вторник, 17 април 2018 г.

Споделено от Димитър Иванов







Казвам се Димитър Иванов и съм на 22 години. Обичам да чета, да се запознавам и срещам с положителни хора, обичам да тренирам и да развивам себе си. Имам бизнес, с който помагам на хората да живеят по-добре. Занимавам се с личностно развитие и продажби. Моята мисия е да помогна на милиони хора да променят себе си към своята по-добра версия. Вдъхновявам, мотивирам и оставям хубави спомени след себе си!
Може да погледнеш сайта ми, ако искаш да научиш повече за мен:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато се занимавах с колоездене и преживявах страхотни емоции. Фитнесът ми даде огромна Вяра в мен и дисциплина – това е за цял живот. Първата ми любов J Когато започнах бизнес и се страхувах адски много, а след това стана най-голямата страст в живота ми.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Първата ми любов.

В какво вярваш?

В това, че всеки един от нас има неограничени възможности и може да постигне всичко – просто трябва да си спомни, защото е забравил.

Вярваш ли в хората?

В някои – да, в други – не.

А в себе си?

Разбира се!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За това да говоря пред 20 000 човека, да бъда пример за подражание в световен мащаб, да изградя империя и още много. Не се надявам на нищо, просто действам всеки един ден!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Аз създавам всичко в моя живот. Аз поемам отговорност за живота си и не играя ролята на жертва.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Задължително. Иначе е все едно да караш на ръчна спирачка J

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето и в бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

Обожавам го! Има толкова много възможности. Благодарен съм и оценявам всеки миг.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Предстоят ми много пътувания, но те не са на първо място в живота ми.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

ДА! Невероятна възможност.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде. У дома е „в главата“.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Това, че имам потенциал, който чака да бъде открит… „Какво“ не е мотивацията, а „ЗАЩО“.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми и хората, с които изграждам бизнес (моите ментори).

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искането е заявяване, че го нямам. Всичко е вътре в мен. Промяната е единствената константа във вселената. Всеки ден се променям към моята по-добра версия.

Намерил ли си призванието си?

Да! Да се развивам и да помагам на другите да го правят J

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не, няма как да умреш. Всичко е енергия, просто променя формата си. Никога няма да умреш – физическото  ти тяло може да умре, но не и душата. Вече е доказано от толкова много места, че има живот след смъртта дори и вътрешно всеки сам го знае.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко и нищо. Думите са 7% от комуникацията. Това е трудно да се обясни с думи.

Какво е за теб самотата?

Това е, когато човек не обича себе си. Той зависи от другите, защото си мисли, че никой не го обича. Самотата е част от процеса, без нея няма как да оцениш противоположното. Точно както без „студеното“ няма да оцениш „топлото“. Бъди благодарен за нея.

Какво ти дава представа за вечност?

Животът. Вселената.

Какви чувства изпитваш най-често?

Положителни: благодарност, любов, страст

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен. Няма по-добър и по-лош. Всеки сам го прави такъв в главата си. Щастието е да живееш живота, да оценяваш този дар, който имаш всеки един момент, всеки един миг.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Ти си страхотен, уникален и можеш всичко. Не го забравяй и не вярвай на хората, които ти казват, че не можеш. Бъди себе си!

Какво може да те разплаче?

Промяната от страхлив към супер-успешен – моята, на екипа ми и други неща.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Едно дете, един телефонен разговор, един сладолед, една песен, всичко…

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Животът е много пъзели, затова няма как да си го представя като един. Той е пъзел в пъзела, в пъзела и така до безкрай... Като във филма „Генезис”.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Винаги и никога. Зависи от намерението и какво означава „завършен“ за теб, за мен и така нататък...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За самия живот.






събота, 14 април 2018 г.

