сряда, 30 октомври 2013 г.

Споделено от Олга Дукат



Казвам се Олга Дукат, на 32 години. Аз съм дула, инструктор за подготовка за раждането, консултант по кърмене. Дулата е човек, който подкрепя жените по време на раждането – физически и емоционално. Майка съм на три деца – Андрей (8 год.), Александър (5 год.) и Станислав (2 год). 


Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
Най-хубавата ми година беше когато се роди най-малкият ми син Станислав. 2011 - 2012 – тогава сякаш изведнъж всички мои мечти се сбъднаха, и в личен и в професионален план. Беше невероятно – нямах какво да желая повече, трябваше спешно да си измисля нови мечти :)

А коя бе най-трудната година в живота ти?
Най-трудната беше 2009, а и 2010, когато отворихме Център „Естествени идеи” – имаше много промени и емоционални катаклизми.

В какво вярваш?
Че всяко зло е за добро :) 
Вярвам природата, в човешкото тяло, в интуицията. В това, че сме способни на много повече неща, отколкото предполагаме.

Вярваш ли в хората?
По-скоро да, обикновено тръгвам с нагласата, че хората са добри.

А в себе си?
Да, опитвам се. Малко по-неуверена в себе си съм, отколкото ми се иска.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Като всяка майка си мечтая децата ми да са щастливи и да имат добър живот. Освен това си мечтая нагласите към бременността и раждането в България да се променят. Да има повече щастливи раждания, кърмени бебета, да се промени отношението към майките и децата, акушерките да имат повече права, да има родилни центрове, жените, които желаят, да могат безопасно да родят у дома и още много в тази насока….

За колко време напред мислиш?
Определено обичам да мисля и планирам за напред, поне 1-2 години.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да. Да чета приказки на децата си толкова, колкото бих искала. За спокойно време насаме с мъжа ми. За общуване с хора, които са важни за мен.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Не.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? 
Е, със сигурност не съм била права винаги във всяка ситуация, но какво да съжалявам… Както писах по-нагоре – всяко зло за добро, трябва да се върви напред.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Настоящето.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Тук и сега :)

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Куба.

Обичаш ли Живота?
Да.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Забързан. Неподреден. Прекрасен.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Спящо бебе.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Понякога се чувствам уморена, че от години се опитвам да променя една система, която се променя изключително бавно и трудно. Зареждат ме разговорите със съмишленици.

Къде се чувстваш най-добре?
Надявам се, че в новия ни дом, където скоро ще се преместим :)

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Моето семейство.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, че всяко нещо има причина. Мъжът ми.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Мъжът ми. :)

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Моят перфекционизъм често ми пречи, бих искала да променя това.

Страхуваш ли се от Смъртта?
По-скоро не.

А от самотата?
В момента в нашата пълна къща това е последното нещо, от което се страхувам. Имам моменти, когато копнея да остана сама :)

Какво те кара да се чувстваш жива?
Многото задачи, постоянното движение напред, това, че другите имат нужда от мен.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Трудно е да се измерят емоциите, така че не мога да кажа кои изпитвам най-често. Емоционална съм и дълбоко преживявам нещата, които ми се случват, макар и не винаги да го показвам. Но със сигурност положителните емоции са повече от отрицателните.

Какво е щастието за теб?
Това е вътрешно състояние, което не зависи от външни фактори. Ако искаш да бъдеш щастлив – бъди!

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Много неща децата ги знаят и усещат много по-добре от нас, така че може би е добра идея да не ги затрупваме с толкова много съвети, правила и рамки.
Иначе всеки човек е толкова различен, че е много трудно да даваш съвети. В работата си се опитвам да помогна на хората сами да намерят правилното за тях решение, без да им давам конкретен съвет.

Какво може да те разплаче?
Трогателна сцена от филм.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Толкова много неща са, че едва ли ще мога да ги изброя. Заобиколена съм от бременни, бебета и деца – имам безкрайно много поводи да се усмихвам. :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Може би дъщеричка… :)

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Това, че родих естествено след две цезарови сечения. Може на някой да му звучи странно и не достатъчно голямо постижение, но за мен беше голямо предизвикателство и голяма победа. Гордея се с това!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Семейството ми.


Можете да намерите Оля, както и да научите повече за дейността й, от следните адреси в интернет:




Споделено от Надя Луканова





Надя Луканова, на 48 години, но това е без особено значение, поне за мен. Дълбоко в същността си съм безумен мечтател и романтична натура, но в реалния живот съм здраво стъпила на земята. Съдействие ми е необходимо дотолкова, доколкото да усещам подкрепа и да се чувствам уверена в траекторията си. Понякога един миг предопределя важните ми решения и така се случи, когато кандидатствах медицина , а по-късно не се колебаех в избора да стана психиатър. Вече 23 години практикувам. Продължавам да се опознавам , но отдавна си прощавам недостатъците и се опитвам да паля клечка кибрит зад гърба си, за да няма какво да ме връща от пътя ми.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти в живота ми бяха споделените с хора, които обичам.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Един от най-трудните моменти в живота ми беше, когато водехме битка с рака при баща ми и я загубихме. Всичко останало са бели кахъри.

В какво вярваш?
Вярвам в птичето, кацнало на рамото ми и във вътрешната ми сила да постигам мечтите си, доколкото зависи от мен.

 Вярваш ли в хората?
Вярвам в потенциала на човешкия дух, но не се предоверявам на хората.

А в себе си?
Иска ми се наистина да повярвам в себе си, но предпочитам да не се взимам насериозно.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Преодолявам скръбта след загуби с мисълта, че "пак ще се видим в някой следващ живот".

 За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтите ми са един цял вътрешен свят, който споделям най-често само със себе си. Надявам се да правя нещата правилно, да вървя в правилната посока.

За колко време напред мислиш?
Мисля как да не пропусна възможностите в днешния ден и не си правя много дългосрочни планове, защото ежедневието е динамично и събитията понякога предопределят решенията ми.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Най-често не ми достига време да помисля за себе си, но това не ме тревожи особено.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Аз непрекъснато се връщам към корените на детството ми, защото тогава бях, като повечето деца, безгрижна и това ме разтоварва. Но ако беше възможно да върна времето назад, сигурно пак по същия начин щях да постъпвам, чувствам и мисля.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Спомените от миналото са почвата под краката ми. Днешният ден е тук и сега , доколкото толкова , а утре ще видим , вероятно ще продължим. Всеки миг от живота предопределя понататъшната ми траектория.

 Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Да се живее в нашето съвремие е истинско предизвикателство и не бих го пропуснала.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Бих искала да отида навсякъде - и в малкото градче в провинцията, и в Египет, и на Канарските острови... Но не сама или с когото и да е, защото аз възприемам чудесата на света емоционално и имам нужда да ги споделям.

Обичаш ли Живота?
Сигурно прекалено обичам живота, щом се ужасявам, когато нещо не е наред с мен или с близък.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Предизвикателството да оцеляваш.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Морето през лятото, есенните листа и пушещите комини през зимата мога да ги съзерцавам до безкрай.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме безразличието на хората , а ме зарежда позитивният дух.

Къде се чувстваш най-добре?
Чувствам се най-добре, когато съм насаме със себе си.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Аз съм зодия Дева и съм непоправим домошар.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Не разбирам хората, които се самосъжаляват и защо си го причиняват, и затова не виждам за себе си друг изход освен да избърша сълзите си, да пооправя грима си и да продължа напред. Веднъж идваме на този свят и мисията ни е да изживеем живота си тук и сега, както успеем.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Ще си позволя да спомена единствено по-голямата ми сестра, защото няма да ми се разсърди за тази публичност. Другите хора, които са ме подкрепяли - ще си го запазя за себе си. Те знаят, защото съм им показала благодарност за ръката, която са ми подавали във важни моменти от живота ми. Или поне се надявам, че са го разбрали.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Не че не съм патологичен оптимист, но вече не се надявам да стана друга, а и посвикнах със себе си.

 Страхуваш ли се от Смъртта?
Дали се страхувам от смъртта? Не съм наясно със себе си по този въпрос, но поне такъв страх не ми пречи да живея в днешния ден, и без да ми присветва сигналната лампа, че няма време.

 А от самотата?
Самотата е състояние на самия човек. Сигурно не ми остава свободно време, за да го преживявам и слава богу.

Какво те кара да се чувстваш жива?
Това,  че все още не съм убила детското в себе си и че нещата продължават да ми предстоят.

Какво ти дава представа за вечност?
Безвремието.

 Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Радост, удоволствие, "сърдел" за кратко и тъга, че бързо препуска времето и неизбежно идва остаряването.Не мога все още да свикна с това.

Какво е щастието за теб?
Една намерена паричка на улицата, да се усмихвам сама и за дълго след нещо. Но по-сериозно - щастието за мен е да уловя мига и да се случи "събитие".

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Следвайте мечтите си и не съобразявайте решенията си със скрупули.

Какво може да те разплаче?
И добрата, и лошата новина, ако се развълнувам прекалено.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Когато някой ме е накарал по някакъв начин да ми стане щастливо.
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
О, пъзела на живота?! Аз съм подреден човек, но предпочитам от хаоса да стъкмосам нещата и някак си да се случват непреднамерено от само себе си.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Това, че приех себе си, каквато съм, и това ми помага по-бързо да преглъщам огорчения и да не бъда преднамерена спрямо хората.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
В живота си ценя най-много това, че имах възможности и се надявам те да продължават, както и че срещнах хора, които ориентираха търсенията ми и по някакъв начин предопределиха решения в различни моменти. Но си мисля, че за такова обръщане към себе си ми е все още рано, въпреки че никой не знае кога ще свърши пътят му. 

Благодаря на Кристина, че в неделния ден ме накара да се замисля върху толкова същностни неща и страни от живота.


Надя във Фейсбук