петък, 25 октомври 2013 г.

Споделено от Диана



Казвам се Диана. Обичам да наблюдавам, да се изненадвам, да сбъдвам мислите си. Да срещам желанията си, придобили плътност. Вярвам в безкрайните възможности на реалността.

-   






    Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
-          Трудно ми е да си избера една цяла година, която да определя като най-хубава. Една от вдъхновяващите години за мен беше 2008 - ма. В нея намерих спокойствието, което дарява взаимната любов. Настоящата година е много противоречива за мен – има повратни моменти в нея, падения и възходи. Затова тя ми е интересна. Разлиствам я като книга с разкази от различни писатели. Не знам какво да очаквам утре... И това ми харесва. Да не говорим, че съм редактор на част от тези разкази...

-          А коя бе най-трудната година в живота ти?
-          Мисля, че това трябва да е била 1990. Тогава родителите ми се разделиха. За мен това беше загуба на единия ми родител. 

-          В какво вярваш?
-          В това, че когато силно искаш нещо, то се сбъдва по най-естествен начин, без усилие. Вярвам в силата на мислите, вярвам в любовта към живота, тя е взаимна, всъщност... Вярвам в срещите между хората...

-          Вярваш ли в хората?
-          Вярвам. Това е начинът да дадеш и да получиш любов – да вярваш.

-          А в себе си?
-          Вярвам и в себе си. И ми харесва, че подлежа на промяна. За мен промяната е същността на съвършенството.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-         Вярвам в Живота преди Смъртта.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-         Май си нямам мечти. Винаги се чудя какво да си пожелая, като пада звезда. Напоследък имам едно съкровено желание и при последния звездопад си го повтарях безспир. Ако се сбъднат всичките му пожелавания, ще ми трябват много площ и търпение... Най-често мечтая за пълноценен живот за хората със специални потребности. Надявам се да успея да помогна за това.

-         За колко време напред мислиш?
-         Не много. Предпочитам да действам стъпка по стъпка. Вярвам в настоящето и не искам да мисля в далечни перспективи. Някак несигурно ми е. Всичко се променя...

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-          Не ми достига време за най-важните неща. Парадокс.

-          Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
-          Бих се върнала в детството, в някои спомени. Мазето, в което летувахме по цели лета с родителите ми в Приморско, защото нали хубавите стаи бяха само за чужденци... Бих се върнала назад, за да видя едната си баба, дядовците си, за да се влюбя пак за първи път, за да играя навън, да гледам „Милион и едно желания”, бих се върнала в училище, за да се възхитя отново на учителките си по литература, защото винаги съм имала страхотни учителки по литература... И разбира се, един прекрасен учител по математика...

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
-         Бих си спестила няколко хора в живота си, но съм убедена, че и от тези срещи съм получила знание.

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
-         Винаги – настоящето.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
-          В тази преди телевизията, но разбира се, без война и комунизъм.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
-          Май не непременно. Не обичам непременните неща. Интересно ми е да го огледам тоя свят, докато съм тук... 



-          Обичаш ли Живота?
-          Питай го! 

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
-          Вълнение, промяна, предизвикателство.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
-         За мен красивото е несъвършеното. Един пейзаж, за да е красив за мен, трябва да има една черна линия, която да го пресича... Обичам комбинацията от проза и поезия. Чиния с кюфтета на фона на залез, примерно.

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?
-   Уморява ме човешката незаинтересованост и безхаберие. Липсата на желание за промяна, бездействието. Зарежда ме всяко нещо, което ми показва нов смисъл, което ме вълнува. Често се зареждам от театрални постановки, като добре си подбирам спектаклите, разбира се. Зареждам се от книги, от интервюта с хора, на които се възхищавам... Мъдростта и чувството за хумор, отношението към живота, ценностите, начинът на мислене и особено изказът са нещата, които могат да ме накарат да изпитам възхищение към някого. А изпитам ли го веднъж, за мен този човек заема място, от което трудно може да бъде изместен. 

-         Къде се чувстваш най-добре?
-         На втори ред в Театър 199.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-         Тишина, легло, топла супа. В комбинация.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-     Спомням си за предишни тежки моменти и това, че са отминали. Казвам си „след една седмица или месец това вече ще е само спомен и изобщо няма да ми се струва толкова страшно както в момента”. А и ето това стихотворение на Валери Петров много ми помогна да имам точно тази философия за нещата:

ДОБРИТЕ ПИСМА

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!



-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
-         Влияние - със сигурност – майка ми. И подкрепа, донякъде, но аз така и не започнах да й се доверявам докрай. Влияние ми оказват всички хора, които срещам или чиито послания прочитам или чувам. Харесва ми да си добавям нови философии или да пооправям старите. За подкрепата ми е по-трудно да кажа. Имам една приятелка, която безрезервно ме подкрепя във всичко. Но все пак, струва ми се, липсват ми приятели, които не само да ме подкрепят, но и да вървят редом с мен в най-непопулярните ми идеи.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
-         Липсва ми решителност. Искам да съм повече човек на действието. Също искам да умея да говоря пред публика, без да изпадам в панически ужас. И по-лесно да приемам критика. 

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
-         Да. И както казва една позната: „Лошото не е, че сме смъртни, а че сме внезапни...” Именно това ме кара да обичам и страхопочитам живота.

-         А от самотата?
-         По тази тема не съм мислила. Смъртта е тази, която е обсебила мислите ми и самотата е пренебрегната напълно. Тя не е така неизбежна...

-         Какво те кара да се чувстваш жива?
-         Вълнението. Срещата на погледи. Съвпадението на възгледи. Любовта, де.

-         Какво ти дава представа за вечност?
-         Ха-ха, чудесен въпрос! Краткият миг на щастие. Щастието, когато ме изпълни цялата и му стане тясно в мен. Тогава ми се доплаква. Когато съм много щастлива ми става чак тъжно. Там, където се срещат двете противоположни емоции – там е усещането за вечност... 

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
-         Емоциите от първата част на въпроса ти и тези от втората при мен не съвпадат. :) Най-важна роля играе емоцията, която ти описах току-що, а най-често изпитвам някакви ежедневни, неинтересни емоции.

-         Какво е щастието за теб?
-         Миг на вечност.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-         Бъди сигурен, че когато искаш нещо силно, то ще ти се случи. Вярвай!

-         Какво може да те разплаче?
-         О... Всичко може да ме разплаче. Но любимото ми разплакване е това в тъмнината на театралната зала.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Пак всичко. С Живота си общуваме доста емоционално :)

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Тъкмо го подредя и картината е готова, поглеждам – а, то тук имало още парчета... Я, пак отначало! И така...

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
-         Хм... Дали съм го постигнала не знам, но се упражнявам да не съм конформист и също – отскоро придобих смелост да провокирам себе си.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
-         Ценя най-много близките си хора и се моля да са ми живи и здрави. Амин!

Няма коментари:

Публикуване на коментар