Деян Пенчев споделя...

 фотография - личен архив на Деян

Деян Пенчев, доктор по философия, хомеопат, астролог, поет, изследовател. Автор на няколко книги по философия и хомеопатия и на две стихосбирки. Лектор на конференции, форуми и др.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Сърцето бие… Морето разплисква своите вълни на приливи и отливи, тук и сега, вчера и днес… Изгреви изгряват в различните светове, на различните планети, в многобройните галактики… Така и животът мени се, в своя бяг към Вечността… Редуват се състояния, животи, вселени. Измерения неизмерими претворяват своите форми в екота на изначалния тон, задал пулса на Живота…

Така, когато човек се потопи в това настроение, спира да откроява хубаво и лошо, да помни, да си спомня или да се надява. Тогава вече, от гледна точка на многото животи, през които минаваме, стават важни не самите преживявания, не самите хубави моменти или трудни ситуации, а душевността, с която ги изживяваме, това жизненоважно „как“, което е основополагащо за еволюцията на нашата душа. И по този начин ние можем да закодираме в нашия вътрешен ръководен компас, или поне да се стремим към това, да изживяваме стойностно и дълбоко всеки един миг, който да проникваме с душата си, обагряйки с най-висшето си „как“ неговата битийна тъкан… Така трансцендираме духовно грубата реалност и я пречистваме в силата на собствения си дух… Не е нужно това да става словесно, вербално, външно, може да го правим в тишина, мълчаливо, или подсъзнателно, докато говорим, пишем или работим. По този начин можем да извисим естетиката на ежедневието, като я откриваме във всеки момент от времето и пространството; така изкривяваме този континуум и позволяваме в него да се заформи порталът към истинската Реалност…

 

В какво вярваш?

Вярвам в живота след смъртта и в прераждането. В отвъдните светове и в безкрайното развитие. В безсмъртния човешки дух и в Абсолютния Всемирен Дух… Вярвам и знам, че съществуват свръхестествени същества, природни духове, душите на умрелите и други невидими същности… Вярата, сама по себе си, е една от най-големите мистерии, която далеч надхвърля един човешки живот…

 

Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората. Мисля, че можем да вярваме повече в тях, когато осъзнаем, че човекът е семенце, посято в земната плът, което трябва да бъде ежедневно обгрижвано и обичано, докато израства…

 

А в себе си?

Да, вярвам в себе си. Това е изконна вяра в своя божествен дух. А без вярата, като философско понятие, ние всъщност не можем да съществуваме, вярата е фундаментално свойство на човешката душа и на човешкото съзнание.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтата е интересен феномен, тя се е породила като развитие на образното мислене, на имагинативните представи в съзнанието, влезли във връзка с чувствата в душата...

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Аз мисля, че на всеки разумен човек трябва за нещо да не му достига времето, защото нашето мислене винаги изпреварва действията, затова и нашите цели, желания, идеали, са винаги повече от това, което можем да осъществим в един ден, и дори в един живот.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не съжалявам за нищо, защото мисля, че самосъжалението не е положително чувство, но бих променил някои неща, ако можех. Всяко нещо се случва, благодарение на множество фактори в живота, които съществуват в една съвкупност от минало, настояще и бъдеще, за които обаче ние не знаем много, затворени в нашето земно съзнание, което оперира най-вече с настоящия момент. Всяко нещо има своята стойност, своята роля и задача. Всичко, което се е случило, е било за добро, и всичко, което ще се случи, ще бъде за добро.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е изключително важна, защото без нея не може да се върви напред. Прошка винаги ще се даде, независимо в този живот, в отвъдния или в следващия. Прошката зависи от нашето ниво на разбиране на човека и живота.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Приемам тези понятия за философски, защото в съзнанието си живея и в трите. Умът ми се движи в миналото – различни идеи, личности, събития, съчинения от философията, езотериката, историята, винаги присъстват в съзнанието ми, в настоящето – поради ежедневните човешки нужди и задачи, и в бъдещето – поради честите ми мисли за бъдещето и развитието на човечеството…

 

Харесваш ли нашето време?

