неделя, 23 август 2015 г.

Споделено от Даринка Борисова





Казвам се Даринка Борисова. На 32 години съм. По професия съм слухово-речеви терапевт и жестомимичен преводач. Животът ми е тясно свързан с хората с увреден слух. Дете на глухи родители съм и съдбата ме срещна с мъжа на живота ми, който също не чува. Себе си възприемам като „дразнещо“ позитивна. Аз съм и един от основателите на „Гнездото” (gnezdoto.net).  


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Много са. Твърде много. Аз се приемам за галеница на съдбата и съм благодарна за всичко, което съм получила в този живот.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Едно от най-трудните неща, които съм преживяла е смъртта на близки хора. Загубих баба си един месец след като се омъжих. Тя е човекът, с който съм имала най-силна връзка в този живот и ми беше изключително трудно.

В какво вярваш?
В Бог, Вселената - който както иска да го нарича. Вярвам в този неизчерпаем източник на енергия, по чиито закони трябва да живеем.

Вярваш ли в хората?
Вярвам в душите на хората, в светлинката вътре в тях.

А в себе си?
Разбира се. Не винаги, но работя по въпроса :).

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтите ми са огромни. Имам книга на мечтите, която попълвам почти всеки ден. Опитвам се да превърна мечтите си в цели и да ги осъществявам. За момента се получава.





 Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето е разтегливо понятие и не вярвам в оправдания от рода „не ми остана време за ...“. Ако искаш да направиш нещо, го правиш. Който иска - намира начин (време), другото са оправдания.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Думата „прошка” предполага грешка или грях, който трябва да бъде простен. Ние за това сме тук, за да се учим. Не греши само този, който не прави нищо. Докато растем, ще грешим. За мен грешките са опит.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Само в настоящето, като леко надничам през рамо и от време на време поглеждам към миналото, за да си припомня какъв дълъг път съм извървяла и откъде съм тръгнала.

Харесваш ли нашето време?
Обичам нашето време.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Да. Най-много държа на това да пътувам и изследвам най-дълбоката си същност.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега?
Обичам Живота. За мен той е постоянно предизвикателство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Очите на приятелите и близките ми.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Сред природата, високо в планините се чувствам у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата. И това, че успявам да видя положителното и в много трудните моменти. Имам тумор в главата от 17 години и това ме е превърнало в непримирим оптимист, който обича всяка секунда от живота си, дори и най-болезнените.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Много са. В детството ми това бяха баба ми и сестра ми. Сега голяма подкрепа ми е съпругът ми.  Аз съм от късметлиите, които имат много приятели - изпитани, верни, любящи.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да. Списъкът е много дълъг. Старая се да трансформирам някои от лошите си черти да работят в положителна насока. Като пример аз съм Овен и съм изключително голям инат. Опитвам се този инат да е повече упоритост, отколкото безцелно блъскане на рогата в стената :) . В общи линии голямата ми мечта е да мога да се приема точно такава, каквато съм. 





Намерила ли си призванието си?
Да. Намерила съм призванията си.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не се страхувам от смъртта. Тя е само преход. Вярвам, че имаме стотици животи.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Малките чудеса, които ми се случват всеки ден.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?
За мен самотата е много търсено състояние. В самотата определено не се чувствам самотна, напротив. За мен тя е среща с мен самата.

Какво ти дава представа за вечност?
Вселената, дори и само мисълта и представата за нея.

Какъв е смисълът на живота за теб?
„Смисълът на живота е живот, изпълнен със смисъл.“ – не помня чий беше цитатът.

Какви чувства изпитваш най-често?
В мен е голям хаос от емоции. Най-често радост.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Всеки ден е уникален и по своему съвършен. За мен перфектният ден е ден, в който си дал най-доброто от себе си.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Това, което се опитвам да предам на децата, с които работя е че те са уникални и независимо от това, че не чуват - могат да постигнат всичко, за което мечтаят.

Какво може да те разплаче?
Жестокостта на хората към животните и другите хора. За мен човекът е единственото същество на тази Земя, което убива и изтезава за удоволствие. Тъжно е.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Децата и тяхната мъдрост и познание.

Чувстваш ли се обичана?
Много, дори повече, отколкото заслужавам (според мен).

А правилно оценена от другите за това, което си?
Мисля, че хората ме надценяват :) . Повечето ме идеализират прекалено много. Предимно децата.




 
Кое е доброто дело, което няма да забравиш?
Ще прозвучи неблагодарно, ако спомена само едно добро дело. Всеки ден някой прави нещо добро за мен и аз го оценявам. Не забравям ръката, която ми подават, никога.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Ако пъзелът е нареден, няма да съм тук в момента. Явно още не съм си наредила пъзела :). И когато успея да го наредя целия,  ще получа следващия пъзел-живот.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Моят ден започва с „Благодаря, Господи! За всичко!“ Благодарна съм за всяко вдишване, всеки човек, който съм срещнала, за обичта, която съм получила и тази, която съм раздавала с пълни шепи, за семейството ми, за предизвикателствата, за ... списъкът наистина е безкраен. 

 



  снимки: личен архив

сряда, 19 август 2015 г.

