неделя, 29 март 2015 г.

Споделено от Гергана Кабаиванова



Здравейте,
Много се вълнувам, че интервюто е за „Един от нас споделя”, тъй като само тук въпросите са насочени към мен самата. Е, хайде да започваме! :) 
Казвам се Гергана Кабаиванова. Обичам да обичам, да съм майка и да давам. Любовта е основната съставка на моето Аз. Горивото, което ме води напред във всеки един аспект от живота ми. Майчинството отключи път към истинската ми същност и днес всичко, което правя и целя има смисъл заради моите деца. Имам две чудесни момчета – Никола на 9 години и Иво – на 5. Те са както резултат от любовта, така и извор на такава. Даването пък ми е страст, по която се увличам все повече – то е моята малка магия за получаване на всичко, за което мечтая.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
На първо място, това бяха моментите на събирането на нашето семейство – запознанството с мъжа ми и после раждането на двете ни момчета. Другите моменти на по-различна радост са всичките ми онези малки победи за отстояване на правото ни да се храним с чиста храна и да подготвим децата си за Ерата на Любовта.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Раздялата с мъжа ми преди две години. Бях срината емоционално и физически.

В какво вярваш?
В любовта, която е пътят към всичко и в даването, което е посоката, за да получиш всичко.

Вярваш ли в хората? А в себе си?
Вярвам в себе си и поех твърд курс към това осъзнаване, но все още се уча да вярвам в хората. Не е лесно да вярваш във всеки, да го разбереш, да го приемеш.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Надявам се да допринеса за едно по-устойчиво общество за децата ни – да се отскубнат от измамните клишета, с които живеем днес и да създадат ново време, основано на емпатията и истинските ценности за човечеството. Това е съвсем искрената ми мечта. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, не ми достига време за йога и за четене на книги.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Много важна! Прошката е надмогване на егото и тя е нужна повече на прощаващия, отколкото на човека, на който трябва да простиш. Ако не можеш да прощаваш, не можеш да бъдеш свободен. Тогава ставаш жертва на гнева и самосъжалението - проблемът остава само вътре в теб.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Сега съм на 100 % в настоящето. Миналото и бъдещето не съществуват – първото е спомени, а второто – мечтите или страховете ни. Това, което е реално е тук и сега.

Харесваш ли нашето време?
Нито – да, нито – не. Приемам го такова, каквото е, както и нашата роля да допринесем за Ерата на Любовта и хармонията.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Държа на пътуването към Себе си, защото само така постигам щастие и пълноценност на всяко място и време. Също така държа на пътуването си към любимия ми човек – бащата на моите деца, макар че в момента не сме в една посока. 

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Животът е прекрасен! Той е любов, смисъл и взаимодействие с останалите.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Първият поглед в очите на твоята новородена рожба и първото нещо, което видиш, щом осъзнаеш смисъла на живота си. Разбира се, обожавам и средиземноморските гледки към морето, особено тези от Прованса :)   

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Където са близките ми хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Убеждението, че всяка трудност те прави по-силен, по-опитен и по-осъзнат. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Моите родители са ме подкрепяли винаги, макар че е имало периоди, в които не съм го разбирала по този начин. Със сигурност има още доста хора, на които да благодаря за подкрепата и на първо място това са моите колеги, с които заедно се борим срещу статуквото; близки приятели, които се появиха в живота ми, за да осъзная важни неща...
Когато става дума за влияние, не мога да не спомена, че черпя духовно вдъхновение от книгите на д-р Уейн Дайър и Геше Майкъл Роуч.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, искам да съм по-малко зависима от Егото.

Намерила ли си призванието си?
Със сигурност и всички го отчитат. 







Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Убедена съм в Живота след Смъртта, в прераждането, както и вярвам, че има извънземни... Последното е закачка към мой близък приятел (той ще се разпознае сам), с когото водим този спор от известно време.
Свидетели сме как в природата всичко се възобновява и следва циклична последователност, така че няма логика да няма живот след смъртта. Такива са законите на Природата! Ние произлизаме от почвата, която храни растенията, а растенията са храна за нашите родители. От храната в организма на нашите родители се изгражда материалът за нас самите и този процес продължава докато нашите майки ни кърмят. Растем, развиваме се и пак благодарение на храната, градим материал, за да създадем наши свои поколения. В края на цикъла ни се превръщаме в почва и с това започва новия цикъл. Именно заради вярата ми в тази съвършена цикличност на човечеството, храната е толкова важна за мен и отстояването на качеството й е моята голяма кауза. 

А какво те кара да се чувстваш жива?
Ще се повторя – любовта е горивото, което ме води напред във всеки един аспект от живота ми. Въпреки, че обичам да обичам обаче - не съм съвършена. Всеки ден се боря с чувствата си и се стремя повече да обичам и по-малко да се гневя.

От какво се страхуваш?
От алчността и манипулациите на комерсиалното ни общество. Страх ме е от това, че често Системата решава вместо мен и нямам възможност за естествен избор. Така например, когато съм се страхувала за здравето си, Здравната система ме е вкарвала в такава порочна и комерсиална схема, че нещата са се влошавали, вместо да се успокоят. Затова вече избягвам да ходя на лекар и повече се вслушвам в тялото си.
Страх ме е също от змии.

Какво е за теб самотата?
Да остана без децата си.

Какво ти дава представа за вечност?
Тишината. В празното, в паузите намирам Себе си и разбирам по-добре Бог.

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да намериш и да бъдеш Себе си.

Кои емоции изпитваш най-често?
Щастие към моите две момчета, а в работен аспект - вдъхновение за каузата ми и желание за свършена работа. На моите колеги никак не им е леко с мен! 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Върховното щастие за мен е да има мир и любов на света. Да има разбиране, споделяне и съпричастност между хората. Това би ни давало много повече и на всекиго достатъчно – храна, пари, работа, здраве. 

Как би описала Любовта?
Любовта е разбиране на другите. Емпатия.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да се вслушват повече в себе си и да вярват повече на вътрешния си глас. Това е ежедневното ми послание и към моите деца.

Какво може да те разплаче?
Да загубя доверие в близък човек или да бъда унизена заради възгледите си.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Безброй много неща, но най-вече детската непринуденост за разбиране на света.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Преди всичко подкрепата на моите родители. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Разбира се, че пъзелът не е завършен, но все пак вече е доста подреден. Липсват ми парчета като партньор в живота – не просто интимен, а духовно кореспондиращ с моите вибрации, все още ми липсва и финансова независимост, имайки предвид, че отглеждам децата си сама. Липсва ми много личното време – време за книги, за йога, за медитация.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарна съм за всички разтърсващи кризи и проблеми, които ми се случиха през последните години, защото именно те отключиха духовното израстване при мен. Сега, познавайки и комуникирайки по-добре със Себе си, поставям по-осъзнати ценности като приоритет и с удоволствие наблюдавам как пъзелът става все по-подреден и завършен. 

понеделник, 23 март 2015 г.

Споделено от Ели Зарева



Родена съм на 8 май 1967 г. в гр. Дупница.  Израснах с песните на Лили Иванова,  Емил Димитров,  Лепа Брена, Драгана Миркович,  Мирослив Илич, Бобан Здравкович.  Живея в подножието на величествената Рила планина -  море от хоризонти, които освобождават  Съзнанието и Душата, като в Полет!


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Толкова много хубави моменти, спомени незабравими, че се затруднявам откъде да започна.  Имах щастливо и прекрасно детство, дори и днес на 47 години се завръщам много често в детските години.  Имам дъщеря и син и съм щастлива баба на две прекрасни внучки, и очаквам третото си внуче да се роди.  Още от малка помня как у дома се празнуваха всички празници, така запазих традициите и продължавам да  намирам поводи за общи събирания, за общи празнувания, спомените за които се помнят с години. 
Преди броени дни внучката ми Русалиа, която е на 6 годинки и живее в Италия, спечели първо място в конкурса по художествена гимнастика в град Корнедо.






А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Ех, болка...

