сряда, 23 октомври 2013 г.

Споделено от Миро Митев



Казвам се Миро Митев и трудно говоря за себе си. В интервюто се опитвам да открехна вратата на душевността си и бих приветствал всеки, с когото се срещам, с думите: „Добре дошъл в моя свят!“















Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Животът ми е много пъстър. Като се замисля, досега винаги са ми се случвали, ако могат така да се определят, крайни неща. Или ще живея на ръба на нищетата и болката, или всичко около мен ще бъде подредено до най-малката подробност. И сякаш нещата не зависят от мен. Когато съм бил на върха на благополучието, винаги съм се питал докога ще продължава то и краят му след това е настъпвал. Същото се отнася и за трудните ми периоди. Когато съм вече на ръба на търпението, ми се случва някакъв обрат и нещата се подреждат.
Много хора казват, че паметните дати от живота им са най-хубавите моменти в живота им. За мен най-хубавите мигове са тези, в които се чувствам в хармония със себе си, когато съзнанието ми е чисто и спокойно. В тези периоди от живота ми душата ми сякаш е в някакво медитативно състояние, което трудно може да се опише.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правил?

Във всичко, което правя, влагам много усилия. Обръщам внимание на всяка подробност. Не определям образованието си като труден етап в живота ми, което личи от факта, че в момента съм докторант. От друга страна, едно от най-големите изпитания в живота ми беше мое вътрешно състояние, трудно преодолимо, неясно, период, в който сякаш не успях да получа помощ от никого. Това изпитание изцеди всичките ми психически и духовни сили, направи ме силно уязвим. Бях станал като оголен нерв. Чувствах се така, сякаш съм на път без изход. Имах усещането, че ако не се справя с тази трудност ще умра и ще пренеса проблема със себе си и отвъд.

В какво вярваш?

Аз съм непоправим оптимист. Вярвам в това, че всяко нещо си има своето продължение. Вярвам в надмогването на човека. Тоест, че човек винаги може да направи повече от това, което е в момента, непрекъснато да се развива, усъвършенства, опознава, израства.
За мен вярата е градивна съставка в отношенията между хората. Не мога и да си помисля, че ще оцелеем и ден без вяра. Нужно е да се учим да си вярваме, да оправдаваме доверието помежду си, да разчитаме един на друг, за да могат и личните, и бизнес отношенията да застанат на едно по-високо емоционално и социално ниво.

Вярваш ли в хората?
 
Уча се да вярвам в хората. Уча се да изисквам отношенията между мен и другите да бъдат винаги ясни, точни, коректни и най-вече честни. Не използвам лъжата в ежедневието си, но помагам на хората, които ми казват неистини, заедно да стигнем до истинните отношения. Много е трудно това, но за мен лично винаги е предизвикателство да покажа на другия, че му вярвам и че трябва да оправдае доверието ми в него.

А в себе си?

Има обстоятелства в живота ми, когато губя вяра в себе си. Чувствам се несигурен. Но аз съм от хората, които се самомотивират и това някак ми помага да имам добро отношение към себе си и да вярвам, че мога да се справя с всяка идея, която влиза в живота ми, или с всяко предизвикателство. Труден и нестабилен е животът на човек, който не вярва в себе си.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Няма как всичко в този живот да е толкова прецизно създадено и регулирано и изведнъж да приключва в нищото. Не знам как мога да нарека състоянието след смъртта  - дали е живот или някакво друго състояние, но определено Животът не приключва с поемането на последната ни глътка въздух. Формата, в която съществуваме между раждането и смъртта, наричаме живот, а дали ще продължим да съществуваме след собствената си смърт в подобна, по-съвършена или по-низша форма от тази, която сме в момента, едва ли някой може категорично да каже.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Нямам мечти. Имам много намерения в живота си. Аз живея в света на идеите, които често ме посещават и с много труд и мисъл успявам да ги реализирам.
Иначе се надявам отношенията между хората да станат по-стабилни и чисти, за да може светът, в който живеем, и мястото, което завещаваме на децата си, да е по-спокойно, по-красиво и по-желано от сегашното.

За колко време напред мислиш? 

