неделя, 16 януари 2022 г.

Избрани мисли от няколко нови интервюта



 


"Вярвам в хората и в тяхното дълбоко скрито желание да бъдат приети, обичани, защитени, видени, чути и оценени. Понякога съм бил жестоко нараняван от хора, но също така съм бил и изумяван от техните способности. Да вярвам в хората за мен означава да ги обичам. Обичам ги!  

*  

Ако се замислим, може би ще стигнем до заключението, че миналото е изкусително злато, поставено на някаква сияеща витрина, което ни примамва да го докоснем и закупим, но от това няма смисъл, защото в настоящето практически няма къде да го употребим."       

 

Димитър Драганов    

 

~

 

"Аз съм от хората, които не оставят днешната си работа за утре и никога не я вършат в последния момент. Така че времето ми е достатъчно за всичко. Навреме ли е – все е хубаво."

Йорданка Петкова

 

~

 

"Прошката е изключително важна. Тя е смирението в теб и твоят отворен път напред. Има код за помирение, чрез сърцето, предаден чрез Силвина Белопойчева. Така се освобождаваме и от кармата. Прошката я дава Бог. Като е нужно човекът да е срещу теб единствено визуално, в съзнанието ти. 

*

Всяко време има своите успехи и неуспехи. Щом съм се родила в този период, значи сега съм нужна. Дори и за миг, но оставяш следа."

 

Ели Георгиева

 

~

 

"Аз самият избирам да отвръщам с добро на всичко лошо, да интерпретирам всеки проблем като възможност, да давам без очакване да получавам. Това, разбира се, важи за всеки човек. Всеки го може и го носи като потенциал.

Вярвам, че във всеки човек живее Господ. Не в религиозния смисъл, а като потенциал за божественост. Това наричам способността да излезем извън тесничките параметри на собствената ни личност и да живеем трансперсонално като част от нещо всеобхватно, побиращо всички ни.

*

Обичам модела на станфордския професор Филип Зимбардо как да ценим миналото, да присъстваме в настоящето и да планираме добре бъдещето."

 

Иван Владимиров – Нав

 

~

 

"Вярвам във възвишената същност на човека. Вярвам в промяната и във вечното движение. Вярвам в оздравителната сила на осъзнаването.

Всичките си големи мечти постигнах: имах кон, имах ресторант, пях в хор с най-добрите диригенти, пътувах много, станах майстор в занаята си, отгледах децата си и се сприятелих с тях, учих йога в Индия, съзерцавах тавана на Сикстинската капела, поклоних се на гробовете на любимите ми поети...

Веднъж един скептик ми каза: сбъднатите мечти са компрометирани мечти. Радвам се, че за мен това не се оказа вярно. Всичките ми сбъднати мечти са светлинки и вечна вътрешна радост, живо богатство. Мечтая да запазя способността си да мечтая. Надявам се светлината на моите сбъдвания да зарежда Земята и всички нейни обитатели с вяра, надежда, любов и мъдрост... завинаги."

Калина Радичева


~

"Мечтая истинската и вечна любов да ме открие, както става в приказките и в реалните ситуации. Мечтая и за успешна писателска кариера. Надявам се да срещна този, който ми е предопределен, стига наистина да го има.

Най-много ценя книгите – първите ми истински приятели в живота. Най-голяма благодарност изпитвам за дарбата ми да пиша."

 

Ками Илиева


~

"Нашето време е интересно, но опасно. Аз от десетилетия не се страхувам от опасности. Харесвам го така, както се харесва филм, в който участвам.

Не просто вярвам, знам, че смъртта на тялото не е край на съществуването. Аз знам. Имам спомени, преживяване.   Животът има две форми: видима и невидима. Основното ни състояние е невидимото.

Всеки се ражда за да изпълни две задачи. Едната задача е да научи/обучи/сподели знание с другите, което носи в себе си или много бързо ще му бъде предадено да го сподели. Другата задача е да се научи на нещо, което не знае, заради което му е дадено това тяло, за да го научи и изпита."

Кирил Груев