вторник, 23 юни 2015 г.

Споделено от Чандраканти




Казвам се Чандраканти. Обичам да пиша хайку стихове, обичам морето и йога, да рисувам и да слушам рага музика. Много обичам духовния си учител Бхактивайбхава Свами и съпруга си Радха-винод :), а също майка си Пепи, която е супер! Обичам залези, чаени свещи, Аюрведа, Васту и Индия. Обичам да готвя вегетариански ястия, да правя бижута и да се изгубя някъде, където никой не ме познава, а после да се намеря, когато си реша. Обичам хляб, плодове, цветя и песента на птиците. Много обичам Дамодара (форма на Кришна като малък, който е на моя домашен олтар), сарита и десени с кашмирчета (малки красиви орнаменти, подобни на капчици, но извити отгоре), снимки, да чета и да разглеждам малки, интересни и красиви неща по пазарите в Индия.
Аз съм средна на ръст, с червена коса и с по три обеци на всяко ухо, както и с една много красива и малка от ляво на носа. Винаги съм с каджал на очите (този черен грим, който всички в Индия носят и очите им изглеждат огромни, много дълбоки и красиви). Имам доста бижута на шията си, но не винаги се виждат, защото обикновено съм с някой от моите десетки индийски шалове :) Често съм с изрисувани с къна длани и ухая на индийски благовонни пръчици. Обичам честността, реда, точността, чистотата, справедливостта, спокойствието, свободата и класическата красота в нещата и хората.
Аз съм жена, почти на 50 години съм, нямам деца, правя бижута и ангели от хартия, давам лекции и семинари по Аюрведа (най-древната наука за здравето и дълголетието) и Васту (ведическата концепция за подреждане на заобикалящата среда, от която произлиза Фън Шуй), изготвям индивидуални програми по Аюрведа за цялостен начин на живот. Това са моят сайт и блог www.ayurvedabg.com и www.candrakanti.info



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всички периоди бяха прекрасни по своему. Научих много ценни неща в живота си, запознах се с невероятни хора и успях да видя изключително красиви места, но този период в момента ми харесва особено много! :)

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
През последните три години често бях болна и в някои моменти ми беше наистина много тежко. Това беше доста голямо изпитание за мен.

В какво вярваш?
В Кришна. Според вайшнава традицията, Кришна е върховният Бог, а ние сме души, произлизащи от Него и вечно свързани с Него.

Вярваш ли в хората? А в себе си?
Да, вярвам в хората, защото те не са телата, а душите, които се намират в тях. Дори и понякога да вършат големи глупости или ужасяващи неща, това е защото са обусловени от материята и не знаят какво правят, заради невежеството си. Разбира се, че вярвам в себе си. Душата е много силна и може чудеса.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да прекарвам повече време с духовния си учител, а също и да прекарам последните години от живота си по светите места в Индия, заобиколена от духовно извисени хора, пеещи киртан. Надявам се да постигна духовно ниво, при което да изпитвам влечение само към духовни теми и да познавам и разбирам съвършено ведическата философия.





Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, искам да завърша готварската книга, която пиша от известно време, а може би и поредица от вегетариански готварски книги :).

Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката е много важна, защото без нея животът е много тежък и обречен да се върти в кръг.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Винаги живея в настоящето. Бъдещето не е под наш контрол, а миналото вече си е отишло.

Харесваш ли нашето време? В коя епоха би живяла?
Харесвам много музиката и търсенията на хората от 60-те и 70-те години.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Да, Индия! Това е моята голяма любов!





Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Да, много обичам живота. Човешкият живот може да ни даде изключителната възможност за себепознание, духовно развитие и постигане на стойностни духовни нива. Животът е прекрасен, вдъхновяващ и много ценен.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Много рано сутринта, когато птиците са будни, но още не летят, а само пеят. Небето леко порозовява, но все още е тъмно тюркоазено синьо, а аз съм в Маяпур, Западен Бенгал, Индия и гледам от брега златните води на Ганг.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
У дома, разбира се, съм най-добре :), но като „у дома“ съм навсякъде, където има храм на Кришна или съм с духовния си учител.






Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Това, че всичко в материалния свят е временно и страданията – също. Много съм щастлива, че душата е вечна и за нея няма смърт, няма начало и няма край, както и че вселенската справедливост е съвършена, а законът за кармата важи еднакво за всички. Това ме избавя от желанието да въздавам справедливост и ми носи голямо спокойствие и сигурност.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Бхактивайбхава Свами - духовният ми учител и моят съпруг.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да. Искам да не се притеснявам много преди пътувания, важни събития и промени в живота си. Понякога пропускам някои неща, заради това. Искам и да не съм толкова сложен човек, чиито рафтове и стени в къщи са натрупани с какво ли не :) Искам в по-голяма степен да живея според максимата: „Прост живот – висше мислене“

Намерила ли си призванието си?
Да. Споделям знанието си за живота, смъртта и всичко останало с всички и това ми носи удовлетворение.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да, убедена съм в него, както и в съществуването на духовния свят, който е изначалното и най-естествено място за пребиваване на живите същества.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Винаги да изпипвам всичко, да правя нещата с удоволствие и интерес, както и да научавам нови и нови неща всеки ден.

От какво се страхуваш?
От пеперуди :) Когато бях на 3 години, едно дневно пауново око ми излетя в лицето и аз припаднах. После беше много трудно да постигна що годе нормално състояние на духа в присъствието на по-големи или нощни пеперуди. Не мога да кажа, че съм постигнала безразличие :), но поне не припадам и не крещя неистово :)

Какво е за теб самотата?
Спокойствие, общуване със себе си, медитация, време да се потопиш надълбоко в любими дейности.

Какво ти дава представа за вечност?
Киртаните, а също и когато гледам формата на Кришна на олтара. Когато се движа по уличките на Вринадавана, малко градче с над 7 000 храма. Някъде можеш да докоснеш с лактите на ръцете си стените на къщите от двете страни на пътя. Там Кришна е прекарал детството си.  Наблизо е езерото Кусум Саровара, за което всички казват, че е бездънно. В тъмните му и студени води се оглежда прекрасен дворец с красиви павилиони, традиционни куполи, изящни стенописи и колонади. В близост се намира хълма Говардхан. Тази гледка винаги ме кара да чувствам, че времето е спряло, а усещането за вечност е единствената реалност.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да постигна духовно съвършенство, самадхи.

Кои емоции изпитваш най-често?
Щастие, радост, любов, но и гняв, тъга, безсилие... Понякога изпитвам силно състрадание към всички нуждаещи се от помощ. Баща ми казваше за това мое състояние: „Мировата скръб ли те е обзела?“

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Когато съм здрава, изпълнена с енергия и желание да направя чудеса и да помогна с нещо на цялото човечество. По време на войната в Сърбия раздавахме с Food for life организацията храна на инвалиди, деца сираци или болни от рак, или от други тежки заболявания, на самотни възрастни и душевно болни хора. Когато успявахме навреме да свършим всичко и без инциденти, а хората бяха много щастливи и ни благодаряха, се чувствах щастлива. Сираците ме прегръщаха през коленете иди до където стигаха и ми казваха „майко“, а един дядо седеше пред входа и ме чакаше няколко часа по-рано от времето, когато обикновено пристигахме, за да не би случайно „да ни изпусне“, както казваше той. Хората често ми казваха: „Какво щяхме да правим без вас?“, „Вие спасихте живота ми!“

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?
Винаги да повтарят мантрата Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе, защото тя пречиства кармата и така ни освобождава от страданието, като постепенно започваме да изпитваме истинско щастие, което не е просто временна липса на нещастие.

Какво може да те разплаче?
Най-често мъжът ми :), но и безсилието пред безпардонната простащина и дълбоко невежество.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Изгревът, залезът, песента на питиците; моментите, в които успявам да виждам всички живи същества, като частици от Бога.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Един приятел ми даде да прочета неговата Бхагавад-гита и това напълно промени живота ми! :)





Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Доста е объркан, но има някои основни части, около които започва да се получава картинка :)

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
О, да...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За възможността да общувам с духовния си учител.

сряда, 17 юни 2015 г.

Споделено от Васил Йорданов



Представи се накратко. Опиши се, както искаш - както ти възприемаш себе си.
Привет на човечеството. Казвам се Васил Йорданов, на 38 години. Родом съм Българин. По стечение на обстоятелствата съм роден в Ямбол, но родът ми произхожда от Среден Западен Балкан. Иначе живея в София, надявам се не за дълго. Женен съм за най-прекрасното момиче на света, което е авторът на този проект, и имаме едно наистина вълшебно дете - синът ни Любомир.
 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Един от най-хубавите моменти в живота ми досега беше, когато се примирих със себе си, защото все едно започнах нов живот. Това беше припомняне на мен самия, на истинската ми същност. Донесе ми радост, покой и пълнота. Тогава се почувствах така, сякаш нямам нужда от нищо, нямам нищо и в същото време съм изпълнен.  Други моменти са когато си играем двамата със сина ми и се кикотим до забрава. Също всеки момент сред природата винаги ми е хубав.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Не бих отличил нещо конкретно по така зададения въпрос. По принцип трудностите не само не ме натоварват, а напротив – мобилизират ме. Трудностите по принцип ме карат да се чувствам по-жив и по-скоро ги свързвам с някакъв хубав завършек или резултат. Дори, когато нямам успех, удовлетворението от борбата и положените усилия е предостатъчно. По принцип самият живот си е труден.

В какво вярваш?
Не знам. Човек вярва в нещо, което иска, но му липсва и в същото време не знае дали ще го получи. Аз имам една особеност, която понякога дразни близките ми – знам. Да, случвало се е да се произнасям за неща ясно и категорично, докато близките ми са неуверени и се чудят. В такива случаи на тях им се иска да вярват в желаното, докато аз знам. Винаги съм бил така. Задавам въпрос в себе си и получавам отговор. Разбира се, някои отговори не идват веднага, но аз ги виждам, че са някъде там.

Вярваш ли в хората?
Не мисля, че имам отговор на този въпрос. Може би просто не го разбирам. Ако кажа, че вярвам, какво означава да вярвам в хората. Ако кажа, че не вярвам, какво означава това. Хората и всеки един човек, както и човечеството, са даденост. Развиват се.

А в себе си?
Същото като предния отговор. Аз съм даденост. Животът ми е известното в уравнението, отношението ми към него (живота) е неизвестното. Каквато и стойност да дам на отношението си, то все ще е принос към съзнанието на човечеството и Вселената.

За какво мечтаеш?
Виждам какво представлява живота днес и как живеят хората в големите общества. За мен това си е чисто безумие. Да живее по график и часовник, сред тълпи, нерви и напрежение. Виждам хората по улиците – мрачни, тъжни и недоволни. Те създават съответния фон, който ме обзема. Като да плуваш в мръсна вода. Затова моята мечта е да живея на село, сред природата, на спокойствие и чистота. Не да се изолирам от обществото, а да живея с моите близки и приятели в спокойна обстановка.




 
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, описах го в предишния отговор. Но смятам да намеря време, защото (като изключа семейството) за какво друго да живея? Също и за общуване със семейството, близките и приятелите.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Разбира се! Да простиш на себе си е най-важното нещо, по отношение на прошката. И най-трудното. Докато не простиш на себе си, не можеш да развиваш духа си и да изпълняваш мисията на живота си.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Тук стигаме до друга моя особеност. Мога да видя нещата неподредени във веригата на времето и смятам, че това е нормалното първо положение на нещата. Всичко, ама абсолютно всичко Е. Но не сега, защото, ако кажем „сега“, веднага следва да се запитаме „а преди?“ Това е същността. За мен всичко се случва постоянно. Трудно е за разбиране, но това е, защото сме свикнали да мислим за нещата, като за едно след друго. Оттам и идеята за време - минало, настояще и бъдеще. Предвид на трудното ми за разбиране разбиране, аз и не се притеснявам за бъдещето и за това какво ще се случи. Ами то вече се е случило. Затова и не мога да кажа кое е по-важно за мен. Всичко е важно. Всичко е моят живот.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Не го харесвам, защото това не е моето време на силата и енергията. За мен е време на служене и на изпълняване на задачи. На работа. Моята епоха е границата между Античността и Средновековието. Не че сега не ми харесва да живея или, че не се чувствам щастлив. Напротив. Просто не е това моето време. Животът ми е тогава. 

Кое пътуване е най-важно за теб?
В живота на хората като мен има само едно пътуване. От себе си към себе си. Всичко останало са подробности.

Обичаш ли Живота?
Обичам го. Тъжна любов, но какво да се прави.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Служене, смирение, тъга с редовни дози щастие.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Всичко, което е естествено и сътворено с Дух, без значение, дали е от човека или от природата. Всичко видимо и невидимо, видимо и въображаемо, което е одухотворено. Също и смехът на сина ми.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Ами може да прозвучи дивашки, но „у дома“ се чувствам сред природата. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Бог и подкрепата от семейството. Синът ми е само на три и половина, но много точно разбира, когато имам затруднение, дилема или проблем. Тогава той по детски, наивно и без да знае как, просто ми казва, че нещата ще се оправят. Не знае как ще се оправят, но умът му е чист и не може да си представи, че може и да не се оправят. За него всичко е наред, а ако не е, ще бъде. Когато прочета това в очите му, веднага получавам сили да продължа. Благодаря ти, мой малък Любчо!




