обичаше да черпи. Не се обиждаше от това, че винаги го изолирахме. И ми измисли прякор! Измисли ми прякор, на който не обърнах внимание, защото не беше от човек, когото харесвах - "умопомрачителни очи"... Умопомрачителни очи, представяте ли си!... Записах си час и отидох в приемното му време. И стана много хубава среща!

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
С три думи - Обожавам го Живота!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Един чифт детски очи, щастливи, че са ме победили на "Не се сърди човече"... Тъмносините очи на мама, когато очаква да чуе дали зелето й със свинско ми е харесало... Мъжки поглед , в който откривам, че поне в този миг съм единствена в света... София, погледната от Витоша... Брегът на Темза... Крайбрежието на Солун.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В планината, до вода. И на брега на морето, но на някое спокойно и диво място.





Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Макар да си мисля, че знам рецептата за изход от почти всичко, в трудна ситуация най-често първо рева. Когато се уморя, отивам в спалнята, лягам и заспивам. Събудя ли се, вече мога  да реша ситуацията. Имам и силите, и начините.
Не знам как става. Правя го от много години. Опитвала съм и без това, по други пътища, но не става... В началото имах тежки проблеми с ъс семейството ми заради това спане. И е разбираемо. Имаме проблем, всички са настръхнали..., очаква се, че цялата вечер няма да спим, а аз се измъквам от общата говорилня, слагам шумозаглушители, пъхам се в леглото и заспивам.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Много са. Благодаря ВИ на всички!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да. Да вземам по-бързо решения, защото много мисля... Да не се вглеждам така упорито в хората, защото на мене всеки човек ми е много любопитен и имам ли възможност - правя всичко възможно, за да го разбера. Когато не искам нещо, да се отказвам веднага от него, а да не го оставям настрана за всеки случай... Да отделям по не повече от 20 минути за Фейсбук и другите социални мрежи на ден и да започна да спортувам.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Имам боязън. Различно е от страха. Защото си давам сметка не толкова за грешките, които съм направила и които са доста, колкото за пропуснатото и несвършеното. Но това не е оня страх от т.нар.  "Страшен съд", за който съм слушала и пред който ще трябва да отговарям за всичките си дела. Не вярвам в такъв съд...
Но вярвам, че има отговорност за извървяния път. По-точно за неизвървяния. Все си мисля, че ако имам среща със Създателя, той  ще ме прегърне през рамото и ще ми каже: "Добре де, Румяна, нали толкова ме молеше да те изпратя на Земята точно такава. С тези качества и цели. Защо тогава използва толкова малко от заложбите, които ти дадох? Нали си даваш сметка, че можех да предоставя тези заложби на някой друг, по-отговорен от теб?"...
Ей на такъв въпрос още нямам отговор. Затова, когато чух преди години диагнозата за тумора, най- напред си го помислих това. Така се и помолих - "Остави ме да направя поне част от нещата, които не направих до днес!". Е, той ме остави... Ама аз все още не съм сторила и една четвърт от тези неща... Единствената по-съществена разлика от преди е, че истински, ама истински му се радвам и го обичам  Живота.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Събуждането в пет и трийсет сутринта. Без часовник, но като по часовник. Сякаш някой ме вика.

Какво е за теб самотата?
Най-много в този живот, след семейството ми, ми е дала самотата. Подсказа ми как да обичам всичко наоколо. В "самота" със скитала по непознати земи, разговаряла съм мислено с непознати хора... В самота съм решавала не леки проблеми.

Какво ти дава представа за вечност?
Имам един камък. Голям. В една планина. Задължително ходим там един път в годината, а ако имаме възможност - и повече пъти. Сядам на този камък, той е в най-високата част на една планина, и гледам надолу...

Търсиш ли смисъла на живота?
Не. Намерих си обяснение и то ме удовлетворява. Не е тайна, но то си е моето обяснение. И от опит знам, че само твоето си обяснение може да ти даде смисъл.

Какви чувства изпитваш най-често?
Изненада. Понякога недоумение и неудобство, даже срам, че се връщам по такъв глупав начин към неща и чувства, които отдавна съм осъзнала и би трябвало да съм ги отхвърлила окончателно.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Истинска умора  чувствам, ако внезапно трябва да сменя плана си. Много е трудно, когато двама души живеят заедно и планират поотделно. Иска ми се да се науча да планирам на шега. Тоест, да имам план, но да съм постоянно готова да го сменя, да усещам момента, защото не планът, а уловеният момент носи случванията...
Зарежда ме, когато успея да свърша добре моята част от общата работа. Преди много се ядосвах, когато изоставахме в нещо заради някого, но сега придобих способността да се вглеждам само в моята си част, да се грижа само за нейното съвършенство и да не обвинявам другите за тяхната част. Дори това да означава неуспех и за мен. От опит знам, че този неуспех задължително се компенсира после.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Събуждам се в пет сутринта. Правя си кафе и го пия... ТРИ часа. Не мисля за нищо. После се обаждам на най-близките си хора и разбирам, че се чувстват великолепно. Излизам и ...се разхождам из града. ТРИ часа. Не е задължително да съм сама, но е задължително той или тя да не говори много... После провеждам две коучинг срещи, работа, която наистина обожавам, давам всичко от себе си в тях и съм щастлива от резултата... Следва вечеря. Не непременно на свещи. Но вечеря, приготвена с любов от мен.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?
На дете никога не бих дала съвет!  Те разбират предимно като ни наблюдават.
Наскоро моят племенник, който е на осем години, ми каза - "Усещам хората по миризмата. Ама не тази, дето идва от парфюма или шампоана им, ами една друга. Различните хора миришат различно, поне по осем - девет начина."

Какво може да те разплаче?
Внезапен, голям проблем... Чужд. За друг човек бих заплакала, ако го видя в трудна ситуация и абсолютно невярващ, че може да излезе от нея. Усещането за безизходица е страшен проблем!

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Когато в тълпата от хора усетя някого като мен. И разминавайки се с него, знам, че и той ме е усетил... Също удоволствието в очите на влюбена жена. И копнежът в мъжките очи...
Когато видя, как някой се вдига след падане или болест. Едно от най-хубавите неща в този живот е да се вдигнеш след проблем. Все едно какъв. Когато четем нещо подобно , ние обичайно казваме , че разбираме. Това разбиране обаче няма нищо общо с истинското такова - когато преминеш през тежка ситуация и се върнеш отново към света. Имаш усещането, че в теб се е вселила нова душа, която от този миг нататък ще започне да открива света. Даже е малко стряскащо...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Абсолютно нареден е. Липсват голяма част от нещата, които трябва да свърша, но аз знам кои са.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Това, че давайки ми доста качества /скромността не я имам за приоритет/ Създателят ме търпя достатъчно дълго време, даде ми много шансове и когато накрая ме видя изпаднала в абсолютна летаргия и не искаща да предприеме нищо ново, обърна другия край. Ей за тоя, "ДРУГИЯ КРАЙ", съм му най благодарна.  Защото от този момент нататък започнах да правя нещата. И за първи път започнах да се харесвам...
Благодарна съм и за най-близкото ми обкръжение, хората от семейството ми.

Занимаваш се с коучинг и психология? За хората, които още не познават коучинга, как би го представила?
Първо завърших Психология и Журналистика, после Право и Икономика. Имаше един такъв период, когато всички учеха много. И точно когато се двоумях каква психотерапия да запиша, прочетох за коучинга. Не можах да го запиша веднага, защото у нас го нямаше в университетите. Затова изчетох всичко, което намерих за него на руски и английски език. И колкото и банално да звучи, установих, че го искам за моя професия. Въпреки, че се занимавах с право.

С няколко думи КОУЧЪТ е приятел, с който тръгваш да създаваш нещо, да променяш нещо, или да преодоляваш нещо. Да речем - да започнеш работа в нова сфера, да преодолееш стресова ситуация, да промениш един или няколко навика, да се разведеш... много са възможностите.
Неговата работа е да е до теб и чрез подходящи въпроси, подсказки и техники да изважда най-добрата ти част. Така по-лесно правиш най-ползотворните избори и вземаш най- добрите си решения. А ако в един момент спреш, няма да те обвинява, но няма и да те остави да си стоиш така със седмици, а ще открие заедно с теб причината за спирането. Основното различие от психологията е, че погледът винаги е насочен напред в бъдещето. Но аз не съм се отказала и от психологията, защото те се допълват.

Коучинг срещите "МОЯТ БОГАТ ЖИВОТ" в началото бяха само на приятелска основа. Петнайсетина човека започнахме да си правим среща един път в месеца в кв. "Горна Баня". В една много хубава къща. Първо обсъждаме определена тема, често много ожесточено. После отиваме на кафе, на ресторант или на кино... Хората обаче се увеличиха, а според анализаторите съберат ли се на едно място повече от двайсет човека, концентрацията се губи. Затова сега има и втора група, която все още се обособява. Мястото на сбирките е в района на "Руски паметник".

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!
Благодаря ти, Криси, за великолепната идея и за самоотвержеността, с която правиш този сайт. Аз го следя от самото начало. Благодаря ти и за книгата "Планетата земя е тъжно-синя", в която първият разказ "Феникс" е едно от настолните ми четива. Не знам колко удовлетворение си получила от публикуването на стотиците интервюта, но знам със сигурност, че във вселенски план натрупването е значително.

Фейсбук страницата ми –
Моят сайт -  www.rumianafosul.alle.bg - предстоящите събития са в секцията "Семинари и срещи".