четвъртък, 28 август 2014 г.

Споделено от Виктория Леви-Реувен





Днес е 25.08.2014.
Интересно как това описание на себе си се променя с времето. Някои неща, които са ми били важни преди, днес са толкова маловажни, че дори не си струва да се отбележат, други, което са били дребни като трошици днес заемат централно място в живота ми.
Името ми все още ми е много важно. Не само неговото звучене, а да имам "добро име", реноме, имидж. Казвам се Виктория. Казват, че името и датата на раждане не са случайни, поне така твърдят нумеролозите, а аз май им вярвам. Името ми е сборно – Виктория от баба ми, Леви - от баща ми, Реувен - от бившия ми съпруг. То аз май мое име си нямам?! Но това съм аз – сбор от съществуващи вече елементи, съчетани по нов начин.
Родила съм се преди 56 години в София, от 25 години живея в Израел. Съчетавам в себе си и двете си родини, двата си езика и т.н.
По професия съм life coach. Определям себе си като треньор по щастие и създадох единственото по рода си УЧИЛИЩЕ ПО ЩАСТИЕ (във Фейсбук - facebook.com/Uchiliste.po.Shtastie), в което вече 7 години приемам и придружавам клиентите си по пътя към тяхното щастие.
Освен треньор съм и дъщеря, майка, сестра, роднина, приятелка, съседка и т.нар. обикновена жена.




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Такива имам повече в настоящето, след като осъзнах същността на живота си  и промених отношението си към него - от някаква готова даденост го превърнах в  мое собствено творение и започнах да го пресъздавам. Научих се да се радвам на дребните неща и мигове, и с това, естествено е, че  хубавите моменти нараснаха многократно.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Смятам, че преди тази промяна в отношението ми към живота и заобикалящата ме среда, всичко ми беше трудно, защото аз бях повярвала, че "Животът е труден" и го живеех така, че да ми е трудно. С това трябваше да се справя – с вярата си, че лошото е по-силно и разпространено от доброто. След това всичко друго бе все по-лесно и красиво.

В какво вярваш?

Днес вярвам в себе си, в Бог, в ангелите, в силата  на Любовта и Светлината, както и че Свободата е неразделна част от мен.
Вярвам в добрия край. Ако не е добър, то тогава не е край.

Вярваш ли в хората?
 
Хората са сборно понятие, не знам как да отговоря на този въпрос. Те са толкова различни. Не вярвам на лъжците сред тях. Мое голямо богатство е, че с времето различавам все повече едните от другите и това ми помага да не се разочаровам. Чувам не думите на хората, а намерението, скрито в тях.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да мечтая, да си фантазирам, е било винаги част от мен, а и си мислех, че с всички е така. За съжаление, сред клиентите ми срещнах хора, които са забравили или са си забранили да мечтаят. Наистина смятам, че човек без мечти е като кола без гориво. Няма какво да го придвижва напред.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Аз съм треньор на съзнанието и вярвам, че началото е там и започва от мисълта. Да нямаш, да не ти стига, да ти липсва, да не ти е достатъчно е съзнание на липса. И няма значение дали е време, пари, приятелска среда или любов. Това е липса. Когато развиеш съзнанието на изобилието в себе си, то от всичко ще имаш поне достатъчно. Аз имам изобилие от време за всичко, което ми е важно. И точно тази свобода  ме прави богата.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката, заедно с благодарността, са едни от най-важните инструменти за щастливо общуване между хората. Затова и ги преподавам в УЧИЛИЩЕ ПО ЩАСТИЕ. Да умееш да прощаваш е подарък за самия себе си. Аз съм благодарна, че умея това. Прощавала съм много, а сигурно и ще продължавам. Това помага на усмивката ми да е много по-често на лицето ми, а и да живея по-леко, като цяло.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Едното не съществува без другото. Разликата е само в гледната точка. Едното се основава върху другото. Кое е по-важно – основата, стаите или покрива на една къща?  Нашият живот е процес, движение, динамика. Нещо, което е настояще, само за миг преминава в миналото. Нещо, което сме го виждали в далечното бъдеще понякога просто профучава покрай нас... Това е времето – еднопосочен процес.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Към себе си. Защото накъдето и да пътуваш, където и да отидеш - ти самият идваш винаги със себе си.

Обичаш ли Живота?

Ценя го. Но невинаги е било така. Смятам, че това е предимство на възрастта. Колкото повече преживяваш – помъдряваш и цениш времето, прекарвано тук, на земята. А когато осъзнаеш и мисията си -  тогава разбираш, че имаш и ограничено време да я изпълниш, тя се превръща в цел и смисъл на живота ти. А живот, изпълнен със смисъл,  е много по-ценен.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Творчество, приключение, загадка.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Самото състояние "у дома" доскоро ми бе чуждо. Никъде не се чувствах "у дома" и най-вече не в себе си. Работата ми в отношението ни към тялото ми обясни причините за това. Нали то е дом на душата ни. Макар и временен, но дом. Излекувах връзката си между Душа-Тяло-Съзнание и сега съм "у дома" в себе си и оттам – навсякъде по света. Благодаря ти за този въпрос, защото отговаряйки разбирам, че и този процес е завършен вече. У дома съм. Излекувана съм. Все по-малко неща могат да ме "изкарат от себе си", "да ме изместят" от центъра ми, от хармонията ми - баланса между Душа-Тяло-Съзнание.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вроденият ми оптимизъм – ако не е добър, то не е край. Значи трябва да се продължи, за да се намери добрият край. Животът ми все повече ми доказва, че съм права и това ме радва.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Всички, с които съм имала някакви контакти, в различна степен. Естествено, че най-близките ни хора са  и най-добрите ни треньори. Пясъкът в реката шлифова камъните. И колкото повече камъкът по пътя си се търкаля в пясъка, толкова и по-гладък става. И ние така – поръчали сме си такива пясъчни хора, които понякога дори и болезнено ни шлифоват, но и с това ни помагат да лъщим по-добре и силно.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Непрекъснато го правя, ежедневно и ежеминутно. Искам или не. Съзнавам или не. Ние сме динамична система, която се променя постоянно. Клетките ни умират и се раждат. Промяната е част от нас, тя е животът. Чудесното е, че част от промяната можем да насочваме осъзнато. Тогава защо да не го правим, нали?

Намерила ли си призванието си?

Вече мога да кажа, че ДА! След търсения, които не са били напразни, а са ме обогатявали, за да мога с открито сърце да кажа на клиентите си:  "И аз бях там, и успях. Щом аз мога, можеш и ти!" Това, което съм днес,   е възможно само, защото не съм минала по пряката пътека, а съм се лутала доста по пътищата на живота ми в търсене на това признание. Но животът е Училище, нали?

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Аз вярвам в преражданията. В момента, в който повярваш, животът ти се променя много. Нещата изглеждат съвсем различни. Аз не само, че вярвам, но и съм контактьор, така че контактувам с невидимото. Това е част от ежедневието и много разширява мирогледа. Навремето една астроложка ми каза, че гледам на света през ключалката, но скоро ще отворя цялата врата, и това се случи, когато започнах да контактувам с Висшите сили на Светлината и Любовта, което включва и душите на Любимите ни същества от другата страна на Светлината.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта във всичките ѝ форми. Любовта в действие.

От какво се страхуваш? 

От хиляди неща. Пълна съм със страхове, но най-много ме е страх от тесногръдието, от това да не ти пука от нищо, от безразличието. То ще унищожи света.

Какво е за теб самотата?

Безлюбовно състояние. Когато обичаш, не може да си самотен. Самотата е болка, тъга, страх и изолираност, независимо колко човека има около теб. Лошото е, когато тя стигне до пълно обезверение и отчаяние. Тогава дори не си правим труда да излезем от нея и потъваме в блатото ѝ. Любовта не може да дойде, ако сме престанали да вярваме в нея, нали?

Как възприемаш страданието?

Като нещо излишно. Аз много и често говоря за страданието, и за това, че то е издигнато в култ от християнството и много хора се стремят към него. Възпитание от типа: "Търпи бабо за хубост", поставя страданието едва ли не като единствен път за постигане на щастие. Без страдание няма наслада и удоволствие, ако изобщо и вторите съществуват. "Горчивото хапче" на страданието е задължително и единствено, ако искаме изобщо да стигнем до небесния Рай. Страдай,  докато си жив, за да си добре след като умреш. Аз не искам да умирам,  за да живея добре. Искам да съм Щастлива – Тук и Сега. Вярвам, че това е възможно и доказвам ежедневно, че е така. Страданието не само, че не е задължителен елемент и единствена възможност, а е напълно излишно.

Какво е щастието за теб? 

Щастието е състояние на духа. То е въпрос на решение. Колкото и абсурдно да им звучи това в началото на тренировките, моите клиенти сами се убеждават в това. Щастието е въпрос на избор, на мироглед. То е нещо, което ние изграждаме и се тренираме да бъдем щастливи. Десетките мои клиенти са доказали това. На практика. А и не само те, разбира се. Аз не съм "босият обущар". Аз работя за своето щастие и то ежедневно е работната ми маса, аз се променям и усъвършенствам и съм все по- близо до човека, който искам да бъда.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да дам съвет, това значи да си помисля, че съм по-умна от тях. А аз не съм. От децата само може да се учим, но не и да ги учим. Преломен момент в моя живот бе, когато обявих децата си за май-мъдрите си учители и започнах да ги чувам и да се уча. Те знаят много повече от мен. Това помогна и много за подобряване и развитие на отношенията ни. Да им дам свободата да бъдат това, което те искат да бъдат, а не да ги ограничавам с моите модели на мислене и натрупан опит.

Какво може да те разплаче?

Всичко :) Аз обичам да плача. Най-вече от радост. Не ме е срам да плача, смятам, че е човешко и облекчаващо. Дори здравословно. Всяко нещо, което докосне сърцето ми ме разплаква. А то, сърцето ми,  вече не е така дълбоко заровено – лесно е да го докоснеш.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото – всичко, което докосне душата и сърцето ми. Толкова е лесно да се усмихнеш. Истински, от душа и сърце. В момента, в който ги отвориш, то и усмивките се редят непринудено и естествено, и най-вече често...

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Вече казах, че благодарността е прекрасен инструмент, така че списъкът ми с незабравимо добро е дълъг. Когато се преселих да живея в Израел преди около 25 години бях удивена колко много непознати хора ни помонаха да се приспособим тук. Списъкът наистина е дълъг. Всеки, с който съм имала контакт е дал своя принос. Невинаги съм оценявала това на момента, но впоследствие съм била благодарна за това. Освен това аз притежавам чудесно качество, за което едва ли имам някакъв принос – така съм родена – аз не съм злопаметна. Забравям лошото и помня само хубавото. Оттам идва и естественият ми оптимизъм. Дали е хубаво или лошо – не знам, но съм доволна от това.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Не ме попита за Любовта, а ми се иска да ти отговоря за нея. Доста банална дума. Често изпълнена с различен смисъл. Но понеже моята мисия е "Да изуча какво е това Любов, да започна да я живея и да уча другите на това", иска ми се да завърша и това интервю с няколко думи за нея. Любовта, според мен, е сила. Мощна, велика сила. Колкото повече място ѝ отделяме в себе си, толкова повече тя ни изпълва и ни дарява с тази сила. Любовта е връзката ни с Бог и Вселената. Това е нишката, която ни свързва с нашето най-лично вътрешно Аз и с всичко останало. За това Любовта е и език, комуникация, общуване.
Щастлив е този, който знае да обича и си разреши да обича. Любовта стопява всякакъв страх. Интересно тогава защо ли ни е страх от нея?
Благодаря ти за това, че се сети за мен, че ми изпарти въпроси, които ми помогнаха да хвърля поглед назад. Моята професия е свързана с въпросите. Казват, че добрият треньор е не този, който знае отговорите, а този, който знае правилните въпроси. Затова ми бе интересно да бъда и от другата страна – от страната на питаните.
Прегръщам те с много любов и благодарност.

сряда, 27 август 2014 г.

Споделено от Лилия





Коя съм аз ли? Бог/Богиня в развитие, който/която се смее над себе си... А, може и така: Всемирен слуга, Всемирен чистач. Едно и също е -колкото повече чувстваш, че си - толкова повече трябва да даваш и да правиш. Парадоксалното е, че се чувствам и в двете мисловни форми еднакво комфортно /без да съм шизофреничка :))) / Тук, на Земята, каквото и да кажеш, може да се изтълкува по толкова начини, колкото човешки същества има, затова все някой ще те разбере и все някой ще те осъди. Но важното е да не се влияеш от това. Е, за целта все пак е нужно първо да постигнеш свободата. Просто е -не вярвай, че не си свободен. И не е просто, ако вече някой е успял да ти го набие в главата, защото ти си му позволил. Добрата новина е, че никога не е  късно човек да се промени. А ето и как се описвам в едно мое стихче:


Магьосница

Светица съм без светостта. По подразбиране.
И блудница. Сама се коронясах.
Сърдечният ми устрем тъй немирен е,
че може планина да сгромоляса.
Магьосница съм, няма и съмнение,
ако магия назовеш живота...
Бездънна, ласката ми е творение
за този, взел искрата от Голгота.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Детството ми, заради несъзнателната, но естествена близост с майката Природа, и последните ми десетина години, в които работя с хора, помагайки им да са по-здрави и по-близки със себе си. Занимавам се с йога, изучавах източни философски системи и духовни учения, което ми помогна да прогледна за възможностите в този свят /и в другите светове/  и ми даде отговори на редица мои въпроси. Един от превратните моменти, в които изоставих и професията си на адвокат и дотогавашния си личен и семеен живот и започнах от нулата, бе определено благословен, но за това бе нужна сила. Радвам се, че винаги съм рискувала и не са ме плашели провалите, иначе сега нямаше да съм това, което съм, а аз определено съм доволна от себе си. На някои може да им прозвучи нескромно, но приемането на себе си е най-важната стъпка, първата стъпка към свободата. Разбира се, правила съм грешки... като всеки човек и какво от това? Страдах от чувство за вина години наред и видях, че това е адски пагубно и никому ненужно. Едни от най-прекрасните моменти са свързани с раждането на дъщеря ми, а сега и на внучката. И, разбира се, периодите, в които съм обичала! Любовта е моята движеща сила, тя е мистерията, на която принадлежа изцяло. Ето как доброволно съм нейна пленница:


Пленена

Не знам защо. Не знам и докога
ще ме държиш така, Любовпленена...
Уж вкусих безгранична свобода,
но в свободата ти си пак вселена.
Без теб кои криле и кой живот
успели биха да държат посока?
Изучих вечността при Хор и Тот,
но ти, Безпаметност си най-дълбока!
На теб се врекох. Знамще изгоря,
но огънят ще бъде мое ехо.
Кръвта ми ще възкръсва със зора,
безумно царствена. Безкрай далеко...




Но дори и тези преживявяния не могат да се сравнят с Божествените откровения, които съм имала, покровителството на невидимите сили! Там нещата са на друга платформа, в истинското битие. Много пъти ми е било помагано, било ми е подсказвано и съм била насочвана. Но така също съм била подлагана на изпити. Понякога обаче, имайте предвид, че изглеждащото като провал тук, е заслуга в другите измерения на съзнанието. Най-важна е мотивацията, а не видимият краен резулатат. Хората със закостенели умове няма как да го разберат, но и не е нужно. Изобщо да живееш заради плода на действието е доста пагубно. Има една прекрасна индийска книга "Багават Гита", която препоръчвам на всеки истински търсещ. Като цяло тя е достатъчна за цял живот. Има хора - препълнени чаши - четат постоянно, но не се променят и на милиметър. Те са най-големите невротици. Но аз отдавна избягвам да давам съвети, ако не ми ги поискат, затова всеки да прави каквото иска и ще изпита сладостта или горчивината.... А може и да има блудкав вкус - най-лошото. Не случайно в Библията пише /цитирам по памет/: "Бъди студен или горещ, но не и хладен. Хладен ли си, ще те изплюя."

А кое е най-трудното нещо, което си правила или  преживявала?

Което съм правила - собствената си метаморфоза, работата върху характера, а което съм преживявала - може би е логично да кажа, че това е моментът, в който собственото ни куче ме обезобрази, разкъсвайки  лицето ми, но за мен много по-трудно преживяване бе смъртта на двете ни котки, отровени от "хора". Да гледам как някой страда и да съм безсилна да му помогна. Това е истински кошмар! Е, имах и друг тежък период на болести и борба със страха от смъртта, но това беше отдавна. Тогава лекарите от Ракова болница ми издадоха смъртна присъда, гледайки като на поредния платец, но аз съм им простила. Освен това всеки си плаща, няма някой, който да се измъкне от тук, без да се разплати... Поели са и са изкупили част от моята карма, за което съм им благодарна :)))

В какво вярваш?

Вярвам във Върховната справедливост, това е за мен истината. Вярвам в Любовта. Тя е най-вълшебния подарък, даден на човека. Вярвам, че когато си добър, има смисъл. Вярвам, че животът е такъв, какъвто си го сътвориш. Вярвам, че всеки носи в себе си божественото и връзката със Създателя, но не всеки иска да го осъзнае и усети.

Вярваш ли в хората? 

Винаги! Защото, ако си разочарован - в теб е проблема, че гледаш отвисоко. Много хора се мислят за повече от другите, очакват да бъдат третирани добре, а какво дават те самите, какви са те самите? Не искат дори да си зададат тези въпроси. Мен, колкото и да са ме ранявали, знам, че причината е била в мен самата, затова не им се сърдя. Няма начин ти да си идеален, а да ти се стоварват страдания, няма такъв начин! Затова "Обичай врага си" е висш пилотаж, най-добрият тренинг на Земята.


А в себе си?

Разбира се! Ако не вярвах, досега нямаше да съм жива. Но най-вече вярвам в Онова, което се проявява чрез мен. Някои го наричат Бог, други - енергия и светлина, аз предпочитам да замълча... 





За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Аз не мечтая, нито се надявам, просто живея в този момент и благодаря за този невероятен шанс. Ето и в поетичен израз преди години: 


Мечтала бях и днес жадувам още
за върхове, облъхнати от вечност.
В далечни светове догонвам нощем
безсмъртието, още по-далечно.
Мечтала бях и още съм детето,
с очи, отворени за всяко чудо.
Сърцето ми остава непревзето
от сенките, обвили пътя труден.

И сега:

Навътре

Предвидих всяка стъпка на живота
и ги лиших от своя собствен смисъл.
Оставам зрител. И с нечута нота 
ще пея песента на стих неписан.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?


Не. Времето може да се създава, стига да поискаш. Но и то е като останалите  илюзии от този свят. Аз предпочитам да живея в безвремието. Там съм си перманентно. Ако някой иска да ме намери - ще трябва да ме търси там.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително! Без прошка човек не е разбрал нищо! Ако не можеш да простиш - нямаш любов, а нямаш ли любов -  всичко друго да имаш, си оставаш бедняк.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Както вече казах -  настоящето, но всъщност всичко, защото няма минало, нито бъдеще, не и по този начин, по който хората си ги представят. Всичко си е, но не по линия, а в кръг. И само за успелите да напуснат този омагьосан кръг Самсара - във всички посоки едновременно.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Харесвам го. Има си собствен и неподправен чар -състезателен дух, в който критериите са почти убийствени, така че да ходиш по ръба на бръснача е почти ежедневие. Но както е казано - Бог ти дава само това, което можеш да понесеш :))) Бих живяла във всяка друга епоха със същото детско любопитство и жар.





Кое пътуване е най-важно за теб?

Пътуването Любов!!! То е една бездна от вдъхновение за мен. То е моята най-дълбока същност.

Обичаш ли Живота?

Ако кажа, че го обичам повече от смъртта, ще излъжа, но засега го предпочитам още :))) Просто тук имам още за вършене, за служене, за чистене. После ще си почивам. Но ако тук не си свърша нещата добре, почивката ми също няма да е добра. Така че, животът не е за обичане или за мразене, той е за работа.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Наслада за сетивата.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Невидимите с човешко око. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На онзи свят.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни  моменти?

Това, че знам какво съм, и защо съм тук.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние? 

Христос, някои духовни учители от школата Адвайта /Недвойнственост/, Рамана Махариши, Шри Ауробиндо Гхош, Нисаргадата Махарадж, Елеазар Хараш, и не по-малко важни "случайни" хора - прости, скрити от света.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, бих искала да приличам на хората-слънца, с такива безгранични сърца, че когато се докоснеш до тях си ослепен за цял живот, но не всичко подлежи на промяна. Човек се ражда с определени предразположености и влияния все пак. Да променя природата си из основи - до това още не съм дорасла. Работя по въпроса :)))

Намерила ли си призванието си?

Да, да уча хората да не се предават. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?


О, това е много смешен въпрос. Та там всъщност е истинският живот, само че защо да делим на живот и смърт? Това са само условности и все пак, ако трябва да делим - то е точно обратното. Това, което тук наричаме живот, е смърт , а смъртта -  живот. Имайки предвид плътността на измерението и ограниченията, при които е поставена душата.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта, благодарността в човешките очи, вдъхновението за нещо добро... красиво. Това, че ми е даден дарът да въздействам чрез глас и слово на хората.


От какво се страхуваш? 

Че мога да живея дълго и в тежест на някого.

Какво е за теб самотата?

Приятел, дошъл навреме.

Какво ти дава представа за вечност?

Вътрешното, сърцето, истинските отношения!

Какъв е смисълът на живота за теб?

Няма смисъл на живота тук, има игра на проявеното, и за себе си тази игра съм избрала да е удоволствие, дори и болката, като част от нея - по-красивата и извисяваща част! Ако искате животът да има обезателно някакъв смисъл, то той е в това да откриеш, че си се лъгал в относителния свят, като се издигнеш до абсолютния.






Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Любов и болката от нея.

Как възприемаш страданието?

Като лечение на душата.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е една заблуда. Древните казват: "Ако искаш да бъдеш щастлив -  бъди!" Съвършен ден е денят, в който съм написала стих, от който други са се вдъхновили, излекували, простили... Преди години го виждах реторично така:


"Какво е щастието? Две очи,
в които никой друг не се оглежда,
измамен жест, след който ти горчи...
Предизвикателство или надежда?
Какво е щастието? Цветен прах,
опил дъха на влюбено момиче?
Признание на много тежък грях
или възторг след някой полет птичи?"

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на 
другите хора въобще?

Да не слуша другите, а преди всичко сърцето си. Защото ако не го направи - ще му се наложи да го направи, рано или късно :)))

Какво може да те разплаче?

Много неща, предимно страдание на беззащитно същество, но и жест на трогателна доброта.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Още повече неща... Неизброими са.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Един млад човек, по външност като Христос, немец от еврейски произход, който дойде случайно в дома ми на празника Успение Богородично преди 15-тина години и само с няколко думи успя да свали от мен непосилен товар - чувство за вина, който ме съсипваше. Просто ми промени представите за случая, отправната гледна точка. Даде ми изкупление и аз му повярвах. След това започнах да се съвземам, защото душата ми си беше тръгнала вече. Има и други, разбира се.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 

Не е подреден според човешките представи, но аз живея според друг аршин, духът ми е много свободолюбив и има собствени закони.
Ето нещо по въпроса, облечено в стих:


Обичам хаоса. Не искам утре
да ме открият в чекмеджета, в папки.
Обичам хаоса - отвън и вътре.
Минутите му, скъпоценно сладки.
Обичам хаоса. Във него има 
частици от хармония и вечност.
От него черпя скритата си сила -
една любов по щастие далечно.
Обичам хаоса. Сред него мога 
и необичана, и некрасива,
да бъда аз, без капчица тревога
все тъй стремителна. И просто жива.




Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не, нищо не липсва. Имам от всичко по много. Дори това, което хората наричат липса, за мен е огромен капитал и черпя вдъхновение   от него. Нали знаете - най-богат е този, който е най-доволен, независимо с колко. Древните са казали: "Притежанието ражда липсата, а непривързаността - удовлетворението." И са били прави.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш  най-голяма благодарност?

За възможността да бъда сътворец.

И искам да завърша, ако ми позволите, ето точно с това стихче  за попътен вятър :)))

В петте минути

В петте минути въздух съм събудена.
В петте минути себе си съм стоп.
Останалото са мечти на гъдела.
Останалото е на жажда плод.
А жажда ли си, ти си ненаситна...
На нея се люлее вечността.
Не искам вечност, тя е щърба пита.
Защо му е на воина меча стар?
Утехи външни... Умствени утехи...
А зад утехите аз дишам хлад,
сама в неръкотворните доспехи.
Нестигната от този свят рогат.