вторник, 23 април 2019 г.

Споделено от Деси Томова








Казвам се Деси Томова.
Обичам да хапвам и да правя торти и всякакви сладки изкушения. Производител съм на първия български 100% чист ванилов екстракт.
Също така преподавам Сладкарски Курсове за начинаещи и любители в Кулинарни Училища в София и в Пловдив.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? 

Хубавите моменти са наистина много.
Мисля, че най-прекрасният ми период е тук и сега.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала? 

За мен най-трудна е ежедневната борба със самия себе си.


В какво вярваш?

В мен самата.


Вярваш ли в хората?

Вярвам в това, че има хора с добри души.
Все пак не бива вярата и доверието в хората да стигат до наивност.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за твърде много неща…
По природа съм мечтател.
А относно надеждите ми  - те са свързани с постигане на баланс между задължения и удоволствия.








Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Според мен времето стига за всичко при добра организация.


Важна ли е прошката в твоя живот?

ДА. Изключително важна…
Прошката е освобождаване.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Опитвам се да балансирам между минало, настояще и бъдеще. И все пак – най-важно е настоящето.


Харесваш ли нашето време?

Твърде много.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Може би най-важното пътуване за човек би трябвало да бъде - Пътуването му към самия себе си.


Обичаш ли Живота? Опиши ми го с три думи.

Обожавам го!
Бих описала Живота с ЕДНА дума - Приключение!


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Красотата е навсякъде около нас.
Залез и Изгрев са моите любими гледки.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Усещането за спокойствие е моето „у дома“.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Надеждата, че "след дъжд винаги изгрява слънце, а понякога и дъга".
Както и вярата в собствените ми сили.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Най-важните хора в живота ми!!! 
...Разбира се – и книгите...


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Толкова много неща…
Неизбежно е, ако човек има желание за развитие.


Намерила ли си призванието си?

Може би – да.








Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам. Приемам я.
Живот след смъртта… Кой знае?


А какво те кара да се чувстваш жива?

Всеки един нов ден.


Какво е за теб самотата?

Уединението, което ми дава възможност да остана сама със собствените си мисли.


Какво ти дава представа за вечност?

Да оставиш следа след себе си. Да си творец, да си създател, а защо не и откривател.
 




снимките са от личния архив на Деси Томова, автор: Negritta’s photo



Какви чувства изпитваш най-често?

Щастие, Благодарност, Въодушевление.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден..

Щастието е момент, на който трябва да се отдадеш и насладиш.
Съвършеният ден е изпълнен с незабравими, щастливи моменти.


Какво може да те разплаче?

Доста неща.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доста неща ме карат да се усмихвам.
Децата, новина за предстоящо пътуване, приятен слънчев и топъл ден след дълга зима...


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Всеки ден редя пъзела на живота, според мен удоволствието е в самото редене.
Напълно завършен житейски пъзел звучи като илюзия!


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Никога да не се отказва, да се бори! Винаги ще има утре.
И разбира се – да вярва в себе си.



петък, 12 април 2019 г.

Петър Пеев споделя...




фотограф: Иво Орешков




Казвам се Петър. Имам голямо семейство. Страхотна съпруга и четири диви деца. Не обичам еднообразието. Авантюристична личност съм.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Моментите са много. Един от най-хубавите ми периоди е сега. Предизвикателен, но хубав.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Може би, когато фалирах. Имам четири деца – голямо семейство – и  за дълго се чувствах в безизходица. Хм, интересно е, че при мен трудните периоди са нещо често. :-)


В какво вярваш?

Вярвам в нещо по-голямо, по-истинско и съвършено от мен. Вярвам в Бог


Вярваш ли в хората?

Искам да вярвам в хората. Понякога се насилвам да вярвам. Не ми е лесно. Понеже познавам себе си. Не ме разбирай погрешно – не съм мнителен, нито конспиративен, по-скоро реалист. Честно казано, харесвам хората. Винаги са ми интересни. Обичам да изслушвам историите им. Да влизам в положение. Да ги разбирам и да им състрадавам. Да помагам. Но ми е трудно да кажа, че вярвам безпрекословно в хората.


А в себе си?

Не винаги. Прекалено добре се познавам :-)


За какво мечтаеш?

Мечтите ми с годините стават по-семпли. Не толкова вятърничави и донкихотовски, а малки. Но малките неща всъщност са много истински.








На какво се надяваш?

Надявам се, че никога няма да спра да се изправям и да продължавам напред, въпреки всичко.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

В този период – да. Искам повече време с всяко едно от децата ми поотделно. Време със съпругата ми – само ние двамата. Искам да прочета толкова много книги, а все не остава време.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важна е. Аз съм вярващ човек. Усетил съм прошката и любовта на Бог лично към мен. Няма да забравя усещането ми, когато бях ”ниско долу”. Бях наркоман. Около седем години продавах и приемах хероин и други вещества. Бях отровил живота на всички около мен. Самият аз се чувствах толкова мизерен и слаб. Безсилен. И в това си състояние успях да усетя прошката на Бог към мен. Трудно ми беше да осъзная, че Исус ми прощава, че може да обича и държи на човек като мен. Оттогава прошката в живота ми е много важна. Не просто самата дума, а самото отношение, което следва от нея.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Обичам бъдещето. Въпреки, че съм страшно земен, надеждата в бъдещето ми дава много сила. В никакъв случай не живея в миналото. Уважавам го. И не искам нищо друго и никакъв друг живот, различен от моя в настоящето.




фотограф: Иво Орешков



Харесваш ли нашето време?

Хм. И да, и не. Напоследък все повече ми допада. Не обичам комерсилното в културата, философията, модата – изобщо навсякъде.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не. Обичам самото пътуване. Различното. Аз съм непоправим приключенец и не обичам еднообразието. За десетина години сме сменили няколко града. Сега, като се замисля, обичам много планината.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се, че обичам живота с всичките предизвикателства, трудности, болки и красиви неща. С годините все повече го ценя. Животът е Дар.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки са тези, които ме впечатляват в даден момент. Може да са семпли, но да имат дълбоко съдържание.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Като ”у дома” се чувствам навсякъде със семейството си. Когато сме заедно.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Надеждата и най-вече вярата ми в Един милостив и никога не зачеркващ нечий живот Бог. Знам, че Той ми е давал сила в много тежки периоди и ще има милост да ми подаде отново ръка.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Много са. В различните периоди са различни. Благодарен съм на всички. С някои времето, идеите, дори ситуации ни разделиха, но аз съм благодарен. Майка ми е човекът, който винаги е вярвал, че има надежда за мен. Тя винаги ме е подкрепяла, дори в моментите, когато съм бил абсолютно сам. Жена ми, която никога не спира да бъде до мен. Малкото, но стойностни приятели.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, все пак съм човекът, с който съм имал най-много проблеми. :-) Хич не харесвам в себе си една угодническа мекост, която понякога пречи да погледнеш някой в очите и да кажеш какво мислиш. Също май прекалено много виждам негативното.


Намерил ли си призванието си?

В този забързан свят аз не се усещам с някакво специално призвание. Има неща, които правя добре, които харесвам да правя, имам и идеи, които бих искал да осъществя.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Ако кажа не, ще излъжа. То не е точно страх, а любов към живота. Вярвам в живота. Той е по-силен от смъртта.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко. Болката, привързаността и любовта към близките ми хора, красива песен, глътка хладен планински въздух, първата глътка кафе рано сутрин, пререканията с децата, хубава книга, мислите и разсъжденията ми, изпушена лула с приятел...


Какво е за теб самотата?

Принципно понякога обичам да съм сам. Да имам моето време. Обичам да размишлявам, да чета. Но самотата е нещо различно, тя е нещо много неприятно и води до недъзи в характера.


Какво ти дава представа за вечност?

Ние, хората, сме създадени с вътрешното чувство за вечност. Макар да знаем, че един ден всичко ще свърши, продължаваме сякаш ще живеем вечно. Словото – Библията – ми дава представа и яснота по този въпрос. Ако сме проницателни ще видим в нея едно страхотно продължение и победа на живота над смъртта. Вечността не е скучна, не е просто арфи и хвала към Бог в някаква досадна летаргия, а постоянно творене, взаимоотношения, действия...


