сряда, 31 октомври 2018 г.

Мария Ралева споделя...




Казвам се Мария Ралева /духовно име - Сирита Диос/. Родена съм на  1.01 в град Бургас.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на сина ми. Раждането на Дея, неговата дъщеря. Когато разбрах коя съм и защо съм дошла на земята. Когато узнах, че има още някой като мен на планетата - моят пламък-близнак Теди /Андино Deo/. Пътищата ни, извървяни в нелеки предизвикателства поотделно, се сляха през 2010. Успехите на моите ученици, работата на груповата ни енергия. Когато помагах на хората.


А кои бяха най-трудните моменти, които си преживявала?

Когато си тръгна моят баща от планетата, останах без подкрепа, пари, работа, с дете на девет години и майка пенсионерка, а бях студентка в пети курс в Софийски Университет. Когато често попадах в болница. Животът ми като цяло беше низ от постоянни предизвикателства и трудности, с които често се налагаше да се справям сама.


В какво вярваш?       

Вярвам в Бог и в светлите сили.


Вярваш ли в хората?
                                                                          
Хората ще станат по-осъзнати и по-добри някой ден. Този процес на осъзнаване вече тече за много души. Още се разстройвам от грозните им постъпки спрямо себеподобните си, животните и природата. Всички сме светлина, много души вече са си спомнили това. Бъдещето е на сърцето, а в сърцето стои Бог.


А вярваш ли в себе си?


Осъзнах силата си и разбрах какво мога, след като започнах да работя на енергийно ниво като инструктор, ченъл и лечител под ръководството на моите духовни водачи през 2000 година. Имам разностранен опит на различни нива. Работила съм с много хора и със спортисти в България и в чужбина. През 2004 получих сертификат от центъра по медицинска биофизика в София с ръководител – професор /вече/ Игнат Игнатов. През 2005 година дойде и енергията за рисуване на енергийни картини под формата на специално енергийно поле. През 2008 година направих първата си изложба в Бургас. Мина с голям интерес, дойдоха и много хора, на които бях помагала.








За какво мечтаеш?

Мечтая за един по-добър свят. Мечтая да имам по-голяма финансова възможност да помагам на хора, които се грижат за бездомни животни в България, както и на кухня за бездомни хора.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Следвам вътрешното си чувство за вършене на нещата. Него винаги го е имало, но преди инициацията ми свише, не съм го осъзнавала. Все повече хора ще се събуждат за това усещане и осъзнаване, че вътрешният им инструктор и навигатор е там и чака да бъде усетен и призован. Интуицията е безпогрешен водач.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Осъзнах,че всичко е Сега.


Харесваш ли нашето време?

Не особено. Сега сме в преходен период, пред голяма промяна на живота на планетата. Харесвам промените, макар да са свързани с много трудности. Живея в промените динамично. Случвам ги.


Обичаш ли Живота?

Да.

Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи...

Животът е вяра, надежда, любов.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Красотата на природата, любовта и хармонията между всички обитатели на планетата са красива гледка...







Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата. Обичам да правя снимки навсякъде и на всичко.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в силата на духа ми.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Получавала съм помощ, разбира се, по неравния си път. От различни хора и от близките ми. Но и бях много наранявана, често не срещах разбиране, защото бях различна. Благодаря на всички видими и невидими помощници по пътя ми.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, аз непрекъснато се променям.


Намерила ли си призванието си?

Да. Преди 18 години.


Страхуваш ли се от смъртта?

Не.

Вярваш ли в Живота след нея?

Да, вярвам в живота след смъртта.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Когато обичам, когато помагам, когато постигам целите си.


Какво е за теб самотата?

Трудна задача. Но ако си самодостатъчен, понякога е полезно да оставаш сам със себе си.


Какво ти дава представа за вечност?

Усещането за любов и вдъхновение.


Какви чувства изпитваш най-често?

По-често любов и радост, все по-рядко недоволство... Аз съм вече друга версия на себе си.


Какво е щастието за теб?

Щастието е вътре в теб, когато си в хармония със самия себе си. 






Опиши ми един съвършен ден...

Хубавият ден е слънчев, усмихнат и добронамерен.


Какъв съвет би дала на децата или на другите хора въобще?

Бъдете себе си, обичайте и уважавайте преди всичко себе си, за да се получава хармонично взаимодействие с останалите. Живейте в настоящето. Не правете на другите това, което не искате да направят на вас.


Какво може да те разплаче?

Предателство, неблагодарност, жестокост към хора и животни.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Любовта между хората, красивите изгреви и залези, децата.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът на живота ми е почти вече подреден. Липсват още някои парченца, за да си извървя пътя...


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя приятелството, помощта и любовта. Благодарна съм,че открих каква е моята мисия на планетата.


Сайт: www.laguna-7.com


четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Избрани мисли от по-новите интервюта - 13 цитата




„Житейският опит доказва, че не винаги нещата се случват, както ги планираме, но е важно човек да има крайна цел, а пътят, по който ще стигне до нея, може да се променя. Миналото е, за да се поучим от него, но не е добре да сме тясно свързани и зависими от него.”


~

„Надявам се хората да откриват доброто все повече в себе си и да го прилагат. Сещам се за притчата за двата вълка в човека. Побеждава този, който храним
Да храним доброто в себе си – това ще разреши всеки проблем.”


~

„Любимо ми е да наблюдавам как някой е в „стихията си”, както се казва - това наподобява своеобразно Слънце, което пръска лъчи във всички посоки и е вдъхновяващо да си свидетел на такава гледка.”


~


„Вярвам в себе си, но уповавайки се на Бог.  А и нали у всеки един от нас има божествена частичка? Вярвайки в себе си, в Бога у себе си, привличаме и чудесата в живота!”


~

„Вярвам в силата на знанието, но преминало през сърцето ти, защото само тогава има стойност и значение... Научих се да правя от „грешките” си прекрасни възможности... Научих, че когато търсиш с чисто сърце и вяра, Вселената ти отговаря и трябва да си готов да получаваш възможностите...”


~

„Пиша хайку, защото ценя тук и сега. Имало е и ще има изгреви, например, но точно този, който видях днес, никога не се е случвал и никога няма да се повтори.”


~

„Човек, който е винаги един и същ, в същината си е безинтересен.”


~

„Да, вярвам и в себе си. Вярвам като малко дете, защото малкото дете в мен ми вярва. Не лъжете децата в себе си, не наранявайте себе си...”


~

„Сякаш трудно става тогава, когато не можем да приемем нещо и да го прегърнем с разбиране, да го осветим и променим в нас с любов. Надскачане на страхове, изоставяне на вредни навици, посрещане на несправедливост и болка… всичко това са били трудни моменти, но когато съдбата протегне по този начин ръце, то трябва да сме сигурни, че е защото иска да извае от нас произведение на изкуството.”


~

„Много трудни неща съм преживявала - като за няколко живота наведнъж. Кое от кое по-трудно, да им се неначудиш. Благодарна съм им, че са ме калили и са ми дали много гледни точки и опит. Мога да ги оставя сега да си почиват.Вярвам, че има ангели.
Вярвам, че има индигови деца и е важно да бъдат опазени или поне да не им се пречи.
Вярвам, че е много важно, каквото и да правиш, да е чисто, красиво и пълно с жизненост – детска стая, хляб, книга, монтирана тръба, целувка…”



~

„Винаги се сещам с умиление за едни моменти от детството, свързани с някаква безметежност и безвремие,  когато обикалях квартала, берях люляци и си правих къща на дърветата.  После ме налегнаха екзистенциалните въпроси за смисъла, самотата, смъртта и свободата. Това бе време на огромно вътрешно напрежение, мъчителна вътрешна борба, докато най-после дойде проблясъкът, че  противно на това, което Ницще твърди, Бог е жив.  Това откритие беше следващият най-щастлив момент след периода на детството.
Най-трудните неща са били вътре в мен самата. Битката с интелекта е най-трудната битка за Западния човек и колкото по-развит е умът, толкова по-трудна е тя. Въпросите, самотата, пропадането в собствената тъмнина и лутането из обърканите лабиринти на ума. Срещата със собствената болка, рани, страхове. Промяната на мисли, емоции, представи. Накратко - изправянето пред себе си.”


~

„Стига да искаш наистина нещо, винаги намираш време и начин да го постигнеш. Само трябва да не губиш времето си и да не се страхуваш от грешки.”


~

„Смятам, че смисълът на човешкия живот, доколкото въобще съществува, е да откриваме за себе си красивото. Още по-добре - ако можем да го пазим, да се грижим за него, а защо не - и да го създаваме.”







понеделник, 22 октомври 2018 г.

Георги Кехайов споделя...






Георги Кехайов‚ ‘Сървайвъро‘‘, на 28 години, женен. Пътешественик и самоук разказвач на истории.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавото предстои. Моето минало са историите, които ще разкажа пред света.


