петък, 11 октомври 2013 г.

Споделено от Алекси Алексиев



Казвам се Алекси Алексиев, но ме наричат Алекс, или Алек. На 50г., женен с две прекрасни деца, Алекс на 10г., и Ели на 4г. Роден съм през далечната 1963г. в гр. Русе, един хубав Български град. И там, край голямата река Дунав, пораснах и учих. Учих се да свиря на китара, да пея, и учех се да обичам, …
Но когато повярвах в Бог Отец и неговият син Исус Христос, разбрах чак тогава, как истински се обича, и избрах да бъда, проповедник на Любовта!

-          Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
Преживял съм много хубави години, и в спомените се връщам често към тях, но може би бих отбелязал 2011 г. когато направих нещо, с което се чувствам полезен - учредих инициативата:
„ПОМОЩ ЗА ДЕЦА С РЕДКИ БОЛЕСТИ“. 
http://sos-deca.alle.bg/


-          А коя бе най-трудната година в живота ти?
През тази, 2013 г., преминавам през най-трудния си период от своя живот.
Далече от любимата ми България, в името на децата и тяхното бъдеще, последвах съпругата си в Германия.

-          В какво вярваш?
В Бог и любовта, а Бог е ЛЮБОВ!

-          Вярваш ли в хората?
ДА.
Въпреки че често съм бил лъган, то вярата ми в хората и доброто в тях не съм изгубил.

-          А в себе си?
Ако не вярвам в себе си, как мога да вярвам в хората!?

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?
ДА!
Чрез жертвата на Божия син Исус Христос, аз ще живея и след смъртта!

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтите, надеждата!?
Може би единствено да отгледам децата си, и да им предам обичта си.

 -         За колко време напред мислиш?
За доста време мисля, и планувам, и следвам стъпките, които съм си начертал. И ако е рекъл Бог ще стане, а ако ли не - такава е била волята Му.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да се видя с много приятели от България, липсват ми, липсва ми България.

-          Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
Един грях, от младите години.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
Да, има, и с болка нося вината си.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Днес и утре.
Но можем да живеем днес, и да чертаем бъдещето, само ако помним миналото си, и да се опитваме да не повтаряме грешките си от него.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
Определено бих умрял за кауза, любима, облечен в рицарски доспехи.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Много ми липсва България, искам да си се върна у дома.

-          Обичаш ли Живота?
Не бих отговорил с да, може би защото вече съм поживял доста.

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Себеотрицание, смирение, отговорност.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Определено са децата, те са най-прекрасни.

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме лошите думи и алчността на хората за пари.
Но истински се зареждам, когато срещна Човечност и Доброта, когато срещна Любов.

-         Къде се чувстваш най-добре?
Сред Хора, независимо от статуса и националността си, които споделят вярата си в Господа.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
В момента не съм си у дома, и това много ми тежи.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, надеждата, любовта.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Съпругата, приятелите ми.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Има, гордостта си.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
НЕ!
Не се страхувам, готов съм да я посрещна, поне така си мисля.

-         А от самотата?
Да, страхувам се.
Тя ме смазва, задушава.

-         Какво те кара да се чувстваш жив?
Децата.
Те са важните за мен.

-         Какво ти дава представа за вечност?
Светлината.
Духът.
Любовта.

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Любовта, само тя.

-         Какво е щастието за теб?
Да обичаш, и да бъдеш обичан.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Любов никой не може да си купи, да даряват обичта си.

-         Какво може да те разплаче?
Неправдата.
Чувствителните хора не остават безразлични за случващото се около тях. А аз съм един от тях.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много неща биха ме усмихнали.
И съм благодарен, че често ми се случва.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът ми почти е пълен, липсват още няколко парченца.

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Семейството, инициативата „ПОМОЩ ЗА ДЕЦА С РЕДКИ БОЛЕСТИ“.
http://sos-deca.alle.bg/

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Семейството ми е на първо място, и съм безкрайно благодарен за това.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал/а да споделиш с другите – напиши го също!

"1 Коринтяни 13
1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, който звънти, или кимвал, който дрънка.

2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."

Няма коментари:

Публикуване на коментар