Обикновено съм перспективен. Но при мен нещата много динамично се променят и често не успявам да планирам успешно дори края на деня в самото му начало. Човек на действието съм, много съм гъвкав и съм готов да откликвам на всичко случващо се, което прави планирането почти невъзможно. Иначе често залагам много идеи за реализиране в бъдещето и много от тях стават факт.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, определено времето ми за общуване със семейството ми, с много мои приятели и познати е голям дефицит. Искам да направя толкова много неща, да съм част от толкова важни събития, че понякога пропускам много съществени моменти. 

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Да, от детството ми имам силно болезнени моменти, някои от които са изтрити като с гума, но това е бил начин детската ми психика да бъде съхранена, като изтласка в дълбините на несъзнатото случки, от които и до днес ме боли. Ако мога да върна времето назад, то ще бъде само за този период. Но ако не мога да променя случилото се, защо ми е да връщам времето назад? Знам, че независимо от случилото се днес и сега мога да дам нова информация на съзнанието ми и ако съм преживял болка или криза, споменът от тях да се изцели. Това познание за промяната на съзнанието ми помогна преди години да премина през най-голямото изпитание на живота си и да оцелея.

Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш и ти тежи? 

Не. Преживявам всичко. Готов съм на всичко. Отворен съм за живота. Приемам имането и нямането, знанието и незнанието, болката и щастието, обидата и изцелението като част от моето пътуване.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Всичко е важно. Уча се да не ме боли от миналото и да нямам такива очаквания за бъдещето, че лесно да се разочаровам. Общо взето, ние, хората, рядко живеем в настоящето. Повечето от нас или са потънали в хубави или лоши моменти от миналото, за които или съжаляват, или проклинат, или се надяват да се случи нещо, което да ги извади от състоянието, в което се намират. Малко хора живеят в настоящето. Още по-малко хора са готови да издържат на динамиката на настоящия миг и на това, което моментът им предлага да направят за себе си или за някого другиго.

Ако можеше да избираш, в коя епоха би живял?

Не знам. Не обичам историята, не си падам и по фантастиката. Не вярвам в писаната история и си мисля, че явно съм се появил в най-подходящото за мен време.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Ходи ми се в Дубай. Аз съм екстровертен тип, но бих искал да преживея и мигове на усамотение на някое отдалечено кътче не за много време. Просто искам да изживея всичко.

Обичаш ли Живота?

Много. То животът е всичко, което ми се случва. В живота забелязвам хаос, който само на пръв поглед е хаос. Иначе на по-дълбоко ниво на опознаване животът е най-добре подреденият хаос, който може да съществува.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любов, любов, любов.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Най-красивите гледки? Това са децата ми и хората, които обичам. Повече от всичко натурално се възхищавам на хората и най-вече на тези, в които съм влюбен.
Една от най-миловидните гледки за мен е да наблюдавам спокойния сън на дъщеря ми. Това е един истински и неповторим миг в живота.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Чувствам се уморен, когато системно не си доспивам. Или когато не се разбирам с най-близките си.
А когато се чувствам изтощен, ми е достатъчно да се наспя. Не разчитам на никого или на никое място, което да ме зареди с физически и психически сили. Разбира се, има места, на които чувствам прилив на енергия, но не затова съм там. Достатъчно ми е да съм в мир със себе си – единствено това ме зарежда със сила и поддържа тонуса ми в оптимален вариант.

Къде се чувстваш най-добре?

Навсякъде. Колкото повече хора има около мен, толкова по-добре се чувствам. Еднакво комфортно ми е както в центъра на оживената столица, така и сред тишината на природата. Пак казвам, важно е да бъда в мир със себе си. Ситуацията около мен няма особено въздействие върху душевността ми. По-скоро от мен зависи да се чувствам добре. Приемам се за емоционално интелигентен човек и не държа непременно да бликам от щастие. Достатъчно ми е да съм спокоен и уравновесен.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Където са децата ми и любимите ми хора, там съм у дома си. Това е моето място. Като малък нямах усещането за домашен уют, но сега е различно. 