Много неща от нашето време са чужди на моята душевност и психика, но трябва да се учим да ги харесваме, защото това е съдбата ни – да живеем тук и сега, и в това има по-голям промисъл, отколкото на пръв поглед може да знаем. Или ние сме решили да живеем сега, или по-висши сили са го решили, затова и в двата случая трябва да приемем този избор и да се адаптираме към него, като знаем, че всичко това е за наше добро.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Няма конкретно физическо място, на което да държа най-много, за разлика от мястото, наречено Космос, Вселена, там е истинският ми дом и често го посещавам. Друго важно място за мен е вътрешният ми свят, вътрешната вселена, вътрешните душевни и мисловни пространства. Други места, които са интересни, са например тези в някои картини, които харесвам, например местата и пространствата в картините на Каспар Давид Фридрих (1774–1840)…

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Животът е тайна, мъдрост, движение...

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки в света за мен са тези, в които има пространственост, дълбочина, измерения, красота, грандиозност... Но в същото време едно цветенце, едно малко растение, буболечица, птиченце или малка мушица, могат да предизвикат моето внимание, умиление и възхищение пред Мъдростта и Любовта на Живота… Едно красиво глухарче, или поле от глухарчета; стръкче трева или житен клас, полюляван от топлия вятър; висока, могъща планина с вечни снегове и ледове; безбрежен океан с разплискващи се, огромни вълни; тропическа буря, разлюляваща дърветата; спокойно езеро в тиха, лунна нощ; изворче, бликащо своите чисти води; ясно, синьо небе; величествени, дълбоки облаци; голямата, ярка Луна в лятната нощ; тържественият изгрев на Слънцето в ранната утрин, или красотата на залеза, ниско над хоризонта… Всяка сутрин изгревът на Слънцето ни предлага величествен небесен спектакъл, във всеки миг от живота можем да съзрем красота и мъдрост около нас…

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Много са хората и съществата, които са ми направили добро в живота и които са ме подкрепяли, и на всички тях съм изключително признателен и благодарен. Те са и на физически, и на нефизически план.

Много световни личности са ми оказали влияние, както душевно, така и интелектуално. Това са най-вече Учителя Петър Дънов, Рудолф Щайнер, Владимир Соловьов, Платон, Хегел, Робърт Монро, Ханеман и др. Влияние оказва върху мен и любимата ми поетеса Елохим Санзу (Веселина Костадинова).

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхува се от смъртта този, който има много грехове, и този, който не знае какво има след физическата смърт. За останалите е вълнението от случването, това тръпнещо вълнение, което е дадено всеки човек да преживее. Раждането и смъртта са преходни моменти от живота преди и от живота след земното прераждане. Погледнати от перспективата на непрекъснатия живот на духа, те са просто вход и изход за един конкретен земен живот, който се случва даден брой пъти в хода на нашето развитие като духовна монада. Погледнати от перспективата на самото земно прераждане, те са началото и краят на конкретния земен живот, който имаме да изживеем. И в двата случая са важни, но по различен начин. Небето е дало своя отпечатък в хороскопа на раждането и в хороскопа на смъртта за всяка душа. Могат да се кажат много неща по тези теми.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Това е може би най-философският въпрос от зададените тук, макар и външно да прилича на поетичен. Трябва да се запитаме какво означава вечност и как присъства това понятие в съзнанието ни. И ще осъзнаем, че ние имаме вътрешна представа за него, но нямаме външна – не можем да го срещнем във външния, физически свят. Понятието вечност е отвъд материалния свят, извън материалното измерение, но въпреки това присъства в него. Присъства чрез нашата душа, то е в обхвата на нашето съзнание. За такива понятия като вечността, нямаме сетивен опит, а единствено извънсетивен, свръхсетивен, метафизичен; това е опит на душата, а също и на чистия разум, единствено те могат да имат някакъв опит и знание за тях, като дори те са частични, понеже тези понятия са твърде обемни и безкрайни по съдържание, за да може да имаме пълен опит и цялостно знание за тях, на този етап.

Но все пак във физическия свят има неща, които могат да ни дадат представа за вечността, и това са физически неща, душевни неща и интелектуални неща. Сред физическите неща това е например всеки предмет във формата на кръг, или кръгът, сам по себе си. Кръгът, сферата, които оформят един завършен цикъл, оборот в себе си. Сред душевните неща това са великите чувства на любовта, красотата, добротата, благостта, светостта и други, които ни извисяват толкова, че усещаме какво означава вечността, дори и живеейки на физическата земя, защото нашата душа по естеството си е духовна и нематериална. Сред интелектуалните неща това е например редицата на числата, които са безкрайни, или мисълта, сама по себе си. Има и други примери.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Вътрешният мир е изключително важен за мен, без него не бих могъл да се развивам и да живея. Тишината, съзерцанието, вътрешното вглъбение, размишлението, медитацията са жизненоважни за моята природа...

