събота, 27 декември 2014 г.

Споделено от Станимира



Здравейте.
Казвам се Станимира Радулова (Вълчева). Имам три деца и двама внуци. Всяко от децата ми си има своите различни занимания, а малката ми дъщеря изглежда наследява моята професия. Завършила съм Художествената гимназия в Казанлък, както и живопис и педагогика на изобразителните изкуства във Великотърновския университет. Да преподавам изкуство е моята професия и нещо, което особено ме радва. Всичките си цели постигам с усилие, въпреки че правя нещата с лекота. Затова и мисля, че съм щастлива жена. На около трийсет написах първото си стихотворение. Днес не мога да го открия. Не се отнасям сериозно към издаването на книга с мои стихове, но за всеки случай проверих дали стават. Няколко пъти. И така се влюбих в редактирането на текстове. Мога да кажа, че обожавам да правя това, докато пиша каквото ми е хрумнало. Както и да е. Всичко, свързано с писането ми, е в този блог: sestra.blog.bg


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Ваканциите  на село. Повечето пътувания.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Доста неща. Изглежда съм родена за трудности, като се започне от раждането ми и мъките, които съм причинила на майка си с моите 5 кила тогава.

В какво вярваш?
В добрия изход.

Вярваш ли в хората? А в себе си?
Уча се още на второто. Тогава успявам да вярвам достатъчно и в другите.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Надявам се повечето хора засега, а в бъдеще и всички, да променят поведението си към другите живи на планетата.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
За всичко друго освен стиховете. За тях не се нуждая от никакво време.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, жизненоважна. Най-важната. Най-трудното нещо е да си простиш сама, но и най-необходимото.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Приемам се като дърво. Поглеждам към корените си и си давам сметка за короната.

Харесваш ли нашето време?
Къде ще ходя да не го харесвам. А има ли друго? 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Държа да пътувам, където и да е.




Обичаш ли Живота?
Обичам го. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Светлината прави всяка гледка красива. А понякога само погледът успява. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В средиземноморски климат.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Доверието на човек. Ако го нямам – дишането.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Ужасно много са. Да не кажа всички. Общувам, като се поддавам на влиянието на другите. Така съм научила много неща от много хора. Забавно е, че това не ми личи и често ме смятат за затворен човек.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да. Доста неща съм променила, излизат други. Няма край :)

Намерила ли си призванието си?
Да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Не. Освен ако смъртта не е част от живота.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Когато съм уязвима, когато съм обичана, когато помагам.

От какво се страхуваш?
От хора, които нямат чувство за хумор. Но не ме е много страх.

Какво е за теб самотата?
Необходимост, заедно с общуването.

Какво ти дава представа за вечност?
Животът ми – миг от вечността.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Смиряване.

Кои емоции изпитваш най-често?
Състрадание. Тревога.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Трудно е да го опиша... все пак един напрегнат, но неуморен ден.




Как би описала Любовта?
Няма как да опишеш любовта. В действителност тя постоянно описва нас. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Всеки има своето време за получаване на съвет. Свободни съвети в пространството не вършат работа.

Какво може да те разплаче?
Делата на бездушието. Не искам да ги описвам, много са.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Обикновено децата, животните и хората, увлечени в нещо.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Една моя учителка ми каза: “Запомни, че не си виновна, рисувай!” Тя се грижеше за мен като майка и се казва Христина Христова, Бог да я благослови.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът ми го подрежда Бог. Сама успявам с 0,03 % от него. Ама е красиво парченцето...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За човешките присъствия, които се стремя да следвам като пример. За светлината, различността на миговете, за живеенето - чудо.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го.
Бих искала да кажа на хората, че в часовете по изкуство - имам предвид общообразователните часове по изобразително изкуство - децата имат нужда от стимули да рисуват, независимо от това как им се получава. Почти никой не им обяснява, че работата с ръцете е първична необходимост за развитието на мозъка, мисленето, въображението. Прекалено умозрителното образование осакатява. Внимавайте за това. И Честито Рождество Христово! Щастлива 2015 година!

вторник, 23 декември 2014 г.

Споделено от Краси Проданов



Това съм аз, Краси. Роден съм на брега на морето – и в един момент осъзнах, че неговата философия е и моя движеща сила. С други думи, осъзнавам, че вълната е красива тогава, когато се посвети на брега. Докосва го и се разтваря. Така е и с нашите таланти, с живота ни... Вдъхновението да ги посветим, ги и осмисля.
Думите винаги са били начина ми да разговарям със света. Открих, че в тях има дух още съвсем малък – и досега усещам как се материализират и създават нещата наоколо. Виждаме материята, но зад нея са те, думите, със своята градивна сила...
Журналистиката стана моя професия, макар че това, което правя, май е доста различно от приетото за журналистика. Голяма любов ми е микрофонът – в радио-среда може да създаваш прекрасни мигове с думи, с музика... После дойде ред на писането. Създавах списания – страница след страница, всъщност хиляди страници, както се кове разгорещеното, тлеещото желязо. Но държах пак тях, думите – и с любов ги подреждах...
Ако искате повече факти, имам десетина година ефир с много предавания в радиостанции като „Дарик”, „Експрес”, „Хоризонт” и още доста другисъщо и сега, защото едно от новите предизвикателства пред мен е програмата на единственото радио за книги - „Хеликон”; десетина години подреждах и думи и мисли в ролята си на главен редактор в списания като AZ и „Усури”.
Казах ли ви, че това съм аз, Краси :)






Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Хубавите неща, според мен, имат една прекрасна особеност – за тях говорим винаги, сякаш се случват в момента. Времето като материя е безкрайно гъвкаво, а от друга страна ние сме същества, които работят с намерения, с възнамеряване. И ако добре владеем тази си способност, значи умеем да удължаваме „най-хубавото” до безкрай. Просто то става характеристика за това, което живеем. Та в този смисъл най-хубавото за мен е способността да създавам. Тя е била в мен, когато съм се осъзнал – и сега сякаш я усещам да вибрира... Само трябва да се събудим за хубавото, тогава разбираме, че то винаги е с нас. Всеки миг го осъществяваме по различен начин. Всеки миг става „най-хубавият”.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Може би да оставя всичките представи за себе си и по неволя да тръгна към Кърджали, където трябваше да стана войник. Нещо, което сега се губи като опитност за поколенията след мен. Между другото, беше първи април и валеше сняг. Обичам шегите, които светът ни поднася :)
Още по-трудно се оказа обаче да търсиш пролука в мнението, което си изграждат хората – тогава, когато смятат, че са прави. Може да се напише наистина книга за това как с любовта си да трансформираш нежеланието на другите да оставят своите страхове, предразсъдъци, болка.
Или пък моите собствени мъчителни моменти, в които сякаш вярата ти в това, което правиш, поизчезва... Тъмните нощи, които прекарва душата, заплашват да срутят всичко, което с любов, с търпение си изграждал... Пак с любов се лекува и тая болест.
Трудно беше и да създам един след друг 99 броя на сп. „Усури”. Класическа ситуация, в която губиш себе си, за да спомогнеш да се утвърди нещо, наглед хубаво... Силата обаче идва с преодоляването на трудностите. Винаги настъпва момент, в който Животът ти дава възможност за избор. Ако си преодолял изпитанието, се променяш. Тогава преживяната трудност се превръща в предимство.

В какво вярваш?
Това е всеобхватен въпрос. Има хора, които вярват в Макаронения Създател на Света ни, сигурно сте чували за тях. Важното е всъщност как живееш, защото това показва вярата ти. Като е истинска, тя е синапено зрънце, което е дълбоко в теб. И тогава си непоколебим...

Вярваш ли в хората?
Хората са като цветята. Ти вярваш ли в цветята? Човек обикновено се грижи за тях, окопава ги, полива ги, дава им любовта си, дори и да не знае в какво ще разцъфнат, кога... Чудото вече се е случило – ние сме тук, и вместо да вярваме, сега е време да осъществяваме. Обичайте своите цветя! Дайте им най-доброто от себе си!

А в себе си?
Обратното е опасно, рисковано, но е необходимо да направим една забележка. Първо трябва да усетим истинския си пулс, истинската си същност. Да прозрем себе си, защото тогава започваме да се водим от вътрешното си зрение, интуицията... Има мъдрец вътре във всяко сърце – повярвайте му, защото той е приготвил за вас само прекрасни неща!




За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Честно казано, мечтите ми са за свят, който е по-интровертен. В нашето време твърде много разчитаме на това да ни забележат, да ни отличат. В общи линии, искаме на всяка цена да стигнем хоризонта, пък и да минем отвъд него. Обаче като вървим натам, той непрекъснато се отдалечава. Понякога си мисля, че е важно да обхванем безкрая. И като го направим, да осъзнаем, че движението е развитие, но покоят е сила. За това си мечтая :)

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Всичко наоколо ни е толкова интересно, а пък истински можеш да се посветиш на едно нещо в дадения момент. Затова е безсмислено да попадаш в тази клопка да не ти стига времето. Най-добре го запълни с прекрасни неща. Цялото.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката е начинът да лекуваме себе си от емоционалните болки. Често се оказваме впримчени в тях. Много болести се появяват, защото забравяме за това благо лекарство – прошката. Но доловим ли, че в света ни има много незрими неща - всичко е наред, вече сме готови и да прощаваме.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Това е главоблъсканица, от която се излиза по начина, по който се отърваваш от телевизора :) Но за разлика от този на дистанционното му, по-трудно намираш бутона в себе си. Иначе е сладостно да престанат да съществуват и трите, така ставаме многоизмерни, различни наши проявления правят едно или друго, понеже време не съществува. С това и светът ще изчезне, ще станат много, различни... И нали сме многоизмерни, ще ги обитаваме всичките :)




В коя друга епоха би живял?
В епохата на пощенските гълъби. Прекрасни птици са, според някои даже материализирани ангели. Значи носят само хубави новини. Какви по-добри пощальони да желаем...

Кое пътуване е най-важно за теб?
В нашия си свят е много важно да се връщам до морето, защото като гледам вълните, скрепявам тези болтчета в мен, които са се разхлабили. Друга любима посока е към Чехия – там има много места, в които енергията е бавна, изпълнена със сила, позитивна... Всъщност тръгваме да пътуваме, когато ни трябват отговори. Значи въпросът, който си поставяме, определя посоката.

Обичаш ли Живота?
Представи си пръските от водопад или бързо течаща река в горещ ден – нищо, че сега е зима :) Та като стоиш наблизо те докосват и чувството е блажено, неземно. И ти е добре, и се чувстваш на мястото си... Неделима прегръдка.
Животът и ние – това е едно и също. С всяко действие го проявяваме. С всяка наша радост.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Любов-сила-съзидателност

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Картината няма да е завършена, ако се откажеш :) Художникът в мен сега е вдъхновен да добави нови краски. Една от тях се нарича „Слънчева храна” – място, в което се храним с добри мисли. Рисуваме със снимки, а с думи лекуваме. Като се чудим защо ли, си даваме сметка, че всъщност първо себе си лекуваме. Така е с трудните моменти – човек обикновено създава лек за себе си и именно това му позволява да се пребори с тях, като прави нещо за другите.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Има много хора, от които се учиш – тяхното мислене, действия ти дават силата за следващото стъпало, което да преодолееш. Имаш и хората, които са част от сърцето ти, обаче тях ги пазиш чисто, по-добре да останат в сърцето... Подкрепа, която мога да споделя и даже да препоръчам – това са създателите на малките истории. Историите, написани за деца. Четейки ги, се връщаме към основата в себе си, буквално към момента, в който сами сме почнали да пишем Живота. Прекрасни малки истории имат Астрид Линдгрен, Туве Янсон, Мария Грипе, а от следващото поколение и Мария Пар. Една от нейните книги дори прочетох като редактор, казва се „Туне Глимердал”. Също и Майкъл Бонд с неговото мече Падингтън – класика, която те учи да забелязваш потребностите на другите, да се отзоваваш на нуждите им... Всички тези истории наистина могат да ти дадат неподозирана сила.




Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Искам да чувам птиците, това ми стига. И като слушам вместо тях автомобилния шум, понякога се ядосвам. Ако мога да го превръщам в птичи хор, ще е прекрасно. Това искам да променя!

Намерил ли си призванието си?
Всъщност то живее във всеки един от нас, май си говорихме и за това по-горе. Способността да се определиш, ти дава тишината да усетиш призванието си. Често прехвърля рамките на една област или професия. Призванието „щастлив” например ти дава възможност да се „реализираш” във всичко. Ако едно призвание те ограничава, потърси по-добре следващото...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Тя обикновено е тиха и се разлива в мен като вълна – в мига, в който затваряш вечер очи или пък тогава, когато още мислиш, че сънуваш сутрин... Тези моменти са прекрасни!


Още от Краси Проданов може да откриете във фейсбук страничките „Слънчева храна” и „Работилница за вълшебно писане”



неделя, 21 декември 2014 г.

Споделено от Иван Анастасов




Казвам се Иван Анастасов, на 32 години от София. В момента се занимавам предимно с музика, пея и свиря, създавам музика и текстове на песни, също свиря и пея по заведения, пиано барове, частни партита и тържества ! Една от по-особените ми дейности е, че правя серенади ! Завършил съм „Кино и тв режисура" в "Арт Колеж по екранни изкуства“ и втора специалност „Музикално оформление“, тази година се дипломирах и в НАТФИЗ със специалност „Кинознание“ . Имам пет авторски песни, два клипа, един късометражен филм зад гърба си и няколко реклами !

Страницата на Иван Анастасов във Фейсбук


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Това са моментите, в които съм правил хората щастливи с изпълненията си, когато съм пял и свирил и съм ги докосвал по някакъв начин! Чувствам се много щастлив и когато създавам музика и текстове! Много удовлетворен и радостен се почувствах и когато направих клипове на мои авторски песни със звезди от ранга на Асен Блатечки и Яна Маринова, тази година с певицата Ева! Също бях много доволен и горд, когато направих и един късометражен филм като режисьор с Николай Урумов и Биляна Петринска. Серенадите, за които ме наемат, също ме правят щастлив, защото носят радост на хората!

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?  
Когато станах на 30 години се случи така, че имах едновременно здравословни, социални, парични и любовни проблеми! Всичко лошо ми се стовари на куп тогава! Бях загубил себе си, чувствах се така сякаш животът ми беше загубил посока и смисъл! Добре, че имам много верни приятели, които бяха до мен тогава, и не ми позволиха да се разпадна емоционално и психически!

В какво вярваш?
Вярвам в чудеса, в себе си, в Бог, в любовта! Самият живот е едно голямо чудо ! Този свят е изобилен на красота и величие, просто трябва да изострим сетивата си за това колко прекрасно е да си жив, да виждаш, чувстваш, чуваш и усещаш този прекрасен свят!

Вярваш ли в хората? А в себе си?
Вярвам безрезервно в себе си, и в своите възможности! Знам, че когато човек впрегне своята воля, вяра и упоритост, може да сбъдне абсолютно всичко в живота си! Много хора търсят оправдание в какво ли не, за да не действат и да не опитват да се борят, но истината е, че много от тях са мързеливи, нямат воля или просто са от онези, които по цял ден говорят, завиждат и злобеят, а реално ги мързи и не правят нищо!
Аз вярвам в хората, на които си заслужава да им се вярва ! Бил съм очарован и вдъхновен от много истински хора, но естествено и аз съм си изпатил от мнозина, които са ме лъгали, използвали или предавали!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за грандиозни и много невероятни неща! Няма да ги споделям, за да не ме помислят за фантазьор, но аз лично смятам, че ще успея да ги постигна ! Най-прекрасното нещо за мен е музиката, както и авторските ми неща да стигнат до повече хора, и най-вече да правя тези хора щастливи, именно като им давам от себе си чрез музиката и вдъхновението си!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Винаги се намира по нещо, но се старая да се справям с всичко, и да не оставям днешната работа за утре! Аз съм доста амбициозен и организиран и се старая да върша нещата бързо и в срокове!

Важна ли е прошката в твоя живот?
Аз съм от хората, които прощават на онези, които поискат прошка, но никога не забравям както доброто, така и лошото, и винаги си имам едно на ум!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Мисля, че съм се концентрирал основно в настоящето, защото именно то е утробата, от която ще се роди бъдещето!

Харесваш ли нашето време?  
Харесвам го, защото е интересно и динамично и предлага много възможности, но определено не харесвам това, че много хора са се озлобили, загубили са душите си, станали са егоистични и продажни, и са загубили светлината в сърцата си!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Много бих искал да посетя Париж, да видя Айфеловата кула, Лувъра, да видя Бразилия и Рио Де Жанейро, карнавалите, Венеция, Рим, Барселона, Доминиканската република, Лас Вегас, Лос Анджелис, Ню Йорк, Калифорния, Бали и Бахамите!!!

Какво е животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Животът за мен е предизвикателство, вдъхновение и много любов!!!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Природата е пълна с тях – планини, гори, морета, острови, забележителности!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома” ?
Там, където срещам усмивки, топлина, приемане и ентусиазъм! Най-вече сред приятели, семейство и хора, които се радват на музиката и изпълненията ми, и на мен като на човек и личност!




Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата в мен, вярата в чудеса, вярата, че всичко е възможно и постижимо, обичта на хората !!!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
В този момент мисля, че не! През годините промених много неща в себе си, станах по-дисциплиниран, организиран и отговорен!

Намерил ли си призванието си?
Мисля, че да! Музиката, пеенето, китарата, шоуто - мисля, че това е моят свят и моята сила, с която изразявам най-добре себе си!

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам, че след смъртта душата на човек започва да живее друг живот в друго тяло! Смятам, че ако човек живее в този си живот като умерен, добър и истински човек, в следващия си живот той ще бъде награден за това с една много добра карма!

А какво те кара да се чувстваш жив?
Музиката, приятелите, жените, киното, красивите мигове, хубавите гледки, добрата храна, приключенията и авантюрите!!!

От какво се страхуваш?
Толкова много неща преживях през живота си, че в момента ми се струва, че не се страхувам от нищо!!!

Какво е за теб самотата?
Самотата е нещо ужасно и потискащо, но има, разбира се, хора, които я предпочитат, и дори се чувстват удобно в нея!!!

Какво ти дава представа за вечност?
ЛЮБОВТА !!!

Какъв е смисълът на живота за теб?
В това да оставиш следа след себе си, да постигнеш страхотни неща, да правиш хората щастливи, да обичаш и да бъдеш обичан, да имаш семейство, деца и истински хора в живота си! И разбира се, да се забавляваш много по пътя на живота си! И да не забравяме, че моят живот е музика, преди всичко!!!






Кои емоции изпитваш най-често?
Страст, вдъхновение, радост, очакване на нещо хубаво!

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е душевна и сърдечна пълнота! То е свят, в който всичките ти най-големи мечти са постигнати, и им се радваш и отдаваш с пълна сила!!!

Как би описал Любовта?
Като едно безкрайно блаженство, свят на сигурност, топлина и отдаване! За мен любовта е най-великото и висше чувство на тази Земя!

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да не слушат никого, освен сърцето си и вътрешния си глас! Ако искат нещо или мечтаят за нещо, нека да се борят, да вярват, да действат и никога да не се отказват от своите цели!!!

Какво може да те разплаче?
Много неща – вълнуващ филм, трогателна случка, разказ, книга, постъпка, клип, песен!!!

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Това, че съм жив и здрав е достатъчен повод! Като цяло веселите и позитивни хора, смешните и забавни комедии, книги, случки, лафове и други подобни!!!

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Страшно много са, ще трябва да напиша цяла книга!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Разбира се, че липсват още парчета, но малко по малко ги подреждам, и се надявам да създам един великолепно-вдъхновяващ пъзел!!!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За таланта, който Бог ми е дал, за това, че съм здрав, че имам дом, семейство, чудесни приятели и интересен живот !!!