понеделник, 23 март 2020 г.

Monica Vasileva shares...



My name is Monica Vasileva and I am a creative artist. I have four published books so far – “Give yourself the gift of the desired body”, “Diary of the extraordinary woman”, “When Ina met Yan” and “The sunrise”. In each book I planted a seed harvested from my heart. I’ve accepted writing as my mission and thus giving away sunrises to as many people as I can – sunrises of hope, inspiration, love and light emotions. I am in a happy relationship for 15 years. I have a 10-year-old daughter. Varna is the city I was born in and where I live now. Books are my biggest passion – writing them, reading them, studying them, breathing them… I love spring, sea, chocolate, feelings of being in love and inspiration, sunrises, hugging trees and observing ants building their anthills. I believe in kindness.

Which were the best moments in your life so far?

The first time I touched my child. Perhaps no mother could answer differently. And still, this answer could never be a cliché. As motherhood is a magic of its own. A miracle. A meaning. All emotions led to a point of singularity. Motherhood is closest to the divine love.
With closed eyes I summon in my mind the best times of my life. When I was falling in love. When I was making dreams come true. When I was helping. Following my heart’s whisper, despite my shouting fears. Embracing. Overcoming weaknesses and vices. Each time I felt full of love was a wonderful moment in my life.
  

What is the hardest thing you overcame?
Funerals of closed ones.
Releasing myself from my own inner prison.
Separations I was not ready for.
Each time with my daughter in front of the emergency room.

  

What do you believe in?
 
God. Love. Kindness. I believe even the saddest sunset is a few hours away from the new sunrise.

Do you believe in the people?

Yes. I believe that when I am happy, there is a cell in your body smiling without you knowing it. When you grieve, a tear falls in my sleep. I believe in people, as we are all connected. If we lose our faith in people, we lose faith in ourselves. And this is the scariest sentence.
  
 Do you believe in yourself?
As years go by, I believe in myself more and more. I become more humble. Believing in yourself does not mean sticking your head out and thinking you can conquer the world. I consider true self belief to be humbling your ego and walking your own way convinced that everything is exactly as it should be. Believing in yourself means trusting your existence and faithfully following the directions pointed by your innermost self.
 
What do you dream about? What do you hope for?
First, health for all my closed ones. I dream of raising a child who will be a responsible and happy adult making her dreams come true. I dream of many more books to write. Journeys. I dream of our world becoming a better and better place to live in.

Is there something important you don’t have time for?
Every once in a while I check my priorities. I think every person should – stealing some time and looking at our lives from aside. Do we find enough time for all important things for us? My priorities are my family, writing, my work, personal time for self-discovery, reflection and spiritual renewal, my friends. I don’t complain of my time not being enough. I simply arrange my schedule by my priorities. I barely watch TV, I avoid long phone calls, I don’t waste energy in things I don’t consider “mine”. I have enough time to work, to write, to have time for myself and to dive into every day’s unpredictable adventures.

Is forgiveness important in your life?

I consider forgiveness important in every person’s live. One sooner or later dies inside without forgiveness. Forgiveness is resurrection. It is somehow showering down the soul’s dust particles of anger, insult, fear, hatred polluting our inner world. I think forgiveness should be a daily ritual, as our daily lives are full of such dust.
To me forgiving myself is the hardest. I find it very hard to forgive myself. As years go by, I learn slowly. I repeat to myself I am simply human. I try to embrace my imperfect human nature and to bring more light to more and more parts of my soul. To be able to create myself with more understanding and compassion. There are still things I haven’t forgiven myself for. I have (yet) many lessons to learn.

Do you live more in the past, present or future?

Past, present and future intertwine in a sacred braid, falling heavily on my back. I remember where I come from. I remember what I was. I remember the fights I have been through. The future also sparks in my eyes, it burns there, as I am able to see vividly the direction I am headed. And the present is the celebration happening at this glimpse of time in my heart. Past and future dance together in a sacred harmony on the dancefloor of my present. This dance is my life. 
          
 Do you like the time we live in?
I like it. I know it’s easy to talk about all genetically modified food, low wages in Bulgaria, political unrest. I also don't like GMOs, wars, hunger, poverty. I don't like how much my grandmother's pension is. I don’t like corruption - in politics, in medicine, in the private sector. But in our time we are free. Our voice matters, our choice matters. Our time is more that ever filled with possibilities, unlimited possibilities. Our time sparkles with the divine potential of awakening. I like our time. It only requires us to be more active. To continue creating new and better realities. Our time more than ever calls for our awakening and living as productively and consciously as possible. Creating a new reality.

Is there a place and a journey you care about the most?
I mostly care about the journey towards myself. We could travel the world, but as long as we don’t face the direction to our most sacred essence, we have seen nothing. I think we all come to this world to make this journey happen. To come back home. To the temple of love.

Do you love life? What is life to you now? Describe it in three words…
I'm in love with life in a doubtless, passionate, feverishly elated way. Life is like a love partner – it lights you up, it inspires you, it turns you on, sometimes it takes you off track, at times it makes you cry because of it, it surprises you, it fills you up with love and amazement. And as long as it holds your hand, you are alive.
Life in three words – infinity, creation, love.

Which are the most beautiful sights in the world for you?
The strands of hair scattered on my daughter's pillow as she sleeps. A rising sun. A new-born. My mother’s eyes. Green nuances of trees during spring. Two adults walking through the park holding hands. The sea during summer storms. And so much more ... Everything we observe with love is beautiful.

Where do you feel “at home”?

In the library, on the sea shore and within an embrace of a loved one.

What gives you strength to carry on through difficult times?
 
Faith in the new sunrise. My daughter and the support of my loved ones. God.


Who supported you and influenced you the most? 
  
Each person I met in my life and interacted with in a way has influenced me – my parents, my child, my teachers (especially my Music teacher in 6th grade), friends, customers, readers, men I've been with, my spiritual teachers, writers I've read ... In each relationship I observe myself as across a mirror, I change, I learn. There are relationships that teach me how to stand up for myself, others support me on the path I have chosen, some provoke me. I do believe there are no random encounters and random people in our lives.
If I try to be less philosophical, I would say my mother is the person always behind my back. Whether I was wrong or failing, she never ceased to support me willingly. This is the power of unconditional motherly love. My mother's faith always gave me wings.

Do you want to change something about yourself?

I believe one of our biggest priorities is to constantly change. Grow. Be a new person with every sunrise. Otherwise you find yourself on the path towards apathy, dying enthusiasm and passion for life. Every day I change things in myself and my life. I create my existence moment after moment. I introduce new healthy habits, I affirm virtues, I try to respond more adequately to fears, anger, different situations that make me angry or scared.

Have you discovered your calling?
Yes and I am very happy about it. My calling is to write. My calling is to inspire people to follow their path. To look for answers not outside of them, but to look within and see they are wonderful as they are. Books and love – this is my calling.

Do you fear death? Do you believe in Life after death?
I fear losing loved ones. Who doesn’t? Sometimes I think about my own death. I believe people should learn to accept their mortality, to realize it, in order to live fully. I believe the soul is an energy that is never lost in the universe, it just takes a new form.

What makes you feel alive?
Fulfilling a dream. Loving. Happy moments. Laughter. Time with loved ones. Reaching out a hand. And sometimes it happens just like that – as you walk along suddenly you feel your lungs fill up with life and freedom. You don’t know where it came from, but you feel life fearlessly running through your veins. And you are alive! And it is sacred!

What is loneliness to you?
I love being alone. In my solitude I often speak with God. Loneliness is scary – I lived through it as well – being with people, but being lonely on the inside. This loneliness is a sign your soul is missing something, it’s hurting.

What gives you a notion of eternity?
I remember clearly this moment – a few days after giving birth to my daughter, I took her hands. I felt how our hands together created a complete circle with warm love running thought it - whirling, burning, light love. The feeling was as if the whole world was sealed in the circle our hands formed. I can’t say why, but this is my first notion of eternity… you just feel there is love which is beyond life and death.

Which emotions do you feel most often?

Love, enthusiasm, inspiration. However, sadness, nostalgia and fear are no strangers to me as well.

If you can hug someone you normally can’t (famous or not), who would it be?
  
I would hug my grandfather who is not with us for a few years. I miss a lot his embraces where I somehow exhaled all my fears and problems. In his big warm embrace I realigned myself in a new more beautiful way. I miss these hugs so much.

Do you have inner peace?

Inner peace is something you might have in this moment and lose it in the next one. Right now I feel at peace with myself. But for the next moment… who knows.

What is happiness to you? Describe a perfect day…

Happiness is a mindset. Happiness is the way you choose to look at the world. Happiness has very little to do with external circumstances – getting something you desire, having something beautiful happen to you. Happiness is rather connected to your inner perceptions. It doesn’t depend much on where you are, what happens around you, it relates to what is in you, how do you look at reality around you at this moment. Happiness is a choice. My perfect days are all those days when I did not forget to love and to live my life inside out. When a person creates order within, the external chaos caused by various circumstances is not scary. And then everything is perfect – simply as it is.
 
What advice would you give to a child or to people in general, from your life experience?
Take responsibility and never let anyone convince you it is too late for your dreams or that there is no way to fulfil them or that you are not good enough. We are on this world for such a short time! We have no right to live mediocre lives. Each one of us has a bright and unique personality burning within. This personality can fulfill even the wildest dreams, it can create unprecedented and wonderful things, it can experience every moment of its existence as a flower that blossoms in love, within the heart. Grab your life and experience it as you like! Love, feel, thank, breathe thirstily its moments.

 What can make you cry?
Today I walked my daughter to school and as I was walking back home I cried because I passed a playground where we used to go and play; I cried because for the first time this year I smelled the spring; I cried because I walked by two people in love, losing themselves in their embraces… Everything can make me cry. I cry because of joy, hurt, nostalgia, happiness. At times I wish I wasn’t so emotional and life did not provoke so much feelings in me. However, this sensitivity is very useful to me when I sit down to write.

  What can make you smile?
So many things can make me smile, I love laughing and I laugh a lot. If I have to choose only one – it is children. There is nothing more interesting that talking to a 3-4-year-old child! Conversations with children, games with children - this time is always a time of smiles.




If you imagine your life as a puzzle, how well arranged and finished it is? Are there still missing pieces?
Our last day on Earth is the last piece of our life’s puzzle. Until then there is no way to finish it. There is always something yet to experience, to create, to see, to achieve, to try. And if we accept every day is a piece of that puzzle – at the end of our lives each day would have had a meaning to the whole picture we have created.

 What do you appreciate the most in your life? What are you most grateful for?
My loved ones. My child. My partner. My parents. Relatives. Friends. Only thinking of them fills me up with gratitude. I am thankful for the opportunity to live my childhood dreams. I am grateful to the thousands of readers of my books.
I am grateful that I am alive today and that today I choose to follow the innermost path of my heart.


P.S. The same interview in Bulgarian is here

Същото интервю на български език е публикувано тук.

Благодаря на Вероника Йовчева за превода на английски език по нейна инициатива! 

Thanks to Veronica Yovcheva for the translation in English! 

сряда, 18 март 2020 г.

Божидара Митрева споделя...






  
Казвам се Божидара Христоскова Митрева, почти 37-годишна съм.

По професия съм инженер – конфекция и трикотаж. По темперамент съм сангвинико-флегматик, а по душа – творец на красоти от различни материали – handmade, както се води напоследък. Обичам да се занимавам с аранжиране на храни и цветя, с обработка на снимки, колажи и плакати.
 
Щастливо омъжена съм. Също така и общителна – ценя приятелите си и се радвам на духовитите и позитивни хора. Усещам тези, които имат нужда от посока и мотивация в живота. Дисциплинирана съм – държа на приоритетите си, стремя се към баланс, организирана майка на 3 деца съм. Ценя семейството и вярвам, че това, което може да се постигне в него е решаващо за изграждането на обществото ни.
 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период и момент в живота ми е уникален. Преживявам благодарно добрите моменти, а по-трудните ми служат за равносметка и израстване.
Израснала съм в малкия град Септември, в скромно семейство, но от тези с ценни добродетели. Във весела компания от онези, в които не всеки има удоволствието да бъде. Детската градина не се помещаваше в определена сграда, а на двора – нашия, а и в съседни. Улицата ни не беше тиха. Бе шумна, но не заради автомобили, а заради възторжени детски гласове. На моята възраст бяхме половин клас деца и около нас имаше още – малко по-малки и малко по-големи.
Средното си образование завърших в Пловдив, в Техникум по облекло, с прекрасни учители, които ни научиха да творим.     
Висшето си образование продължих в същата посока. Избрах Габрово,  задари любовта си към природата. Не исках дори да кандидатствам в София, където беше другата възможност за подобна на моята специалност. Не харесвах София още като дете – посещавах я с мама, която учеше в столичен университет. В студентските си години оцених и народните ни танци, макар да умея само право хоро.
По това време започна да ме вълнува психологията и си набавях книги в тази насока. Харесвах да събирам приятели вкъщи, за да се забавляваме, но и за да си говорим за истински ценните неща в живота.
След дипломирането си започнах да работя във фирми за Дамска конфекция – технологична, конструкторска и организаторска дейност. Обичах работата си: развивах организаторските си умения, харесваше ми да участвам в предвиждане и разрешаване на технологични проблеми, а също и да се справям с предизвикателствата на работния процес в сферата на междуличностните отношения. Разнообразявах се с участия в ансамбъл за християнска музика – около 6 години – докато се омъжих. Малко преди сватбата ни и след това много често ходехме по сватби с моя съпруг – това са едни от прекрасните моменти в живота ми.
Обичам и пътувания, свързани с прекрасните ни природни забележителности в България.  Любими са ми Рилските езера и Крушунските водопади. А също и връх Мусала – на 2 години съм била там за първи път, после като тийнейджър 2 пъти и с гаджето ми, което после ми стана съпруг.
5 години след като се омъжих станах майка. Не от най-отдадените, а по-скоро от тези, които пробват границите на бебетата, с философската нагласа, че като тийнейджъри те ще пробват доволно моите. Между грижите за дечицата успях да опозная и света на графичния дизайн. Обучавах се при невероятен специалист – Събина Василева – никога преди не бях срещала подобен мотивиращ преподавател.
Прекрасните моменти със съпруга и дечицата ми са многобройни, невъобразими и трудно описуеми. Веселбата е велика. Циркът е забавен! :)





 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Може би няколкото спонтанни аборта... Миналото използвам само за равносметка и за трамплин към бъдещето. Не драматизирам трудностите, понеже винаги съм имала Всевишна подкрепа!


В какво вярваш?

В християнския Бог!!! Творецът на Вселената, в частност на човечеството, за Когото на Великден се сещаме, че се е жертвал, за да имаме пълноценен живот. Този, за Който пише в Библията, че ще дойде да претвори земята ни и да продължим с Него вечния си път, за който сме създадени.


Вярваш ли в хората?

Да, вярвам, но не във всички и не безрезервно. Има доза скептицизъм в сърцето ми. Вярвам, че всеки е роден на тази земя с мисия. Не смятам, че животът ни е предопределен, а че за всеки от нас е уникален, с подозиран или неподозиран потенциал. Когато развиваме този потенциал с идеални подбуди, можем да бъдем мотивиращи, приемащи и обичащи...


А в себе си?

Да, вярвам, че когато черпя от непресъхващия извор на Божествената любов – съществуването ми ще има смисъл.
 


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая дечицата ми да израснат силни и балансирани личности.

 
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За професионално развитие в момента. И за какви ли не идеи за каузи и хобита.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Разбира се, прошката ме освобождава.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето, но от миналото си вземам спомените и изводите, а мечтите за бъдещето не спирам.


Харесваш ли нашето време?

Харесвам го заради развиващата се техника, радвам се, че не съм прала на ръка откакто бях студентка, но упадакът в морала и намаляването на духовността не ми допадат.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

За мен няма кой знае колко значение мястото, важна е компанията на любимия ми, дечицата, близките и приятелите ми.
 




 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да! С три думи: оптимистично-реалистичен водовъртеж.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Поляни с поточета и реки, наоколо да има вечнозелени дървета, а сред тях прегърнати приятели.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата, с любимия ми.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Упованието в Този, който е с нас, за да ни даде Бъдеще и Надежда.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, гнева – понякога се ядосвам на дечицата.


Намерила ли си призванието си?

Отчасти да – да приемам, насърчавам, мотивирам.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не. Тя е само сън. Да, вярвам във Възкресението и вечния живот, в който няма да има скръб и болка, и в който ще бъда с Христос и близките си вечно.


Какво е за теб самотата?

Предизвикателство за среща :)


Какво ти дава представа за вечност?

Отсъствието на любимия!!!


Какви чувства изпитваш най-често?

Удовлетворение, надежда


Имаш ли вътрешен мир?

Имам, но го губя в стресови ситуации понякога.


Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Живей днес!
Всеки ден учи нещо ново и бъди повече от вчера.
Очаквайки очакваното, очаквай неочакваното.


Какво може да те разплаче?

Жена съм все пак – всичко от чуждата болка до малък жест към мен.
Също и съобщение от мъжа ми за закъснение, а да не говорим за командировка :)


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Красотата, Усмивката и Жълтото


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Почти е подреден.


Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Може би липсват парченца в професионален аспект.


Какво цениш най-много в живота си?

Божествената  жертва, любимия, родителите и децата си.
 

събота, 7 март 2020 г.

Моника Василева споделя...









Казвам се Моника Василева. Творец съм. Имам издадени четири книги досега – „Подари си желаното тяло”, „Дневник на необикновената жена”, „Когато Ина срещна Ян” и „Изгревът”. Във всяка една от книгите си съм вложила частица, изтръгната направо от сърцето ми. Приела съм за своя мисия чрез писането си да подарявам на колкото мога повече хора изгреви – изгреви на надежда, вдъхновение, любов и светли емоции. Щастливо обвързана съм от 15 години. Имам десетгодишна дъщеря. Родена съм и живея във Варна. Моята най – голяма страст са книгите – да ги пиша, да ги чета, да ги изучавам, да ги вдишвам… Обичам пролетта, морето, шоколада, чувството на влюбеност и вдъхновение, изгревите, обичам да прегръщам дървета и да наблюдавам как мравките правят своите мравуняци. Вярвам в добротата.  


 




Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?
Когато докоснах за първи път детето си. Може би няма майка, която да отговори по различен начин на този въпрос. И въпреки това този отговор никога няма да бъде клише. Защото майчинството е уникална магия. Чудо. Смисъл. Всички емоции, доведени до една точка на сингулярност. Майчинството е най-близо до божествената любов.
Затварям очи и привиквам в съзнанието си най-хубавите свои периоди до сега. Когато съм се влюбвала. Когато съм сбъдвала мечти. Когато съм помагала. Когато съм следвала шепота на сърцето си, напук на крясъците на страха. Когато съм прегръщала. Когато съм надмогвала слабости и пороци. Винаги когато съм се чувствала изпълнена с любов, това е бил прекрасен момент от живота ми. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Погребения на близки хора.
Освобождаване от собствения си душевен затвор.
Раздели, за които не съм била готова.
Всеки път, когато съм била с дъщеря ми пред спешния медицински кабинет.

В какво вярваш?
В Бог. В любовта. В добротата. Вярвам, че дори и най-тъжният залез е на няколко часа разстояние от новия изгрев.

Вярваш ли в хората?
Да. Вярвам, че когато аз съм щастлива, някоя клетка в теб се усмихва, без ти дори да знаеш защо. Когато ти скърбиш, в съня ми се отронва сълза. Вярвам в хората, защото всички ние сме свързани. Загубим ли вярата в хората, значи сме загубили вяра и в себе си. А това е най-страшната присъда.

А в себе си?
С годините все повече вярвам в себе си. И все повече се смирявам. Да вярваш в себе си не означава да навириш глава и да си повярваш, че можеш да завладееш света. Според мен истинската вяра в себе си е да смириш егото си и да тръгнеш по своя път, с убеждението, че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде. Да вярваш в себе си означава да се довериш на съществуването и да следваш с вяра посоките, които ти сочи твоята най-съкровена същност.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

На първо място мечтая за здраве за всичките ми близки. Мечтая да успея да отгледам дете, което да се превърне в отговорен, щастлив възрастен, който постига мечтите си. Мечтая за още много написани книги. За пътувания. Мечтая светът да става все по-красиво място за живеене.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Периодично сверявам часовника си с приоритетите си. Смятам, че всеки човек трябва да го прави – да открадне малко време и да погледне отстрани живота си. Успява ли да отделя достатъчно време за всички онези неща, които са най-важни за него? Моите приоритети са семейството ми, писането, работата ми, времето ми за себевглеждане и духовно обновяване, приятелите. Не съм от хората, които се оплакват, че никога не им стига времето. Просто съм си наредила приоритетно програмата. Не гледам почти никаква телевизия, не водя дълги телефонни разговори, не хабя енергия в неща, които не са „моите”,  така че времето ми стига и да работя, и да пиша, да имам време за себе си и да се впускам в непредвидимите приключения на деня.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката е важна във всеки живот, според мен. Човек рано или късно умира вътрешно без прошка. Прошката е възкръсване. Тя е като душ за душата, който отмива всички онези прашинки на гняв, обида, страх, омраза, които мърсят вътрешния ни свят. И прошката според мен трябва да е ежедневен ритуал. Защото ежедневието ни е пълно с тези прашинки.
В моя живот най-трудна винаги е била прошката към себе си. Много трудно си прощавам. С годините се уча бавно на прошка към себе си. Повтарям си, че съм просто човек. Опитвам се да прегръщам несъвършената си човешка природа и да осветявам колкото мога повече кътчета от душата си. Да се творя с повече разбиране, с повече съчувствие. Има неща, за които още не съм си простила. Имам още много ненаучени уроци. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в свещена плитка, която тупва тежко върху гърба ми. Помня откъде идвам. Помня каква съм била. Помня битките, през които съм преминала. Бъдещето също наднича в очите ми, гори в тях, защото съм от хората, които винаги виждат живо посоката, към която са се устремили. А настоящето е празникът, който точно в този миг се случва в сърцето ми. На дансинга на настоящето ми танцуват в свещена хармония Минало и Бъдеще. Този танц е моят живот.

Харесваш ли нашето време?
Харесвам го. Знам колко по-лесно е да тръгнеш да говориш за всички генномодифицирани храни, за ниските заплати в България, за политическите размирици. Аз също не харесвам ГМО-храни, войните, гладът, безпаричието. Не ми харесва колко лева е пенсията на баба ми. Не ми харесва корупцията – в политиката, в медицината, в частния сектор. Но в нашето време сме свободни. Имаме право на глас, на избор. Нашето време повече от всякога е наситено на възможности, неограничени възможности. Нашето време искри с божествения потенциал на пробуждането. Харесвам нашето време. Просто то изисква от нас да бъдем по-дейни. Да не спираме да творим нови,  по-добри реалности. Нашето време повече от всякога изисква да се събудим и да живеем максимално продуктивно и осъзнато.  Да творим нова реалност.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Най-много държа на пътуването към себе си. Човек може да обиколи света, но не тръгне ли навътре към своята най-съкровена същност, нищо не е видял. Според мен всички ние идваме на този свят, за да случим това пътуване. Да се приберем у дома. В храма на любовта.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Безпаметно, страстно, категорично и трепетно съм влюбена в живота. Животът е като Любим – радва, вдъхновява, възбужда, понякога те вади извън релси, друг път те кара да плачеш заради него, изненадва те, изпълва те с любов и удивление. Но докато те държи за ръка, си жив.
Животът в три думи – безграничност, съзидание, любов.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Кичурите коса, разпилели се по възглавницата на дъщеря ми, когато спи. Изгряващото слънце. Новороденото. Очите на майка ми. Зелените нюанси на дърветата през пролетта. Двама възрастни, които вървят из парка, хванати за ръка. Морето по време на лятна буря. И още толкова много… Красиво е всичко, което гледаме с любов.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В библиотеката, на брега на морето и в прегръдката на любимо същество.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата в новия изгрев. Дъщеря ми и подкрепата на близките ми хора. Бог.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Всеки човек, който съм срещала през живота си и с който съм имала някакви отношения, ми е повлиял – родителите ми, детето ми, учителите ми (особено госпожата ми по музика от шести клас), приятели, клиенти, читатели, мъжете, с които съм била, духовните ми учители, писателите, които съм чела… Във всяка своя връзка аз се оглеждам, променям, уча. Има отношения, които ме учат как да отстоявам себе си, други ме подкрепят по пътя, който съм избрала, трети ме провокират. Но вярвам, че няма случайни срещи и случайни хора в нашия живот.
Ако се опитам да отговоря малко по не-философски, ще кажа, че майка ми е човекът, който винаги е стоял зад гърба ми. Независимо дали съм грешала,  дали съм се проваляла – тя нито за миг не е спирала да ме подкрепя безрезервно. Това е силата на безусловната майчина любов. Майчината вяра винаги ми е давала криле.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Вярвам, че един от най-големите приоритети на човек е да променя себе си постоянно. Да расте. Да бъде нов с всяко утро. В противен случай влиза в един коловоз, чиято крайна спирка е апатията, умирането на ентусиазма и страстта за живот. Всеки ден променям неща в себе си и в живота си. Творя миг подир миг съществуването си. Вкарвам нови здравословни навици, затвърждавам добродетели, опитвам се да реагирам все по-адекватно на страховете, на гнева си, на различни ситуации, които ме ядосват или плашат.

Намерила ли си призванието си?
Да, и съм много щастлива от този факт. Моето призвание е да пиша. Моето призвание е да вдъхновявам хората да следват своя си път. Да не търсят отговорите извън себе си, а да погледнат навътре и да видят, че са прекрасни, такива каквито са. Книги и любов – това е моето призвание.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Страхувам се от загубата на близки. Кой не се страхува от това? Понякога мисля и за собствената си смърт. Вярвам, че човек трябва да се научи да приема своята смъртност, да я осъзнава, за да се научи да живее пълноценно. Вярвам, че душата е енергия, която никога не се губи във вселената, а просто заема нова форма.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Сбъдването на мечта. Обичането. Щастливите мигове. Смехът. Времето с близки хора. Да подадеш ръка. А понякога се случва просто така – както си вървиш – изведнъж просто чувстваш как дробовете ти се пълнят с живот и свобода. Не знаеш откъде е дошло, но чувстваш как животът бясно тече във вените ти. И си жив! И е свещено!

Какво е за теб самотата?
Аз обичам да оставам сама. В самотата си често разговарям с Бог. Страшна е другата самота, която също съм я изживявала – когато си с хора, но отвътре си самотен. Тази самота е изградена от някакви душевни липси, от болка.

Какво ти дава представа за вечност?
Помня ясно един момент, няколко дни след като родих дъщеря си, когато я хванах за ръчичките. Усетих как ръцете ни правят затворен кръг и по тях тече топла любов, вихрена, пареща, светла. Чувството беше като че целият свят се беше заключил в кръга, който образуваха нашите ръце. Не мога да ти кажа защо, но това е първата ми асоциация с вечност… Просто чувстваш, че има любов, която е отвъд живота и смъртта.

Какви чувства изпитваш най-често?
Любов, ентусиазъм, вдъхновение. Но съвсем не са ми чужди и чувството на тъга, носталгията, страхът.

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил това?
Щях да прегърна дядо, който от няколко години не е сред нас. Много ми липсват прегръдките му, в които като че издишах всички страхове и проблеми. В топлата му голяма прегръдка пренареждах себе си по нов, по-красив начин. Много ми липсват тези прегръдки.

Имаш ли вътрешен мир?
Вътрешният мир е нещо, което може да имаш в този миг и да загубиш в следващия. Точно в този миг се чувствам в мир със себе си. Но за следващия не мога да отговоря.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Щастието е нагласа. Щастието е начинът, по който избираш да гледаш на света. Щастието има много малко общо с външните обстоятелства – да получиш нещо желано, да ти се случи нещо красиво. По-скоро щастието е тясно свързано с вътрешните ти възприятия. Не зависи много от това къде си, какво се случва около теб, а какво е вътре в теб, с какви очи ти гледаш на реалността, която е около теб точно в този миг. Щастието е избор. Съвършените ми дни са всички онези дни, през които не съм забравяла да обичам и да живея отвътре навън живота си. Когато човек подреди вътре в себе си, външният хаос, предизвикан от разни обстоятелства, не е страшен. И тогава всичко е съвършено – такова, каквото е.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Поемете отговорност за живота си и никога не позволявайте някой да ви убеди, че е късно за мечтите ви, че не сте достатъчно добри или че няма как да ги осъществите. Толкова за кратко сме на този свят! Нямаме право да живеем посредствено. Защото вътре във всеки от нас гори ярко една уникална личност, която може да сбъдне и най-смелите си мечти, която може да сътвори небивали, прекрасни неща, която може да изживее всеки миг от съществуването като цвят, който цъфти в любов, вътре в сърцето. Грабнете живота си и го изживейте както на вас ви харесва! Обичайте, усещайте, благодарете, вдишвайте жадно миговете му. 


 фотографии: личен архив на Моника

 
Какво може да те разплаче?
Днес оставих дъщеря ми на училище и докато вървях по пътя към вкъщи се разплаках, защото минавах покрай една детска площадка, на която преди години я водех да играе; разплаках се, защото въздухът за първи път тази година ми лъхна на пролет; защото се разминах с двама влюбени, потънали в прегръдките си… Всичко може да ме разплаче. Плача от радост, от болка, от носталгия, от щастие. Понякога ми се иска да не съм толкова емоционална. Да не ме разчувства толкова силно животът. Но пък тази чувствителност ми е много полезна, когато седна да пиша.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Страшно много неща могат да ме накарат да се усмихна, аз обожавам да се смея и се смея много. Ако трябва да избера само едно – това са децата. Няма нищо по-интересно от това да говориш с три-четиригодишно дете! Разговорите с деца, игрите с деца – това време винаги е време на усмивки.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Последният ни земен ден е последното парче на пъзела на живота ни. До тогава няма как да подредим този житейски пъзел, така че да е завършен. Винаги има какво още да изживяваме, какво още да създаваме, да виждаме, да постигаме, да опитваме. И ако приемем, че всеки ден е едно парченце от този пъзел – накрая на живота ни всеки един ден ще е бил от значение за цялостната картина, която сме създали.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-много ценя любимите си хора. Детето си. Любимия мъж. Родителите си. Роднините. Приятелите. Само при мисълта за тях се изпълвам с благодарност. Благодарна съм, че имам възможността да изживявам детските си мечти. Благодарна съм за хилядите читатели на книгите ми.
Благодарна съм, че и днес съм жива, и че и днес избирам да следвам съкровения път на сърцето си.