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Мога да дам много съвети, и всъщност цялото ми научно и поетично творчество съдържа много такива, но един от най-важните съвети според мен е, че на този етап от човешкото развитие човек трябва да чете повече книги, да развива любовта си към знанието и словото. В книгите е събран натрупаният човешки опит и без четенето на книги човек не може да разбере и осъзнае истински този свят, живота, който живее. Чрез книгите научаваме какво са мислили и как са разсъждавали по-умните, просветените и посветените от нас, от тях се учим, с тях се свързваме и чрез тях растем. Затова е много важно какви книги чете човек, като за мен най-важните са духовните, езотеричните книги, и също така философските и поетичните книги. Изключително важно е човек да чете подбрани автори, да проверява за техния живот, личност и творчество, да подбира внимателно източниците, от които черпи знания и информация.

Важен съвет също така е човек никога да не губи стремежа си към себеразвитие, самоусъвършенстване и себенадмогване.

Друг съвет, от здравословна гледна точка, е да се ядат повече чисти плодове, зеленчуци и растения.

 

Какво може да те разплаче?

Могат да ме просълзят страданието, болката, потискането на човешката личност, но също и положителни чувства, от които много ценя героизма, духовния героизъм...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Може да ме усмихне една красива гледка, един слънчев лъч, някоя забавна история, а също и българското хоро раздвижва сърцето и краката ми.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя много неща в живота си, дори всичките, и съм благодарен за тях.

Благодаря много за поканата за това интервю.

Профил в Academia.edu: https://independent.academia.edu/DeyanPenchev

 

Любомир Йорданов споделя...

 

Моля, представи се накратко.

Аз съм Любомир Йорданов, живея в София и съм на 11 години. Имам много светла кожа, тъмнокафява коса и пъстри очи. Уча в ЧОУ „Изгрев“ сега, обичам географията и рисуването. Зодията ми е Скорпион и съм вегетарианец.

https://www.youtube.com/channel/UCukXT6xHCdGHJAafmJmKbsQ - моят YouTube канал

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не мога да определя много добре, защото не съм преживял много отличителни неща, но може би когато се преместихме в нов дом с майка ми и баща ми.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Може би пак нашето местене, но има и други случаи – например, когато имах 39,6 градуса температура и викахме спешна помощ, за щастие се оправих бързо. Друг момент е, когато паднах от колелото на лицето си и си ударих брадичката много лошо.

 

В какво вярваш?

В Бога, но също така и в силата на природата и човека.

 

Вярваш ли в хората?

Да, аз вече отговорих на този въпрос.

 

А в себе си?

Да, определено. Според мен всеки човек трябва да вярва в себе си. Иначе защо се е родил на тая земя?

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Аз мечтая да се радвам на живота, да пътувам много из Света, да имам хубава работа, хубава (мечтаната) къща, хубава храна, с която да мога да приготвям вкусни неща, Жена и деца (2-3).

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, за различни неща.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, защото съм правил много грешки и хората около мен също.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето, защото съм най-съсредоточен в това, което правя сега и може би малко в бъдещето, защото правя живота си такъв днес, че да е по-добър в бъдещето.

 

Харесваш ли нашето време?

Времето днес е много динамично, но аз обичам динамиката, затова ми харесва много, а и ако не харесваш времето, в което живееш – защо живееш…

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да, има много: Италия (Венеция), Централна Европа – Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Полша, също бих отишъл в Дания и Германия…

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи...

Разбирателство, учение (в двата смисъла на думата - като учене в училище и като учението на Петър Дънов) и полезност (и в двата смисъла пак - да съм полезен на другите и да живея по полезен за мен самия начин).

 

Обичаш ли Живота?

Да!!! Мнооого, защото той е прекрасен.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

На града отвисоко, на дивата природа и на вкусни, полезни храни.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На училище (сигурно, защото прекарвам много време там), но и на полето.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в любовта, знанието, че съм направил всичко възможно, за да направя живота по-хубав, по-лесен, по-съвършен.

В студио на БНР, лятото на 2022-ра

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

1.      Майка ми

2.     Баща ми

3.     Моите истински приятели

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да… Аз мисля, че нашето тяло е Съвършено, с изключение на отделителната система.

 

Намерил ли си призванието си?