Споделено от Ванеса Виденова







Тя е млада - на 26. Но и много мъдра. И артистична. И помагаща. И изпитала трудности в живота си – като всеки един от нас... И много проницателна и щедра в духовен смисъл. Сякаш е наистина олицетворение на едно от онези „нови деца”, за които се говори от края на миналия век, ако не се лъжа. Онези, които ще направят Земята едно по-добро място за живеене. Тя е прекрасна. Попаднах „случайно” на неин клип, в който говореше за една от зодиите. А после гледах много други нейни клипове /и съм си набелязала още за гледане!/, в които с дълбоко познание, непринуденост и вещина разкрива пред хората малки „тайни”, които ни водят по-близо до самите себе си – чрез по-добро разбиране на това защо сме такива, каквито сме, с положителните и не толкова положителните ни качества, а също така ни дава много уместни съвети за това как да се справяме с различни трудни ситуации, за които причината е най-вече душевна и как да бъдем по-добре, по-успяващи да осъществим потенциала си и истински живеещи утре, отколкото сме днес...
За себе си тя казва накратко следното:

„Аз съм човек, който се занимава с астрология, психология, здравословно хранене, фотография, музика, танци и още хиляди неща, които дори не мога да събера в няколко реда, затова нека просто ги сложим под шапките на изкуство и знание.”

Повече разкриват отговорите й на моите въпроси, които следват по-долу и които искрено се радвам, че ми даде! А след като ги прочетете, можете да намерите видеоклиповете й ето тук:



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки път, в който съм смятала, че изход няма, но отнякъде съм виждала проблясък, който ме е пробуждал за ново начало. След сблъсък с контраст се чувствам най-щастлива.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Според мен във всяка ситуация, в която се израства има приятна част, както има и по-трудна част. Който ме познава и е бил свидетел на периода ми свързан с паническите атаки би казал, че това е най-трудното нещо, което съм преживявала, но от моята перспектива, мога да го сложа и като най-хубавото нещо, което ми се е случвало, точно заради това което споменах в отговора на предишния въпрос. Много хора си мислят, че просто така си говоря, за да се успокоявам, но те не виждат това, което аз виждам, не знаят какъв е бил животът ми преди и след тези изживявания. Не знаят това, което ми се даде, което разбрах, което научих за себе си. Беше начало на съвсем нов път в живота ми, на който съм до ден днешен, така че ако някой ме върне във времето преди този период и ми каже: „Готова ли си да го изпиташ отново или искаш нова посока?”, отново бих повторила изживяното, защото ползотворните резултати от него се разгръщат и до днес.

В какво вярваш?

Опитвам се да вярвам в себе си, в хората, в съвършенството, отвъд привидния хаос. Някои дни успявам, в други съм слаба и погълната от страхове и съмнения, но и това е вълна, която се изкачва и слиза и съм свикнала да се движа с нея.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за повече човешка близост и по-малко страх от това, което не познаваме. Иска ми се хората да се усещат един-друг като „една кръв”, независимо от външните белези, народността и липсата на „реална” родственост.  И като народ, да си позволяваме уязвимост и отвореност, имайки смелостта да споделяме истинските си чувства и нужди автентично. Това също е едно от нещата, които смятам, че желая силно и повечето от ежедневната ми работа е именно в тази посока.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. И именно това беше един от ценните уроци на паническите атаки за мен. Сякаш ми казаха „Всяко важно за теб, за душата ти, за тялото ти, за нуждите ти, нещо, НЕ пренебрегвай никога повече”. И това и правя. Приоритизирах, подредих, изградих новата си ценностна система и се старая да я следвам неотлъчно.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Зависи от човека, когото питаш. Ако питаш жертва на насилие, която не е готова да прости и да се откъсне от болката, би било нова форма на насилие да я заставиш да го направи, защото „е важно”. Важно е човек да може да прощава, разбира се, но по-важно е да знае кога това ще му донесе облекчение, а не още повече тежест.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Редувам ги, мисля. Обожавам да влизам в миналото, затова и снимам непрекъснато клипове и снимки, за да мога да се потапям в моментите, които изживявам, дори и след време. Обожавам да мисля за бъдещето, за това какво предстои и как моята ръка би могла да си дръпне нещо от „там” и да го внедри в настоящето. Обожавам и настоящето, защото тук се случва всичко, което оформя настройката на човек спрямо всеки минал и бъдещ момент и самият той зависи от нея. 

Харесваш ли нашето време?

О, да. Мисля, че раждането на всички ни в тази епоха и период съвсем не е било случайно. А точно защо, смятам, че тепърва ще разберем.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не мисля, по-скоро държа на хората, с които споделям мястото и пътуването.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Имам love-hate връзка с Живота, затова и бих казала, че е на моменти цветен (1), на моменти сив (2), но доминиращо - смислен (3).

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Очите на хората, които обичам. Смехът им пък е от най-любимите ми звуци в този свят. Обичам да наблюдавам също така всяка среща на слънцето с формите на тази планета, създава се една движеща се картина, която ме оставя безмълвна. Любимо ми е също това да наблюдавам как някой е в „стихията си”, както се казва, това също наподобява своеобразно Слънце, което пръска лъчи във всички посоки и е вдъхновяващо да си свидетел на такава гледка. 
 
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Всяко място, на което мога да открия кътче или живо същество, което ми носи уют и сигурност. А ако човек успее да открие сигурността и уюта в себе си, всяко място може да е „като у дома”, но мисля, че не съм стигнала това ниво. Може би и не искам, все още предпочитам свързването пред пълната независимост и самодостатъчност.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Сякаш нещо все ми казва на ухото: „Не можеш да се откажеш сега, съвсем близо си до целта, стигнала си толкова далеч, преминала си през толкова неща, наистина ли смяташ, че това, което в момента изживяваш е „краят”? По-силна си от това. Заслужаваш това, което стои от другата страна на този тъмен тунел, затова забързай крачка, вместо да спираш.” Досега ме е спасявало винаги.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Много са, имам чувството, че съм късметлийка в това отношение, но от друга страна – смятам, че се връща към мен същото, което отдавам, тъй като има много хора в моя живот, които аз самата подкрепям. Но сякаш всичко започва от родителите ми, които макар критични и мнителни по природа, винаги са ме обичали силно и не са потъпквали нито едно от желанията ми, а са ме стимулирали да търся свободата си и да се боря да постигна това, което твърдя, че искам. 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, изнервя ме адски фактът, че търпението не ми е силна черта. Нямам търпение дори да развия търпение! Като цяло всичко, което е свързано с това да давам покой на ума си е нещо, което съзнателно трябва да си припомням, за да не изпуша.

Намерила ли си призванието си?

Прави ли човек нещо с удоволствие и пълна отдаденост, дори и в трудните му части, значи е намерил призванието си. Вече дали това ще е да готви вечеря за семейството си или да извършва дейност, за която да бъде признат в цял свят, е без значение, стига да отговаря на условието.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не просто вярвам, аз съм повече от уверена, че животът никога не приключва, но страхът от смъртта си остава жив също. Докато сме живи и Егото в човека работи, той ще е там, но не се противя. Вярвам, че както и каквито сме създадени, такива е нужно да бъдем.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Нови идеи. Нещо старо, което може да се направи по съвсем нов и различен, потенциално по-добър, начин.

Какво е за теб самотата?

Избор. Човек никога не е сам, дори когато се чувства сам, но това да се чувства сам може да му създаде съвсем реална представа, че това е факт, макар да е илюзия.

Какво ти дава представа за вечност?

Опашката пред КАТ.

Какви чувства изпитваш най-често?

Любопитство? Не знам дали това е чувство, но със сигурност е в позитивната скала. Просто все нещо ме „гложди”, все някаква мисъл ме „тормози” по най-хубавия възможен начин, защото ме вдъхновява да търся отговори, които да пораждат нови въпроси и необходимост от нови отговори, и така нататък.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

В съвършения ден има всичко. Има слънце - има дъжд и облаци, има и дъга помежду им; има хладен вятър, който се редува с топъл бриз; има почивка - има активност; има смях – има сълзи; има близост – има време насаме; има музика, вкусове и земни усещания – има тишина, сън и пътувания отвъд този свят.





Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Редувай.

Какво може да те разплаче?

Всичко, което ми показва колко много любов има в този свят. Както и, за съжаление, обратното.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Осъзнаването и разбирането на нещо, което е създавало други емоции в мен преди това.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Има още много за редене, още полагам външните ръбове и влизам бавно навътре. Основната картина тепърва се разкрива.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Просто самия живот. И самото тяло, в което се намирам. Хората, които съм открила и са част от живота ми. Благодарна съм за музиката и за това, че имам сетивата да я изживея, че имам очи, за да видя красотата на света, че имам вкус, за да опитам от разнообразието му. Толкова много неща са, наистина, затова отговорът си остава в първото изречение - всичко, което мога да кажа след него, ще са просто пояснения.


сряда, 28 март 2018 г.

Калина Стефанова споделя...





Опиши се, както ти възприемаш себе си.
Аз съм Калина... И съм много неща... Инженер-химик, физиотерапевт, енергиен терапевт,  рефлексотерапевт...
Обичам да рисувам, обожавам фотографията и да създавам колажи... Моята страст са билките, етеричните масла, рефлексотерапията, символите, козметиката, китайската медицина и....
ЗНАНИЕТО!
Вярвам, че Знанието има смисъл, когато касае лично - тогава то става твое и се запечатва без усилие... превръща се в ПОЗНАНИЕ.
Затова съм дълбоко убедена в индивидуалния подход. Моето верую е, че помагайки на единицата, светът ще стане поне малко по-добър...
Вярвам, че истински ценните неща са прости и лесни, но изискват търпение, воля, желание и отговорност...


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Раждането на сина ми... създаването и развитието на моето Студио за алтернативна медицина, което премина и в своя онлайн версия, чрез блога ми - www.aromikalab.com
 
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Най-трудното нещо, което промени живота ми, беше смъртта на баща ми, когато бях на 9 години... защото да пораснеш на тази възраст е рано и променя напълно светоусещането ти...
 
В какво вярваш?
Вярвам в силата на човешкия дух, вярвам, че Доброто винаги е с една крачка напред...
Вярвам в силата на знанието, но преминало през сърцето ти, защото само тогава има стойност и значение...
 
Вярваш ли в хората?
Вярвам, че изначално всички сме добри... Вярвам, че всеки прави избори по Пътя си и вярвам в хората, които се борят и търсят себе си... 
 
А в себе си?
Вярвам в себе си... научих се да правя от „грешките” си прекрасни възможности... Научих, че когато търсиш с чисто сърце и вяра, Вселената ти отговаря и трябва да си готов да получаваш възможностите...  
 
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да развия една част от мен, която напира от години и се надявам скоро да й позволя да се покаже пред света - това е рисуването и всички приложни изкуства, свързани с него... Мечтая го... искам да създавам... да претворя идеите си.




Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето е относително понятие и не достига само тогава, когато сме объркани и не знаем какво искаме, тогава го пилеем с пълни шепи...

Важна ли е прошката в твоя живот?
Това е много дълбока тема за мен и мисля, че това е нещо, върху което трябва да работим цял живот, защото, за да простим на външния свят, ние трябва да сме приели себе си напълно, а това е дълъг Път... Всичко друго е привидно и важи, докато не се сблъскаш с ново отражение на твоя лична драма... 
 
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Не живея в миналото, възползвам се от уроците му... Уча се да се наслаждавам на настоящето... но лекичко се плаша от бъдещето...
 
Харесваш ли нашето време?
Всяка епоха има своите демони, и аз се опитвам да не ги канонизирам, за да не станат  твърде обсебващи ежедневието ми... Но знанието, до което имаме достъп в момента, е дар... и така погледнато – да, харесвам нашето време...
 
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Обичам пътуванията, защото това е едно от нещата, след които си като прероден... да усетиш въздуха, енергията на  ново място, да напълниш душата си с цветове и аромати е безценно... Всяко ново място е любимото, защото те са като пъзел, който запълва твоята „картина”.
 
Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Красота-Творчество-Вяра
 
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Най-красивите гледки са тези, които създава Природата, ние сме само нейни ученици и последователи... но се възторгвам и от великите творци, които са успели да я претворят.   
 
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Понеже в момента живея в чужбина, вече научих, че навсякъде е „у дома”, защото ако хармонията и балансът са в теб – светът е прекрасен навсякъде...



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, че щом ми се случва, така е трябвало... че само трудностите ни отварят очите и водят до самоусъвършенстване...

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Дългогодишната ми работа ми като терапевт ми даде толкова много енергия, заряд и информация... Благодарна съм на всеки, който е бил при мен, защото процесът е винаги двустранен и това ми позволи да порасна...     

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Искам да се науча на още търпение, защото само в тишината се раждат и истината, и идеите... Да се науча да се смирявам, защото егото понякога рисува илюзии...

Намерила ли си призванието си?
Вярвам, че всичките ми търсения и намирания са в посока да помагам на хората. Не съм привърженик на групите, а вярвам в индивидуалния подход, както и в това, че всичко, което се прави, трябва да бъде точно, единствено и лично... Затова всяка програма, която съм съзадвала, всяка аромарецепта и т.н. е напълно различна и насочена към енергията на конкретния човек, който е потърсил помощ или поискал съвет от мен.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Да, вярвам в прераждането... но имам някакъв необясним и леко мъглив  страх от смъртта... По-скоро не е тема, която ми е интересна... Вярвам, че краят ни е предопределен, но важен е начинът, по който ще извървим Пътя си, защото това е, което зависи от нас... а от него зависи и  следващото ни прераждане ;) 

А какво те кара да се чувстваш жива?
Красивото в природата... сутрин в парка, когато бързам за работа и изведнъж чуя пеене на птичка, която е толкова щастлива, че има днес... Когато видя отварянето на цветовете на магнолията – какво съвършенство... Това ме зарежда и ми дава сили... 

Какво е за теб самотата?
Самотата е необходимост... нужна ни е, за да успеем да уталожим бурите от емоции и мисли, които ни заливат понякога... В моментите на самота чуваме това, което е важно за нас от цялата врява на ежедневието.

Какво ти дава представа за вечност?
Изкуството е вечно... Само чрез него разбираме, че истините и принципите на живота са такива, каквито са... и няма нищо ново под слънцето... защото най-важните неща са свързани с пътя на Душата.






Какви чувства изпитваш най-често?
Аз съм цветен хаос, в мен е пълно с цветове, които се надпреварват да ме заливат... в рамките на един час мога да бъда добра, нетърпелива, плачеща и сияеща  от щастие... и отново... :)
Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да опитват всичко, което искат... да скачат в идеи, мечти, желания... Единственото нещо, от което боли, е непробваното...

Какво може да те разплаче?
Плача, когато усетя болката в хората, когато са наранени и когато са сами и объркани... особено, когато става дума за малки деца.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Красивото... в природата... в изкуството... смях на малко дете... много обичам общуването между малките деца и животните – едно от най-естествените неща на света.  

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Аз точно така си представям живота... като пъзел... О, да, липсват парчета – аз мисля, че го редим цял живот... и откриването на отделните парченца си е малък празник... А колкото по-ясна става картината, толкова по-умиротворен се чувстваш...

Благодаря ти за доверието, отделеното време и споделените мисли!
Мила Кристина,  БЛАГОДАРЯ ти за тази възможност!
Истински ме вълнуваше всеки един въпрос... Радвам се, че съм част от проекта ти!
Благодаря за възможността да бъда чута!
Пожелавам от сърце ЛЮБОВ, КРАСОТА И ВЯРА!
Успех в начинанието!