вторник, 15 октомври 2013 г.

Споделено от Роси Недялкова



Роси Недялкова. На 39 почти. Администратор по професия, фотограф по душа. Щастливо омъжена. Щастлива майка на три невероятни деца. Щастлива дъщеря. Вярваща. Пълна с надежди. Със сърце недостатъчно, но топло. Домакиня. С малки ръце, но отворени. Търсеща. Комплексирана. Ядосва се рязко, но за кратко. Е, понякога изпепеляващо. Недостатъчно добра. С желание и мотивация обаче. Усмихната /в повечето случаи, когато не е зад волана/.

Щастлива.

Благодарна!


Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
Амиии, годината, в която срещнах Бебето ми. О, беше фантастична! Или не, май по-хубава беше годината, в която се роди първото ми момче. Беше един красииив! А, толкова хубава беше и годината, в която се роди и вторият ми син! Невероятните изживявания от допира с него! Чудесна година! А да не ви казвам за годината,  в която Бог ни подари малкото вълшебно момиченце в нашия дом! Е, тя беше върхът! Неописуемо!
Ами годината, когато....
Е! Как може да имам само една най-хубава година... толкова са много!

А коя бе най-трудната година в живота ти?
Странно е може би, но всичките тези, описани по-горе години са може би най-трудните. Защото всичко хубаво е свързано и с много трудност. Но най-най-трудната ми година определено беше 2013!  Загубих тате, катастрофирах, пострада ми окото, семейството ни се разпръсна.... Очаквам да е по-добра следващата, надявам се.

В какво вярваш?
В Бог! В доброто у хората.

Вярваш ли в хората?
Вярвам. Понякога, доста често напоследък се разочаровам, но някак е вложено в мен да вярвам. Няма спасение от тоя "порок" :)

А в себе си?
Оф, трудна работа! Отговорът май клони повече към „не“. И съзнавам колко е кофти това, обаче... Поне се избавям с едно – вярвам, че Бог може да направи чрез мен много неща. И това мъъъничко ме успокоява :)

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
О, да! За какво е иначе тоя живот с някакви си 50-60-70-100 години? Вярвам, че ще живеем вечно, че ще бъдем отново с любимите си хора, които сме загубили тук, че няма да ни боли, няма да плачем... че ще мога да попитам Давид за едни неща, дето са ми интересни, а и Бог вярвам, че тогава ще ми даде отговор на разни въпроси... и ще пътувам, ще пътувам, ще пътувам.... И ще бъда цяла вечност с татко...

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечти... Нещо взех да не я харесвам много тая дума, остарявам ли, какво лиии? Виж, с надежди съм изпълнена: че ще ни провърви с това, което сме се захванали; че децата ми ще ми казват някой ден с цялото си сърце „благодаря“; че снахите ми някой ден ще ми казват „благодаря“; че ще бъда добра; че ще се науча да съм търпелива; че ще мога да отида до Atlantic Ocean Road  в Норвегия; че скоро ще бъдем отново с брат ми и семейството му и с мамите и Боби на някое прекрасно място и ще живеем ЗАЕДНО; че децата ни ще продължават да си казват „сестичка“ и „батче“; че ще мога да зарадвам най-близките си приятелки с нещо специално и само за тях – не необходимо, а глезотия; имам толкова много надежда....

За колко време напред мислиш?
Ами след написаното по-горе за снахите, едва ли ще ми повярвате, че мисля само за няколко месеца напред :) А не искааам! Толкова по-лесно би било да оставиш контрола на нещата само на Този, Който го владее...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да. Понякога не успявам да сготвя :)

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Само едно – да бъда отново с тате...

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
Има....

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Миналото ми е важно, заради спомените. Бъдещето – заради децата ми. Настоящето го изработвам. Нямам най-важно май. Всичко ми е важно.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Да не се изложа сега яко, не знам колко дълъг период е епоха. Но ми се живее отново през осемдесетте. Може би заради свободата на младостта ми :) А пък ако говорим за по-големи периоди – е, как?! В ледена епоха, разбира се. Искам да й счупя манерката на оная шантава катерица!!!

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Има: Атлантик Оушън Роуд, Норвегия; Исландия – отново и отново; Камбоджа; Китай; Аляска; Африка – където и да е там; Барселона; Нюрнберг..... Спираааам :)

Обичаш ли Живота?
Обичам го!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Семейство, фотография, надежди.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Спящо дете!

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме борбата с простотията ни. Може и тривиално да звучи, ама много ме мори! Зареждат ме толкова много неща: Миризмата на есен сутрин; допира до потните косички на малката ми мишчица вечер, когато я приспивам; силната прегръдка от големия ми син и разказът за последния екшън герой от малкия; въпросът: „С какво да ти помогна, мило?“ от съпруга ми, който се прибира скапан от работа; жълтото на есента, което иначе не понасям като цвят; прегръдката на мама; безсънните лудешки нощи със шестте ми приятелки у дома на някоя от нас; понякога и тишината...

Къде се чувстваш най-добре?
В оная свивка под рамото на мъжа ми, която пасва идеално на врата ми, точно като онези мемори-пяна възглавници, дето рекламират. И да усещам дъха му в косата си.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Шумът вечер в къщи, тракането на токчетата на четиригодишната ми щерка, комбинирано с тракането на пералнята и сушилнята, аромата на чаршафите, шареното ми одеялце, футболът по телевизията вторник и сряда....

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Мисълта да се оставя Господ да ме носи. Защото има неща, които аз просто не ги разбирам и не ги мога. Обаче Той може всичко! Защо трябва да се пъна? Всъщност това ми е най-трудното: да спра да се пъна, когато ми е трудно. Дали да не се върна да го запиша горе при мечтите: Мечтая да спра да се пъна, когато ми е трудно!

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Родителите ми – в началото неосъзнато влияние, неосъзната от мен подкрепа, но всичко, което съм, е това, което те са градили. Благодаря, мамо! Надявам се и на тате да мога да благодаря някой ден.
Баба ми Олга – няма като нея душа! Искам да съм като нея, защото тя вече почти е осъществила онази – единствената ми мечта.
Павел и Гинка Къневи! Изградиха ме, обичаха ме, обичат ме! Всичко с цялото си сърце!

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Да, да го карам по-леко. Да се науча да движа и на по-ниски обороти, че двигателят вече сдава багажа. Да се науча да се подпирам – поне на Бебето ми, което толкова отдавна чака този момент. Да се превърна в жена – слаба, крехка, глезена!

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не! Та тя е само един сън. Но само да съм аз по-напред, че за живите болката е ужасна...

А от самотата?
Да, имам страх само от две неща – вода и самота.

Какво ти дава представа за вечност?
Любовта... между мама и тате.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Трудно е да опиша. Аз съм едно кълбо от емоции :) Може би най-често необяснима, трудно обяснима или загадъчна радост, раздразнение от абсолютни глупости на ежедневието или вследствие на шофиране, жалост и рев за разни случващи се около мен кофтинки с познати и непознати винни и невинни хорица.

Познаваш ли Щастието? Можеш ли да го опишеш?
Познавам го доста добре. Стремя се да живея принципа на баба ми: „Щастието е въпрос на гледна точка и НЕ ЗАВИСИ от никакви външни обстоятелства.“ Та опитвам се често да си местя гледната точка, ако се почувствам нещастлива. По-добре попитайте щастието дали ме познава.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
.......................

Какво може да те разплаче?
Хе-хеее, питайте Бебето ми. А-Б-С-О-Л-Ю-Т-Н-О всичко!!!

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Ми пак така. Постоянно съм нахилена. Радвам се на живота, на децата, на приятелите, на уличните кучета, на листата /ех, как обичам есента!/, на клюкащите баби... А може да съм си просто перманентно луда, знам ли?

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Ооо, моя пъзел не е възможно да е една картина. По-скоро той постоянно се пренарежда в различни картини. Така си го представям. Защото тъкмо си помисля, че вече всичко си е по местата и кат се завие една вихрушка, едни дъждове, виелици, а после едно чудно слънчице кат пекнеее.... и после пак и пак. Нова картина.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Както вече споменах, не ме бива много в тия думички „лично“ и „постижение“.  Нищо не съм постигнала сама. В началото – с помощта на родителите ми, после на учителите, после на колегите, на приятелите, на децата, все с нечия помощ. И през цялото време – с помощта на Бога. Тъй че нищо лично нямам в тая работа, каквото и да кажат хората, че съм постигнала.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодаря на Бог, че слезе до мен. Благодаря Му за всеки нов ден. Благодаря му за Бебето ми, за прекрасните ми дечица, за родителите, за приятелите, за изпитите, за силата, за радостта.
Най-много ми е ценно семейството, а Бог толкова много ме е благословил там. Препълнил е сърцето ми, домът ми. Благодаря ти, Господи!


Тук можете да видите кои са любимите обекти за снимане на Роси -




Няма коментари:

Публикуване на коментар