неделя, 12 ноември 2017 г.

Ани Бакалска споделя...




Здравейте, казвам се Ани Бакалска. Родена съм в най-красивия град - Бургас. Никога не съм можела да говоря за себе си, но сега ще се опитам 🙂 Обичам планината, изгревите и залезите на морето. Следвам добротата и живея за Любовта в живота. Като всеки нормален човек си имам и лоши страни, и не крия това, защото така човек израства духовно. Надявам се това, което съм написала да е приятно и леко четиво за всеки.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Когато се роди моят син и годините, изживени с моите родители.

А кога ти е било най-трудно?
Когато почина моят дядо, който ме отгледа и ме научи да пиша и смятам. Имам още един труден момент, който все още го преживявам.

В какво вярваш?
В Любовта и Добротата.

Вярваш ли в хората?
Вярвам, че има добри хора, но дори в лошите се опитвам да намеря нещо добро.

А в себе си?
Не, не мога да кажа, че вярвам в себе си. Прекалено много прекрачвам прага на обещанията, които съм дала пред себе си,  гледайки се в огледалото :-)))

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да отида в Египет. Надявам се скоро да преодолея най-голямата си трудност :-(

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, времето с моите родители.




Важна ли е прошката в твоя живот?
За мен е много важно да можеш да прощаваш на себе си. Лично аз не мога да го правя и това ми тежи. На хората около себе си никога не искам прошка, защото всеки греши... няма безгрешни хора.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Много е трудно, но аз живея ден за ден. Не обичам да се връщам назад, всеки ден ми е дар от Бог, а бъдещето - каквото е писано :-)

Харесваш ли нашето време?
Не, много жалко да го кажа. Няма нищо реално и човешко, ако мога така да го определя.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Много се вълнувам, когато се кача в самолета за България. Много обичам родината си. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Страх, напрежение и несигурност. Ако преглътна всичко това - аз съм човек, който обожава да живее и всеки момент да преживява на 100%

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Планината и децата. Чистота, нежност и красота.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Никъде не мога да усетя дома, както при мама и татко.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Моят син и това, че той винаги ще има нужда от мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Приятелите и семейството.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, много неща. Много грешен човек съм. Но ще споделя, че най-много искам да премахна... страха, напрежението и несигурността. Тогава ще се родя отново и животът ми ще има друга светлина.

Намерила ли си призванието си?
Да. Много обичам да помагам на хората. Да виждам усмивките по лицата. Работила съм без заплащане за болни хора и се чувствах много добре, макар и да се напрягах понякога.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Тук не знам какво да кажа. Много се страхувам от смъртта - че ще дойде в момент, когато няма да съм готова, но извън това не се страхувам, защото знам, че животът е подготовка за това, което ни предстои след смъртта. 

А какво те кара да се чувстваш жива?
Всеки нов ден ме кара да се чувствам жива.





 
Какво е за теб самотата?
Самотата за мен е време, когато можеш да поговориш със себе си и да си дадеш равносметка. Време, когато можеш да почетеш книга или да слушаш любима музика. Но не обичам самотата като начин на живот... това ме плаши много.

Какво ти дава представа за вечност?
За мен няма такова понятие – вечност. Затова не мога да дам отговор.

Какви чувства изпитваш най-често?
Надежда, любов и позитивност.





Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Да чуя алармата на телефона си в 5:30 и да изругая, че трябва да ставам. Да споделя деня с моите колеги, на работа, и да се почувствам полезна. След това да се прибера у дома, където да прекарам време с любимите си хора. Аз съм домошар човек и за мен това е най-прекрасното.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Бъди себе си, вярвай в себе си и най-важното обичай хората. Във всеки един труден момент седни и се опитай да откриеш ползата от това, което ти се случва, защото точно тези моменти са нашите учители в живота.

Какво може да те разплаче?
Аз плача много лесно - на филм, книга, заради болен човек, животно. Общо взето... всичко може да ме разплаче. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Радостта и Любовта.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
До сега всичко съм постигнала. Работа, семейство и любов. Последното парче на пъзела е внуче :–))))))

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодаря, че имам възможност да усетя живота във всичките му светлини. За това, че съм се родила и съм получила добро възпитание и образование. Ценя всичко в живота си, но може би най-много ценя живота на моя син.





неделя, 29 октомври 2017 г.

Полина Иванова споделя...



Казвам се Полина Иванова и съм основател на студио за психотерапия и духовно развитие „ЕдинЕние” във Варна. Работя като психолог и съм любител фотограф. По природа съм изследовател и идеалист. Обичам да си задавам въпроси, да търся, да мисля над нещата, да усещам, да виждам под повърхността и да се стремя към цялата картина. Интересуват ме най-вече вътрешният свят, себепознанието и себесъздаването. Стремя се към синтез на противоположностите в търсене на цялостната личност.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Винаги се сещам с умиление за едни моменти от детството, свързани с някаква безметежност и безвремие,  когато обикалях квартала, берях люляци и си правих къща на дърветата.  После ме налегнаха екзистенциалните въпроси за смисъла, самотата, смъртта и свободата. Това бе време на огромно вътрешно напрежение, мъчителна вътрешна борба, докато най-после дойде проблясъкът, че  противно на това, което Ницще твърди, Бог е жив.  Това откритие беше следващият най-щастлив момент след периода на детството.
 
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Най-трудните неща са били вътре в мен самата. Битката с интелекта е най-трудната битка за Западния човек и колкото по-развит е умът, толкова по-трудна е тя. Въпросите, самотата, пропадането в собствената тъмнина и лутането из обърканите лабиринти на ума. Срещата със собствената болка, рани, страхове. Промяната на мисли, емоции, представи. Накратко - изправянето пред себе си.

В какво вярваш?
Вярвам в силата на доброто, в истинността и красотата. Вярвам в това, което хуманистите наричат самоактуализиращ се човек. Вярвам, че вътрешното управлява външното. Вярвам, че има два лоста за развитие на човешкото съзнание и те са:  страдание и любов.

Вярваш ли в хората?
Да, все пак в тях са заложени индивидуални вселени и ако пожелаят, могат да се развиват до безкрай.

А в себе си?
Мисля същото.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за повече връзка между хората, за повече автентичност, за по-близко общуване и споделяне, за повече взаимопомощ.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
То все не ми достига.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, опитвам се..

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
В миналото вече не се ровя, прескачам между настояще и моя си свят на впечатления, интроспекции и идеи.

Харесваш ли нашето време?
Времето, в което живеем е трудно, но и интересно... Толкова е лесно да се изгубиш сега, но това предполага и по-усилено търсене на пътя, а колкото повече усилия, толкова по-качествен е резултатът. Най-важното предизвикателство на нашето време е всеки да намери собствения си, индивидуален смисъл,  да се самоопредели без наличието на традиционните ориентири и при условия на свръхинформация. Въпреки всичко, за искрено търсещия, винаги се намира напътствие и подкрепа.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Преди много мечтаех да пътувам, но сега по ми е на сърце вътрешното пътуване, а то може да се случи навсякъде. Все пак ми се иска да се докосна до култури, които са много различни от нашата, до начин на живот отвъд европейския модел..

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам живота и ми е трудно да го опиша само с три думи, но на този етап бих казала: животът е свързване, учене, разширяване. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Горските.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Сред природата.



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Разбирането, че това вече ми се е случвало по някакъв начин, и е отминавало. Тоест опитът, че всичко се мени, най-вече възприятията ни за реалността. В други моменти ми помага,  когато осъзная смисъла на трудността.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Хората с нежни души, идеалистите и човечните хора. Много силно влияние са оказали върху мен и книгите, чрез които съм се докосвала до големите мистици  - независимо дали сред духовните учения, литературата или изкуството. Торо, Уитман, Св. Йоан Кръстни, Секида...

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да... Иска ми се да съм по-малко критична и същевременно по-твърда.

Намерила ли си призванието си?
Вярвам, че да - то е да помагам и да творя.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Вярвам в живота след смъртта, но все още имам съпротиви към смъртта.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Красотата и съвършенството на природата винаги ме връщат към изумлението Живот.  Но също така ме зареждат автентичното, лично общуване и емоционалните връзки.

Какво е за теб самотата?
Усещане за захвърленост в света и някаква екзистенциална тревожност заради загубата на целостта и симбиозата на райската градина.  Това е от една гледна точка. От друга, самотата е интимна среща със себе си, зареждане и творчество.

Какво ти дава представа за вечност?
Медитацията и съзерцанието.





Какви чувства изпитваш най-често?
Какви ли не..

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието има много проявления. Понякога го усещам като състояние на будност, съчетана с творчески устрем, когато успявам да видя във всеки дребен детайл Божия промисъл. Понякога е усещането за дълбока споделеност и обмен с човек. Друг път е едно ясно усещане, че вървя по пътя си, че всичко е закономерно, има своя смисъл и трябва да бъде точно така. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да бъдат себе си. Знам, че това е много лесно да се каже и много трудно да се направи в света, в който живеем, и все пак това е пътят. Но е важно и първо да намерят себе си.

Какво може да те разплаче?
Страданието.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Красотата.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Става все по-подреден, но едва ли ще е напълно завършен и в това е чарът. Нещата са циклични, темите се повтарят и все се доотработват на нови нива, така че пъзелът не свършва.
  
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Семейството, приятелите. Чувствам се благодарна за това, че съм жива, че близките ми са до мен, че имам възможността да се развивам.



понеделник, 7 август 2017 г.

Споделено от Ренета Трифонова





Казвам се Ренета Трифонова. По образование съм богослов, а по професия – учител по богословие. Занимавам се с деца в различни възрасти и с тях говорим за Божието Слово и вярата в Бога. През свободното си време съм иконограф, а задължително през деня отделям време и за четене и превод на различни материали  на богословска тематика. Редактор съм в сайт за богословие и съвременност „Задругата”, в който отделяме място и за проблемите на нашата църковна действителност. Поддържам и собствен блог, харесвам публицистиката и често пиша публицистични коментари. Съпруга съм на православен свещеник.

 




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са. Аз израснах в щастливо семейство и имах хубави детски и юношески години. Студентските също бяха запомнящи се. Днес също съм щастлива и доволна от живота си, който е пълен с хубави моменти. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно ми беше да открия себе си. Но когато ми е най-трудно се опитвам да си представя, че има хора, на които им е много по-трудно, че някой друг страда повече от мен или е в много по-сложна ситуация. Бог допуска толкова трудности, колкото ние можем да понесем. Тежестта на нашия кръст е точно за нас и за никой друг. 

В какво вярваш?

В Триединия Бог – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. 


Вярваш ли в хората? А в себе си?

За вярващия човек всички хора са братя и сестри. Да вярваме в хората не е необходимо, достатъчно е да ги обичаме и да им помагаме. А в себе си… Опитвам се да не вярвам в себе си, защото човекът е слабо същество, непрекъснато пада и става, затова е трудно да вярва в себе си, без да се разочарова. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Може да е странно, но се опитвам да не мечтая, защото много проляти сълзи има от сбъднати мечти. Моля се да се случи това, което е полезно за мен, това ми е достатъчно. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, не ми достига времето да рисувам това, което искам. Постоянно не достига. 


Важна ли е прошката в твоя живот?

