неделя, 16 юли 2017 г.

Споделено от Кръстю Мушкаров




Казвам се Кръстю Мушкаров, на 47 години съм, живея в София и не съм женен. Занимавам се с компютри и се интересувам от най-различни технологии. Винаги съм харесвал фантастиката и фентъзито, заради полета на въображението, който позволяват. Обичам филмите, които са изпълнени с динамични сцени и преследване, но и с разследване и решаване на загадки и проблеми. Преди няколко години започнах и самият аз да пиша различни приключенски и фантастични истории, отговарящи на собствения ми вкус и критерии. Разпространявам ги безплатно на сайта си, защото не пиша за пари, а за да търся нови приятели. Хора с моя мироглед, които харесват същите неща като мен:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Животът ми се развива сравнително плавно, без резки възходи и спадове. Моментите, които спират дъха ми са много, обикновено разни красиви природни гледки или човешки творения. Смятам, че смисълът на човешкия живот, доколкото въобще съществува, е да откриваме за себе си красивото. Още по-добре - ако можем да го пазим, да се грижим за него, а защо не - и да го създаваме.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Опитвам се да не обръщам внимание на грозното и несправедливото. Най-тежките ми моменти са свързани със здравословни проблеми на близки хора. А най-трудните - преодоляването на собствени предубеждения и страхове.


В какво вярваш?
В много малко неща. Не съм от вярващите, а от "разбиращите" хора. Може да се каже, че ако не разбирам поне в някаква степен нещо, то не съществува за мен. Не обичам да приемам нещата на доверие, винаги ги пречупвам през собствения си мироглед. Наясно съм, че това е ограничение, но не мога да приема "сляпата вяра" в каквото и да било.


Вярваш ли в хората? А в себе си?
В хората ми се иска да вярвам, но ми е все по-трудно. По принцип съм дълбок и непоправим песимист, защото ежедневно виждам как човешката лакомия и алчност унищожава всичко красиво и ценно в света ни. Разбира се, познавам и съм приятел и с достатъчно светли "източници на оптимизъм". Но мнението ми за хората като цяло не е добро. Дали вярвам в себе си? Разбира се, че кой не вярва? Знам какво мога и какво не. И вярвам, че макар и след известни колебания, в крайна сметка бих постъпил по правилния начин.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
"Имам една мечта", както казваше Мартин Лутър Кинг. Моята мечта е за единно планетарно управление. За свят без граници и без войни. За общо планиране, добиване и разпределяне на ресурсите. В пустините могат да се построят огромни слънчеви централи, които да захранят цялата Земя с електричество. Плодородните области в Европа, Америка и Азия могат да изхранят всички хора, за да няма умиращи от глад. Всички ние сме еднакви и искаме едно и също. И то не е много, нито е непостижимо. Храна и покрив над главите ни, здраве, спокойствие и няколко усмивки на ден. Това не струва много, а всичко друго вече е излишество. Съществува минимум, който ни е необходим, за да оцелеем, но не съществува максимум. Ако не се научиш да живееш с малко, тогава и многото няма да ти е достатъчно. Колкото и да имаш, винаги ще искаш все повече и повече. И никога няма да имаш всичко. Надявам се един ден хората да осъзнаят всичко това и да се научат да мечтаят повече и да ламтят по-малко. В противен случай цивилизацията ни е обречена и никакъв технически прогрес няма да ни помогне. Всъщност само ще ускори изчезването ни. Защото технологиите винаги са се развивали по-бързо от мъдростта, необходима за правилното им използване.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето никога не достига. За какво да "харчим" свободното си време е последният останал ни истински избор. Така че просто отделяш време за по-важните неща, а за останалите - не.


Важна ли е прошката в твоя живот?
Всеки може да сгреши и е хубаво да получи втори шанс. Но не и трети, защото ако е пропилял втория, най-вероятно ще направи същото и със следващите. Не ми се е налагало да прощавам сериозни "прегрешения" към мен. И се надявам, че и в обратната посока е така.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Определено в бъдещето. Човек винаги мечтае и се готви за това, което предстои, и така пропуска да живее. Осъзнавам, че е важен единствено настоящият момент, защото той използва натрупания в миналото опит, за да те подготви за бъдещето. Но все пак много повече мечтая и планирам, отколкото спирам и се наслаждавам на настоящето.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Няма живо същество, което да не обича живота. Понякога се чудя за какво са живели робите, които се раждали, живели и умирали несвободни. Но дори и те са обичали живота, намирали са в него парченцата щастие и свобода, които са им стигали, за да продължат напред. "Животът е движение"... и движението е живот.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Планините и заснежените върхове. Пълноводните реки и водопади. Огледално гладките езера, отразяващи облаците или звездите в небето. Дърветата и птиците. Огънят. И делфините. Бих добавил и драконите, нищо че не съществуват, защото те всъщност съчетават всичко, което харесвам.






Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Само у дома. "Няма такова място като у дома". Всеки лукс пресища и омръзва, и колкото и да е хубаво някъде, накрая пак започваш да мечтаеш за дома.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Според една легенда китайският император събрал тримата най-велики мъдреци и им заръчал да напишат нещо, което винаги да бъде вярно. Накрая те написали "И това ще мине". Колкото и труден да е някой период, "и той ще отмине". А когато след години си спомниш за него, се чудиш как такава дреболия ти се е виждала толкова тежка и непреодолима.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, много неща. Както физически, така и неща от характера си. Трябва да призная, че не съм достатъчно упорит, но все пак не се и отказвам. Поне знам какво не харесвам в себе си.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Да, страхувам се. Но се опитвам да не мисля за нея, това така или иначе няма да помогне. Не, не вярвам в задгробния живот, душата, прераждането и т.н. Имаме един живот, тук и сега. Трябва да го изживеем колкото се може по-достойно и щастливо, така че да не съжаляваме за пропуснатите възможности. Но не и за сметка на другите. Не можеш да градиш собственото си щастие върху чуждото нещастие. И не заради Бог, Карма или нещо друго. Не поради страх от наказание. А просто защото не е правилно. Всеки човек дълбоко в себе си прекрасно знае кое е редно, и кое - не. И когато избере да пренебрегне този вътрешен глас, това го прави по-малко човек. Отнема от спокойствието му и го изпълва с угризения. Защото ЗНАЕ, че не е постъпил правилно. Понякога има шанс да поправи грешката си, друг път - не. Няма безгрешни хора. Има такива, които се опитват да поправят грешките си, и такива, които се опитват да ги забравят.


А какво те кара да се чувстваш жив?
Красотата. Колкото и клиширано да звучи - това, което спира дъха ми, от което сърцето ми пропуска удар. Тези моменти дават смисъл на живота, останалото е просто съществуване, пътуване надолу по реката до следващото красиво нещо.


Какво е за теб самотата?
Неприятно чувство. Може би - усещане за ненужност, за непотребност. Хората, въобще разумните същества, са "обществени животни", които трудно понасят самотата.


Какво ти дава представа за вечност?
Няма вечност. Дори Вселената не е вечна. Родила се е и ще умре. Всичко е крайно в пространството и времето, масата във Вселената е крайна, енергията също е крайна. Друг е въпросът, че не мога да осъзная, или обхвана големи разстояния и големи времеви периоди. Никой не може. Всичко по-дълго от човешки живот е вечност. Всичко, по-далече от хоризонта е безкрайност. Можеш да го измериш, но не и да го обхванеш. 100 км или 1,000,000 светлинни години е еднакво далече. Поне за мен.


Търсиш ли смисъла на живота?
Както казах - за мен смисълът на живота е в търсенето и опазването на красивото. Да, знам, че то е субективно, но и смисълът на живота е. Знам само, че никой не би оцелял в сиво и грозно обкръжение, напълно лишено от красота. Ако не успее да намери малко по-цветно петънце, малко по-красива извивка или гънка, ще почне да търси красивото изцяло в мислите и мечтите си. И най-вероятно след време ще загуби връзката си с реалността.


Какви чувства изпитваш най-често?
Сиви, ежедневни, незначителни. Не може постоянно да се възхищаваш от всичко, което те заобикаля. Човек регистрира не самата картина, а промяната, разликата. Ако си заобиколен от монотонна красота, ще изпиташ наслада от късче грозна сивота, което обаче е уникално и неповторимо.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършенството е непостижимо. Обичам да казвам, че хубавите неща стават бавно, а идеалните - никога. Представата ми за съвършен ден може да бъде просто почивка в удобно кресло, ако съм уморен. Или ден на морския бряг, или на планинска пътека. Зависи...


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
"Мислете повече за другите! Нормално е да мислиш за себе си и за своите нужди. Но ако по-често насочваш поглед и протягаш ръка към другите - светът ще бъде едно по-красиво място."


Какво може да те разплаче?
И красивото, и тъжното. И смехът, и страданието. Всяка по-силна емоция...


А какво може да те накара да се усмихнеш?
О, това е по-лесно. Често се усмихвам. Достатъчна е красива гледка или човешка постъпка, залез или жест. Нещо, на което да кажеш: "Браво".


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Падам си по хеви-метъла и в една песен на "Хелоуин" се пее, че "животът е пъзел от две части, все още незавършен, защото едната още липсва". Няма как да го кажа по-добре.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За добрите хора около мен. За Добротата, Разбирането и Опрощението, които получавам от тях. За родителите ми, които са ме "оформили" такъв, какъвто съм.


Ако има още нещо, което би искал да споделиш с другите – напиши го...
Човек се ражда сам и умира сам. Но живее заедно с другите и ЗА другите. И след него остава единствено това, което е направил за тях - Добро или Лошо.


понеделник, 19 юни 2017 г.

Споделено от Димитър Пенчев




Димитър Пенчев – автор на книгите: „Пътеки на мисълта” – 2006 г.; „Уловени по пътя” – 2014 г.; „Речник на говоримия диалект – село Бъта” – 2015 г. и „Ситновъртежи” – 2017 г.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всичко Първо, което е дарило душата с положителна емоция.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Сигурно повечето хора биха отговорили, че е смъртта на близък човек. Запознах се със смъртта още като дете и не видях нищо страшно в нея. Видя ми се обикновена. Не казвам, че е лесно, когато загубиш близък човек. Трудно е, знам го от личен опит. Но трудно преживявам която и да е емоционална загуба. Като се почне от неволни, но предвидими грешки на млади хора, с последствия за живота им, и се стигне до раздяла с Приятел, Любов или роднина.

В какво вярваш?

В доброто и неговата безкористност до степен на наивност.

Вярваш ли в хората?

Доброто се намира в хората, така че, да!

А в себе си?

Не ми се е налагало да се съмнявам в себе си, значи да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Всеки ден започвам с малка мечта, която до края на деня мога да осъществя. Имам и по-дългосрочни, които също изискват труд и усилие от моя страна. Надявам се Надеждата винаги да намира място в сърцата на хората, а те да не спират да мечтаят. Необходимо е за прогреса на човечеството.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е фактор свързан с възрастта и опита. Младостта има време, но няма опит. Старостта има опит, но няма време. Засега съм някъде по средата и не се оплаквам.

Важна ли е прошката в твоя живот?

В една от книгите си написах, че прошката е вид присъда. А като традиция в християнската култура – Да! Представете си какъв щеше да е светът, ако Прошката не съществуваше. Най-вероятно, нещо много, много мрачно. Пример за това, дали трябва да я има, са децата.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?


Все още нямам време за спомени, защото ежедневието ми е динамично. Следователно здраво съм стъпил в настоящето, с поглед устремен в бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

Всеки човек има своето хубаво време и това е времето на младостта. От петдесет години съм с младежки дух, значи да, харесвам го!

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко място притежава своя чар заради преживяна емоция. А държим на определено място заради нещо, което сме оставили там. Мястото с най-много натрупани такива емоции, за мен е родното – село Бъта. Там съм оставил близо половин век, в който са раждането ми, детството ми, израстването и възпитанието ми като човек, част от семейния ми живот с отглеждането и възпитанието на децата ми…. Много преживявания и спомени – бих си ги припомнил, когато ми остане време за това.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Човек, който не обича Живота, мрази себе си. Аз не се мразя. Животът е чудо във всеки един момент. Описание с три думи – Аз съм тук!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка са щастливите детски очи. Те пламтят с цвета на звездите. Този цвят се нарича Любов.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато съм насаме със себе си, нещо като медитативен транс.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Волята и вярата, че всичко е преодолимо.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Безкористните – има ги навсякъде.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да! Човек е самоусъвършенстваща се единица и аз не съм изключение. Искам да съм по-, по- във всяко едно от направленията в живота си, но невинаги ми се отдава.

Намерил ли си призванието си?

Призванието е онова, което създаваш. Живея като този, който съм.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта и живота са част от вселенския план. Микрото е копие на макрото, и обратно. Иска ми се душата да е безсмъртна, дори по едно време бях убеден. Човек се усъвършенства, а възгледите се променят. Променя се и ъгълът на кредото. Натежава факторът Опит.

А какво те кара да се чувстваш жив?


Движението и всички произтичащи от него антиподни емоционални състояния.

Какво е за теб самотата?

Самотата е момент на прозрение, Творецът дремещ в нас, творческият аспект на стимулиращата божия частица в човешкия съсъд.  Самотата е начин да се чувствам „у дома си”, тя е начин да огледам собствения си съсъд за пукнатини отвътре и да ги поправя.

Какво ти дава представа за вечност?

Сънят и възможността да творим вселената в него.

Какви чувства изпитваш най-често?

Променливи, според хората, с които общувам. Всеки човек е огледало на разговарящия с него. Народът ни, най-добре го е казал: „Каквото повикало, такова се обадило.”

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е съвършената илюзия на сетивата. Затова съвършеният ден е илюзия, която си представям така: Всички хора по земята се събуждат с усмивка. Когато се срещат се поздравяват учтиво и без никаква задна мисъл. Всеки обича всички, и всички обичат него. Няма убийства, кражби, злополуки, аварии или катаклизми. Няма болести, няма годишни времена, няма изкушения и пороци, защото самосъзнанието е достигнало своя връх на развитие. Ноо, това наподобява щастливия библейски Рай. А както казах вече, щастието е илюзия, и то временна.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Най-голямата грешка е да даваме съвети на децата си. Така ги лишаваме от възможността да грешат и да изпитват метода: проба-грешка. Съответно, да набират опит и да се усъвършенстват. Копието не надскача оригинала, така че оставете децата да бъдат себе си! Техният свят е много по-добър от нашия!

Какво може да те разплаче?

Емоционален момент на емпатия от книга или филм. Душевно преживяване като катарзис, дилема или обикновена радост.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Човекът срещу мен или спомен за него.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Подреден съм по определен начин, но не и до степен на съвършенство. Животът е пъзел, при който всяко парче идва на мястото си в точния, но неизвестен за човека момент. Завършването на пъзела е краят на човешкия живот, т.е. неговата смърт. Апогеят е ангелът на смъртта. Доказват го предходните ни цивилизации и астрономическите изследвания.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарен съм за това, което съм и което не съм! Ценя добрите качества у хората.