понеделник, 7 август 2017 г.

Споделено от Ренета Трифонова





Казвам се Ренета Трифонова. По образование съм богослов, а по професия – учител по богословие. Занимавам се с деца в различни възрасти и с тях говорим за Божието Слово и вярата в Бога. През свободното си време съм иконограф, а задължително през деня отделям време и за четене и превод на различни материали  на богословска тематика. Редактор съм в сайт за богословие и съвременност „Задругата”, в който отделяме място и за проблемите на нашата църковна действителност. Поддържам и собствен блог, харесвам публицистиката и често пиша публицистични коментари. Съпруга съм на православен свещеник.

 




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са. Аз израснах в щастливо семейство и имах хубави детски и юношески години. Студентските също бяха запомнящи се. Днес също съм щастлива и доволна от живота си, който е пълен с хубави моменти. 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно ми беше да открия себе си. Но когато ми е най-трудно се опитвам да си представя, че има хора, на които им е много по-трудно, че някой друг страда повече от мен или е в много по-сложна ситуация. Бог допуска толкова трудности, колкото ние можем да понесем. Тежестта на нашия кръст е точно за нас и за никой друг. 

В какво вярваш?

В Триединия Бог – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. 


Вярваш ли в хората? А в себе си?

За вярващия човек всички хора са братя и сестри. Да вярваме в хората не е необходимо, достатъчно е да ги обичаме и да им помагаме. А в себе си… Опитвам се да не вярвам в себе си, защото човекът е слабо същество, непрекъснато пада и става, затова е трудно да вярва в себе си, без да се разочарова. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Може да е странно, но се опитвам да не мечтая, защото много проляти сълзи има от сбъднати мечти. Моля се да се случи това, което е полезно за мен, това ми е достатъчно. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, не ми достига времето да рисувам това, което искам. Постоянно не достига. 


Важна ли е прошката в твоя живот?

Всички хора грешат, затова прошката е едно от най-важните неща, които трябва да правим, за да можем да живеем спокойни и с чиста съвест. Да простиш е като да избелиш – поливаш черното петно с белилото на любовта, а то изчезва в миг и никога повече не се появява. Щом Бог прощава нашите грешки, трябва и ние да имаме сили да прощаваме и да искаме прошка. Но е много важно човек първо да прости на себе си това, в което сам се смята за виновен. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Старая се да не помня миналото или поне не това, което ме е наранило. Аз бързо забравям обиди и несполуки. Добре е да живеем в настоящето, за да внимаваме върху себе си, а що се отнася до бъдещето… човек никога не знае дали утре ще се събуди. Затова е важно да живеем днес, но да живеем така, че съвестта да не ни изобличава. Така ще имаме и бъдеще. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Мир, любов и непрестанна радост. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Може да е странно, но за красиви смятам гледките на … пустинята. Жълтият пясък, наподобяващ вълни, въздухът, който трепти от горещина и човекът – сам, вървейки сред пустошта, е много красива, дори величествена гледка. Цялото творение Божие е прекрасно. Красотата е навсякъде по света и човек може да я открива във всеки един момент и във всичко около себе си. Да откриваш красота зависи от теб самия. Ако съвестта ти е чиста и се стремиш да правиш добро, ще откриваш красота във всичко около себе си и всяка гледка ще е красива, но ако не можеш да се радваш, красотата ще ти убягва и животът ти ще е пуст и празен. Думите на Достоевски: „Красотата ще спаси света” не са напразни. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома наистина се чувствам най-добре, защото моят дом е моята крепост. Но се надявам още по-добре да ми е в онзи -  бъдещия вечен дом. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Най-големи сили ми дава съзнанието и упованието, че винаги има смисъл да живееш достойно живота си. От всяка трудна ситуация има изход, зависи кой път ще предпочетеш – достойният и трудният или лесният и бързият. Бавният и труден ход е по-успешен и има по-трайни резултати, защото по време на трудности човек разбира какви са хората около него и кои са му приятели. Каква по-голяма награда в трудностите е такъв житейски опит?