Ех, болка, уж си тъй мъничка,
а всяка вечер ме разкъсваш на парчета,
заспивам със надежда, че ще посрещна утрото
и през деня се моля за утеха.
Ех, болка, свикнах вече с теб,
дойде със вятъра... на гости уж дойде,
а ти хареса и ще останеш с мен до край,
а питаш ли ме, как издържа ми сърцето.
Ех, болка, на много хора непозната,
защо избра ме, грях ли имам аз,
или случайно долетя при мен,
за да ме лишиш от хиляди неща...
а може би да ме предпазиш.
Ако някога решиш да си тръгнеш,
ще се радвам безкрайно тогава,
ще се моля и Бог да ме пази,
да ми пази и тая надежда,
със която все още живея.


В какво вярваш?
Вярвам в Бог. Има моменти, в които сядам и пиша, а всичко е подредено в главата ми, сякаш само трябва да се копира.

Вярваш ли в хората? А в себе си?
Нямаме ли вяра в себе си - всичко друго няма смисъл. Всеки един успех и постижения се постигат, когато човек силно вярва в проекта си, дори да е още мечта.
А колкото до хората - трудно е да се отговори. Всеки човек е различен. Много често зад лъскавата маска откриваме един безотговорен и лош човек, и обратно - в един обикновен човек откриваме цяло съкровище.

МОЛИТВА

Дай, Боже, на всеки светлина
и път, по който да върви!
Всеки да намери своя път
към щастието и добротата.
Нека всички хора по света
да бъдат много обичани
и да раздават топлота и усмивка!
Дари, Боже, на нуждаещите се помощ,
на слепите - очи, за да се радват
на всеки един красив ден,
на болните - здраве, за да се събуждат
усмихнати и доволни, щастливи и весели!
Дай, Боже, на всеки светлина
и път, по който да върви!
Всеки да открие вярната пътека,
която ни отвежда до щастието и добротата!
Нека във всички хора по света
свети слънцето на честността и вярата,
за да раздават топлота и усмивка!
Дари, Боже, вяра, надежда и мечти!
Защото без вярата ще се погубим.
Без надеждата ще настъпи тъмнина.
А без мечтите ще се превърнем в пустиня.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Имам хиляди мечти, които чакат с времето да се появят на бял свят. Но най-много се надявам да дойде време, когато хората ще се обичат като братя и сестри. И всички ще се радват на успехите на познати, непознати, близки и съседи.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Има ли желание – има и време.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Не.  Думите отлитат с вятъра.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Живея днес, защото вчера е минало, а утре може да го няма.

Харесваш ли нашето време?
Да, ние всички сме мечтатели на 21-ви век. Животът е такъв, какъвто си го направим. Щастието сами трябва да го търсим. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Обичам Венеция, това е град, където се чувствам като в приказка. Обичам всички красиви места по света. Но най-много обичам България. Когато с колегите ми от списание „Животът в света на поезията”  започнахме  проекта „Красива България. Моя страна! Моя България!” бях толкова щастлива и горда. Днес страницата ни във Фейсбук има над 10 000 харесвания и хиляди написани прекрасни думи.

Най-красивото място в света

Всяко място, където гледаме заедно
и вървим хванати за ръка,
всяко място, където ме гледаш влюбено,
а аз се чувствам като звезда:
това място за мен е безценно
и разбира се, най-красиво в света!

Всяка среща и всяка минута, когато говориш,
всеки жест, когато ми махаш с ръка,
всяка прегръдка и всички целувки,
всичко, всичко превръщам в мечта:
спомени нежни, усмивки безбройни,
защото за мен си единствен в света!



 /Внучката ми Русалиа Дамянова/

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Семейство, дом, любов.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Всичко около нас е много красиво! В света има толкова много красиви гледки, от които оставаш опиянен за цял живот. Харесва ми Тайланд, Монако...  Когато пиша разказ или роман за определена страна, аз се потапям в едно прекрасно пътуване /виртуално/, за да мога да науча повече за традициите и живота на хората там, и да се докосна по някакъв начин до чудесата на тази страна.  Такива са книгите ми, които са в  съавторство с моята дъщеря Весела Дамянова: „Монако, Монте Карло на една ръка разстояние, с прекрасната поезия на Весела Дамянова и Ели Зарева”, „Най-красивите замъци по света, с нежната поезия на Весела Дамянова и Ели Зарева” ...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Няма по-хубаво място от дома. Чувствам се най-добре, когато съм с хората, които най-много обичам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Човек трябва да остави следа след себе си в този свят, в който е живял, добра следа, за да го запомнят с добро не само тези, които го познават, но и хората, които ще дойдат след време на тази земя.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми, моята прекрасна дъщеря, обичта на всички мои приятели. Кина Златева /Детелина/, редактор на списание „Божествени искрици”, с която написахме толкова много стихотворения, разкази, есета,  размисли и издадохме няколко съвместни книги.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Старая се последните ми творби да бъдат изцяло за обичта, щастието, радостта, безценните малки неща в живота ни.  Когато написах стихотворението „Завръщане в роден дом”, сякаш докоснах дълбоко  болката и носталгията на всички хора, чиито близки и роднини са извън Родината.

 ЗАВРЪЩАНЕ В РОДЕН ДОМ

Във роден дом се връщам, майко, татко!
Години дълги във чужбина аз живях, творих.
Далеч от родна стряха, мила къща,
пари изкарах... но от мъка остарях.

Пред бащина ми мила, свята къща,
застанал тихо спомени редя:
от люлката, от детството безгрижно,
до онзи ден, във който път поех.

Във двора роден сякаш всичко е още по-прекрасно,
от моите очи потича извор от сълзи;
юмруци стисках, за да не заплача...
но можеш ли сърце да укротиш?

Години люти, спомени красиви...
В чужбина, майко, сякаш бях сирак,
осъден да не виждам теб и татко
и моите пораснали сестри.

Прекланям се пред героизма, скъпа майко,
че оцеляхте с татко в този лош момент;
чужбина ме научи, че богатство -
това е родна стряха, бащин дом.

Под този покрив, в тази бяла стая,
аз искам с вас щастлив да продължа;
от сиромашия се не побелява, ни се остарява...
но от мъка, безпокойство и тъга едва не умрях.


Намерила ли си призванието си?
Сплотено семейство – хората, които най-много обичам. Внучките ми, които ме вдъхновяват за моето творчество и ми дават сили да сътворявам още по-прекрасни и красиви неща.



 /Ели и Русалиа/


Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да, вярвам.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Моите красиви внучки – Ели и Русалиа.

От какво се страхуваш?
Най-много се страхувам от змия.

Какво е за теб самотата?
Има моменти, когато човек трябва да е сам със себе си. Но това не е самота. Самотата е там, където хората са се затворили в едно празно пространство - виждаме, че комин дими, а други хора не влизат.

Какво ти дава представа за вечност?
Всичко, което е сътворено с много, много любов!

Какъв е смисълът на живота за теб?
Да живеем пълноценно!

Кои емоции изпитваш най-често?
Положителни: нежност, топлина, радост, любов.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Всеки един завършен мой проект е щастие, което споделям с най-любимите ми хора. Всяка пролет засаждам много храсти, цветя, плодородни дървета - като давам нов живот се чувствам съвсем близо до щастието.  Обичам да готвя сладки изкушения, които задължително споделям с гости.

Как би описала Любовта?
Любовта е навсякъде около нас.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?
На първо място да уважават своите родители.

Какво може да те разплаче?
Мога да се разплача от голяма радост, а също и от тъга.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много неща. Зависи какво е предизвикало усмивката. Мога да се усмихна на един прекрасен жест. Понякога се усмихвам и на простотията на хората, които в стремежа си да бъдат съвършени, много често стават за смях.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Животът на никой не е съвършен.  Благодаря на Бог за всичко, което имам, защото Той ми е дал много.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Малките безценни неща: да съм жива и здрава, да се събуждам с усмивката на най-любимите си хора и да заспивам сладко, след като съм им пожелала „лека нощ”.