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Винаги гледам напред. Знам, че след трудните моменти идват лесни. Всичко в живота се редува. Не знам дали изобщо са ми необходими сили, когато минавам през трудности. По-скоро аз съм от наблюдателните хора, които взимат от всичко, което им се случва. Приветствам кризите в живота си. Те ми помагат да осъзная неща, които в други, по-меки периоди, някак пропускам. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
 
Във всеки период в живота ми имам важни хора. Те се появяват в точния момент и ми дават най-адекватната подкрепа, от която имам нужда. Не мога да изброя хората, които са били до мен. Много са. Тях наричам приятели, близки, хора, без които няма да съм аз. Те взимат от мен и аз – от тях. За мен всяка среща с някого е свещена. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Има, разбира се. Но проявявам търпение и си давам време всяко нещо да се случи в подходящото му време. Динамичните и гъвкавите хора никога не остават на едно и също място. Тяхна най-съществена обща черта е непрекъснатата промяна.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не, не я познавам и това е причината да не се страхувам от съдбата на всички човеци. Знам, че докато сме живи, няма смърт, а когато смъртта дойде, нас няма да ни има.

А от самотата?

Осъзнавам страховете си и се опитвам да ги неутрализирам. Не е добре човек да живее със страхове за бъдещето и с кошмари от миналото. Имаме нужда и от самота, и от много шум около себе си. Имаме нужда да се наситим на всичко около себе си.

Какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко. Не мога да се чувствам по друг начин освен да бъда щастлив и благодарен за всичко, което имам и нямам.

Какво ти дава представа за вечност?

Моят живот е част от вечността. Всеки от нас трябва да преживее този трансцедентен момент, в който да премине от жалкото си вегетиране в истинския, безкрайния, съзнателния, съществения Живот. Според мен това се случва в резултат на много съзнателни усилия и може да се каже, че това е духовна работа, трудно поддаваща се на обяснение и строго индивидуална. Някои казват, че са преживели сатори, други го наричат новорождение. Но каквото и да е, на всеки от нас е необходимо усещането, че е част от безкрайността, непреходността. Това създава уют в душата, сигурност, че животът не е гениална глупост, а мъдро създадена безкрайност.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Не разчитам на емоциите си при взимане на решение. Уча се да бъда емоционално интелигентен. Стремя се „искам“ и „трябва“ да не бъдат в конфликт в мен, а всяко от тях да се проявява в подходящото за него време.

Какво е щастието за теб? 

Щастието е нормалното състояние на човека, в което той знае, че е на точното място, в точното време и дава най-доброто от себе си. Винаги съм се определял като щастлив човек, но трудно мога да обясня защо. Човек лесно може да бъде заразен от мракобесието, което е около него. За добър имунитет към всичко негативно, което ни заобикаля, човек трябва да се учи да бъде щастлив, да забелязва всички поводи за щастие, да не ги пропуска и винаги да е част от решението, а не част от проблема. Това не са думи на идеалист. Това е моят живот.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Уча се от децата. Съвети трудно давам. Всеки е щастлив или нещастен по свой начин. Не подминавам човешката болка, съпричастен съм на страданието. Радвам се с щастливите. Но съвети не давам.

Какво може да те разплаче?

Обикновено трудно плача. Имал съм дълги периоди, в които при никакви случаи не съм се разплаквал. Но понякога, както и в момента, проявявам по-голяма чувствителност и е възможно да се разплача независимо дали причината ще бъде това, че съм неразбран, или че съм част от някаква трогателна ситуация.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Обичам смеха. Обичам да се смея. Поводи за усмивки има в изобилие.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

О, не искам животът да се подрежда напълно. А и не знам дали има такъв вариант. Винаги всичко ще се разваля и подрежда. Животът не е един единствен пъзел. Чувствам, че сякаш всичко съм преживял и в същото време всеки ден доказва точно обратното – че имам още много неща да усетя, преживея, осъзная и обикна.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Много са победите ми в живота. Най-голямото ми лично постижение е фактът, че осъзнах, че без любов и добро отношение няма как да продължа напред.  Когато обичам, усещам, че животът ми е свеж и различен. Това е.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодарен съм за всичко, което имам и нямам. Най-много ценя срещите си с хората, общуването и приятелството.


Можете да намерите Миро във Фейсбук, или пък да прочетете друго интервю с него тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар