вторник, 8 октомври 2013 г.

Споделено от Радослав Гизгинджиев




Казвам се Радослав Гизгинджиев и съм на 27 години. Живея в София.
Едни ме познават като режисьор, други като писател, но аз се определям като автор на личности, сънища, идеи и светове, защото съм готов да използвам всякакви форми и средства, за да ги осъществявам.

-          Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
-          Годината, в която записах да уча кинорежисура.

-          А коя бе най-трудната година в живота ти?
-          Най-трудна бе годината, в която се появи „РАЙ“ на българския пазар. Книгата преобърна живота ми, разделих се с много хора. Беше тежко, но много пречистващо.

-          В какво вярваш?
-          Вярвам, че случайността е вид математика. Вярвам, че носим стихии, които тепърва някои ще откриват в себе си. Вярвам, че най-голямото престъпление е да разрушиш нечия любов.

-          Вярваш ли в хората? 
-         Да, понякога повече, отколкото е необходимо.

-          А в себе си?
-          Не достатъчно.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-         Вярвам в Живот след живота.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-         Мечтая, когато се събудя да виждам морето. Надявам се да живея сред хора, които са преодоляли животното в себе си.

-         За колко време напред мислиш? 
-         За 5 години най-много.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-          Да спортувам.

-          Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
-          Всички казват, че не биха искали да върнат времето назад. Аз смятам, че това е една голяма лъжа, която повечето от нас не си признават, за да понесат по-леко настоящето. Аз бих искал да върна времето назад, най-вече към онези моменти, в които съм слушал повече разума си, отколкото интуицията.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
-         Разбира се, че има. Това са били моментите, в които съм надценявал хората в определени ситуации. Тежи ми, че съм допускал прекалено голямо количество ненужно зло.

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
-         Всичко е важно за мен. Има някаква тенденция днес, а тя е да се подценява миналото, надценява настоящето, а бъдещето да не е толкова приоритетно. При мен и трите са от изключително значение, защото пресечната им точка изгражда това, което представляваш като личност в този момент.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?
-          Точно в тази.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
-          В Антарктида.

-          Обичаш ли Живота?
-          Да, особено, когато го споделям с точните хора.

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го.
-          Прилича ми на змия, която хем ти показва посоката, хем се губи от време на време. Чувстваш се изгубен и неочаквано си ухапан, ако не си внимателен. И така вървиш напред все пак. Може би има връзка, че точно сега по китайския хороскоп сме годината на змията.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
-         Най-красивите гледки са децата и начинът, по който изразяват любовта си. Светът показва непрекъснато красотата си, зависи от ъгъла, в който го наблюдаваме.

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?
-         Уморяват ме хора, които са слаби, безотговорни, непрофесионалисти и бездарници, които са на неправилните позиции в социалния живот. Зареждам се от добрите купони с приятели, алкохола, цигарите и смислените пътешествия.

-         Къде се чувстваш най-добре?
-         На границата между видимия свят и този, който създавам.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-         Границата, точно това място.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-         Чистата спортна злоба. Яростта ми.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
-         Баба ми, брат ми и приятелите ми.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
-         Когато работя или продавам проектите си, изцяло се доверявам на интуицията, а когато живея живота си прекалено много мисля. Искам да се забавлявам повече.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
-         Да, и този страх е свързан повече с момента  и начина на смъртта ми или с това, какво би могло да се случи на тялото ми след това. Нямам страх, че ще премина от другата страна на света.

-         А от самотата?
-         Не ме е страх от самотата, по-страшни са хората, които могат да ти я причинят с присъствието си.

-         Какво те кара да се чувстваш жив?
-         Любовта, адреналина, скоростта, страданието... Почти всичко, което е опасно.

-         Какво ти дава представа за вечност?
-         Добрата музика и нощта.

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
-         Усещане за „друг човек“ е най-честото нещо, което изпитвам. А въпросният „друг човек“ може да е различен всеки ден.

-         Какво е щастието за теб?
-         В различни моменти от живота ми, щастието е изглеждало по различен начин. Точно в този момент съм дал времето и енергията си само в работа и това ме прави щастлив.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-         На едно дете най-добрия „съвет“, който може да му дадеш е цялата си любов и доверие. А на другите хора бих казал, че няма нищо по-привлекателно от искрените и прями личности – да се стремят към това и без страх да изразяват себе си.

-         Какво може да те разплаче?
-         Взаимна любов, която не е споделена по някаква причина.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Шеги, които не са продиктувани от злонамереност.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Животът променя лицата си, има дни, в които изглежда много неподреден, има моменти, в които става обратното. Винаги липсват парчета от пъзела и това прави променливо лицето на живота.

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
-         Всичките ми реализирани проекти.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
-          Благодарен съм, че съм заобиколен в този момент от личности, които имат сетива, култура и отношение към всичко, което се случва в мен, в живота ми и въобще в света.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Споделям своята искреност, защото вярвам, че истинските отговори пораждат още по-истински въпроси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар