Павлина Йосева - Пинче споделя...

 снимка - личен архив на Пинче

Моля, представи се накратко…

Казвам се Павлина Йосева – pin4e. Напук на очакванията, че пинчето е нещо остро и бодящо, аз не съм. Това, всъщност е моето детско име. Когато съм била мъничка и съм се опитвала да кажа Павлинче, все излизало Пинче. Спомням си как мама ми разказваше, че съм била сладка хитруша тогава. Когато идвали гости, аз съм искала да им направя добро впечатление и съм се представяла пред тях: „Здравейте и добре дошли! Аз съм Пинче-бонбонче!“ J А когато те си тръгнели, мама все ме питала: „Я кажи сега на мама истинското си име, гостите вече ги няма. Коя си ти?“  „Аз съм Пинче-маймунче!“ – съм отвръщала и дълго сме се смеели двете, заедно.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Детството! Имам две сестри и един брат. И доста братовчеди. Често се събирахме, особено през ваканциите. И много пеехме. Пеехме на три гласа! Съседите все се чудеха какво празнуваме толкова често, почти ежедневно. Помня как веднъж една съседка нервно звънна на звънеца, мама изтича и и́ отвори:

-          Какво толкова празнувате бе, Сашке?! Не мога да ви разбера аз вас!

А мама й отвърна:

-          Празнуваме живота! – и и́ затвори вратата под носа.

 

Разбира се, не е само детството. Във всички житейски периоди, дори и в най-тежките, съм имала – и имам – добри и хубави моменти!

 

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Смъртта на татко, когато нямах навършени 5 години. После и мама, когато бях на 31. Тогава в рамките на 4 месеца починаха мама на 53, и вторият ми баща Станислав – на 54. Бащата, който всъщност ме е отгледал. Трудно се съвзема човек от болката и липсата. И никога не свиква. След това и брат ми загина при катастрофа, на 37 години. Имам още много за изреждане в този списък, но предпочитам да преминем към следващите въпроси и да намерим сили да се усмихваме.

 

В какво вярваш?

В Бог, в хората, в себе си. Вярвам в Доброто. Вярвам, че всеки човек е добър, или поне се е родил такъв.

 

Вярваш ли в хората?

Вече го казах, наистина вярвам. Имам потребност от вяра в Човеци.

 

А в себе си?

Вярвам в себе си. Е, разбира се, като всеки човек и аз понякога се сривам, губя кураж, губя увереност. Но по природа съм неспасяем оптимист – и точно това ме спасява! J

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите са строго лични. Не съм суеверна, но имам усещането, че ако ги разкажа, няма да се сбъднат. J А надеждата е велика сила, ако спреш да се надяваш, че най-доброто предстои, тогава си свършен.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ако е нещо наистина важно, няма как да не ни достига време за него, защото обикновено хората сме устроени така, че живеем и степенуваме нещата по приоритети. И в крайна сметка, дори и уморени, все пак намираме време и сили за тях, може би по-рядко, отколкото ни се иска, но успяваме.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Да! За едно единствено нещо, но няма да го разкажа сега.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е безценна, сякаш откъртваме тежки, огромни планини от душата си, когато истински успеем да простим. Но никак не е лесно. И е бавен процес.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Уча се да обичам себе си и да съм истински тук и сега.  Миналото не ти дава да имаш бъдеще, а в същото време пропускаме СЕГА, единственото истински възможно и благодатно време за живеене!

 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам всички възможни времена. Изключително адаптивна съм. В което и време да бях се родила, щях да го харесвам! Реално ние, от нашето поколение живяхме в друго време, подготвяха ни за едно, а стана съвсем друго. Но пък това дава изключителна динамика, и е един добър тест до колко сме съвместими със светове и реалности.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Първото и най-важното за мен е пътуването навътре в себе си, към себе си. Изключително бавно пътешествие и за него не продават билети. Второто е Камен бряг. Най-най-най-любимото за мен! Там се спасява душата ми! Звездите слизат ниско, досами покривите, там на платото гори вечното огънче, хората стават братя, посядайки на камъните край него. Цъфтят божурите на Яйлата през май, а душата ми танцува дервишки танци. Там, където винаги се чувствам на 4 години, стъпя ли на „моя“ камък и всички възможни ветрове веят  косите ми… Третото специално място за мен е Иракли. Е, онова Иракли, каквото някога беше. Но и сега продължавам да го виждам и усещам същото, въпреки застрояването и промените… Четвъртото – остров Пи Пи Дон в Андаманско море, едно магично и далечно, а толкова близко на моята душа място!

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам си го моя живот! Често си мисля, че въпреки трудностите, препятствията и превратностите, не бих го заменила за нечий друг, пък макар и по-лек. А думите са: Пробуждане. Пътуване. Море.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Да съзерцавам морето! Всяко море. Или всичките. Е, разбира се, най-любимото за мен е нашето. Най-светло ми става, когато гледам Черното!

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В Камен бряг. Винаги, когато наближа табелата, започвам да крещя (може и на ум): Най-сетне у дом-а-а-а-а! J

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Имам голяма воля за живот. Живея за всички любими мои Човеци, които си отидоха. В трудните моменти какво правя ли? Поплача си, самосъжалявам се, потръшкам се час-два или ден-два. И отново се взимам в ръце. Много още за живеене има!

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Най-неочаквано съм получавала подкрепа на най-невъзможни на пръв поглед места или в чужди държави, в ситуации, от дори непознати хора… Смятам се за щастлив човек, особено в трудните моменти, защото получавам доказателства, че спасение дебне отвсякъде. J А влиянието, може би, е от моите идоли в живота и литературата. Но няма да ги издавам. J

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Доста неща промених и продължавам да променям в себе си. Иначе ще се окаже, че тъпча на едно място. Най-лесното е да кажем: Ами такъв/такава съм си! Какво да направя!

 

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да! Все пак съм се родила на 24-ти май и до скоро живеех на ул. “Свети свети Кирил и Методий“… J

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Като дете се страхувах от нея, защото не я проумявах. Не разбирах защо татко си отиде от мен. Но сега смятам, че „смъртта е също форма на живот.“ Петър Анастасов. И си мисля, че животът не свършва със смъртта.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Слънцето, топлото, зеленото, синьото, пътят.

 

Какво е за теб самотата?

Свобода. И най-ползотворното време за развитие и себеопознаване.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Морето!

 

изображение: pixabay.com

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

О, няма да ми стигне времето да изброявам добрините. Пълно е с човечност край мен, край нас. Само да сме благодарни!

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Радост, възторг, обич към света, въодушевление! Е, понякога и малко умора или мъничко тъга.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Мама…

 

Имаш ли вътрешен мир?

Понякога го постигам за дълго, понякога се срива, но пак го изграждам стъпка по стъпка.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Къща – дом, море… и любими Човеци край мен!

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

О, няма да давам съвети. Или, може би: Не правете като мен! J J Това, разбира се, е шега.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Не съм страхливка. J

 

Какво може да те разплаче?

Сълзите и страданието на хората по света, независимо дали ги познавам или не,  смислен филм, тъгата или усмивката на дете, признание – но с радостни сълзи!

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Слънцето! Или морето! (извинете ме, че все море повтарям!)

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Достатъчно нареден, пъстър и ярък, но все още липсват няколко парченца…

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За обичта, за човечността, за приятелите, за късмета, за възможностите. За всичко това БЛАГОДАРЯ! Благодаря от все сърце! Благодаря от земята до небето! J

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря и на теб, Криси! Добри дела сторваш. Бъди здрава и усмихната!

 

Благодаря ти, и от мен най-добри пожелания!

Ивайло Вощинаров споделя...

 снимки - личен архив на художника

Аз съм Ивайло Вощинаров, роден в София през 1980 година. И може би няма да Ви изненада, но аз съм най-великият художник на времето си - шегувам се, разбира се! :) За мен, като художник, и като човек, е важно да създавам връзки с другите хора – чрез комуникацията и споделените емоции. Всеки ден се опитвам да бъда в настоящето, да наблюдавам, да слушам и да се уча. Обичам да разговарям, най-вече с непознати, но го правя по такъв начин, че да се усеща, като да се познаваме от години. Това много ме радва и винаги води до нови приятелства и усмивки. Най-щастлив съм, когато околните са щастливи. И ми е важно да създавам произведения, които да стимулират въображението на наблюдателите. Да ги провокират да мислят извън обичайното.

В моите картини също се опитвам да създам връзка между художника и наблюдателя, като изразявам една цяла история, която може да се възприеме и интерпретира от всеки по свой собствен начин. Желанието ми е да вдъхновявам хората и да ги карам да мислят извън рамките на обичайното. Но за мен лично най-важното е да остана здраво стъпил на земята. Да запазя тази връзка с реалността, защото това е начинът да се запази светлината в живота и да се откриват нови възможности, които да бъдат споделени.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Детските спомени могат да бъдат изключително силни и чисти, защото те не са обзети от притесненията и отговорностите, които идват с възрастта. Детските спомени са често свързани с невинността, радостта и учудването от света около нас.

Важно е да се наслаждаваме на моментите и да се стремим към нови изживявания и открития, за да можем да запазим живота си интересен и пълен със смислени спомени.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Загубата във всичките ѝ форми  е нещо, което трудно преживявам, но това са неизбежни неща, през които преминава всеки един от нас.

 

В какво вярваш?

В истината, в любовта – те са винаги ръка за ръка и аз гледам да се държа за тях.

 

Вярваш ли в хората?

Да. Имаме нашата индивидуалност, но също така носим и частица от божественото в себе си, а това ни прави една част от цялото.

 

А в себе си?

Това е много важно нещо и двигател за нашето съществуване и успех в целия ни житейски цикъл. Но трябва да се пазим от възгордяване – което е път в една друга посока...

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Хората да преоткриват любовта и истината, за един по-добър свят за тези, които идват след нас.

И да мога да нарисувам още много картини, разбира се!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ех, времето за нищо не стига и сякаш все по-бързо минава, а аз искам да нарисувам ВСИЧКИ картини. Но знам, че няма да успея и така трябва да бъде.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не съжалявам за нищо, а съм благодарен, че ме направи това, което съм.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Аз не прощавам, но не ме разбирайте погрешно – аз просто няма какво да прощавам. Аз съм освободен от страх, гняв и обиди, които натрупват бреме върху нас. Прошката за грешките ни ще дойде, когато му дойде времето. Нека живеем така, че да не пречим и най-вече да не губим най-безценното нещо на другите около нас – а именно тяхното време.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Тези три измерения тръгват и се събират в една точка – това е мястото в което живея аз – настоящето.

Харесваш ли нашето време?

Макар трудно, нашето време, особено за хората на изкуството е предизвикателство и е чест, че мога да бъда част от него. Така че – да, харесва ми, и се опитвам да му придам цвят и добро настроение.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има много места, но аз мога да пътувам и в картините си. Всъщност там ми е най-любимо – картината е прозорец с любима гледка.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, разбирам се с всичките му препятствия. Не са необходими три думи, а само една – изненадващ!

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

От изгрева до залеза и всичко случващо се помежду светлината – прекрасна е и винаги различна, ту е топла, ту студена, а това е прекрасно.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Пред бялото платно е моят дом – то винаги ми носи изненада. Подобно на шоколадово яйце, подарено на дете. :)

Какво ти дава сили да продължиш напред в трудните моменти?

Когато слънцето залезе, това е само началото на неговия изгрев – Вярата!

Кои хора са ви оказали най-голяма подкрепа и влияние?

Вярвате или не, животът не ни среща със случайни хора. Дори тези, които минават за кратко през него оставят своето влияние. Дори само с една дума, дума, казана точно, когато трябва.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, искам да бъда по-добър човек и творец – работя върху тези две неща.

 

Намерил ли си призванието си?

Да!

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смятам, че ще е едно вълнуващо приключение, а след това – предстои  да разберем. :)

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Радостта на хората около мен – особено ако съм бил причина за нея!

Какво е за теб самотата?

Това е най-великият учител, онзи, който носи мъдростта!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Природата, природата е била и ще бъде.

Кое е добро, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Може би тепърва предстои! :)

Какви чувства изпитваш най-често?

Изпитвам една цветна палитра от чувства и те обикновено излизат на платната.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Това са много хора, и не само.

Имаш ли вътрешен мир?

Да, но все пак си мисля, че има още какво да се желае. :)

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен, независимо дали е слънчев или валежен, а щастието е вътре в нас, а не около нас.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Обичайте се и живейте днес, защото утре може да е много далеч.

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?

Винаги има въпроси, които остават незададени, но може би така трябва да бъде, за да остане място за изненади и да запазим духа на любопитство.

 

Какво може да те разплаче?

Вземете ми четките и боите :)

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Най-лесният начин е, когато някой ти се усмихне – заразно е! :)


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Този процес е изключително сложен и продължава до самия край. Особено за творческите личности. Аз мисля, че съм някъде към средата на моя си пъзел.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Всичко ценя и за всичко съм благодарен. Има ли начин да не съм, когато виждам в каква красота живеем. Макар човек да се е изгубил днес, все някога ще се намерим. :)

 

Благодаря ти за това интервю!

И аз благодаря!

 

Можете да видите още творби на Ивайло тук:

https://www.facebook.com/VoshtinarovArtsGallery

https://www.instagram.com/VoshtinarovArt/