 
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Разбира се, семейството ми. Също и кумът ми. Той е изключителен човек.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
И да искам, не мисля, че ще стане. Човек по-скоро добавя нещо към себе си, друго слага в някое от чекмеджетата на душата си. Няма логика в разбирането за промяна, например на някоя черта от характера. Ако се страхуваш, как променяш това? Не можеш да промениш страхуването си. Можеш да спреш да се страхуваш или да преодолееш страха си и да действаш въпреки него. Можеш да усвоиш умение или качество на характера, но какво наистина можеш да промениш?

Намерил ли си призванието си?
Да, готварството.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Не вярвам. Убеден съм. Който живее „приживе“, живее и след смъртта. За живия смъртта е излизане от физическата обвивка. За мъртвия смъртта е гасене на лампата. 

А какво те кара да се чувстваш жив?
Отговорът е същия като на въпроса: „Кои са най-красивите гледки на света за теб?“

От какво се страхуваш?
Трудно ми е да определя. В момента не се сещам за друго, освен за физическия страх от смъртта, който тялото изпитва точно преди да умре и по време на умирането. Само предполагам, че бих го изпитал, но не съм сигурен. Това е страха на материята. В ума си не се сещам за нещо, от което да ме е страх. Разбирането ми, че всичко вече се е случило, много помага за това.

Какво е за теб самотата?
За мен самотата е подарък, който получавам от време на време. От този подарък тръгват много неща. Много и много се е изписало за самотата и не знам дали има смисъл и аз да добавя нещо. Бих казал, че за мен самотата е вид пълнота. Самотата е мястото, където всеки един от нас може да се открие и да се срещне със себе си.

Какво ти дава представа за вечност?
Предполагам всеки човек би изброил разни неща – случки, гледки, прочетено, видяно изживяно. В този смисъл много неща биха ми дали и ми дават представа за вечност. За мен по-важно е как стигам до това. Някои неща във всекидневието прекъсват обичайния времеви дневен поток, изпадам в състояние на лична самота и ето ти малка среща с вечността. Бих пожелал на всеки да има „от време на време“ красиви малки срещи с вечността, като например докато гледа залез над морето, среща се със стар приятел, който цени, докато твори и какво ли още не.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Мисля, че този въпрос много се бърка с въпроса „Каква е задачата на твоя живот?“ Според мен всеки разбира смисъла на живота си, ама истинския, същински смисъл, в самия край на живота си, когато и да е той. Знам ли? Ако кажа, „Ето, това е смисъла на живота ми“ не е ли това едно ограничение? По-добре да откриваме смисъла на всеки един ден и да го изживяваме пълноценно и когато накрая се обърнем назад, ще видим и смисъла на живота си.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Тъгата, радостта и смирението. Също омразата играе много голяма роля в живота ми, но пък хич не я изпитвам. Просто повсеместно се срещам с омраза (отношение, обратното на Любовта) във всекидневието си и това много ме натоварва.

Как възприемаш страданието?
Страданието е измъчващо, но градивно в повечето случаи. Тъжно е, когато остане само измъчващо. Твърде много страдание има по света. Искам да мисля за радостта.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
По принцип за себе си се пазя да определям такива хубави неща, като щастието или да опиша съвършенство. Не искам да се спирам в едно описание или определение. Не искам да затварям щастието и съвършенството в определения. Нека ме изненадват всеки ден :)

Как би описал Любовта?
Хилядолетна тема. За мен има Любов и любов. Нека и двете сами да говорят за себе си.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
По-добре да не развалям децата със съвети. Бих им пожелал да израстват големи деца, а не да се превръщат в дребнеещи възрастни човечета.

Какво може да те разплаче?
Всичко истинско, без значение дали е радостно, тъжно, болезнено или щастливо. Без значение е формата, под която се проявява.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко весело и забавно, всичко остроумно и интелигентно.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Няма да забравя грижите на родителите ми за мен, когато съм бил слаб и безпомощен. На пръв поглед всеки би си помислил, че това е тяхно задължение, но все пак чувствам една неизменна и дълбока благодарност и признателност за грижите, усилията и жертвите, които те са дали, за да мога да живея.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършено?
Пъзелът ми е подреден още от самото Начало. Въпросът е доколко мога да го обхвана с поглед? И да можех, не бих се лишил от удоволствието и истинността на това животът ми да е една постоянна изненада за мен.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-много ценя помощта, която ми се оказва свише. Изключително много ми се помага и винаги, когато се сетя, благодаря за подкрепата, която получавам. Тази подкрепа винаги ме мотивира да я споделям на свой ред с целия свят. Безусловно, без остатък, изцяло. И нищо чудно. Това, което получаваме свише е Любов. Ето и отговора на въпроса, какво е за мен Любовта. Даряване, споделяне на Себе си. Без остатък, защото Любовта е всичко и нищо друго не остава.