сряда, 7 ноември 2018 г.

Габи Хаджикостова споделя...




Име: Габи Хаджикостова 
 
Пол: женски 
 
Възраст: 55 
 
Дали си родител или не: Горда майка съм на един прекрасен син
 
Работа: Актриса
 
Майка: Лиляна Кисьова - актриса, част от златния период на оперетата в България
 
Баща: Константин Хаджикостов – музикант, ръководител на легендарния квартет Бефосинхронисти
  
Съпруг: Ищван Наги – режисьор, Унгария
 
Местожителство: Унгария








Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Много са. Наистина са много. Няма да ми стигне половин живот да ги разкажа и изброя.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Смъртта на родителите ми. И липсата на хората, които обичах и не спирам да обичам.


В какво вярваш?
В живота. В доброто и в красивото.


Вярваш ли в хората?  
И да и не. Иска ми се да вярвам. Но хората не познават или не си спомнят вече правилната посока... Изчезнаха елегантните отношения, смиреността, вярата, състраданието, милосърдието, възпитанието и стремежът към доброто. Аристократизмът и достойнството. Хората забравиха за тях. Иска ми се да им ги припомня. Дано ги намерим пак.


А в себе си?
Вярвам единствено в ината  и в трудолюбието си. И съм горда, че всичко съм постигнала сама, защото родителите ми не ме разглезиха, а можеше... Научих се да разчитам на себе си. Това ми дава сигурност.
 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Не мечтая. Оставям нещата да ми се случат. И им се радвам. И на изпитанията, защото ме правят по-дълбока. И на радостите, защото ме карат да летя. Често ме питат за коя роля мечтая. За никоя. Оставям се да ме намери.







Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето никога не  стига. Така сме създадени.


Важна ли е прошката в твоя живот?
Много. Голяма мъдрост, смиреност и сила се изисква, за да можеш да се издигнеш над нещата, над дребните скърби и обиди, и да простиш наистина. Още се упражнявам. Не е лесно. И продишвам, когато ми простят. И е имало за какво.
 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Повече в миналото при спомените си.  А и в настоящето. Интересува ме не бъдещето, а това да бъда тук и сега. С цялото си същество.


Харесваш ли нашето време?
Труден въпрос. Да, мисля, че да. Но много ме привилича и един по-изискан свят, от който, като подарък от съдбата, съм вкусила като малка. Той остана само спомен. Там всичко беше елегантно, спокойно, малко забавено. Но го имам като пример за подражание.
 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Да съм често у дома. В България. В спомените си и да мирише на козунака и курабийките на баба.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Много. Да, много го обичам. Река.  Мисля, че ми стига една дума.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Ох, че труден въпрос. Много са. И не искам да отговарям със стереотипи.
 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Аз съм доста космополитен човек. И ми е добре навсякъде. Това, като че ли, е някакво умение. Да се чустваш добре, където и да си.
Но „у дома“ е спомена за къщата на баба и дядо. В Троян. В детството ми. Това ми дава огромна сила. В къщата на баба и дядо, която бутнаха. Но тя си е в мен. С хортензиите на баба, със старата череша на двора, при мекичките на баба с дупка и без дупка, при китениците, които ме учеше да тъча, при коритото, пълно с вода и орехова шума, в което ме къпеше, при шума на реката, където ме водеше всеки ден, при свободата, която ми даваше. Там е моето „у дома“.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Инатът ми. И работохолизмът ми. И това, че никога не се предавам. Въпрос на чест е. И на достойнство.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми и мъжът ми. Огромна. Мисля, че мъжът ми ме оформи като творец и като човек. Приземи ме и в същото време ми даде свобода да летя.
Свободата и летенето наследих от майка си. Прецизността, дисциплината и работохолизма от баща си. Странно съчетание. Но при мен двете се допълват. Мъжът ми ги омеси и насочи в една добра посока. И ме научи да не считам, че съм най... Като млада бях доста високомерна понякога.
 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да се науча да съм по-мъдра. И да не държа винаги на това, че аз съм права.





 

Намерила ли си призванието си?
Да. И мога да кажа, че съм един много щастлив човек. Защото правя това, което най-много обичам. И имам свободата сама да избирам и правя спектаклите си.
Мога да изразя на сцената себе си и позициите, които имам в живота. Мога да докосна душите на хората и да ги накарам да се замислят. Често ги разплаквам и вярвам, че това пречиства. И това ме изпълва с благодарност.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
От собствената си смърт не се страхувам. Възприемам смъртта, като част от едно цяло, за което съм имала усещане. Като едно непрекъснато заминаване и завръщане, които се повтарят непрекъснато в утробата на времето. Страхувам се само, когато разбирам, че загубвам близките си. Мисълта, че няма да ги видя повече. Че няма да чувам гласа им. Но то е моментна „тукашна“ слабост и известен егоизъм. Когато го осъзнах, ги пуснах да си отидат достойно. За мен е важно в старините си човек да живее и да си отиде достойно.
 

А какво те кара да се чувстваш жива?
Това, че се радвам на живота. Че дишам, че мога, че работя, че се стремя, че се радвам, че обичам. Че сутрин ставам и всеки ден имам какво да правя и за какво да мисля. За какво да си спомням. И кого да обичам.


Какво е за теб самотата?
Никога не се чуствам сама. Имам песента. Винаги е с мен. По-скоро ми липсват хора. Но никога не се чуствам сама.


Какво ти дава представа за вечност?
Морето. Мога да го съзерцавам с часове. Дава ми чуство за безкрай. Понякога плувам с часове наред, докато стана малка като карфица. И имам чуството, че съм прашинка от безкрайното.


Какви чувства изпитваш най-често?
Че съм един щастлив човек. Наистина. Научих се да се радвам на малките неща. Всеки ден. Да пия живота на малки глътки. Скромно. С признателност.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Моето щастие е много простичко. Ставам, пия си кафето и хуквам нанякъде. И винаги с много енергия се мъча да догоня себе си...  И това поддържа. Усещането за щастие. И усещането за обичта и вярата на хората до мен.  И за моята към тях.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Че човек може да бъде щастлив, само когато намери равновесие между мечтите и възможностите си. Когато се научи, че нищо не пада в скута на готово, а се иска много, много труд. Че само талант не е достатъчен. Или както Хайтов казваше: „Едно е да можеш, друго е да искаш, трето и четвърто е да го направиш“. За мен същността е в правенето.
 

Какво може да те разплаче?
Много неща. Най-често болката на другите. Приемам я болезнено емоционално. Имам спомен от миналото, когато бях на 8 години и плаках два дена поред. Безутешно. Тогава при самолетна катастрофа загина певицата Паша Христова. Малко преди това се бях запознала с нея на един концерт, в който участваха и родителите ми. Знаех, че тя има малко дете. Беше на Нова година. По телевизията течеше предаване с неин запис. И започнах да плача неудържимо при мисълта, че нейното дете вече няма майка. Винаги излизам от релси и направо изпадам в шок, когато чуя, че дете е изгубило майка си. Но няма по-страшно от това една майка да загуби детето си. И тази мъка ме разяжда. В състояние съм дни наред да нося в себе си чуждата болка. И всичко в мен да е свито и кървящо. Изпитвам го физически. И не спирам да плача.
Но често плача и на разтърсващ филм, спектакъл или книга.







А какво може да те накара да се усмихнеш?
Синът ми, който винаги е усмихнат.  Един обичлив и приветлив човек. Още? Още слънцето, морето, розите в градината ми. О, много, много неща. Да се усмихвам и да съм лъчезарна ме научи майка ми. Беше птица и ме научи да летя. В това, което правя и в това как живея.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Доста е подреден. Усещам го кръгъл... Казвам го усмихната. Баща ми беше много строг и взискателен човек. Но ме научи да съм взискателна към себе си, дисциплинирана и точна в работата си, да изисквам много от себе си и да качвам летвата все по-нагоре, за да ми е интересно. И ми е интересно. Е,  това, което още липсва от пъзела е да имам внуче, когато му дойде времето. И да мога да означавам за него това, което моите баби означаваха за мен. И един ден, когато ме няма, да може да каже –  баба ми беше велика жена.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Мисля, че съм галеница на съдбата. Животът ми се подреди някак с лекота и е щедър към мен. Научих се да извличам поука от лошото и безкрайно да уважавам и да се радвам на хубавото. И през повечето време се радвам.
 


сряда, 31 октомври 2018 г.

Мария Ралева споделя...




Казвам се Мария Ралева /духовно име - Сирита Диос/. Родена съм на  1.01 в град Бургас.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на сина ми. Раждането на Дея, неговата дъщеря. Когато разбрах коя съм и защо съм дошла на земята. Когато узнах, че има още някой като мен на планетата - моят пламък-близнак Теди /Андино Deo/. Пътищата ни, извървяни в нелеки предизвикателства поотделно, се сляха през 2010. Успехите на моите ученици, работата на груповата ни енергия. Когато помагах на хората.


А кои бяха най-трудните моменти, които си преживявала?

Когато си тръгна моят баща от планетата, останах без подкрепа, пари, работа, с дете на девет години и майка пенсионерка, а бях студентка в пети курс в Софийски Университет. Когато често попадах в болница. Животът ми като цяло беше низ от постоянни предизвикателства и трудности, с които често се налагаше да се справям сама.


В какво вярваш?       

Вярвам в Бог и в светлите сили.


Вярваш ли в хората?
                                                                          
Хората ще станат по-осъзнати и по-добри някой ден. Този процес на осъзнаване вече тече за много души. Още се разстройвам от грозните им постъпки спрямо себеподобните си, животните и природата. Всички сме светлина, много души вече са си спомнили това. Бъдещето е на сърцето, а в сърцето стои Бог.


А вярваш ли в себе си?


Осъзнах силата си и разбрах какво мога, след като започнах да работя на енергийно ниво като инструктор, ченъл и лечител под ръководството на моите духовни водачи през 2000 година. Имам разностранен опит на различни нива. Работила съм с много хора и със спортисти в България и в чужбина. През 2004 получих сертификат от центъра по медицинска биофизика в София с ръководител – професор /вече/ Игнат Игнатов. През 2005 година дойде и енергията за рисуване на енергийни картини под формата на специално енергийно поле. През 2008 година направих първата си изложба в Бургас. Мина с голям интерес, дойдоха и много хора, на които бях помагала.








За какво мечтаеш?

Мечтая за един по-добър свят. Мечтая да имам по-голяма финансова възможност да помагам на хора, които се грижат за бездомни животни в България, както и на кухня за бездомни хора.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Следвам вътрешното си чувство за вършене на нещата. Него винаги го е имало, но преди инициацията ми свише, не съм го осъзнавала. Все повече хора ще се събуждат за това усещане и осъзнаване, че вътрешният им инструктор и навигатор е там и чака да бъде усетен и призован. Интуицията е безпогрешен водач.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Осъзнах,че всичко е Сега.


Харесваш ли нашето време?

Не особено. Сега сме в преходен период, пред голяма промяна на живота на планетата. Харесвам промените, макар да са свързани с много трудности. Живея в промените динамично. Случвам ги.


Обичаш ли Живота?

Да.

Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи...

Животът е вяра, надежда, любов.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Красотата на природата, любовта и хармонията между всички обитатели на планетата са красива гледка...







Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата. Обичам да правя снимки навсякъде и на всичко.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в силата на духа ми.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Получавала съм помощ, разбира се, по неравния си път. От различни хора и от близките ми. Но и бях много наранявана, често не срещах разбиране, защото бях различна. Благодаря на всички видими и невидими помощници по пътя ми.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, аз непрекъснато се променям.


Намерила ли си призванието си?

Да. Преди 18 години.


Страхуваш ли се от смъртта?

Не.

Вярваш ли в Живота след нея?

Да, вярвам в живота след смъртта.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Когато обичам, когато помагам, когато постигам целите си.


Какво е за теб самотата?

Трудна задача. Но ако си самодостатъчен, понякога е полезно да оставаш сам със себе си.


Какво ти дава представа за вечност?

Усещането за любов и вдъхновение.


Какви чувства изпитваш най-често?

По-често любов и радост, все по-рядко недоволство... Аз съм вече друга версия на себе си.


Какво е щастието за теб?

Щастието е вътре в теб, когато си в хармония със самия себе си. 






Опиши ми един съвършен ден...

Хубавият ден е слънчев, усмихнат и добронамерен.


Какъв съвет би дала на децата или на другите хора въобще?

Бъдете себе си, обичайте и уважавайте преди всичко себе си, за да се получава хармонично взаимодействие с останалите. Живейте в настоящето. Не правете на другите това, което не искате да направят на вас.


Какво може да те разплаче?

Предателство, неблагодарност, жестокост към хора и животни.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Любовта между хората, красивите изгреви и залези, децата.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът на живота ми е почти вече подреден. Липсват още някои парченца, за да си извървя пътя...


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя приятелството, помощта и любовта. Благодарна съм,че открих каква е моята мисия на планетата.


Сайт: www.laguna-7.com


четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Избрани мисли от по-новите интервюта - 13 цитата




„Житейският опит доказва, че не винаги нещата се случват, както ги планираме, но е важно човек да има крайна цел, а пътят, по който ще стигне до нея, може да се променя. Миналото е, за да се поучим от него, но не е добре да сме тясно свързани и зависими от него.”


~

„Надявам се хората да откриват доброто все повече в себе си и да го прилагат. Сещам се за притчата за двата вълка в човека. Побеждава този, който храним
Да храним доброто в себе си – това ще разреши всеки проблем.”


~

„Любимо ми е да наблюдавам как някой е в „стихията си”, както се казва - това наподобява своеобразно Слънце, което пръска лъчи във всички посоки и е вдъхновяващо да си свидетел на такава гледка.”


~


„Вярвам в себе си, но уповавайки се на Бог.  А и нали у всеки един от нас има божествена частичка? Вярвайки в себе си, в Бога у себе си, привличаме и чудесата в живота!”


~

„Вярвам в силата на знанието, но преминало през сърцето ти, защото само тогава има стойност и значение... Научих се да правя от „грешките” си прекрасни възможности... Научих, че когато търсиш с чисто сърце и вяра, Вселената ти отговаря и трябва да си готов да получаваш възможностите...”


~

„Пиша хайку, защото ценя тук и сега. Имало е и ще има изгреви, например, но точно този, който видях днес, никога не се е случвал и никога няма да се повтори.”


~

„Човек, който е винаги един и същ, в същината си е безинтересен.”


~

„Да, вярвам и в себе си. Вярвам като малко дете, защото малкото дете в мен ми вярва. Не лъжете децата в себе си, не наранявайте себе си...”


~

„Сякаш трудно става тогава, когато не можем да приемем нещо и да го прегърнем с разбиране, да го осветим и променим в нас с любов. Надскачане на страхове, изоставяне на вредни навици, посрещане на несправедливост и болка… всичко това са били трудни моменти, но когато съдбата протегне по този начин ръце, то трябва да сме сигурни, че е защото иска да извае от нас произведение на изкуството.”


~

„Много трудни неща съм преживявала - като за няколко живота наведнъж. Кое от кое по-трудно, да им се неначудиш. Благодарна съм им, че са ме калили и са ми дали много гледни точки и опит. Мога да ги оставя сега да си почиват.Вярвам, че има ангели.
Вярвам, че има индигови деца и е важно да бъдат опазени или поне да не им се пречи.
Вярвам, че е много важно, каквото и да правиш, да е чисто, красиво и пълно с жизненост – детска стая, хляб, книга, монтирана тръба, целувка…”



~

„Винаги се сещам с умиление за едни моменти от детството, свързани с някаква безметежност и безвремие,  когато обикалях квартала, берях люляци и си правих къща на дърветата.  После ме налегнаха екзистенциалните въпроси за смисъла, самотата, смъртта и свободата. Това бе време на огромно вътрешно напрежение, мъчителна вътрешна борба, докато най-после дойде проблясъкът, че  противно на това, което Ницще твърди, Бог е жив.  Това откритие беше следващият най-щастлив момент след периода на детството.
Най-трудните неща са били вътре в мен самата. Битката с интелекта е най-трудната битка за Западния човек и колкото по-развит е умът, толкова по-трудна е тя. Въпросите, самотата, пропадането в собствената тъмнина и лутането из обърканите лабиринти на ума. Срещата със собствената болка, рани, страхове. Промяната на мисли, емоции, представи. Накратко - изправянето пред себе си.”


~

„Стига да искаш наистина нещо, винаги намираш време и начин да го постигнеш. Само трябва да не губиш времето си и да не се страхуваш от грешки.”


~

„Смятам, че смисълът на човешкия живот, доколкото въобще съществува, е да откриваме за себе си красивото. Още по-добре - ако можем да го пазим, да се грижим за него, а защо не - и да го създаваме.”







понеделник, 22 октомври 2018 г.

Георги Кехайов споделя...






Георги Кехайов‚ ‘Сървайвъро‘‘, на 28 години, женен. Пътешественик и самоук разказвач на истории.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавото предстои. Моето минало са историите, които ще разкажа пред света.


Кой бяха най-трудните моменти?

Най-трудният момент в живота ми беше, когато едва не го изгубих при един опит да ме оберат в метрото в Манила, Филипинските острови, но се бих  яростно за живота си и …оцелях.


В какво вярваш?

В себе си и в моето семейство. В никой друг.


Вярваш ли в хората?

Търся човека сред тълпата от хора. Намерих няколко - колкото пръстите на едната ми ръка. Наричам ги семейство.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не се надявам. Отвикнах. Просто си правя план, действам, провалям се, измислям нов – успявам, вземам си поуки, пак се провалям и така... един кръговрат. Вечното училище - Животът.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Няма такова нещо. Щом е важно за мен – отделям му цялото си време и внимание. Ако ли не - значи е банален битовизъм.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето. И освен, че живея, кова сам съдбата си чрез действията, които предприемам. Живеят в миналото най-често пораженците и старите хора, а в бъдещето са устремени най-младите, които наивно смятат, че „имат всичкото време на света‘‘. Обаче часовникът неумолимо тиктака, земята се върти...


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не се привързвам към места. Интересувам се повече от заобикалящата ме среда от хора. И в Сибир, и в джунглата в Амазония съм се чувствал прекрасно.


Харесваш ли нашето време?

Най-доброто време! Обожавам го.


Какво е за теб Животът сега?

Животът е пътуване.


Какви чувства изпитваш най-често?

Не ги броя математически. Често съм въодушевен, а понякога - мрачен. Човек, който е винаги един и същ, в същината си е безинтересен.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да има на кого да излееш сърцето си. Съвършен ден - няма. Можем да се стремим към интересен живот и повече дни, които да си спомняме някога и да разказваме…


Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не искам да съветвам никого каквото и да било. Кой съм аз, че да съветвам непознати. Всеки носи глава на раменете си и отговаря за постъпките си. А понякога се случва… не само да отговаря, но и скъпо да си плаща… когато не е чел между редовете.


Какво може да те разплаче?

Какво ли не.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Любимите хора – щастливи. Това за мен са най-красивите гледки, които съм виждал в живота си, скитайки по света. Приятелите и семейството - щастливи. Никога няма да забравя, например, лицата на родителите си на награждаването ми за победител в „Сървайвър Филипини” - тогава бях на 19 години сега, съм на 28, но споменът е все така жив.
Няма да забравя сватбата си на Филипинските острови - лицата на жена ми Марджи и нейните родители в онзи ден. Това са неща, които се помнят. Обиколил съм света, виждал съм много сгради, архитектурни паметници, природни чудесии, но не те са ми правили впечатление най-често, даже понякога хич не ми е пукало къде съм, а с кого съм и защо.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Никак не е подреден. Хаос.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя семейството си и напоследък - и времето си. Преди бях по-млад и необуздан, лесно се поддавах на външни влияния и емоции, от което си патех яко. Благодарен съм, че съм се родил изобщо. Това е невероятен късмет, само по себе си. Е, след като съм се родил, дай пък и да живея, мама му стара… Да живееш  или просто да си се родил и да си умрял - това е питанката.


Успех в Живота.