Всички хора грешат, затова прошката е едно от най-важните неща, които трябва да правим, за да можем да живеем спокойни и с чиста съвест. Да простиш е като да избелиш – поливаш черното петно с белилото на любовта, а то изчезва в миг и никога повече не се появява. Щом Бог прощава нашите грешки, трябва и ние да имаме сили да прощаваме и да искаме прошка. Но е много важно човек първо да прости на себе си това, в което сам се смята за виновен. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Старая се да не помня миналото или поне не това, което ме е наранило. Аз бързо забравям обиди и несполуки. Добре е да живеем в настоящето, за да внимаваме върху себе си, а що се отнася до бъдещето… човек никога не знае дали утре ще се събуди. Затова е важно да живеем днес, но да живеем така, че съвестта да не ни изобличава. Така ще имаме и бъдеще. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Мир, любов и непрестанна радост. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Може да е странно, но за красиви смятам гледките на … пустинята. Жълтият пясък, наподобяващ вълни, въздухът, който трепти от горещина и човекът – сам, вървейки сред пустошта, е много красива, дори величествена гледка. Цялото творение Божие е прекрасно. Красотата е навсякъде по света и човек може да я открива във всеки един момент и във всичко около себе си. Да откриваш красота зависи от теб самия. Ако съвестта ти е чиста и се стремиш да правиш добро, ще откриваш красота във всичко около себе си и всяка гледка ще е красива, но ако не можеш да се радваш, красотата ще ти убягва и животът ти ще е пуст и празен. Думите на Достоевски: „Красотата ще спаси света” не са напразни. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома наистина се чувствам най-добре, защото моят дом е моята крепост. Но се надявам още по-добре да ми е в онзи -  бъдещия вечен дом. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Най-големи сили ми дава съзнанието и упованието, че винаги има смисъл да живееш достойно живота си. От всяка трудна ситуация има изход, зависи кой път ще предпочетеш – достойният и трудният или лесният и бързият. Бавният и труден ход е по-успешен и има по-трайни резултати, защото по време на трудности човек разбира какви са хората около него и кои са му приятели. Каква по-голяма награда в трудностите е такъв житейски опит?

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 Много неща бих променила у себе си, но са толкова много, че ми е по-лесно едни да усъвършенствам, а други – да не забелязвам, защото ако променя всичко, няма да се позная … 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта, а от отговора си пред Бога. Смъртта е само край на земния човешки живот, а той е като изпит за това, което ни очаква отвъд. Истинският живот предстои. 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да усещам дъха на вятъра с ноздрите си. Шарлот Бронте пише за сестра си Емили: „Свободата беше в дъха на нейните ноздри…” Същото усещане ме кара да се чувствам жива.  

Какво е за теб самотата?

Самотата е състояние, в което човек само привидно остава сам със себе си. Но това е лъжливо усещане, защото ние никога не сме сами, Бог е винаги с нас. Дори и да усещаме самота, тя не е от липсата на Божието присъствие. Ние може да оставим Бога, но Той никога не ни оставя.  

Какво ти дава представа за вечност?

Когато бях дете и за първи път чух думата „вечност”, не можех да си представя какво е това. Нещо, което е без начало и без край. Тогава не можех да си го обясня, а и сега не се опитвам, защото вечността е извън рамките на човешкото възприятие. 

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Откакто съм вярващ човек знам, че смисълът на живота е спасението на човешката душа. Ние живеем на земята временно и трябва да живеем така, че да сме достойни да застанем пред Бога след смъртта си и да дадем достоен отговор. Смисълът на живота на човека е да стане подобен на Бога, да стане преобразен, обожен човек.  

Какви чувства изпитваш най-често?

Опитвам се да не мисля много за чувствата си, по-скоро се стремя да не изпитвам омраза и горчивина от лоши постъпки на други хора около мен, които са ме наранили. Опитвам се просто да се радвам по-често. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие за мен е да бъда с най-близкия си човек – със съпруга ми. Когато сме заедно, всеки ден е съвършен. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Да се стреми да живее така, че никога да не губи радостта у себе си. Радостта е онова усещане за Божието присъствие, което изпълва живота на човека със смисъл. Св. Серафим Саровски се обръщал към хората, които го посещавали с израза „радост моя” – така наричал всички, дошли при него за съвет и утеха. Радостта от всеки пълноценно изживян ден е най-добрата рецепта за щастие. 

Какво може да те разплаче?

Проявите на милост. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброто отношение и приветливостта. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Аз не правя планове за живота си и не знам какво ми предстои, затова и не знам кога и как пъзелът на моя живот ще бъде цял и завършен. Но пъзелът на всеки човешки живот се подрежда с последното издихание и аз няма да съм изключение.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност чувствам за това, че учих богословие и станах съпруга на свещеник. Този живот, който Бог ми даде, като ми посочи този път и този човек, е най-ценният дар, който получих от Него.