петък, 18 май 2018 г.

Ася Антонова споделя...







Здравейте, аз съм Ася! Родена съм и живея в Пловдив. Цялото ми име е Анастасия. Харесвам името си, красиво е, царствено... Но пък краткото „Ася“ е някак... по-приятелско! Освен това, краткото ми име е в заглавието на предаването, на което съм автор и водещ от години – „Ася в страната на талантите“, по Пловдивска Обещствена телевизия... Една хубава препратка към Страната на чудесата! По този начин и живея, бродейки в света на доброто, красивото..., в света на изкуството! Много обичам работата си, щастлива съм от това, което правя!
От малка обожавам поезията, театъра, киното... В семейството ми всички бяха свързани с изкуството. Мечтаех си да се занимавам с театър, или пък да съм част от екипа на някой известен  кино режисьор! Мечтите се случват, когато си ги обичаш и следваш...
Семейството ми, днес, като цяло е телевизионно. Всички професионално сме свързани с телевизията... Може би, защото децата ми буквално пораснаха, израстнаха в телевизионна среда, вече професионално се занимават с операторско майсторство, фотография... А съпругът ми е безкрайно съпричастен, към всичко, което правя и много често е част от различни ТВ проекти.




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Аз съм много щастлив човек, живея щастливо, интересно ми е!... Много обичам да пътувам, това са едни от най-хубавите мои моменти. Емоцията от пътуването ме държи безкрайно дълго и ми дарява много.
Хубавите моменти са свързани и с работата ми. Имам шанса да се срещам с уникални хора, с творци, с ярки представители на изуството... Тези срещи вълнуват, обогатяват, направо те „вдигат“... А и колко хубави приятелства са се случили!...
Хубавите моменти са и когато си отделям време за скъпоценните ми хора... Специално време...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудният момент в живота ми беше загубата на баща ми. Не мисля, че това може да се преживее. Болката остава, даже с времето се засилва...
Моят баща беше изключителен човек, с много познания, култура. Пишеше стихове, разкази. Беше автор на много научни статии, исторически, археологически изследвания...
Беше много добър човек!

В какво вярваш?

Вярвам в Бог.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората, обичам хората. Като малка, си имах колекция от хора – специални за мен; хора, които са ме впечатлили; добри хора. С времето, колекцията ми нарастваше.

А в себе си?

Вярвам в себе си, но уповавайки се на Бог.  А и нали у всеки един от нас има божествена частичка? Вярвайки в себе си, в Бога у себе си, привличаме и чудесата в живота! 






За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да пътувам по различни кътчета на света...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Принципно, не ми достига времето... Мечтая си поне за 36 часа в денонощието... Не ми достига време да чета повече, да пиша – имам някаква идея; не ми достига време за „детето в мен“ – за някакви мои си шарени, весели, щури неща...


Важна ли е прошката в твоя живот?

Всичко, което се случва в живота ни, е с цел да ни научи на нещо. Същевременно, давайки прошка, се освобождавам от негативните емоции, за да освободя повече място в себе си за светли мисли, идеи, любов...

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Понякога обичам да си спомням, имам си някакви сантименти... Но истински, с радост живея в настоящето, аз съм си истински събирач на мигове... Изживявам ги, ценя си ги... Обичам да се спирам...
"Учудващо е колко малка част от живота ни заемат значимите мигове. Най-често те свършват, преди още да са започнали. Но хвърлят светлина в бъдещето и правят човека, който ги е породил, незабравим." – Любима мисъл от филма „Анна и кралят“, по повод преживявания, мигове в „минало,настояще, бъдеще“!

Харесваш ли нашето време?

Да, интересно, динамично време... Появяват се все повече светли, духовни, търсещи хора.






Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам морето, много ми е скъпоценно общуването с него... То е свобода, детство, необятност, романтика, релакс, чайки, ветрове, лодки, пясъци, изгреви...
Съприкосновението с морската шир е своеобразно пътуване към себе си...

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи...

Кутия С Чудеса

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Природата е пълна с красиви гледки... Затова човек трябва да пътува, да разглежда, да приема красота в себе си...
Красива гледка са и красивите взаимоотношения между хората...
Когато носиш красотата в себе си, ти лесно я  откриваш наоколо и я пресътворяваш в общуването си.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде... Духът ми е пътешественически, така че пътувайки се чувствам прекрасно!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Близките ми хора, семейството, вярата в Бог.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, брат ми, съпругът ми, децата ми, колеги  от телевизията, приятели.... Близкият ми кръг от скъпоценни хора, с които общувам ежедневно и ме познават добре.





Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Харесвам се, приемам се... и си уча житейските уроци, пътешествайки.

Намерила ли си призванието си?

Да! Чувствам се на мястото си, чувствам се щастлива...

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Да, страхувам се... Вярвам, че животът се трансформира под друга форма и може би е още по-истински и просторен...


А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко! На мен ми е интересно да живея... Всеки един ден е различен, неповторим... Обичам да се самопровокирам, да започвам...





Какво е за теб самотата?

Не я познавам, звучи ми като „отхвърляне“... Но когато е творческа, може би е нещо хубаво...

Какво ти дава представа за вечност?

Природата, Изкуството, Бог....

Какви чувства изпитваш най-често?

Удовлетворение, радост, любопитство, възхищение, любов, понякога тъга...

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие е да се занимаваш,  да правиш това, което обичаш;
Щастието е във взаиморазбирането,  в споделеността;
Щастие е да си здрав и да изживяваш пълноценно, с радост всеки един ден...
Аз съм избрала да се чувствам щастлива, по пътя си!...





Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Аз бих искала съвет от дете... Децата са мъдреци!
Не обичам да давам съвети, всеки прави своите избори.

Какво може да те разплаче?

Много неща може да ме насълзят, разплачат... Красива песен, вълнуваща книга, филм...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Аз съм много усмихнат човек, живея с усмивка! Така съм създадена, усмихвам се и така се живее много по-добре и по-приятно! И получавам много усмивки в отговор на моята...






Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е пътуване. През целия си живот подреждаме, попълваме, разместваме частички от пъзела. И именно в това е интересното. Би било прекалено скучно,  пъзелът да е изрядно подреден и завършен.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя способността си да се радвам на живота, да ми е интересно във всеки един миг от пътешествието...
Ценя усещането, което ми носи работата ми...
Ценя приятното чувство да се прибера вечер вкъщи...
Благодарна съм на Бог за всеки един ден, за хубавото ми семейство, за всички неща, които ми се случват... И за хората, които срещам по пътя си!











Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря ти, Криси!... Накара ме да се замисля за много неща.
Светъл път на всичките ти проекти!

БЛАГОДАРЯ ТИ!   

вторник, 15 май 2018 г.

Споделено от Анна Соловьова




АЗ СЪМ ВЕЧНА, кръстили са ме Анна… на прабаба ми. На 31 години, родена в Украйна, живея в България вече 23 години и не се чувствам българка, нито украинка, а се чувствам себе си, все повече. Занимавам се с енергийно лечение и препрограмиране на подсъзнанието. Следният цитат на Екхарт Толе описва изключително добре усещането ми за себе си и за хората: 

„Ти си Вселената, която изживява себе си като човешко същество за един кратък момент.”   
(„You are the Universe experiencing itself as a human for a little while.”)

Това са линкове към страниците ми и сайта, който скоро ще претърпи големи промени:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Всеки път, когато поемах по пътя на сърцето си. Семинар, на който срещнах много чудесни приятели; пътуването до Египет; решението да се върна от Лондон в България; прегръдки с любими хора; днес, когато той закичи цвете в косите ми. Всеки път, когато се завръщам към себе си.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Трудна връзка – класика; първите години в България; осъзнаването, че никой не ми е виновен и поемане на отговорност за живота си.

В какво вярваш?
В чудесата; в силата на любовта; в напредъка и доброто.

Вярваш ли в хората?
Вярвам в човечеството.

А в себе си?
Абсолютно да!

За какво мечтаеш?
Мечтая за свят, в който цари баланс и хармония между човека и природата.

На какво се надяваш?
Не се надявам, действам.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Обикновено са неща, които несъзнателно отбягвам.

Важна ли е прошката в твоя живот?
О, да! Прошката трансформира живота ми!

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Ами те съществуват по едно и също време, така че си пътувам постоянно.

Обичаш ли Живота?
Обожавам го!

Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Разцъфване. Движение. Нежност.





Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Радост и любов в очите на близките. Децата. Величието на природата.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
О, навсякъде! Дори и за една нощ да съм на хотел в непознат град, пак ще кажа, че съм вкъщи.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Осъзнаването, че това е временно разместване на пластовете, за да се настани по-доброто.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Бих си сложила оранжев лак на ноктите, за настроение.

Страхуваш ли се от смъртта?
Мисля, че до някаква степен да.

Вярваш ли в Живота след нея?
Да!

А какво те кара да се чувстваш жива?
Животът около мен, работата ми, любимите ми хора, желанията и целите ми, душата ми, самата дума ЖИВОТ.






Какво е за теб самотата?
Неразбраност.

Какво ти дава представа за вечност?
Природата, човешката душа, космосът.

Търсиш ли смисъла на живота?
Не, създавам го.

Какви чувства изпитваш най-често?
Почуда, спокойствие, упоритост, понякога и съмнение, любов.


Какво е щастието за теб?
Да правя нещата, които обичам.

Опиши ми един съвършен ден...
Правене на любов, вдъхновяващ разговор, вкусна храна, разходка сред природата, работа и комуникация с клиенти, концерт на живо с любима музика, смях, прегръдки, вана и аромат на рози.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Ти вече знаеш и можеш всичко, живей със сърцето си!

Какво може да те разплаче?
Ох... Най-неочаквани неща...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Проява на доброта, нежност и интелигентно чувство за хумор. Природата винаги ме усмихва :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?
Има ли такова нещо като подреден живот? Но със сигурност знам едно – че парченцата са в ръцете ми. 





Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Може би малко повече лекота.

Какво цениш най-много в живота си?
Възможностите, които ни се предоставят всеки миг.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За това, че съм тук и сега; за хората, които са в момента в живота ми; за Всичко, което Е!

Благодаря за поканата за участие, беше интересно да си поговоря със себе си!

И аз ти благодаря за споделеното!

петък, 4 май 2018 г.

Споделено от Радост





ЗДРАВЕЙТЕ!
АЗ СЪМ РАДОСТ. Да, няма грешка Радост. Моят баща е избрал това име за мен, тъй като съм се родила след син – дъщеричка, което го е зарадвало много...

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти в живота ми бяха:
* Печеленето на състезания по лека  атлетика
* Първата ми любов
* Раждането на децата ми –двамата ми сина
* Осъзнаването и оценяването на Свободата ми, след  раздялата с голямата ми любов, която се оказа поредната илюзия и урок.
* Придобиването на личен автомобил, тъй като обичам да шофирам и да пътувам
* Всяко пътешествие до някой град, село, страна, планина или море ми носят незабравими усещания за радост и пълнота.
 
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Целият ми живот е бил труден, но може би най-трудно за мен беше отглеждането на децата  ми, без баща им – сама, с цялата отговорност за това.
 
В какво вярваш?
Вярвам в БОГ, Доброто, Любовта 
 
Вярваш ли в хората?
Вярвам на определени хора…
 
А в себе си?
Да. Вярвам в себе си.
 
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за един по-добър Свят и се надявам да го създадем…
 
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да. На този етап не ми достига време за пътуване…


 
Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката е много важен акт и все още я отработвам в нейния пълен и окончателен вид, тъй като е много трудно да простиш някои човешки грешки или недостатъци.
 
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Живея в настоящето с ясното съзнание, че полагам основите на  красиво бъдеще.
 
Харесваш ли нашето време?
Въпреки всички негативи, всяко време си има своя чар, защото е част от живота ни.
 
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Бих искала да пътувам по целия свят.
 
Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам Живота! За мен той е прекрасен Дар – възможност да израсна и помъдрея.
 
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Изгревът, залезът и цялата природа. Всяко живо същество е едно красиво чудо. Красотата е навсякъде около нас.
 
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Навсякъде мога да се чувствам като у дома.
 
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата в Бог
 
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Подкрепа са ми оказвали приятели, а най–силно влияние ми е оказвала майка ми.
 
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, искам да еволюирам духовно.
 
Намерила ли си призванието си?
ДА!
 
Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не се страхувам от смъртта, но все още не се чувствам готова да я посрещна… Вярвам в живота след смъртта.
 
А какво те кара да се чувстваш жива?
Всичко, което ме заобикаля – децата, приятелите, животните, цветята, красотата, Любовта – те ме карат да се чувствам по-жива от всякога.
 
Какво е за теб самотата?
Самотата за мен е блажено уединение.
 
Какво ти дава представа за вечност?
БОГ и Вселената.
 
Какви чувства изпитваш най-често?
Благодарност, Любов и Радост.
 
Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Да се събудя без будилник и да посрещна изгрева, да поздравя всичко живо – растения, хора, животни, приятелите, Небето, Земята и да правя това, което ми харесва. Чувствам се жива и щастлива, защото Обичам всичко това!!!
 
Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да бъдат Себе Си и да правят това, което им харесва.
 
Какво може да те разплаче?
Болката на друго същество. 
 
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко. Красотата – цъфнало цвете, животинка, а понякога и глупостта…
 
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Всеки ден го редя, но не бързам да го завърша, защото удоволствието е в самото редене на пъзела ЖИВОТ.
 
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-много ценя Себе Си – своята същност и всичко, което  имам, и съм благодарна за това!!!