вторник, 29 октомври 2019 г.

Елица Димитрова споделя...




автор на снимката: Кристина Стоянова




Здравейте, казвам се Елица Димитрова, на 27 години, поддържам заедно с моя екип арт-медия творческо пространство, в което изкуството има не само развлекателна страна, но и лечебна: creativitycocktail.com
Завършила съм Френска Филология в Софийския университет и Културно предприемачество в ЕСФАМ (Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт).
Предстои ми издаване на книга, подарък за семейството: „Подарък за мама, татко и мен’’, в която бих искала да покажа на настоящите и бъдещите родители, че да изградиш или запазиш семейство е възможно – иска се съзнателно съзидание… В книгата може да намерите утвърждаващи мисли и сентенции за таткото, който внася заедно с мама баланс в семейството, нежни стихове, успокояващи душата на майчицата и поучителни и развлекателни приказки за детето.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на дъщеря ми, прохождането ѝ, докато учех ‘’Френска Филология’’, приемането ми по програма ‘’Еразъм’’ в Париж, както и участието ми в театрално ателие „Maison de lEurope’’ в Париж.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно... всичко бих казала, че е такова, щом се изисква воля от мен да се развивам и променям като личност, а аз искам това.


В какво вярваш?

В любовта.


Вярваш ли в хората?

Вярвам в доброто у тях, а другата част, която притежават, се стремя да я приемам.
                                                                                

А в себе си?

Вярвам. Имам моменти на колебание, но силно вярвам, че вярата в мен
самата е ключът към успеха ми във всяко едно начинание.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за сплотено семейство, романтика и обич в мен и около мен.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Може би за спорт, но в интерес на истината осъзнавам, че всичко е до приоритети, които съм си поставила в настоящия момент.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, че да, това ни прави хора.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Стремя се да съм тук и сега.


Харесваш ли нашето време?

Времето ни е такова, каквото ние го направим. Днес ще бъде такъв ден,
какъвто аз го направя за себе си.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Стига да съм със семейството си, навсякъде ще ми бъде хубаво, обичам планината и морето, без значение точно къде.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, да. Той е учител, предизвикателство и моя рожба.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Нос Калиакра, язовир Доспат и още много други.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На морето.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата и обичта.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, мъжът ми Елтимир, дъщеря ми Вяра, Радост (майката на Елтимир), приятелите ми.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да съм по-отворена към себе си и към новото.


Намерила ли си призванието си?

Да – чрез творчеството си да подпомогна светът да стане по-уютно място за живеене.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Приемам я, вярвам във висшата сила на Бог, може би вярвам в живота след смъртта.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Изкуството, добротата, даването, обичта – те ме карат да бъда жива.


Какво е за теб самотата?

Самотата е състояние, в което несъзнателно изпадаме в началото, но след
това става избор и накрая сякаш сами се обричаме на самота.


Какво ти дава представа за вечност?

Споделянето на обичта.


Какви чувства изпитваш най-често?

Радост, безпокойствие.


Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил той (или тя)?

Близките, които съм загубила – баба, дядо, една моя приятелка, бащата на мъжа ми.


Имаш ли вътрешен мир?

Имам, но невинаги го запазвам.


Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Споделена обич и смях. Слънчево обичам да е навън, топлината да огрява лицата ни, в игри и смях да се радваме със семейството  на деня.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Обичай това, което правиш, усети вдъхновението и радостта от това, което правиш. Бъди себе си.


Какво може да те разплаче?

Когато някой съзнателно ме наранява.        


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Споделената обич и усмивката на детето ми 😊


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Доколкото аз намирам парчетата и се ориентирам в него.




снимка: личен архив на Елица


Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е едновременно подреден и разпръснат.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя съвестните и добродетелните хора. Благодарна съм за това, че имам семейство и дом, в който да споделя моята любов със семейството си.
 


сряда, 23 октомври 2019 г.

Реджи Якъбов споделя...





снимка: личен архив на Реджи


 
Здравейте! Казвам се Реджеп Якъбов. На 23 години съм. От Родопите.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
 
Може би моментът, в който осъзнах и започнах да виждам истината около себе си и прозрях, че нося огромна отговорност за всяко мое действие и мисъл. И когато намерих призванието си в живота.


В какво вярваш?
 
В силата на истинската безусловна любов


Вярваш ли в хората?
  
Да! Вярвам, че всеки човек има Божествен център вътре в себе си, към който се стреми подсъзнателно, но не всеки успява съзнателно да го види и да черпи от него.


Важна ли е прошката в твоя живот?
 
Разбира се. Тя е нужна на всеки от нас.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
 
В настоящето


Харесваш ли нашето време? 
 
Живеем в едни от най-хубавите времена, времето на Любовта, времето, което ни предоставя най-добрите условия да проявим Божествените качества.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
 
Пътуване към този център в себе си.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
 
Животът е най-големият дар, който имаме, но е даден назаем.


Кои са най-красивите гледки на света за теб? 
 
Навсякъде се намира красотата, въпросът е дали можем да я видим.


Кога се чувстваш най-добре, като „у дома”?
 
Изпълнявайки Волята на Бога.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
 
„В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.”


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
  
Всеки, който е прилагал безусловната любов и истина към мен.


Искаш ли да промениш нещо у себе си? 
 
Опитвам се всеки ден. Много неща.


Намерил ли си призванието си?

Да, изкуството като път, но не като цел.


Страхуваш ли се от смъртта? 
 
Не! Душата продължава своя път.


Какво те кара да се чувстваш жив?
 
Когато давам онова, от което има нужда светът.


Какво е за теб самотата? 
 
Времето, прекарано в самота, за мен е задължително за осмислянето, наблюдаването, съзерцаването. То е времето на прозрението, времето, в което да се заредиш, за да дадеш.


Какво ти дава представа за вечност?
 
Неизразимото, невидимото с очи, нечуваното с уши, недокосваното.


Имаш ли вътрешен мир?
 
Опитвам се да го имам. Външният мир зависи от вътрешния.


Как си представяш един съвършен ден?...
 
Ден, в който максимално съм проявил добродетелите – любов, истина, всемилосърдие, добронамереност, справедливост, благородност.


Какъв съвет би дал на децата или на другите хора?
 
Да следват онова, към което наистина сърцето ги води.


Какво може да те разплаче?
  
Смирението, отдадеността, чистотата, истината.


За какво чувстваш най-голяма благодарност? Какво цениш най-много в живота си? 
 
Живота.


Тук можете да чуете песни на Реджи и на неговия брат Емрах: