вторник, 11 юни 2024 г.

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ ОТ НОВИ ИНТЕРВЮТА (подбор - 11 юни 2024)

 

„Вярвам в Бог, но никога не бих дала категорично определение за това кой и какъв точно е Той. Мисля, че Бог е тайнство, което никога няма да можем да разберем изцяло тук и сега. Това, че ни има, не би могло да бъде случайност, дори когато на пръв поглед ни се струва, че Той липсва. Именно липсата събужда в нас копнежа за необятното, което търсим в любовта, свободата, усещането за мир и сбъднатост. Мисля си, че не бива да спираме да слушаме Божия глас, който може да дойде от толкова много логични и нелогични посоки. Трябва винаги да държим очите си широко отворени, за да можем да Го видим, дори ако Той е човек в инвалидна количка или изгубен тийнейджър в хаоса на днешния свят. Ако можехме да видим Бог във всеки човек, светът щеше да бъде толкова по-различно място.“

Петя Цонева

 

*

„Самотен е всеки, който не е щастлив. Даже понякога хората отварят пропасти в себе си и се чудят как сами да излязат от там. Тъжно е, че не се учат как да живеят.“

Климент Петков

*

„Вярвам, че във всеки човек живее Господ. Не в религиозния смисъл, а като потенциал за божественост. Това наричам способността да излезем извън тесничките параметри на собствената ни личност и да живеем трансперсонално като част от нещо всеобхватно, побиращо всички ни.

Най-красиво е да видиш изумителната красота на най-баналните неща – да съзреш безкрайността в едно цвете, както казва Уилям Блейк.“

Иван Владимиров – Нав

*

„Аз харесвам пътуването с влак, накъдето и да отивам. Вагонът, седалката, гарата и разписанието... Всичко е важен елемент от местния туризъм. Не мога да науча за мястото само като минавам по магистралата с колата си.

...

След смъртта тялото ми ще се върне на земята и ще стане част от кръговрат. Дори тялото да умре – работата, която създавам може да продължава да живее, и така се надявам да стане. Още не съм направил такава работа, но искам да я направя до края на живота си. Не изпитвам страх от смъртта, докато се концентрирам върху работата си.“

Хироюки Ишида

*


„На 33-годишна възраст преживях Бога. Преживях Го в дълбините си. Няма земни думи, с които да Го опиша...

Езикът е твърде беден да предаде усещането и добре, че е така, инак цялата магия би се развалила... Най-съкровеното, което пожелах в тази среща бе да служа на Бога. А начинът, по който можех да го направя бе просто като вляза в ролята на свидетел за истинността на Онзи свят, за истинността на Ангелите, за истинността на свещените писания, за истинността на самата Истина.

 Да служа на Истината за мен означаваше, да вляза в ролята на свидетел като застана смело пред света с името си, с живота си, да разкажа всичко, което ми бе дадено и предадено, за да кажа на света, че е Истина! Че всичко е истина!

С риск да ме обявят за ненормална, да ми се присмиват, да ме сочат с пръст, да ме обвиняват, да не ми вярват, да се подиграват - приемам всички тези рискове, защото зная какво съм преживяла, защото зная защо съм тук и зная, че сам Бог е този, който ни Събужда, когато му дойде времето...“

Магдалена Добрева – Амира

*


Мечтая за бавно време, тишина, градина, готвене, филми и четене, пътувания, да видя как расте синът ни и да остарея, за да бъда досаден дядо.

Животът е светлина, прегръдка и изненада.

Стефан Иванов

*

 

„Никога не съм успявал да запомня лошите неща, които са ми се случили. Някак мозъкът ми винаги е приоритизирал хубавите и се е фокусирал да помни тях. За мен няма никакъв проблем да простя, ако прошката бъде поискана от сърце. Животът понякога създава ситуации, в които няма нужда да простиш, а да пуснеш – т.е. да спреш да се вкопчваш.

Вярвам, че нищо не трябва да се случва на всяка цена и за всичко идва точното време.“

Георги Ненов

*


Всеки е частица от Божествената същност и във всеки човек има добро, което чака да бъде видяно, разпознато, за да се прояви. Хората са наше огледало, ако не вярваме в тях и не ги харесваме и обичаме, значи не вярваме и не обичаме достатъчно себе си.

Вярвам в себе си, защото знам, че Бог е вложил всичко в душите ни. Душата е безсмъртна, но във волята на човек е да развива своите дарби и да не заравя талантите си в земята, а да работи, за да ги умножи.

Не мечтая, аз действам, творя реалност с мислите, молитвите и желанията си. Каквото поискам, Господ ми го дава, затова много внимавам в мислите и желанията си, моля се и знам, че когато поискам нещо с чисто сърце то рано или късно се реализира, а аз умея да чакам и съм дълготърпелива.

Надпреварата с времето винаги я има, особено за човек, който носи много дини под мишница, но имам система за определяне на приоритет и когато правя нещо съм 100% вътре. Освен това използвам мантрата: „5 минути са много време!“ Пробвайте я – наистина работи, сякаш се отваря времеви портал.

Научих три големи урока още в пубертета и оттогава те са закон за мен:

1. Бъди благодарен на всички за всичко – на Бог, на съдбата, на родителите, на учителите, на учениците, на децата, на човека до теб, на приятелите си;

2. Извини се, ако си сгрешил, извини се дори да не чувстваш вина, ако човекът срещу теб е сърдит, наскърбен, обиден, разочарован или ядосан;

3. Прощавай всичко на всеки – най-вече на себе си!“

Гиргина Гиргинова

*


«Обожавам разходките сред природа, децата и приятната компания в лицето на приятеля ми. Това, което имаме и двамата, и което постигаме с общи усилия, компромиси, разбирателство и любов ни е напълно достатъчно. Защото какъвто и проблем да имаме, щом сме заедно – проблемът вече „спи дълбоко“. Аз радвам хората с книгите си, той пък ги разсмива с таланта и професията си. Допълваме се, защото и двамата сме хора на изкуството и обичаме да пътуваме. Има синхрон между писателка и цирков артист. Благодаря. Бъдете здрави, щастливи, обичайте и бъдете обичани.»

Лора Любомирова

*


„Кое е най-трудното нещо, което съм преживял?!!! Хм... Странно, но сякаш не мога да се сетя за нещо, което да е било толкова трудно, че да е оставило някаква следа в паметта ми... Явно, аз съм пожален от Съдбата и нещата ми се подреждат с Вяра и с голяма Всеотдайност?!!! Нима не беше трудно да се явя на изпит по Актьорско майсторство през далечната 1979-та година и да се преборя с жестоката конкуренция?!!! От 1300 кандидати приеха 30 души. Аз бях седми в списъка!!! Почувствах се на седмото небе!!!

И оттогава, до ден днешен, още щом отворя очи, аз се усмихвам на Живота и поемам по пътя на Любовта с неудържим Патос!!! Това е. Трудностите са добри препятствия, които ни помагат да се борим за Успех! Аз съм така устроен, че не познавам думата "отчаяние"!!! Вярвам!!!

Знаете ли, преди 23 години се запознах случайно на плажа във Варна с една Дама, която ме попита дали съм вярващ. Изтръпнах и се изчервих. Казах ѝ, че мама и тати бяха атеисти и никога не съм стъпвал в Църква. Тогава тя ми каза тихичко: "Пробвай утре сутринта, още щом се събудиш, преди да влезеш в банята, да отидеш до прозореца, да го открехнеш, да затвориш очи, да допреш дланите си и да се помолиш на Всевишния. Говори не със заучени фрази, а с твои, простички слова, които сами ще дойдат от Душата ти! Помоли се за себе си, за дечицата си, за приятели, за близки, за роднини... Повярвай ми, след Молитвата, денят ти ще е Спокоен и Щастлив! Амин!" След тези думи, тя си тръгна. Бях много развълнуван. На другата сутрин се събудих в 5 часа и нямах търпение да изпробвам това, на което ме научи тази непозната. Оттогава насам, аз го правя всяка Божа сутрин. И се чувствам Отлично!!!“

Звезделин Минков

*

 

«През един особен ден в живота ми, в който никой не можеше да ми помогне, аз останах сам. Приятелите не ме изоставиха, но не можеха да ми помогнат, никой не можеше. Това се случи на планината. Тогава Господ направи чудо и всичко се нареди, така разбрах действието на един велик принцип.

Вярата е най-високия връх в ума на човека. По високите върхове не може да се живее, но човек може да ги посещава от време на време, за да придобива енергия и да разреши определени задачи в живота си.

Човешкият характер е обвивката на плода. Вярвам в семката на плода, а обвивката може да бъде два вида – твърда и мека. Някои от меките плодове може да се ползват за храна, сладки и вкусни са, а твърдата обвивка може да ти счупи зъбите, ако не си буден и внимателен. Има два вида хора: Трудни за обичани и лесни за обичане. В това вярвам.

Надеждата е свещта в дома, която се вижда след залеза на слънцето и когато всички други лампи изгаснат. Тази свещ никога на загасва и вятърът на живота не я духа. Има едни свещи, на които децата се радват върху тортата за рождения ден: децата ги духат, а след това тези свещи се самозапалват отново. Това е символ за чудото на надеждата.

За прошката трябва търпение. Тя е плод, който не трябва да се къса зелен от дървото. Когато узрее, той сам пада от дървото и носи наслада с радост за всички.

За всички важни неща в живота, съдбата е отредила време. Всичко онова, за което не ти стига времето, значи не е важно, защото не е кредитирано и не е в твоята програма за деня или за живота. Това разбиране ми носи спокойствие и вътрешен мир.»

Слав Славов

 




четвъртък, 23 май 2024 г.

Климент Петков споделя...


 


Казвам се Климент Петков, накратко мога да се опиша като творец във всички сфери на живота, винаги виждам нещата по един по-различен от другите начин, който никога не се е вписвал в рамки. Търся истината и се старая да я нося на хората.

Относно мен самия, мога да кажа, че съм учен, баща, поет, творец, инженер, интересувам се от всичко което може да ми помогне да разширя своите възможности и да допринеса с развитието на цялото. Старая се да съм полезен на обществото. Винаги търся новото и нестандартното, затова може би и съм създал неща, които другите не правят, защото човек може да се развие много, стига да реши да потърси и опознае себе си. А когато започне и да се променя, и трансформира, става още по-интересно и забавно. Животът е толкова прекрасен, че чак понякога се чудя, защо другите не успяват да видят тази красота. Знам и защо не могат, но това оставям за любознателните, който реши да ме потърсилесно може да ме намери. Скоро ще е готова стихосбирката ми, препоръчвам я на търсещите, не защото съм я писал аз, а защото наистина си заслужава четенето. Такава поезия рядко се среща. Дори и хора които не четат поезия, харесват тези стихове.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Това винаги са били моментите на нови осъзнавания, откривания на пътя към себе си и опознаване същността на нещата. Това са точно онези уау-моменти, в които ти светва лампичката и се чудиш защо чак сега, но по-добре късно, отколкото никога.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Когато бях малък ми бе много трудно да намеря отговор на важен за мен въпрос, защото нямаше от къде да получа отговор. Да, отговорът дойде след доста години, получих го, но тогава този момент бе труден.

 

В какво вярваш?

В това, че не сме просто хора, чийто път свършва 2 метра под земята, а нещо много повече. Че сме творци с огромен потенциал, който, за жалост, за мнозина си остава в спящо състояние.

 

Вярваш ли в хората?

Разбира се, и не само вярвам, а знам, че всеки може да се разпали като свещичка в тъмна стая и да освети останалите, нужно е само да му се подскаже с малко кураж и вдъхновение, че има и друго, не само сивото ежедневие.

 

А в себе си?

О, да! И от ден на ден все повече го правя. Защото все повече разбирам смисъла и замисъла зад нещата.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Спрях да мечтая и да се надявам, защото смятам, че надеждата е прехвърляне на отговорност, а мечтите са нещо, което е хубаво да осъществяваме сами – всеки, както реши да си го постигне, поставяйки си правилната цел. И тези две неща вървят ръка за ръка, водейки ни до действието. Колкото повече дейни хора има за добруването на цялото, толкова по-бързо ще изградим истински рай на тази прекрасна планета.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, има, не ми достига времето да изуча толкова много неща, с които да разширя своите възможности, и да създам след това възможности и за другите.


Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не бих посмял! Защото благодарение на това, през което съм преминал съм на позицията, на която се намирам сега. А опитът е безценен.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да. Защото благодарение на нея се освобождаваме от излишния товар, който ни пречи да вървим спокойно и леко по пътя си.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето! Бъдещето е нещо, което зависи от сегашния момент, а миналото няма как да върна или да ме направи жив, даже напротив, само точи енергията на хората. Затова препоръчвам на всички просто да живеят в мига, ТУК и СЕГА.

 

Харесваш ли нашето време?

Да, прекрасно е, защото предлага огромни възможности за развитие на най-добрата част от нас. Учи ни да бъдем истински, човечни хора.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не, гледам да не се привързвам към места.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, защото той е: прекрасно творческо вдъхновение

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревите, защото събуждат всичко за нов живот.

 

Къде се чувстваш най-добре, като у дома?

Там, където има радост, Щастие, енергия и всичко това се слива в едно.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Това, че трудният момент ми дава нова перспектива, възможност за израстване и лимон, от който да направя прекрасна лимонада.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Това са хора, от които е имало какъв добър пример да взема. Какво да науча и какво да осъзная, за да израсна.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О да, винаги има какво да променя, и го правя постоянно.

 

Намерил ли си призванието си?

Частично да, напълно все още не знам. Но все повече ми харесва резултатът.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхът от смъртта е възможен у всеки, но мисля, че при мен започва да намалява, което е хубаво. А що се отнася до живота след смърттатой съществува и не само че съществува, но и всеки край е ново начало.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Щастието

 

Какво е за теб самотата?

Самотен е всеки, който не е щастлив. Даже понякога хората отварят пропасти в себе си и се чудят как сами да излязат от там. Тъжно е, че не се учат как да живеят.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Животът в настоящия момент в пълно Щастие и хармония със света, защото тогава човек става едно с всичко.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Това, че са ми показали пътя към мен самия.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Все по-често радостни, това преди невинаги е било така, но сега все по-често се получава естествено и от само себе си.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш кой би бил това?

Няма нещо, което да не можем да прегърнем, стига да го пожелаем.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да, и спокойствие също, както и други неща.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е споделен миг на искрена радост, вдъхновение и Любов. Това се случва, когато правим другите Щастливи.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На всички давам една препоръка (не съвет): Обичайте се истински, помагайте си и бъдете щастливи. Мазохизмът не е опция, защото по-голямата част от обществото и без друго е там и едва ли им харесва.

 

Какво може да те разплаче?

Неравновесието вътре в мен, ако го допусна.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Красотата, хората, много неща...

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Един живот никога не може да бъде завършен пъзел, защото всичко се променя, парчета винаги липсват, а край няма, защото можем да се развиваме безгранично. Надявам се да има хора, които наистина разбират какво имам предвид тук.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че не съм сам, че постоянно получавам нужните знаци, за да знам как да продължа напред, че има с кой да споделям този прекрасен свят и има на кой да помогна.


*

ЗА МИГ ПОСПРИ!

 

За миг поспри,

огледай се встрани!

Погледай синевата на небето,

вдъхни от аромата на полето.

Поспри и просто виж се отстрани.

 

За миг поспри!

Послушай тишината,

що всичко ползва в свойте дълбини -

вселената, животните, тревата

и микро-песъчинките дори.

 

За миг поспри,

послушай музиката на живота!

Чуй как поточе нежно ромоли.

От птици, от ветрец от колелото,

що времето върти тъй неусетно,

че се потапяш в битието безпредметно.

 

За миг поспри,

виж как те гледат хиляди очи.

Във таз игра, тъй честичко въвлечен си и ти.

Дори не виждаш как животът отминава,

забил се в материалното със дни.

 

За миг поспри!

Не слушай мислите в главата,

що там жужат като рояк пчели.

Понякога те жилят и раняват,

но знай, че най-доброто просто предстои!

За миг поспри,

със себе си се разбери!

Къде си тръгнал, накъде се движиш?

Харесва ли ти тоз живот дори?

Със сълзи или радост го живееш,

какви ще бъдат твойте бъднини?

 

За миг поспри!

Защо се толкоз самосъжаляваш?

На злото със усмивка отвърни.

Не вярвай на интригата, лъжата

и ден след ден все по Щастлив бъди.

 

За миг поспри!

Спри този бяг забързан, неуморен

и простичко вземи си почини.

Поел си въздух и потънал във покоя,

във себе си навътре надникни.

Живота пламенно приветствай

и с радост с другите го сподели.

 

За миг поспри,

Живота здраво прегърни!