сряда, 26 февруари 2020 г.

Васил Тонев споделя...









Казвам се Васил Тонев и по професия съм графичен дизайнер. Обожавам да пътувам по света и в България. Изучавам и практикувам класически шаманизъм и нео-шаманизъм, изследвам и практикувам върху себе си с растенията на силата – какао, рапе, мапачо, уачума, аяуаска, ахо сача, магични гъби. Организирам незабравими приключения в Амазония за среща с автентични лечители от джунглата, работещи с аяуаска – най-мощното средство за директно самопознание и личностна трансформация, което аз съм изпитвал.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всички изминали моменти или периоди от живота си оценявам като хубави, макар те да не са били най-прекрасните, когато са се случвали и съм бил в тях. Били са най-хубави, защото са ме изградили такъв,  какъвто съм – точно сега и тук.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Изправянето срещу самия себе си в пълните си светлина и сянка. Отварянето на тъмните шкафове и чекмеджета в мен самия, на разтребването им, на себеинспекцията. Пускането на всичко старо и неслужещо ми вече по пътя ми, но станало част от навиците ми и зоната ми на личен комфорт.


В какво вярваш?

В силата на намерението, Природата, Творението, в личната сила, с която всеки е дарен.


Вярваш ли в хората?

Да, в тези, които познавам. Научих се да не се предоверявам на непознати.


А в себе си?

Да. В това се научих да вярвам, защото аз съм си най-важният човек в живота си. И това не е егоизъм. Ако първо ние не сме си най-важните, тогава няма и отвън да имаме важни нам хора и да ги ценим. 


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да продължавам да пътувам по света и в България, за да срещам хора, места, събития и обстоятелства, които са в синхрон с висшето благо, с мен и с пътя, който съм избрал – път към себе си и завръщане към себе си. Мечтая и за мир и спокойствие на всички,  населяващи този свят.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Няма. Времето стига за това, за което се отделя.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително важна е и го научих и изпитах на практика съвсем скоро. Една перуанска лечителка, живееща в град Пуно на езерото Титикака, ме научи на прости, но мощни техники за лична прошка и прекъсване на незавършени енергийни канали и връзки. Тя казва – Прости, за да забравиш.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Сега и в близкото настояще, защото все пак мисля и планирам като цяло дейностите, които са ми на сърце.






Харесваш ли нашето време?

Да! Живеем в изключително интересно и динамично време с много лична свобода и възможности за пътуване, себеизразяване, изследване и каквото друго пожелаем.


Има ли места и пътувания, на които държиш най-много?

Божествените България и Перу.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да. Животът е прекрасен във всеки миг, независимо как се чувствам. Приключение, игра, изследване.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледките, които ти спират дъха, мисълта и времето.






Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде в Перу.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Желанието ми за изследване и себемотивацията.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Предците ми, знайни и незнайни, родителите ми и един човек – на  име Георги Христов – моят духовен брат.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, нещата, които откривам и осъзнавам, че не ми служат повече, за да вървя напред.


Намерил ли си призванието си?

Да.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам. Смъртта е прекрасна и е етап от цялото, тя е следващо ниво, порта, кръговрат. Животът винаги продължава, просто сменя формата си, нищо не се губи.




 снимки: личен архив на Васил 



А какво те кара да се чувстваш жив?

Осезанието за светлината и тъмнината.


Какво е за теб самотата?

Личен избор.


Какво ти дава представа за вечност?

Гледките из природата и планините.


Какво чувство изпитваш най-често?

Избухване на извора от възторг


Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил?

Дядо ми


Имаш ли вътрешен мир?

Да, открих го, пазя го и култивирам.


Какво е щастието за теб? Какъв е съвършеният ден за теб...

Присъствие.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да слушат тялото и сетивата си, вътрешния си глас или водач – те никога няма да ги подведат.


Какво може да те разплаче?

Силно емоционално преживяване


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Отново, силно емоционално преживяване


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреждам го всеки ден, а ако е напълно подреден – то животът ми, в този му вид, ще отстъпи място на „смъртта“ ми.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя личната си свобода. Благодарен съм на родителите ми за това, че съм тук и че съм точно такъв, какъвто съм.


четвъртък, 13 февруари 2020 г.

Зорница Боева споделя...







Родена съм София, но отраснах в Пловдив. От малка обичам да рисувам, да гледам пролетните цветя, различните цветове в небето, реката, промяната на цветовете на листата през пролетта и есента. Имах огромно желание да уча в художествена гимназия и да продължа нататък с рисуване. Тогава моите родители ме спряха и ме насочиха към Строителен техникум. Тъй като това не беше мое желание, в дивата тинейджърска възраст едвам изкарах първи курс. Благодарение на класната ми осъзнах колко грешно е това бунтарство и че по този начин преча само на себе си. Е, успях да завърша с много добър успех и да продължа нататък.
Минаха години, преди отново да започна да се занимавам с рисуване. Водех дъщеря си на такива курсове. Един ден влязох с нея в ателието да я чакам. Преподавателката ми предложи да нарисувам нещо, за да мине времето по-бързо. Много съм ѝ благодарна, че ми даде тази възможност. Тогава разбрах, че правят курсове по рисуване за възрастни. Започнах да ходя – в началото плахо, с голям страх, но с течение на времето разбрах, че това, което е в теб – то рано или късно ще излезе. Сега съм благодарна на майка ми, че ме насочи в друга посока.





Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?


През годините съм имала много хубави моменти, както и много тежки. Може би най-прекрасните ми мигове са появата на двете ми прекрасни деца.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?


Най-трудното ми преживяване беше, когато родих дъщеря си в началото на 7-ми месец – чакането да бъде захранена, да започне да наддава, да е достатъчно укрепнала, за да си я приберем у дома. През тези два месеца сила ми даваше малкият ми син /който беше само на годинка и четири месеца/ със своята безгранична любов, светлината в очите, желанието за опознаване на света около себе си, както и подкрепата и любовта на съпруга ми.

Вярваш ли в хората?  А в себе си?
 
Вярвам в доброто в хората, вярвам и в себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
 
Мечтая за много неща. Понякога, като малко дете, просто гледам небето и се пренасям някъде в мечти. В мечтите намирам нови идеи, нови неща, които бих могла да уча, да развивам, за да се чувствам жива. 





Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
 
Едва ли някога ще бъде завършен (и самата аз – завършена) и може би винаги ще липсва някаква част от пъзела.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
 
Времето е относителна величина и сами трябва да си го намерим.

Важна ли е прошката в твоя живот?
 
Най-трудно е да простя на себе си. Прошка не се иска и дава веднъж в годината. Трябва да съм готова в сърцето си, за да искам прошка и да дам прошка и това може да е по всяко време на годината, във всеки един момент.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
 
Уча се да живея сега. Минах през доста етапи – да гледам в бъдещето, да правя планове, да си мисля как ще направя нещо след години. Минах през период да гледам в миналото и да си мисля, че съм пропуснала да направя нещо, което съм била планувала.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
 
Когато съм с любимите си хора съм спокойна и навсякъде се чувствам като у дома си. Тогава всяка гледка е прекрасна. 





 
Намерила ли си призванието си? 
 
Минах през много етапи – рисуване върху стъкло, акварел, плат, масло, а сега пробвам сух пастел. Това, което ми доставя най-голямо удоволствие е маслената живопис, както и рисуването върху коприна. Посещавам много мастър-класове с различни наши и чуждестранни художници. Научавам различни неща от всеки един от тях. Чувствам голяма благодарност към всички тях за възможността да се докосна до техните познания и творчество.
Благодарение на приятели, преди четири години направих първата си изложба. Оттогава досега имам 8 самостоятелни изложби, участвала съм и в много общи изложби, както и в много благотворителни. Радостна съм, че голяма част от картините ми красят различни домове, хотели и обществени пространства в България и извън страната ни.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
 
Бих искала да кажа на малки и големи да вярват в себе си, да запазят детето в себе си, да спрат с оправданието „Нямам време“.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
 
Благодарна съм за това, което съм. Благодарна съм на близки и далечни приятели, които повярваха в мен, когато аз не вярвах в себе си.
Ценя всяка малка крачка в живота си, благодарна съм за всяка малка победа.





неделя, 2 февруари 2020 г.

Маргарита Събева споделя...








„Във всекиго живеят двама души:
единият будува в мрака,
а другият на светло спи”

Халил Джубран


Полунасън, полунаяве
в палитрата на Светлината топчица Любов изплаква.
Поела земен дъх отНово, хиляди искрици разпилява...

Малка моя, крехка и невинна, колко нереално се усмихваш...
Полунасън, полунаяве – коса-полугора от свежи къдри;
в полуморе кръвта ѝ хуква.
В обятията си полунебето скътва
и с огърлица от полузвезди се заиграва. И тръгва!

Заизкачва Планината.
Любов, полека... На полуутрото в полуденя, в пътечка охлювна пристъпвай – тя ще ти свети с полуземието си.
Ще се препъваш. И ще падаш. Но смело продължавай!
... ... ...
Полунасън, полунаяве в палитрата на Светлината
на топчица Любов се прекроявам.
И бавно Времето се стапя.
В полуначалието и в полубезкрая... Любовта Е.

И съм цяла.

Маргарита Събева,
начален учител...




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в живота ти досега?

Един много хубав период от живота ми бе, когато учех във Валдорфския Институт в Южна Калифорния. Там получих подарък от съдбата, за който дори не бях мечтала – повторно изживяно детство. Цялото тригодишно изживяване, орисано с вълшебни творчески изяви, места и хора, ми остави усещането за надникване в безвремието и усета за цялост. Просто създаваше вътрешен мир.


Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всеки път, когато оборвам тъмната си страна е трудно. Всеки път, когато успея да избягам много далеч от себе си и се чувствам ранимо ненужна...  Толкова ненужно ранима... Тогава е трудно.


В какво вярваш?

Вярвам в Енергийния всемогъщ Източник, Твореца, Бога или както изберем да го наречем.


А в себе си?

Вярвам във висшето си "Аз".


Има ли нещо важно за което не ти достига времето?

Един от малкото хора съм, навярно, които си дават време.


Повече в миналото, настоящето или в бъдещето живееш?

Все още се уча да е предимно в "Сега".


Харесваш ли нашето време?

Харесва ми, че все повече хора се стремят към личностно развитие.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Харесвам всички места сред природата, с които успявам да се слея, да се потопя до дъно. Като разтворен акварел, готова да рисувам, сякаш. Да рисуват с мен... Бих казала,че Седона е едно притегателно с магията си място, в което пътуването към себе си е неописуемо интензивно и оставя усещане за необятност.


Обичаш ли живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам живота.
Една благословия е той – вечен, многопластов, променящ се...


Кои са най-красивите гледки за теб?

Безброй са, но ето няколко: роса върху цвете, птица в полет, лоялни очи, проява на нежност, жест на съпричастие...


Какво ти дава сила да продължиш в трудни моменти?

Някаква вътрешно скътана сила и желанието да продължа да обичам.


Кои хора са ти оказали най-голяма подкрепа или влияние?

Откровено казано по-голям брой непознати, отколкото познати хора, са ми давали тласък да продължавам. Понякога съвсем кратки познанства, които навярно съм извиквала подсъзнателно, са се оказвали голямо упование.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, доста неща бих променила. Да бъда по-практична на първо място. :)


Намерила ли си призванието си?

Разпознала съм го, но е в развитие.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?...

От самата смърт – не. Зная, че Душата пребъдва.


Какво те кара да се чувстваш жива?

Красотата наоколо.
 



снимката е от Фестивала в Жеравна 2017 г. (от интернет, не от личен архив)


Какво е за теб самотата?

В повечето случаи е благословия и начин да бъда истински в себе си, зарежда ме. Понякога може да натежи, разбира се.


Какво ти дава представата за вечност?

Пулсиращо звездно небе, бликаща вода, безмълвни сякаш камъни...


Какви чувства изпитваш най-често?

Удивление от съвършенството на природата, особена обич до обожание към животните.


Ако можеш да прегърнеш някой, който не можеш, кой би бил?

О, доста хора! Но ако трябва да е само един... Йордан Йовков.


Имаш ли вътрешен мир?

Стремя се към него и искам да вярвам, че понякога го достигам :)


Какво е щастието за теб?

Мигновено е... В една обсипана с полски макове или горска иглика поляна се усещам освободена, в една светло-тиха стая – приютена. И на двете места съм щастлива. Навярно щастието е и в тези усещания?
Съвършеният ден би ми донесъл и двете. И няколко нюанса обич. И надеждност. И винаги нещо красиво да съзерцавам, да го внеса в себе си.


Какво може да те разплаче?

Много неща могат да ме просълзят. Най-вече от умиление. Но и от несправедливост плача, от съпричасност. Дори не само в реалния живот, но и заради нещо прочетено, чуто, изпято...


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Цвете, животно, бебе... Един куп неща. Както и хубавата мисъл за тях или за хубав човек.




двете снимки на Маргарита са от нейния личен архив
 


Ако си представиш живота като пъзел, доколко подреден е твоят? Има ли липсващи парчета?

Представям си живота по-скоро цялостен и че ние, хората, го разпарчетосваме и разхвърляме в мислите си. След това започваме опити да върнем частите по местата им, да ги преоткрием. Най-силните сред нас успяват да пресътворят тази Цялост. Тук и Сега.


Какво цениш най-много в живота си, за какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя красивите жестове, особено от непознати хора. Взаимната обич между добри приятели. Благодарна съм за всичко, което усмихва очите ми – видяна песен, чута картина, извървяна скулптура, изпята поетична тишина. Благодарна съм за думите, които – макар и често да са безсилни и ограничени, за да предадат чувствата – остават. За взаимоотношенията с хора, на които държа. Остават.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш също – напиши и него...

Не ме попита за един от красивите ми сънища. :)
Преди години ми се показа какво е мечтата. Преживях я насън.
Едно виолетово глухарче се разсея пред очите ми и малките семенца поеха Вселенския си полет.
Все пак... една мечта се появява от и в пространството, за да извика осъществяването си във времето, нали? А и пухкавата глухарчена главица е тъй символична! И наяве. С Целостта си...