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 Много неща бих променила у себе си, но са толкова много, че ми е по-лесно едни да усъвършенствам, а други – да не забелязвам, защото ако променя всичко, няма да се позная … 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта, а от отговора си пред Бога. Смъртта е само край на земния човешки живот, а той е като изпит за това, което ни очаква отвъд. Истинският живот предстои. 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Да усещам дъха на вятъра с ноздрите си. Шарлот Бронте пише за сестра си Емили: „Свободата беше в дъха на нейните ноздри…” Същото усещане ме кара да се чувствам жива.  

Какво е за теб самотата?

Самотата е състояние, в което човек само привидно остава сам със себе си. Но това е лъжливо усещане, защото ние никога не сме сами, Бог е винаги с нас. Дори и да усещаме самота, тя не е от липсата на Божието присъствие. Ние може да оставим Бога, но Той никога не ни оставя.  

Какво ти дава представа за вечност?

Когато бях дете и за първи път чух думата „вечност”, не можех да си представя какво е това. Нещо, което е без начало и без край. Тогава не можех да си го обясня, а и сега не се опитвам, защото вечността е извън рамките на човешкото възприятие. 

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Откакто съм вярващ човек знам, че смисълът на живота е спасението на човешката душа. Ние живеем на земята временно и трябва да живеем така, че да сме достойни да застанем пред Бога след смъртта си и да дадем достоен отговор. Смисълът на живота на човека е да стане подобен на Бога, да стане преобразен, обожен човек.  

Какви чувства изпитваш най-често?

Опитвам се да не мисля много за чувствата си, по-скоро се стремя да не изпитвам омраза и горчивина от лоши постъпки на други хора около мен, които са ме наранили. Опитвам се просто да се радвам по-често. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие за мен е да бъда с най-близкия си човек – със съпруга ми. Когато сме заедно, всеки ден е съвършен. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Да се стреми да живее така, че никога да не губи радостта у себе си. Радостта е онова усещане за Божието присъствие, което изпълва живота на човека със смисъл. Св. Серафим Саровски се обръщал към хората, които го посещавали с израза „радост моя” – така наричал всички, дошли при него за съвет и утеха. Радостта от всеки пълноценно изживян ден е най-добрата рецепта за щастие. 

Какво може да те разплаче?

Проявите на милост. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброто отношение и приветливостта. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Аз не правя планове за живота си и не знам какво ми предстои, затова и не знам кога и как пъзелът на моя живот ще бъде цял и завършен. Но пъзелът на всеки човешки живот се подрежда с последното издихание и аз няма да съм изключение.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност чувствам за това, че учих богословие и станах съпруга на свещеник. Този живот, който Бог ми даде, като ми посочи този път и този човек, е най-ценният дар, който получих от Него.
  






неделя, 16 юли 2017 г.

Споделено от Кръстю Мушкаров




Казвам се Кръстю Мушкаров, на 47 години съм, живея в София и не съм женен. Занимавам се с компютри и се интересувам от най-различни технологии. Винаги съм харесвал фантастиката и фентъзито, заради полета на въображението, който позволяват. Обичам филмите, които са изпълнени с динамични сцени и преследване, но и с разследване и решаване на загадки и проблеми. Преди няколко години започнах и самият аз да пиша различни приключенски и фантастични истории, отговарящи на собствения ми вкус и критерии. Разпространявам ги безплатно на сайта си, защото не пиша за пари, а за да търся нови приятели. Хора с моя мироглед, които харесват същите неща като мен:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Животът ми се развива сравнително плавно, без резки възходи и спадове. Моментите, които спират дъха ми са много, обикновено разни красиви природни гледки или човешки творения. Смятам, че смисълът на човешкия живот, доколкото въобще съществува, е да откриваме за себе си красивото. Още по-добре - ако можем да го пазим, да се грижим за него, а защо не - и да го създаваме.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Опитвам се да не обръщам внимание на грозното и несправедливото. Най-тежките ми моменти са свързани със здравословни проблеми на близки хора. А най-трудните - преодоляването на собствени предубеждения и страхове.


В какво вярваш?
В много малко неща. Не съм от вярващите, а от "разбиращите" хора. Може да се каже, че ако не разбирам поне в някаква степен нещо, то не съществува за мен. Не обичам да приемам нещата на доверие, винаги ги пречупвам през собствения си мироглед. Наясно съм, че това е ограничение, но не мога да приема "сляпата вяра" в каквото и да било.


Вярваш ли в хората? А в себе си?
В хората ми се иска да вярвам, но ми е все по-трудно. По принцип съм дълбок и непоправим песимист, защото ежедневно виждам как човешката лакомия и алчност унищожава всичко красиво и ценно в света ни. Разбира се, познавам и съм приятел и с достатъчно светли "източници на оптимизъм". Но мнението ми за хората като цяло не е добро. Дали вярвам в себе си? Разбира се, че кой не вярва? Знам какво мога и какво не. И вярвам, че макар и след известни колебания, в крайна сметка бих постъпил по правилния начин.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
"Имам една мечта", както казваше Мартин Лутър Кинг. Моята мечта е за единно планетарно управление. За свят без граници и без войни. За общо планиране, добиване и разпределяне на ресурсите. В пустините могат да се построят огромни слънчеви централи, които да захранят цялата Земя с електричество. Плодородните области в Европа, Америка и Азия могат да изхранят всички хора, за да няма умиращи от глад. Всички ние сме еднакви и искаме едно и също. И то не е много, нито е непостижимо. Храна и покрив над главите ни, здраве, спокойствие и няколко усмивки на ден. Това не струва много, а всичко друго вече е излишество. Съществува минимум, който ни е необходим, за да оцелеем, но не съществува максимум. Ако не се научиш да живееш с малко, тогава и многото няма да ти е достатъчно. Колкото и да имаш, винаги ще искаш все повече и повече. И никога няма да имаш всичко. Надявам се един ден хората да осъзнаят всичко това и да се научат да мечтаят повече и да ламтят по-малко. В противен случай цивилизацията ни е обречена и никакъв технически прогрес няма да ни помогне. Всъщност само ще ускори изчезването ни. Защото технологиите винаги са се развивали по-бързо от мъдростта, необходима за правилното им използване.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето никога не достига. За какво да "харчим" свободното си време е последният останал ни истински избор. Така че просто отделяш време за по-важните неща, а за останалите - не.


Важна ли е прошката в твоя живот?
Всеки може да сгреши и е хубаво да получи втори шанс. Но не и трети, защото ако е пропилял втория, най-вероятно ще направи същото и със следващите. Не ми се е налагало да прощавам сериозни "прегрешения" към мен. И се надявам, че и в обратната посока е така.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Определено в бъдещето. Човек винаги мечтае и се готви за това, което предстои, и така пропуска да живее. Осъзнавам, че е важен единствено настоящият момент, защото той използва натрупания в миналото опит, за да те подготви за бъдещето. Но все пак много повече мечтая и планирам, отколкото спирам и се наслаждавам на настоящето.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Няма живо същество, което да не обича живота. Понякога се чудя за какво са живели робите, които се раждали, живели и умирали несвободни. Но дори и те са обичали живота, намирали са в него парченцата щастие и свобода, които са им стигали, за да продължат напред. "Животът е движение"... и движението е живот.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Планините и заснежените върхове. Пълноводните реки и водопади. Огледално гладките езера, отразяващи облаците или звездите в небето. Дърветата и птиците. Огънят. И делфините. Бих добавил и драконите, нищо че не съществуват, защото те всъщност съчетават всичко, което харесвам.






Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Само у дома. "Няма такова място като у дома". Всеки лукс пресища и омръзва, и колкото и да е хубаво някъде, накрая пак започваш да мечтаеш за дома.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Според една легенда китайският император събрал тримата най-велики мъдреци и им заръчал да напишат нещо, което винаги да бъде вярно. Накрая те написали "И това ще мине". Колкото и труден да е някой период, "и той ще отмине". А когато след години си спомниш за него, се чудиш как такава дреболия ти се е виждала толкова тежка и непреодолима.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, много неща. Както физически, така и неща от характера си. Трябва да призная, че не съм достатъчно упорит, но все пак не се и отказвам. Поне знам какво не харесвам в себе си.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Да, страхувам се. Но се опитвам да не мисля за нея, това така или иначе няма да помогне. Не, не вярвам в задгробния живот, душата, прераждането и т.н. Имаме един живот, тук и сега. Трябва да го изживеем колкото се може по-достойно и щастливо, така че да не съжаляваме за пропуснатите възможности. Но не и за сметка на другите. Не можеш да градиш собственото си щастие върху чуждото нещастие. И не заради Бог, Карма или нещо друго. Не поради страх от наказание. А просто защото не е правилно. Всеки човек дълбоко в себе си прекрасно знае кое е редно, и кое - не. И когато избере да пренебрегне този вътрешен глас, това го прави по-малко човек. Отнема от спокойствието му и го изпълва с угризения. Защото ЗНАЕ, че не е постъпил правилно. Понякога има шанс да поправи грешката си, друг път - не. Няма безгрешни хора. Има такива, които се опитват да поправят грешките си, и такива, които се опитват да ги забравят.


А какво те кара да се чувстваш жив?
Красотата. Колкото и клиширано да звучи - това, което спира дъха ми, от което сърцето ми пропуска удар. Тези моменти дават смисъл на живота, останалото е просто съществуване, пътуване надолу по реката до следващото красиво нещо.


Какво е за теб самотата?
Неприятно чувство. Може би - усещане за ненужност, за непотребност. Хората, въобще разумните същества, са "обществени животни", които трудно понасят самотата.


Какво ти дава представа за вечност?
Няма вечност. Дори Вселената не е вечна. Родила се е и ще умре. Всичко е крайно в пространството и времето, масата във Вселената е крайна, енергията също е крайна. Друг е въпросът, че не мога да осъзная, или обхвана големи разстояния и големи времеви периоди. Никой не може. Всичко по-дълго от човешки живот е вечност. Всичко, по-далече от хоризонта е безкрайност. Можеш да го измериш, но не и да го обхванеш. 100 км или 1,000,000 светлинни години е еднакво далече. Поне за мен.


Търсиш ли смисъла на живота?
Както казах - за мен смисълът на живота е в търсенето и опазването на красивото. Да, знам, че то е субективно, но и смисълът на живота е. Знам само, че никой не би оцелял в сиво и грозно обкръжение, напълно лишено от красота. Ако не успее да намери малко по-цветно петънце, малко по-красива извивка или гънка, ще почне да търси красивото изцяло в мислите и мечтите си. И най-вероятно след време ще загуби връзката си с реалността.


Какви чувства изпитваш най-често?
Сиви, ежедневни, незначителни. Не може постоянно да се възхищаваш от всичко, което те заобикаля. Човек регистрира не самата картина, а промяната, разликата. Ако си заобиколен от монотонна красота, ще изпиташ наслада от късче грозна сивота, което обаче е уникално и неповторимо.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършенството е непостижимо. Обичам да казвам, че хубавите неща стават бавно, а идеалните - никога. Представата ми за съвършен ден може да бъде просто почивка в удобно кресло, ако съм уморен. Или ден на морския бряг, или на планинска пътека. Зависи...


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
"Мислете повече за другите! Нормално е да мислиш за себе си и за своите нужди. Но ако по-често насочваш поглед и протягаш ръка към другите - светът ще бъде едно по-красиво място."


Какво може да те разплаче?
И красивото, и тъжното. И смехът, и страданието. Всяка по-силна емоция...


А какво може да те накара да се усмихнеш?
О, това е по-лесно. Често се усмихвам. Достатъчна е красива гледка или човешка постъпка, залез или жест. Нещо, на което да кажеш: "Браво".


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Падам си по хеви-метъла и в една песен на "Хелоуин" се пее, че "животът е пъзел от две части, все още незавършен, защото едната още липсва". Няма как да го кажа по-добре.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За добрите хора около мен. За Добротата, Разбирането и Опрощението, които получавам от тях. За родителите ми, които са ме "оформили" такъв, какъвто съм.


Ако има още нещо, което би искал да споделиш с другите – напиши го...
Човек се ражда сам и умира сам. Но живее заедно с другите и ЗА другите. И след него остава единствено това, което е направил за тях - Добро или Лошо.