сряда, 10 август 2022 г.

Юлияна Кискинова споделя...

 






Често ми викат майстора на късия разказ или Аз Веселинова, както ми е профила във Фейсбук. Иначе се казвам Юлияна Кискинова.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти бяха, когато играех с баща си. Когато играех с дъщерите си, като бяха малки, и когато водех чужди деца на състезания по бягане – аз виках с пълно гърло и те печелеха медали.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Да оздравея от Епилепсия

 

В какво вярваш?

В Бог и в доброто!

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам, но винаги с едно наум.

 

А в себе си?

Понякога се "улавям", че не вярвам в себе си толкова, колкото би ми се искало!

 

За какво мечтаеш?

Мечтая хората да станат по-добри!




На какво се надяваш?

Надявам се, че на този свят ще дойде момент, в който доброто да е повече от злото.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е разтегливо, от нас зависи как ще го използваме. Ако го използваме за глупости, няма изобщо да ни стига! Трябва да бъдем внимателни на кого го подаряваме времето!

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам, че бях дете с ниско самочувствие. Съжалявам, че не бях по-смела!

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Изключително важна. От нея много олеква на душата!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Повече в миналото, а би ми се искало да не е така, но имам много травми от детството и от някои от тях още не мога да се "отърся". Справям се, но много бавно!

 

Харесваш ли нашето време?

Не ми харесва. Хората са изкуствени и душите им – фалшиви.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Място – Рупите. Пътуване – когато вървя сама в 2 ч. в тъмното, тогава имам чувството, че тъмнината ми говори и оставам насаме със себе си.

 

Обичаш ли Живота?

Обичам живота, но той е много странен. Понякога има "гадно" чувство за хумор. Като бях дете боледувах и не ме пускаха на екскурзии, аз ревях и се кълнях, че ще обиколя България като стана голяма. Ами обиколих я четири пъти, но като Аниматор. Странно чувство за хумор има животът!




Какво е той за теб сега?

Животът за мен е динамика, разнообразие, шега и често изправяне на нокти.

 

Опиши го с три думи...

Изненада, изпитание, вяра.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмихнато дете, болен човек, който със сетни сили се усмихва и поздравява - "Приятен ден".

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато чета книга съм "като у дома"!




Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че най-доброто предстои и че "няма да е все така"! Колелото на живота се върти.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Напълно непознати хора.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да стана по-смела и решителна.

 

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че съм го намерила, но обстоятелствата все още не ми позволяват да се разгърна в цялост. Скоро открих, че дарбата ми е да пиша книги. От дете съм сладкодумна, но не можех да призная пред себе си дори!

 

Страхуваш ли се от смъртта?

Все ми е тая. Видяла съм какво е смърт и като разказвах, като дете, ме мислеха за побъркана. Затова не разказвам. Тя е единственото нещо, което е сигурно в този свят – смъртта.

 

Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам, защото съм го видяла.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Предизвикателствата, пред които ме поставя животът и начинът, по който ги преодолявам.

 

Какво е за теб самотата?

Плач на душата

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Жена, на име Жулиета, ме приюти в дома си в Благоевград, когато бях кандидат-студентка и не можех да си намеря нощувка. Тя отвори дома си за мен и ме прие за една нощ като свое дете. Ей тази безкористност няма да забравя и думите - "Прави добро и не чакай нищо в замяна, то има кой да ти върне за добрината"!

 



Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често милосърдие.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бих прегърнала баща си, но той е покойник.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Аз не правя лошо на хората и в това отношение спя спокойно.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Поглед, полъх, красота, прегръдка, разговор и магия на Ума.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Не си струва едно дете да се ядосва за дреболии. Всеки негов ден е един урок, който ако не научи – ще се повтаря, повтаря и повтаря, докато го научи, но всяко повторение ще е по-болезнено от предишното.

 

Има ли въпрос или пък отговор, от който се боиш?

„Не може“

 

Какво може да те разплаче?

Хорската злоба

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Шегата на Лекар на операционната маса.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Все още е хаотичен пъзeл, който напоследък мълниеносно се размества, за да се подреди правилно.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват.

 

Какво цениш най-много в живота си?

Уменията, опита и мъдростта, които съм придобила с времето.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За отношението и обичта на баща ми към мен!


петък, 8 юли 2022 г.

Марко Видал Гонсалес споделя...



фотографии - личен архив на Марко


Казвам се Марко Видал Гонсалес и съм от Кадис, южна Испания. Завърших славянска филология в Гранада и живях три години в София. Когато имам време и желание превеждам българска съвременна поезия. Но напоследък нямам време. Иначе съм на 27, работя за един образователен сайт, преподавам испански и български за чужденци, и също така съм омъжен (да, омъжен, не съм сбъркал думата). Скоро издадох първата си стихосбирка „Едно мъжко момиче“. Живея в Майорка.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Краткият, но интензивен престой в Узбекистан. Там работих през една учебна година като преподавател по испански в един университет и се запознах с много интересни хора. А най-важното – намерих своя човек.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

През ученическите си години бях обект на тормоз от страна на много мои съученици. Не исках даже на ходя на училище, защото непрекъснато ме тормозеха поради разни причини: защото имах дълга коса, обици, обличах се по-различно и не се записах на католическа религия (в Испания в училищата се учи и католическа религия като избираем предмет, сега се промениха нещата но тогава абсолютно всички го избираха поради социалния натиск).

 

В какво вярваш?

В силата на човешките маси да се обединят и да трансформират света.


Вярваш ли в хората? 

Въпреки преживяното през детството – да. Мисля, че в крайна сметка тези хора са жертви на неравни социални обстоятелства и гневът им се обръща към невинни хора.

 

А в себе си?

Понякога.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за реална социална промяна.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За преводи. Бих искал да отдавам повече време на това занимание. Но обикновено съм много изморен след работа и не ми се седи да превеждам.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Трябваше да се защитавам, когато са ме тормозили. Изпуснах много шансове да ударя по един шамар на разни хулигани.

 

Важна ли е прошката в твоя живот? 

Не, много ми е трудно да прощавам.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

И в миналото и в бъдещето, но не в настоящето. Признавам си - това е нещо, което трябва да променя, за да мога да живея по-спокойно.


Харесваш ли нашето време?

Не. Капитализмът все повече ускорява нашия живот. Този начин на производство, който търси най-голямата печалба, настройва и нашето мислене в тази посока. Сега го искаме всичко веднага. Нямаме търпение. Другото, което много ме притеснява, е това, че превръщаме живота си в риалити шоу с помощта на социалните мрежи. Показваме абсолютно всички подробности от ежедневието си под формата на сторита и селфита. Много ме потиска това самопоказване. Ставаме все по-егоцентрични.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Пътуването из пустинята в Узбекистан и в изчезналото Аралско море. Там за първи път хванах за ръка любимия си човек пред други хора. Беше много освобождаващо усещане.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам го, но понякога не разбирам какъв е смисълът му. Животът е безумна случайност, която трябва да прекараме някак.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Безкрайността на морето. Залезът.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

До любимия си човек.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Музиката, мастиката и поезията.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Брат ми и майка ми. Винаги са ме подкрепяли. Даже, когато реших да следвам славянска филология в Испания.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да. Искам да не ги мисля толкова много нещата и да не се страхувам да говоря пред публика.

 

Намерил ли си призванието си?

Преподаването. Но в Узбекистан доста изгубих мотивацията си. Макар, че в личен план беше много хубаво преживяване, в работната сфера срещнах много потискаща атмосфера – демотивирани ученици, цензура от страна на университета и като цяло много консервативна обстановка, която ограничаваше учителския ми подход.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Много. Всеки ден мисля за смъртта. Мисля, че след смъртта просто изчезваме. Няма живот след нея. Животът ни е тук и сега.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Да имам бурен сексуален живот.


Какво е за теб самотата?

Когато искаш да се чуеш с някого и да му разкажеш нещо, но даже не се сещаш към кого можеш да се обърнеш.


Какво ти дава представа за вечност?

Писането.


Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Когато нямах пари и разни приятели и роднини ми помогнаха.


Какви чувства изпитваш най-често? 

Тъга. Фрустрация. Любов. Желание за физически контакт.


Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Любимите ми хора са още живи. Надявам се и за още много години да са живи и здрави.




Имаш ли вътрешен мир?

Да. Но много хора не посмяха да го опознаят.


Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Да имам социален контакт, да си пия по нещо с някой приятел и да спя прегърнат до мъжа ми.


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не му пука изобщо какво говорят другите хора за него. Да прави това, което иска да прави. И да не чака някой друг да го защитава.

 

Какво може да те разплаче?

Смъртта на едно дете, даже ако не го познавам. Или самоубийството на който и да е човек. Просто си мисля за смъртта и ми се плаче.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Наивната усмивка на мъжа ми.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ами да, липсват. За съжаление живеем в система, която не ни осигурява достоен живот и непрекъснато се борим за да постигнем най-базовите неща: да имаме хубава работа, собствен апартамент, спестявания... В това отношение, липсват много парчета. Но ако гледам на живота си като на куп яки моменти, хубави и интересни преживявания, тогава мога да кажа, че той е доста подреден. 


Благодаря ти за искреното интервю!


сряда, 15 юни 2022 г.

Албена Костова споделя...


Здравей! Името ми е Албена Костова. На 37 години съм. Занимавам се с електроника, а през свободното време – с благотворителност. Помагам при събирането на средства за лечение на деца и възрастни като изработвам дрешки за книжки, различни артикули с декупаж и бижута с мъниста и полускъпоценни камъни, които се продават в техните благотворителни базари. Тази дейност ме кара да се чувствам жива и ме прави щастлива.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-щастливите ми мигове са тези, прекарани сред природата, далеч от градската суета и тези, в които съм погалила животинка, независимо дали е домашен любимец или друга душичка. Допира до козинка и перушинка е невероятно усещане.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно преживях спомените от своето детство.

 

В какво вярваш?

Вярвам, че няма случайни неща. Всичко, независимо дали е добро или лошо, се случва по някаква причина и ни определя като личности. А и никога не знаеш кое е за добро и кое за лошо.

 

Вярваш ли в хората?

Не вярвах, но срещнах добри хора, които ми върнаха вярата.

 

А в себе си?

Вярвам в себе си и разчитам на себе си.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтаех, но си дадох сметка, че не е правилно. Ако трябва да се случи, ще се случи. Сърцето ми чертае пътя, по който да вървя и аз го следвам.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето не ми достига за хората около мен, не получават вниманието, което заслужават.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не съжалявам за нищо. Не бива. Миналото не може да се промени, а бъдещето зависи от нас, от нашите действия и начин на мислене. Действам в тази насока.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е много важна в моят живот. Аз простих за това, което ме е белязало от дете и се радвам, че събрах сили да го направя.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето, мисля за бъдещето с надежда.





 

Харесваш ли нашето време?

Харесвам и не харесвам нашето време. Много ни дава, но и много взима.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Най-много държа на пътуването към родния дом и семейството ми.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Обичам живота. За мен сега той е вяра, сила, обич.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най красивите гледки са тук, в България. Родопите.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В гората се чувствам у дома.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Сили ми дава мисълта, че съм помогнала на някого и ще продължавам да го правя. Това е най-голямата сила, която ме крепи. Така се чувствам пълноценен човек.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Най-голяма подкрепа получавам от моята сестра, която никога не би ме упрекнала. Никога.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, че искам да променя нещо. Всеки човек трябва да се стреми да бъде по-добър. Аз също.

 

Намерила ли си призванието си?

Намерих призванието си. През каквито и трудности да мина, да не спирам да помагам на хората и животните.




снимки: личен архив на Албена 

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. Вярвам, че тя не е края.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Жива съм, когато творя.

 

Какво е за теб самотата?

Самотата е физическо явление, когато един човек е сам, но всъщност винаги някой е с него в мислите и сърцето му.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Смъртта ми дава представа за вечност. Когато отнеме живот, е време за нов път и няма край. Душите не умират, а трупат мъдрост сред безкрайни животи.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Не мога да определя само едно добро дело.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Най-често изпитвам състрадание, но това е заради начина ми на живот.





 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Бих прегърнала моите близки, които са далече от мен.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Нямам вътрешен мир. Винаги се тревожа за нeщо.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Не мога да опиша такъв ден. Щастието е когато си направил някого щастлив.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъдат добри.

 

Какво може да те разплаче?

Всичко може да ме разплаче.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Детската усмивка ❣️

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва само едно парченце от пъзела.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за здравето си.


*

Можете да намерите Албена във Фейсбук:

facebook.com/profile.php?id=100054020946198