Какви чувства изпитваш най-често?

Аз съм доста чувствителна натура. Тъгата и скръбта не са ми чужди. В този етап от живота си често изпитвам притеснение. Децата ми растат и с това расте притеснението дали съм се справил добре, дали ще намерят себе си, ще се справят ли с предизвикателствата в живота?


Ако можеше да прегърнеш някой известен човек, който вече не е на този свят – кой би бил той (или тя)?

:-) Не усещам такива пориви, но примерно бих прегърнал и поздравил Оруел. Любим писател. Страшно проникновен човек.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Не харесвам съвършените неща. Всичко е добре, ако завърши добре. Ако мога в края на деня, някъде там в леглото да чувствам вътрешен мир и да нямам противоречие със себе си и с нещата, които са ценни за мен, и да заспя с усмивка – това е щастие.


Каква е твоята представа за Бог, в случай, че имаш такава?

Труден въпрос. Не е лесно да обясниш свръхестетвеното и необятното с думи. Бог е толкова естествена и същевременно свръхестествена личност. Ако прочетем накое Евангелие ще видим как Исус е толкова земен и нормален, и същевременно духовен. Но най-важна е любовта Му към нас хората.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Често говоря с моите момчета за живота. Искам да ги подготвя за „мача”, който им предстои. Да запомнят, че ще има много нокдауни, да бъдат подготвени, като Роки в своите мачове. Той претърпяваше много удари и трудни моменти, но се изправяше. Искам да разберат, че животът и реалността не са розови облачета. Да съчетават твърдостта с мекотата на сърцето. Съветът ми е да гледат по-често в огледалото и там да видят единственият отговорен за състоянието си човек. Пред себе си и Бог да бъдат искрени и смирени. От това следва всичко останало.


Какво може да те разплаче?

О, доста неща. :-) Но това не е плач, а „докосване”. Истнският плач за мен идва от съкрушеното сърце. И пред Бог.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Интелигентният хумор, самоиронията. Влюбен съм в самоиронията.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мисля, че имам липсващи парчета. Все пак ние творим тази картина до последно.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя семейството. То продължава да ме изгражда като личност и характер. Благодарен съм за съпругата ми и за това, че сме най-близките приятели, че можем да се разберем без думи. Благодарен съм за това, че съм жив, въпреки всичко, което съм преживял. Благодарността облагородява, обичам я. Тя смирява и възвисява.






фотограф: Иво Орешков


сряда, 10 април 2019 г.

Споделено от Жана Душкова-Васева



 

Здравей! Представи се накратко.
Здравейте, казвам се Жана и съм на 44 години. Родена в Търново, израснала в Русе, от 15 години живея в София. Имам дъщеря на 24 години - Яна, съпруг Георги и три котки - Миси, Кънчо и Кари.
През по-голямата част от живота си съм работила в медиите като репортер, ТВ водещ, коректор, редактор. Понякога и пописвам, но не съм го правила доста отдавна - little-frog-stasi.blogspot.com и jeannedautre.blogspot.com
От три години съм автор на кулинарния блог Mish-Mash - www.mish-mash.recipes, а от година и половина със съпруга ми сме собственици на ресторант The Friendly Bear - www.facebook.com/friendlybear.restaurant в София.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Аз много обичам личните революции, така че всяка една такава е свързана с изживяването на хубав момент, на чувство на свобода и гордост, че съм проявила смелост да променя нещо в живота си.
Обичам да почвам от нулата и не помня вече колко пъти съм го правила. Независимо дали става въпрос за раздяла с партньор, ново място или град за живеене, нова работа, ново предизвикателство, имам нужда от някакъв рестарт. Мисля че най-пагубното нещо за всеки един от нас е да не променя нищо в или около себе си. Аз не обичам да предизвиквам себе си на дребно и за кратко, като например да скоча с парашут или бънджи. Предпочитам да променям неща радикално, които да променят живота ми, а не да ми донесат краткотраен адреналин.
 
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Всяка една от личните ми революции е свързана и с трудности, които обаче се преодоляват по-лесно ако просто стоиш зад решението си и гледаш напред.
Едно от най-трудните неща в живота ми беше решението на напусна бащата на дъщеря ми. В продължение на три години бях подлагана на психически и физически тормоз от негова страна. Отне ми доста време, за да осъзная, че няма нужда от това и че трябва да защитя дъщеря си (тогава не мислех толкова за себе си). Дори и агресията да не се прехвърлеше някога лично върху нея, тя пак щеше да е жертва, защото дори и само да виждаш и чуваш насилници, това неминуемо ще те промени като човек.
Така че това е и най-трудното, и най-смелото нещо, което съм правила през живота си. Направих го сама, едва на 21 години и се гордея със себе си.

В какво вярваш?
Вселената е просто прекрасна. И всичко дребно и незначително е всъщност толкова голяма и значително, че това не спира да ме удивлява.
Вярвам, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Вярвам, че животът трябва да се живее със спокойствие и увереност. Вярвам, че не трябва да спираме да си повтаряме “И това ще мине” както за лошите, така и за хубавите моменти.

Вярваш ли в хората?
Ако говорим за хората като цяло, а не за конкретни единици, по-скоро не. Насълзявам се всеки път като чета какви неща правят хората със заобикалящата ни природа. Как убиват животни, не за да се изхранват, а защото им трябват бивните за спомен. Как изсичат вековни дървета, не за да не умрат от студ, а защото им правят сянка.
Това е ужасно, жестоко и безсърдечно.
 
А в себе си?
Да, в себе си определено вярвам.
 
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Надявам се на спокойни старини и на удовлетворение в края. 
 
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не вярвам в недостига на време. Вярвам в организацията. Много пъти се чувам да казвам, че за нещо не ми е достигнало времето и после се коригирам, че не е вярно - просто не ми е било приоритет да го направя. Има време за всичко. Наистина. 




Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката трябва да бъде важна в живота на всеки, защото тя изчиства душата ни от негативните емоции. Няма абсолютно никакъв смисъл да разсъждаваме с години защо някой е постъпил с нас по определен начин. Всеки постъпва като себе си и това няма как да бъде променено. Може единствено да се приеме и да се продължи напред. С или без този човек.
За мен много по-трудно е човек да може да прости на самия себе си, отколкото на другите. Поне при мен е така - аз съм най-големият си съдник.
 
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Гледам да живея основно в настоящето, с лек поглед и към бъдещето. Опитвам се да не се връщам много-много назад, защото тогава идва и самоосъждането, което не е никак здравословно.

Харесваш ли нашето време?
50 на 50 съм. 
Хубаво е, защото повече се пътува, има повече информация и възможности отпреди.
Но нашето време не ми харесва по много причини. Покрай ресторанта ни осъзнах, че за хората е много по-лесно да пишат /говоря за негативни неща/, отколкото да дойдат и да ти го кажат в очите. Това поведение ми е напълно необяснимо и категорично не ми допада. Първо, защото няма по-важно от визуалния контакт; второ, защото така не ни дават възможност да обясним, да се поправим и извиним очи в очи. Не ми харесва и че по много теми се наблюдава пълно изкривяване и отиване в огромна според мен крайност – да се говори на децата на „то“, за да не му се насажда сексуална принадлежност; да се купуват само еко и био продукти на петорни цени без да е доказано, че наистина са такива; да се спекулира с цвета на кожата или друго различие, за да получава човек специално отношение...
Но най-много не ми харесва това, че живеем в изключително нетолерантно време – към хора, животни, природа. Имам чувството, че в тази посока изобщо не се развиваме към добро.
 
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Разбира се, че го обичам! Нали съм тук благодарение на него! Харесвам си живота и правя всичко възможно винаги да е така. Когато си помисля, че сякаш живея нечий друг живот, когато се запитам: „Би ли искала да си на същото място и след 5 години?“ и си отговоря отрицателно, винаги променям това, което не ме кара да се чувствам добре. Много лесно се влиза в рутината, много лесно човек се пуска по течението и няма сили за промяна, но това за мен е грях спрямо самите нас си и спрямо Живота. Той категорично не ни е даден за това да го живеем между другото. Животът с три думи за мен е Смисъл, Хармония и Любопитство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Не искам да звуча сладникаво, но красотата наистина е навсякъде. Просто човек трябва да не спира да гледа. Красота има и в глухарчето, и в тревичката, и в напъпило цвете, и дори в паднала мазилка, която е образувала някаква фигура. 
 
Къде се чувстваш най-добре, като  „у дома”?
Като „у дома“ се чувствам навсякъде, където съм с Георги, моя съпруг. Няма никакво значение къде сме и какво е около нас. Важното е да сме двамата.
 
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Дава ми сили увереността, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Щом има труден момент, значи той ще се преодолява и се очаква с любопитство какво следва. Това е.
 
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
През всеки период от живота ми това са били различни хора. Като тийнейджър за мен на първо място беше музиката, а човекът, оказал най-голямо влияние на моя светоглед, беше Димитър Воев от „Нова генерация“.  Не знам каква щях да бъда, ако я нямаше неговата музика или ако не се бях срещнала с нея, но му благодаря от сърце, че се появи в живота ми и зае голяма част от съзнателните ми години.
В последните 15 години най-голямата подкрепа получавам от своя съпруг Георги, моят най-добър приятел и сродна душа.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Разбира се, че искам. Не ми се вярва да има човек, който се харесва на 100 %. Аз не вярвам в теорията, че това, което си на 30, това ще си и на 60. Вярвам, че промяната е възможна и си го доказвам, дори и да става въпрос за малки неща. Да, характерът може да е изграден, но той е свързан с милион нюанси, които променят ли сепроменя се и характерът.




Намерила ли си призванието си?
Тази дума е много задължаваща и обобщаваща. Човек е толкова пъстър, че може да има стотици неща, които са му призвание. Колкото повече пораствам, толкова повече ми се иска да се занимавам с животни. Контактът с тях ми носи голямо спокойствие и го намирам за по-истински, отколкото контактът с хората. Надявам се някога да ми се отвори и такава възможност. На мен ми остава само да дебна за нея, пък каквото е писано.
 
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Аз нямам силно его и мога да понеса мисълта, че ще има облаци и трева и след мен. Но мисълта за смъртта не ми е приятна, разбира се. Лакома съм за живота и ми се иска още дълго да ме има, поне докато съм адекватна и мога да се движа сама.
 
А какво те кара да се чувстваш жива?
Същата тази лакомия към живота ме кара да се чувствам жива. Чувствам, че все едно съм му хванала цаката на живота и ми е хем много забавно, хем успокояващо да го тълкувам.
 
Какво е за теб самотата?
Аз не вярвам в самотата. Докато човек има себе си, няма как да е самотен.
 
Какво ти дава представа за вечност?
Природата, макар че така, както сме тръгнали да се отнасяме с нея, това е доста под въпрос.
 
Какви чувства изпитваш най-често?
Най-често изпитвам любов. Това е чувството, което е в мен всеки ден и слава богу, че е така.
 
Ако можеше да прегърнеш някой известен човек, който вече не е на този свят – кой би бил той (или тя)?
Бих прегърнала Джим Морисън и Дейвид Боуи. След което ще остана и за техен концерт.
 
Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършеният ден е този без планове. Излизам, срещам някого, говорим си, сядаме, ставам, срещам друг, говорим си, тръгвам и така до вечерта. Така, какъвто и да е денят, той е съвършен, защото не е бил обвързан с никакво очакване.
 
Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да не се връзват толкова много. Винаги има и по-лошо и по-хубаво от това, което ни се случва. И нищо не е вечно, най-малкото пък ние. Този въпрос, който най-често задавам на мои близки, които са в неприятна ситуация /не съм измислила въпроса аз/ е следният: „Това ще има ли значение за теб след 5 години?“. Винаги отговорът е отрицателен, разбира се.
 
Какво може да те разплаче?
О, това е невероятно лесно за мен. И на турски сериал мога да се разплача, ако видя човек отсреща с насълзени очи. 
 
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Това е също доста лесно.
 
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Нищо не липсва от моя пъзел. Всичко си е точно там, където трябва да бъде.
 
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Както казах, струва ми се, че съм хванала цаката на живота. Така че всеки ден ме изпълва с очарование и благодарност, че всичко е измислено точно по този начин и че всичко е толкова логично свързано, че чак да те възхити.