Кой бяха най-трудните моменти?

Най-трудният момент в живота ми беше, когато едва не го изгубих при един опит да ме оберат в метрото в Манила, Филипинските острови, но се бих  яростно за живота си и …оцелях.


В какво вярваш?

В себе си и в моето семейство. В никой друг.


Вярваш ли в хората?

Търся човека сред тълпата от хора. Намерих няколко - колкото пръстите на едната ми ръка. Наричам ги семейство.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не се надявам. Отвикнах. Просто си правя план, действам, провалям се, измислям нов – успявам, вземам си поуки, пак се провалям и така... един кръговрат. Вечното училище - Животът.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Няма такова нещо. Щом е важно за мен – отделям му цялото си време и внимание. Ако ли не - значи е банален битовизъм.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето. И освен, че живея, кова сам съдбата си чрез действията, които предприемам. Живеят в миналото най-често пораженците и старите хора, а в бъдещето са устремени най-младите, които наивно смятат, че „имат всичкото време на света‘‘. Обаче часовникът неумолимо тиктака, земята се върти...


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не се привързвам към места. Интересувам се повече от заобикалящата ме среда от хора. И в Сибир, и в джунглата в Амазония съм се чувствал прекрасно.


Харесваш ли нашето време?

Най-доброто време! Обожавам го.


Какво е за теб Животът сега?

Животът е пътуване.


Какви чувства изпитваш най-често?

Не ги броя математически. Често съм въодушевен, а понякога - мрачен. Човек, който е винаги един и същ, в същината си е безинтересен.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да има на кого да излееш сърцето си. Съвършен ден - няма. Можем да се стремим към интересен живот и повече дни, които да си спомняме някога и да разказваме…


Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не искам да съветвам никого каквото и да било. Кой съм аз, че да съветвам непознати. Всеки носи глава на раменете си и отговаря за постъпките си. А понякога се случва… не само да отговаря, но и скъпо да си плаща… когато не е чел между редовете.


Какво може да те разплаче?

Какво ли не.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Любимите хора – щастливи. Това за мен са най-красивите гледки, които съм виждал в живота си, скитайки по света. Приятелите и семейството - щастливи. Никога няма да забравя, например, лицата на родителите си на награждаването ми за победител в „Сървайвър Филипини” - тогава бях на 19 години сега, съм на 28, но споменът е все така жив.
Няма да забравя сватбата си на Филипинските острови - лицата на жена ми Марджи и нейните родители в онзи ден. Това са неща, които се помнят. Обиколил съм света, виждал съм много сгради, архитектурни паметници, природни чудесии, но не те са ми правили впечатление най-често, даже понякога хич не ми е пукало къде съм, а с кого съм и защо.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Никак не е подреден. Хаос.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя семейството си и напоследък - и времето си. Преди бях по-млад и необуздан, лесно се поддавах на външни влияния и емоции, от което си патех яко. Благодарен съм, че съм се родил изобщо. Това е невероятен късмет, само по себе си. Е, след като съм се родил, дай пък и да живея, мама му стара… Да живееш  или просто да си се родил и да си умрял - това е питанката.


Успех в Живота.


сряда, 17 октомври 2018 г.

Цвети Радойчева споделя...







Артистичното ми име е Цвети Радойчева. Таланта и гласа си съм наследила от моята майка. Била съм само на 3-годишна възраст, когато именно тя ме завежда за първи път на детски конкурс по повод първи юни. Там Богдан Томов ми връчва първа награда и забелязва моите певчески и артистични заложби. Така открих, че музиката и сцената са моето призвание и че овациите на публиката ми доставят несравнимо удоволствие. Във времето се явявах на много конкурси и ги печелех. Когато бях на 7 години чух реклама по радиото за конкурс за хористи в хор „Добри Христов”. Явих се и ме избраха. Дълги години пях класическа музика, което помогна много за моето музикално развитие. След това животът ме срещна с доц. Алис Боварян и тя ме провокира да кандидатствам в музикалната академия, като ме оцени като изключително конкурентоспособна. Така и стана, приеха ме и сега вече съм дипломирана певица. През 2008 г. подписах продуцентско-мениджърски договор с музикалната компания „Поп Коре”. Кремена и Тодор Димитрови направиха за мен няколко авторски песни и видеоклипове - "Не се обръщай", "Ти", " Бял сатен", "Дъжд от звезди". След прекратяване на договора ми с тях, през 2012 г. продуцирах сама баладата "Вземи ми всичко". Тя е по музика и текст на моя колега Лазар Кисьов. Прекрасна песен, която изпях с много чувство. След това продуцирах "Бъди до мен", "Дай ми любов" (изцяло авторска, по моя музика и текст), а през 2016 г. издадох песента "This is love" по музика на Вели Чаушев. През същата 2016 г. се появи на бял свят моята първородна дъщеря Ванеса, която направи живота ми още по-смислен, вдъхновяващ и прекрасен.







Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият период от живота ми е именно сега... Аз принципно съм човек, който живее в настоящето и цени миговете с любимите си хора. А сега имам само любими хора около мен и две-годишна принцеса Ванеса, която прави моя живот много по-смислен, емоционален и пъстър отпреди.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Не възприемам нищо като трудност в живота си. Независимо какво ми се изпречва на пътя, просто се мобилизирам и се справям. Може би именно поради тази нагласа, с която възприемам трудностите, на практика нямам трудни периоди.


В какво вярваш?

Вярвам в себе си и в най-любимите си хора!
Вярвам в Бог и в своите възможности! Вярвам, че всеки сам кове съдбата си, а Бог само му помага.


За какво мечтаеш?

Мечтая за един по-добър свят, свят, в който да срещам все по-малко злоба, завист и лицемерие! Надявам се да срещам повече себеподобни, сродни души, хора с дълбока емоционалност и красива душевност.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Когато имам желание, намирам време за всичко!


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, аз прощавам, когато ми поискат прошка и се разкаят. Иначе, не.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Аз живея само сега. Миналото е минало, бъдещето е неопределено... имаме само сегашния момент.


Харесваш ли нашето време?

Времето е такова, каквото всеки сам си го направи! Аз харесвам нашето време.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да... обичам планината... имам прекрасна вила близо до Плевен, без която не мога. Там релаксирам и се зареждам със страхотна енергия.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Разбира се, че обичам живота! За мен той сега е... Музика, Ванеса, Любов!  Три в едно!


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Остров Лефкада... неземна гледка!


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На сцената се чувствам като у дома си!







Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Семейството ми е моята сила. Най-близките ми ми дават мотивация и сили в трудни моменти.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Най-голяма подкрепа ми е оказвала моята златна майка. Тя е човекът, който ме подкрепя и в кариерата ми, и в личния ми живот... Тя ми помага изцяло в отглеждането на Ванеса, тъй като моята кариера и професия изискват много ангажименти и пътувания. Любимият мъж до мен е и моят най-добър приятел. Винаги ме е подкрепял и е имал уважение към моята професия и всички мои желания.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не желая нищо да променям в себе си!


Намерила ли си призванието си?

Да! Истински щастлива съм, че съм намерила своето призвание в живота... В професионален план призванието ми е да съм певица и да радвам хората със своя талант и харизма, а в личен да бъда майка на принцеса Ванеса.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. Всички се раждаме, живеем и умираме. Въпросът е как живеем и какво оставяме след себе си! Вярвам, че след смъртта енергията ти не се загубва и ако си бил добър човек, твоите близки усещат присъствието ти и ставаш техен ангел-хранител.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта към музиката и близките ми ме кара да се чувствам жива.



Какво е за теб самотата?

Самотата е ужасяващо чувство за мен. Ако не си обграден от любими хора си самотен, а щом си самотен, си нещастен.


Какво ти дава представа за вечност?

За мен представата за вечност е връзката, която имаш с любимите си хора... обичате ли се безрезервно, значи вечно ще сте заедно... дори на онзи свят.


Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често изпитвам щастие.
Какво е щастието за теб?

Щастието за мен е смехът на моето дете.


Опиши ми един съвършен ден...

Ставам, пия кафе, пея, прекарвам деня си със семейството си, смеем се, пеем, танцуваме...


Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Съветът ми е да бъдат себе си и да не се отказват от мечтите си!


Какво може да те разплаче?

Състрадателна съм... Прибирала съм животни от улицата и нещастните животинки много ме разчувстват.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всеки мил жест ме кара да се усмихна.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Имам си всичко, само си пожелавам здраве и още много възможности за моето професионално развитие.



Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя таланта и харизмата, които са ми дар от Бога. Благодална съм и ще ги използвам по възможно най-добрия начин, защото мисията ми е да правя Музика, с която да стигам до сърцата и емоциите на хората.





 /снимки - личен архив на певицата и "HiLife"/