Споделено от Павел Серафимов



  



Казвам се Павел Серафимов, роден съм през 1970 година в Пловдив – градът на художниците. Като дете си мечтаех да се занимавам с изкуство, когато порасна. Красотата на природата ме увличаше и аз се опитвах да я запечатам със своите рисунки. Попаднах на добри учители, които освен, че ми даваха уроци по живопис, ми даваха и уроци по живот. Имах щастието да общувам с чудесни, светли хора, с истински Човеци. Благодарение на тях аз обикнах още повече българската природа, а и българския народ. 
Следвах мечтите си упорито, но да си изкарва човек прехраната с изкуство е трудно. Често се налага да се правят компромиси, а аз съм човек, който обича свободата и независимостта. Реших, че е най-добре да съм независим и да продавам изкуството си сам. Чакайки картините ми да се продадат аз работех като дърводелец, монтьор, барман. Способностите ми позволиха да се проявя и като скулптор, правех също модели за бижута, катарами на колани и т.н.

До днес нищо не се е променило особено много. Успявам да продам творбите си, но това не става бързо и поради това работя и други неща. Животът ми е доста натоварен, но съм доволен, че правя това, което сам съм избрал. Пиша статии за българската история и виждам, че съм на прав път. Виждам, че гордостта на българите се завръща и това ме радва неимоверно.
Вече двадесет години край мен има жена, която обичам много. Родиха ни се две деца – момче и момиче. Старая се да им предам уроците, които съм получил в миналото. Старая се да ги науча как да станат Човеци и да разберат, че животът е вечна борба.

                      
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Като най-хубави моменти бих определил тези, когато съм виждал как болни и тъжни хора намират сили да се изправят, когато виждам проява на безкористна човешка доброта и истинско благородство.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Най-трудното са докосванията със смъртта. Няколко пъти съм бил на косъм да напусна живота, но нямам предвид това. Загубих много близки и приятели. Хора умираха пред очите ми, някои от старост, други поради злополука. Страшно е да видиш как изгасва светлината в човешките очи. Докосванията ми със смъртта са доста, защото идвам от голям род, а и съм човек с много приятели. Над четиридесет пъти съм тъгувал при окончателното сбогуване с любим човек. Това белязва душата, след всяко окончателно сбогуване си отива и част от теб.

В какво вярваш?
В доброто, любовта, справедливостта.

Вярваш ли в хората?
Да

А в себе си?
Винаги.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая си за поява на справедливо и хармонично общество, в което хората не са нито номерчета, нито безсилни фигури, а личности, които имат достатъчно решителност, вяра и сила, за да могат сами да коват съдбата си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Много са нещата. Искам да имам повече време за децата си, за съпругата си, повече време да скитам из природата.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, всеки греши, редно е и всеки да може да прости. Христос е казал – „Милост искам, не жертва”.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Аз съм особен човек, мечтател съм, но и прагматик, поради това живея както в миналото, така също в настоящето и бъдещето.

Харесваш ли нашето време?
Човек не може да избере времето, в което живее. Разбрах отдавна, че от оплакване и мърморене смисъл няма. Ако нещо не ти харесва – търси начин да го промениш. Това е пътят към растежа, а не расте ли човек, не се ли бори и развива, става слаб, а слабите изчезват. Гледам на трудностите като на вирус, който ще измъчи тялото ми, но пък ще направи имунната ми система по-силна.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Да, има, но предпочитам да запазя това за себе си.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега - опиши ми го с три думи.
Обичам живота, за мен той е любов, изпитание, подготовка.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Изгревите в полето, планината, на морския бряг.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде в България.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Примерът на моите родители, роднини, приятели и учители, вярата в Бог и силата на добротата.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Много са, няма как да ги изброя :)

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Аз постоянно променям по нещо, имам си недостатъци, осъзнавам ги и се опитвам да се боря с тях.

Намерил ли си призванието си?
Да, всеки ден живея със съзнанието, че правя това, което е правилно.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Като дете – да, сега гледам на смъртта като на фаза, нещо неизбежно, нещо необходимо, защото след нея идва обновление – нов живот.

А какво те кара да се чувстваш жив?
Радостта в очите на хората, празничното настроение.

Какво е за теб самотата?
Истинска смърт.

Какво ти дава представа за вечност?
Нямам такава представа, просто не мисля за това, не му е времето.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да живееш своя живот, да правиш това, за което си предопределен.


Какви чувства изпитваш най-често?
Удовлетворение, радост, спокойствие.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е да разбереш, че си обичан, да знаеш, че си помогнал на някого, че си направил нещо добро.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Винаги слушай сърцето си, винаги бъди себе си, животът е твърде кратък, за да се хабиш в опити да бъдеш някой друг.

Какво може да те разплаче?
Тъгата на другите.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Радостта на другите.

Чувстваш ли се обичан?
Да.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Подслонявали са ме непознати хора, пак непознати са ми давали храна, когато съм бил гладен. Давана ми е надежда, когато съм бил болен и съм изпадал в трудни моменти.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Още съм в началото, но то определено ми харесва :)

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Гледам на живота като на път, а не като цел, която непременно трябва да се постигне. Смятам, че най-важното е да останеш на пътя.

Какво цениш най-много в живота си?
Любовта, добротата, човечността.


Можете да следите блога на Павел, посветен на търсенето му на истинската българска история:


Също така той е публикувал част от блога си в книга – издател „Фабрика за книги”, 2013: