събота, 25 февруари 2017 г.

Споделено от Нина Косева








Казвам се Нина Косева, съосновател съм на Юнити Студио www.detetovmen.net. Занимавам се с енергийна психология – водя индивидуални занимания и групови сесии, правя семинари. Водя и йога занимания.
Обичам да пиша, понякога пиша. Като малка и като по-млада пишех повече.
След няколко дни предстои представянето на стихосбирката ми „Без добавена захарна стойност” в София. Най-сетне склоних да извадя по-навън нещо написано. То се оказа малка, кахърна и много откровена стихосбирка.
Участвала съм съвсем неамбициозно в разни литературни конкурси навремето, за да споделям неща, които ме вълнуват. И съвсем неочаквано съм имала успех. В по-ранни години - по-очаквано :)
Публикували са мои неща. Присвоявали са мои неща.
Работила съм в печатни и електронни медии, много отдавна и за малко в една телевизия.
Макар че обичам книгите - разбираме се с тях дори само с докосване и помирисване - не чета много. Около мен винаги има кули от книги, но системата ми отхвърля преяждането с информация. Още от детските си години докосвам с нещата, дошли от личния ми опит, а не с прекопирани чужди. По друг начин и да искам, не мога да пиша. Мисля си, има приятни ерудирани хора, с които не бива да се срещаме на живо, за да не затихне без време взаимната ни симпатия. След като  те се сблъскат с моята информационна пустота, а аз – с тяхната претенциозна информираност.
Да не пропусна да спомена една голяма моя любов – музиката. Последна я споменавам, обаче е сред първите ми и нестихващи любови.



 
корицата на книгата 



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Има такива, които принадлежат на душата и се развиват в едно вътрешно време-пространство. Има други, свързани с външни преживявания, като те също ехтят в душата. И все пак – без да поставям на трон майчинството (защото всяка жена има свой път), велик момент беше бременността ми и това, което дойде с нея. :) Силна беше срещата ми с един свещеник, който си замина преди няколко години и който беше истински старец (в смисъла на мъдрец) – от онези, за които разказват по книгите. Друга среща - с Индия. Имаше нещо неописуемо в изживяването ми на връщане оттам. Плаках не от мъка, не защото ми липсваше нещо, не защото ме теглеше пак и пак да отида, а защото сякаш една част от мен си намери мястото. Сълзи от дълбоко щастие. Не споделям често тези неща, държа се настрана от източната еуфория, а и съм преживявала много силни моменти в България също. Имала съм спиращи дъха и въздигащи духа мигове на Езерата и Мусала… Веднъж съм била на ръба между живота и смъртта там, на покрива на Балканите.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудните неща, които съм преживявала, са идвали от мен. Това са били мои реакции на случващото се, разтеглените ми граници (в моменти, когато e било важно да се погрижа за себе си), нагнетяването на емоциите ми до пълно изтощение и т.н. Ще ми се да ти кажа, че най-трудните неща, които съм преживяла, са свързани с външни случки или човеци отвън, но не мога. Защото не вярвам, че някой и нещо могат да са отговорни повече от нас за нас. Напоследък се научих да соча външния враг, за да уравновеся склонността си да соча все в себе си. Знам обаче, че това е временна истина.

В какво вярваш?

Понякога тази вяра е зад пелена, но дори тогава знам, че я има: вярвам, че всичко е за добро. Не доброто от черно-белите филмчета, които най-често си прожектираме, а онова - универсалното добро, което смесва всички бои и рисува голямата картина.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Все повече вярвам в себе си. Относно другите – някой път съм се предоверявала, друг път съм била скептична. Имало е защо понякога. Въпросът ти вероятно касае централната настройка… Да, вярвам в хората, доколкото има в нашата природа една сигурна нишка, една здрава свръзка с източника. Вярвам в божественото в човека и се уча да съм внимателна с човешкото. Същото се отнася до вярата ми в мен - безусловно вярвам на божественото зрънце в себе си, на ядрото си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Напоследък мечтая все за пътувания. А се надявам на благоволението си да ставам все по-осъзната. Шегувам се, но и не. Защото от нас зависи доста, от това да благоволим.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има. Искам да имам повече време за срещи с хората, които обичам, с близки и приятели. Вярвам обаче, че ако нямаш времето да останеш достатъчно дълго насаме със себе си, е по-добре да не бързаш да се виждаш с другите. Човек се зарежда в качествено усамотение и чак после има какво да даде.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много ми е важна, имам и любима книга по темата – „Окултната сила на прошката”, написана от внука на композитора Прокофиев. Разбирам прошката като възможност за прощаващия, не като подаяние за този, на когото се прощава. Не вярвам в раздаването на прошки отвисоко. Прошката е за нас самите – да почистим вътрешната си среда от емоционални, ментални и прочие паразити.
Що се отнася до рожденото ни семейство - щом признаем несъвършенствата му, щом видим ясно травмите си, трябва да разпуснем съда. Без да очакваме или изискваме.
Интересна ми е темата за прошката в партньорските отношения. Да се правиш на светец, когато любимият те нарани, е абсурд. Важното в такъв момент е да освободиш обидата и да се научиш как да поставяш изискванията си правилно, а не да даваш прошка. Освен ако не наречем прошка надмогването на обидата. Иначе и аз идвам от света на романтиците и мечтателите, вкопчени в духовните си идеали. Дълги години съм приемала, че не трябва да се изисква от партньора, защото би било равносилно на опит да го променяш. Едно е обаче да сме гъвкави и непривързани към резултата, съвсем друго е да отглеждаме слона на недоволството си под килима. Разбира се, че е естествено да имаме искания. Друг е въпросът, че е изкуство да се научим как да ги поставяме. Изкуство е и да се научим да разграничаваме чисто егоистичните, от тези, които са в полза на връзката. Един битов пример ще дам, понеже идва от действителна случка, на която съм била свидетел. Жена мести мебели, докато двуметровият й мъж си разцъква на компютъра. Тя вярва, че да поиска от него да се включи, означава да се опита да го промени и трупа недоволство, докато трайно се омъжествява. Плосък пример, разбира се. Има много повече зад него, но го давам във връзка с темата, която отворих и извън по-дълбокия контекст. В полза именно на връзката би било, ако жената се опита да запали желанието на мъжа да помогне. Не винаги другият е егоист, който не желае да съдейства. Случва се ние да сме тези, които не знаят как да се свържат с онази част от него, която е готова да откликне.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Чужди са ми клишетата, които ни учат как да живеем и ни сочат работещи постулати. Работещи за кого? Едно такова клише е „Живей в настоящето.” Скоро Гергана Папа написа нещо много хубаво през призмата на Хюман Дизайн и личните си наблюдения. А именно, че ако за по-неемоционалните хора е лесно да се задържат в настоящето, то емоционалните се разхождат из цялата картина, преди да стигнат до „тук и сега”. И че ако Екхарт Толе препоръчва да сме винаги в „сега”, то той вероятно изхожда от собствената си способност да присъства в настоящето. Да, съгласна съм иначе, че прилепването към спомените в миналото или към очакванията за бъдещето утежняват живота и съдбата. Това, което се опитвам да кажа е, че е добре да имаме предвид собствената си специфика, не тази на Толе или някой друг, било то експерт, духовен водач, свещеник или гуру. И винаги да тръгваме от себе си.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам животът, животът е обич.
С три думи… път, промяна, възможност. Утре думите може би ще са други. Път навътре и навън, промяна – видима и невидима, възможност да се пренареждаме, да се напасваме към онова себе си, на което изначално не му трябва никаква специална подредба. То май цялото нещо, и трите думи, все около промяната се въртят. Промяната винаги е път, винаги е възможност. Дори застоят понякога е промяна и път.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?  

Очите на любимите ми хора, пролетните цветове навсякъде по света, Рила, Родопите, Балкана, някои закътани планински селца, приказни улички в пролетна (и не само) Будапеща и още много, много.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В себе си съм у дома. И си нося дома навсякъде. Ако говорим за външен дом – със стъпването си във Варанаси, а и въобще в Индия, имах усещането, че съм се завърнала вкъщи. В последните години пък развих силна любов към Будапеща, прибирам се там като вкъщи. Така съм се чувствала и в някои планини.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисля си, че макар в мен да има скептична нишка, макар да има и такава, която имитира песимизъм, всъщност съм оптимист. От тези оптимисти, които искат да виждат нещата такива, каквито са и стъпили върху цялостния им образ, да държат на фокус доброто. Едни такива интегрални оптимисти. Ако закриваме от поглед нещата, които не харесваме, за да се изкараме оптимисти, ние сме чисто и просто неосъзнати песимисти. При падането отвисоко върху нас ще се стовари истината и от удара с тежката й конструкция ще се строшат илюзиите ни. А истината идва с лекота, ако я обичаме.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Май това да искам да променям неща в себе си, ме е правило нещастна. Ето, към днешна дата, много искам да отслабна, защото много напълнях след раждането. Искам всъщност да променя отношението си към промяната, да съм повече в потока, да оставям с по-голяма лекота нещата да се случват. Всеки път, когато се приемам такава, каквато съм, промяната не закъснява. Основата на всяко настояване да се променяме и подобряваме, е разбирането, че сме погрешни. Ами не, ние сме правилни. Ние сме такива, каквито трябва да бъдем. Когато го разберем, спонтанно се подобряваме.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Вярвам в живота след смъртта. Не вярвам обаче някой да е напълно свободен от трепет пред лицето й, независимо от евентуална опитност извън тялото.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта :)

Какво е за теб самотата?

Лицето на истината. Става дума за това състояние, когато си осъзнато сам, не самотен. Ако можеш да си сам, можеш да си и споделен. Самотността е нещо друго. Самотни се чувстваме, когато не обичаме себе си и колкото и да мислим, че копнеем някой да прогони самотата ни, подсъзнателно искаме точно нея.

Какво ти дава представа за вечност?

Няма как умът да си представи вечността. Някой път имаме преживявания отвъд познатото, които свиват до точка ежедневното ни съзнание и ни хвърлят във вечността. Имала съм такива и аз.

Търсиш ли смисъла на живота?

Въпреки че съм много емоционална, съм Близнаци, така че понякога ровя, търся. Смисълът не е за търсене обаче, по-скоро чака сгоден момент сам да те намери. Когато си притихнал. С което не казвам по източен маниер, че не бива да се мисли. О, бива и още как. Близнаците чувстваме и чрез мислите, мислите ни са фини антенки, с които улавяме послания от другите светове. Има мисли и мисли. Има тишина и тишина. Мислите могат да присъстват тихо, тишината може да шуми.

Какви чувства изпитваш най-често?

Различни.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Съвършеният ден е пълен с вниманието ми. Денят, през който пробойните в осъзнаването ми, че всичко е за добро, са минимални или ги няма.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съвети не обичам да давам, освен ако не ми поискат. Ако обаче трябва да кажа нещо на дете, то би било да изживее безгрижно детството си. Макар че това е повърхностно пожелание, защото зависи от много неща. И май бих го казала на родителите – дайте на детето си детство.

Какво може да те разплаче?

Какво ли не. Плача за хора, за животни, на филми.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всяко едно искрено добро. Такова ме и разплаква.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

В моя хаос живее подредбата ми. Ако се видя завършена, добре пригладена и подредена, значи не съм аз. Пък и по принцип си мисля - ако някой твърди, че животът му е завършен, попаднал е в илюзия.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичко благодаря. Дори когато съм неблагодарна, дори когато ми е тежко, пак знам, че има за какво. Ценя способността си да се възраждам. Въпреки че сами си правим пепелта, от която се възраждаме. Един приятел казваше: „Създаваме си препятствия и геройски ги преодоляваме.”

Благодаря ти за отделеното време и споделените мисли! Желая ти всичко най-добро!

Благодаря ти и аз за поканата и за доверието, Криси! Беше ми приятно и полезно, видях се малко и отстрани :)
И на теб и читателите ти всичко най-добро!
 

четвъртък, 19 януари 2017 г.

КАТО У ДОМА...





"Дом е най-милата дума на света." –Лора Уайлдър (автор на "Малка къща в прерията")


Усещането, че сме „у дома”... Има ли нещо по-жадувано, по-желано? То ни е нужно, също като Любовта – за да живеем добре, за да дишаме свободно... За да сме себе си – разбрани, подкрепяни, без чувството за натиск и принуда, което да тежи върху нас. Това е мечтаното „у дома” – символ на топлотата, която обгръща и пази душата ни. И затова да се чувстваме „като у дома” не зависи от това дали наистина сме у дома, а от спокойствието, което имаме - в даден момент и на дадено място. Затова някои хора не се чувстват като у дома в собствения си дом (ако това спокойствие липсва), а други се чувстват като у дома си навсякъде - бидейки спокойни и  уверени в себе си. Радвах се на това: „Навсякъде!”, защото той е най-добрият възможен отговор на този въпрос. Той дарява максимална свобода на човек – да се движи из света навън и да го живее...
Копнеем за Дома, когато не се чувстваме добре... Дори за Онзи дом, който ни помним и от който идва същността ни, душата ни... Може би този копнеж е в основата на търсенето на човека на чувство за дом, принадлежност, уют... И любов. И ако успеем да го намерим или изградим някъде по широкия свят, сме щастливи! И се чувстваме у дома, на своето късче земя...
Разбира се, много хора ми отговориха, че се чувстват най-добре в своя собствен дом (съвсем закономерно и логично), а имаше и няколко отговора: „В себе си.” Все пак онова, което най-много се повтаря в следващите редове, както ще се убедите сами, щом ги прочетете, е следното:  (като) у дома сме, когато сме с близките си, с любимите същества, сред приятели по душа и съмишленици, рабрани, приети и обичани. С една дума – стоплени. Това е най-често срещаното човешко определение за Дом – мястото, където има уют, обич, разбирателство, и сме сред близки по душа и любими същества. А всъщност често пъти не е място, а усещане... Щастие е, ако имаме всичко това в собствения си дом. Но също е щастие да имаме чувството, че наш Дом е целият свят, а свои близки можем да открием навсякъде сред хората. Всъщност какво по-голямо щастие от това?...


"Дом е мястото, където искат да останеш по-дълго." - Стивън Кинг


И така... Да видим какво ми отговориха хората, които попитах: Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?  



Усещането, че съм свързана с всичко, което Е – това е истинското „у дома”.
Михаела Петрова


В себе си. Когато съм в съвършена хармония със себе си, то се чувствам чудесно където и да отида. Много хора се опитват да избягат от себе си, променяйки квартири, градове, държави, дори континенти. Мислят, че лошият късмет, несполуките или дискомфортът са причинени от мястото, което обитават. А дори и да избягаш на другия край на света, ако в себе си не си намерил хармонията, ще занесеш там и проблемите си.
Мартина Иванова

Красотата на мястото, в което се намирам и полъхът на Вечността му.
Кирил Кирилов

Може би – печката. Защото обичам да готвя. Телевизора. Защото обичам да гледам исторически предавания. Библиотеката – защото обичам книгите си. Гардероба – защото обичам старите си дрехи-доспехи. Чекмеджето с бои и пастели, моливи и картони. Защото обичам да рисувам.
Калин Терзийски

Имам чувството, че съм „у дома”, когато се занимавам с това, което обичам – снимането, режисирането и монтажа.
Искрен Красимиров


Стената на Мальовица, обагрена в червено от изгрева.
Любомир Розенщайн


В мислите си, когато не са объркани от тревожност.
Надя Луканова


Близо до природата – това е нашето „у дома”.
Стела Даскалова


Шумът вечер вкъщи, тракането на токчетата на четиригодишната ми щерка, комбинирано с тракането на пералнята и сушилнята, ароматът на чаршафите, шареното ми одеялце, футболът по телевизията вторник и сряда... Най-добре се чувствам в оная свивка под рамото на мъжа ми, която пасва идеално на врата ми, точно като онези мемори-пяна възглавници, дето рекламират. И да усещам дъха му в косата си.
Роси Недялкова


Винаги усещам къде ме  обичат, там се чувствам най-добре! Имам малко близки приятели, които ме разбират, дори и само да си мисля за тях ми е добре! Компютърът и Фейсбук също ми дават възможност да бъда с хора, които чувствам душевно близки, родни, те  ме топлят, и те са за мен живец! Обичам да съм сред весели хора, в кафене например, радвам се на усмивките им, на шумните им смехове, радвам се на младежите, как се шегуват, боричкат, усмихвам им се, често ми отвръщат, обичам бебчетата в количките... най-много да изнеса лекция на майката как правилно да храни бебунчо... Радвам се на животните. Докато работех, по пътя си имах няколко бездомни котенца - Тигърчо, Сивушко, Рижко - хранех ги, погалвах ги...
Радосвета


Топлината, уютът, ароматът на прясно изпечен хляб и кулинарните ми творения - обожавам да готвя.
Милка Кьосева


Това усещане ми дава сигнал, че трябва да започна да правя нещата, които искам, тоест ако мога - да измисля музика, мелодия...
Симеон Воев


Навсякъде. Колкото повече хора има около мен, толкова по-добре се чувствам. Еднакво комфортно ми е както в центъра на оживената столица, така и сред тишината на природата. Пак казвам, важно е да бъда в мир със себе си. Ситуацията около мен няма особено въздействие върху душевността ми. По-скоро от мен зависи да се чувствам добре. Приемам се за емоционално интелигентен човек и не държа непременно да бликам от щастие. Достатъчно ми е да съм спокоен и уравновесен. Където са децата ми и любимите ми хора, там съм у дома си. Това е моето място. Като малък нямах усещането за домашен уют, но сега е различно.
Миро Митев


У дома мога да се чувствам на много места. Но не са важни те, а хората, с които си.
Йоланта Делибозова - Йоли


За мен „у дома” е Котел! За толкова години не съм успял да почувствам друго място по този начин! Там всичко е различно! Има някакво излъчване, което още не съм успял да дефинирам лично за себе си! Котел си е Котел!
Теодор Иванов


През всичките ми пътувания по знайни и незнайни места, някои от които дори ги няма на картата, това, което ми дава усещане за „У дома”, е да имам възглавница, или нещо с такава функция. И когато затворя очи съм вече у дома, защото то е вътре!
 Марина Великова


Чувствам се най–добре вкъщи. Независимо къде е това вкъщи.
Иво Сивов


Навсякъде, ако съм сред хората, които обичам. Когато съм с тях, няма значение къде се намирам. Когато съм далеч от тях, боледувам.
Диана Берчева



Най-добре се чувствам там, където успея да създам уют,спокойствие и радост, да усещам красота и хармония във въздуха, това именно ми дава усещането за дом.

Деница


Най-добре се чувствам в дома на моите родители – моят дом. Там не само се чувствам, но и знам,  че съм „у дома”. Дори сънят ми е по-здрав там. Това е единственото място, на което се чувствам напълно спокойна и защитена.
Михаела Берова


Чувствам се добре навсякъде. Моята дъщеря ми носи усещането за дом. Харесвам престоя в планината, там сякаш душата застава на пътя си и е щастлива, свободна и свързана.
 Ива Благоева


Моята родина е там, където е сърцето ми. Или жена ми (казано с усмивка). В момента съм в страната на Шекспир и се чувствам страхотно. Пренесъл съм България на плещите си и тук. Аз съм част от нейната пръст и нейния въздух. Не съм спрял да чета българска художествена литература, а имам възможност да работя и с мои съграждани.
Ивайло Терзийски


Чувствам се у дома там, където има много книги. Там, където мога да бъда себе си, без някой да се дразни от това. Там, където мога да кажа истината. В театъра също съм си „у дома“.
Иван Русланов


Чувствам се най-добре сред хора, които са осъзнали истинската си Божествена същност и излъчват любов и светлина. Истинско удоволствие е да съм сред такива хора и бих искал да съм заобиколен от тях и да работя с тях, и заедно да градим свят на любов и хармония. За мен „у дома” е точно тази енергия на любов...
Боян Ангелов


Моето „у дома“ е мястото, което те обгръща и прегръща. Или по-скоро, където любовта те обгръща и прегръща. Безусловно приемаща. Неосъждаща. У дома е весело, забавно, сияйно. Топло, уютно и мирише на прясно изпечени вкусотии. Това е описанието отвътре-навън. А  отвън-навътре:  това е място, където хората, социалната среда, общественият ред, културата са в синхрон с моя вътрешен мир. Това е моето място. Да, и него съм го намерила.
Нина Алексиева


Спокойствието и сигурността са моят ,,роден дом”.
Джошкун


В България съм „у дома”. Усещането за дом ми дават сигурността и топлината, както и общуването с добри и креативни  хора.
Първолета Маджарска


Най-добре се чувствам у дома – сред цветята и книгите.
Мина Карагьозова


Имам много домове, всеки ден намирам по един нов – това са моментите на лично осъзнаване, на радост, на изпълване.
Ина Ангелова


Навсякъде, където намирам сродни души.
Рослин


Постелката и спалният чувал! В прегръдките на любимата съм сщо „у дома”...
 Димитър Ал. Петров


В очите на децата.
Бистра Малинова


На село. Сред природата! На сцената!
Яница Маринова


Обичам уюта, спокойствието и тишината. Винаги се прибирам с удоволствие у дома.
Стела Илиева


Сред съмишленици.
Славимир Генчев


Все повече се чувствам като „гражданин на света” и това не е свързано с пътувания, а е вътрешно усещане, усещане на душата.
Динка Колева


Чувствам се най-добре и съм си у дома, когато се потопя в дълбока медитация или се моля, тогава се сливам с всичко съществуващо.
Иван Караиванов


Ще си позволя да отговоря с цитат от любим автор: „През целия си живот търсех място, което да нарека свой дом. Смятах, че домът е място и той наистина е, макар и не физически осезаемо. Истинският дом е тук – в сърцето. Той е чувството, което само присъствието на истински приятели може да ти даде. Сега, когато вече знам това, най-сетне открих и истинския си дом. Ако обстоятелствата не ми позволяват да остана в него, тогава просто го вземам със себе си.” – Р.А. Салваторе, „Пътеки към утрото”
Делиян Маринов


В моя дом… А домът ми е в сърцето.
Марий Росен


Където и да отида, не мога да избягам от самия себе си. Аз съм своя дом. Но неговото състояние зависи (все още) и от „околната среда“. Когато съм сред приятели – хора със сродни интереси и начин на мислене, се чувствам невероятно зареден. Също така местата, където съм израснал и прекарал години от живота си, носят особен емоционален заряд.
 Ивайло Белев


Там, където срещам усмивки, топлина, приемане и ентусиазъм! Най-вече сред приятели, семейство и хора, които се радват на музиката и изпълненията ми, и на мен като на човек и личност!
Иван Анастасов


В нашият дом – собствения дом, в които израснаха децата ни, в който ги възпитахме да бъдат човеци, в който миговете живот представляват страниците на книгата живот, която не е довършена...
Ангелинка Бенчева


В театъра се чувствам най-добре! На сцената, зад кулисите, в гримьорната, в зрителната зала. Понякога си мечтая да живея на тавана на театър и да мога през нощта, когато няма никой, да слизам на сцената и в зрителната зала. Да мисля, да чета и да пиша там. Да пробвам различни неща на сцената, да си пускам музика, осветление. Да разнообразявам репетициите си със сценични ефекти. Мечтая си за репетиции по всяко време, мечтая си за свобода на сцената! Неописуема е любовта ми към театъра!
Цветелина Стоянова 


В кестеновата гора до родния ми дом. Нищо не може да се сравни с циганското лято, по кестенобер, в Беласица.
Петя Хантова


В прегръдката на любимите за мен хора. Самата дума "дом" за мен значи любов, топлина и спокойствие.
Светослав Йорданов


Тишината и спокойствието ми дават усещане за "у дома". Обичам да се усамотявам сред природата – преди години често ходех сам за риба. Чувствам се също много добре в приятна компания от хора, седнали около запален огън – да хапваме, пийваме, дебатираме и пеем.
 Ивайло Иванов-Бате


Извън дома, оказа се, че се чувствам добре навсякъде, където намеря приятели. Те са много важни за мен.
Наталия Бояджиева


Имах едно място, в къщите на бабите  и дядовците си, като събирателен образ на детството, в което се връщах често при някой поведенчески погром или емоционален срив, но реших, че това ме държи назад и е измамно усещане за дом. Научих се да се чувствам навсякъде добре, стига от ситуацията да мога да направя разказче за блога или за „вечерния лагерен огън“ с приятелите си, където да я разказвам с апломб.
Гергана Петкова


Всяко пътуване из България или света е повече от приятно – среща с нови хора, нова обстановка и природа... Действа ми много зареждащо. Но през последните 6 години „У ДОМА“, буквално означава у дома. Домът, в който родих и отгледах своите деца и в който живея вече 42 години.
Румяна Узунова


Много ми липсва България, искам да се върна у дома.
Алекси Алексиев


Навсякъде, където има кафе, книги и топлина /може и една котка/.
Тинна Боева


Там, където има Любов!
Тита

 
Специфичният аромат на моя дом. Начинът, по който го подреждам. Картините от пъзели по стените, които съпруга ми реди. Книгите по ратфовете, постояните ми идеи какво искам да променя...
Ралица Раева


Тъй като много съм се местила и съм дете от смесен брак, представата ми за дом е хаотична и комплицирана, както би се изразил някой, който е чел по въпроса. За мен нещата са малко по-простички. У дома е там, където има поне един човек, който обичам и поне един, който ме обича.
Олеся Николова


Когато летя със самолет се чувствам „у дома”.
Васко Мавриков


Там където се чувствам на място и в точния момент.
Лили Сотирова


Моят дом е най-вече когато съм насаме със себе си, защото моят вътрешен свят ми дава всичко онова, което външния не може!

 Камелия Велкова

 

 

Споменах, че съм живяла  на много места, винаги съм се чувствала уютно. Или казано иначе: ако и душата ти е там, където живее тялото, то тогава си си у дома, където и да се намира къщата ти.
Валя


Засега, като че ли, няма за мен такова място.
Върбан Колев

В момента нямам такова място, защото, след като се преместих за 8-ми път, ми е трудно да определя това. Даже все още ми е трудно да осъзная, че сегашното ми жилище е моят дом. Нещата в живота обаче се променят, така че „утре” може да мога да имам усещането, че съм у дома. Засега „у дома” за мен е завръщането ми там, откъдето съм дошла - каквото и където и да е това място.
Теодора Табакова


Най-добре се чувствам у дома, в кухнята. Сам. Седнал на стола. Тихо е, и не предстои нищо да се случва. Усещането, че съм у дома, ми дава споделянето на моята тишина, с тишината на друг. Две тишини, които си говорят, или които мълчат – предпочитам да мълчат, ето това е „у дома”.
Ивайло Добрев


Границата, точно това място.
Радослав Гизгинджиев


Навсякъде е вкъщи, когато обичаш и си обичан.
Елена Денева


Домът за мен не е външно понятие. Домът на човека е неговата душа.
Борислав Русанов


"Не си бил никъде, докато не си се прибрал вкъщи." –Тери Пратчет