Не, не съм го намерил все още.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта, и да – вярвам.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Старанието ми да живея по-добре.

снимки - личен архив на Любчо

 

Какво е за теб самотата?

Не знам… Да си сам, да не се разбираш с другите хора.

 

Какво ти дава представа за вечност?

Нямам никаква идея.

 

Кое е доброто, което е най-важно за теб?

Да се разбирам добре с роднините и с приятелите си.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Много са и най-различни, и не мога да определя кое е повече.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Няма такъв сега.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Понякога - да, понякога - не.

 

Какво е щастието за теб?

Хубави мисли, добро настроение...

Опиши ми един съвършен ден...

Ставам рано, в 6,30 или 7 ч., мия си зъбите и се освежавам, сутрин ми е много приятно да пия и една чаша вода. Ям полезна закуска и си планирам в тетрадка какво ще правя през деня. Правя гимнастика, ако имам време и отивам на важна среща или пътуване... Става нещо хубаво и неочаквано, и съм много щастлив! Прибирам се вкъщи вечерта и хапвам плод, защото обичам да се освежавам така всеки ден. Рисувам или чертая карта (географска), вечерям, къпя се и си лягам уморен, с много хубави мисли.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Нямам никаква идея...

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Някой да ми каже хубава дума, да направя гимнастика, да се събудя и времето все едно да ми се „усмихва“ – да е слънчево. Също и да опитам някоя рецепта, която съм искал много. И естествено мама и татко. J

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако пъзелът има 100 части, аз съм наредил от тях 45 или 50.

 

Какво цениш най-много в живота си?

Най-много ценя, че съм такъв, какъвто съм и много добрите си родители.

 

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За условията, в които живея.

Борис Колев споделя...

снимки - личен архив на Борис

Привет, хора.

Казвам се Борис Колев, и съм програмист по призвание и професия, но и човек, обичащ изкуството (за всеобщо добро – само като любител).

Основна част в живота ми, освен професията, заема любовта към книгите и музиката.

knigozona.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Спомени от детството, свързани с безгрижие, както и моментът, в който кандидатствах в университет и изкарах изпитите с пълно отличие, след не особено убедителни оценки в 12-ти клас – успях да се събера и вдигна, и да постигна максимални резултати в най-важния момент.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Загубата на близки хора – както чисто физическата им загуба, така и като „близки“ в междуличностни отношения.

 

В какво вярваш?

В Силата – тя ни заобикаля и е навсякъде около нас – енергийно поле, свързващо всичко. Вярвам, че има някаква висша сила някъде там, но съм далеч от мисълта, че има пророци, които я представляват, и в чието име са водени и продължават да се водят войни.

 

Вярваш ли в хората?

Тук ще цитирам неизвестен автор: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам животните.“

 

А в себе си?

Да. Всеки си има силните и слабите страни. Аз се опитвам да се придържам към максимата, че трябва всеки ден да се опитвам да подобря и надградя себе си – някои дни с минимални стъпки, други – с по-големи. Но стремежът ми е всеки ден да бъда дори с милиметър по-добър от предходния.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да ме поканят да уча в Хогуортс!!! Извън шегата – мечтая за свят, в който всеки може да получи равен шанс с останалите – без оглед какъв е като раса, пол, принадлежност – ако имаш умения и амбиция, нека да те оценят подобаващо.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Често не ми достига време за себе си – в стремежа си да бъда перфектния приятел и колега, често неглижирам собствените си потребности, а не трябва.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Всеки има моменти в живота си, с които не се гордее особено. Но и всеки „си носи кръста“, и щом съм постъпил някак в дадена ситуация, вярвам, че в крайна сметка е било за добро – дори и само, за да си науча урока от нея.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Често ми се случва да планирам бъдещето и да премислям какво по-добре бих сторил в миналото. А ми се иска да прекарвам повече време в настоящето – да изживявам моментите тук и сега. Защото утре тези моменти вече ще са минало.

 

Харесваш ли нашето време?

И да, и не. В миналото човек е можел да стигне само до там, докъдето му е позволявало рожденото право, а днес не е така. Но все още имаме какво да научим като човечество.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

След родния ми Пловдив, Братислава е градът, който ми „лежи на сърцето“, и бих се връщал там отново и отново. Искам някой ден да посетя Япония и Нова Зеландия.

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Горски/планински пейзажи – всички картини вкъщи са такива (е, само 3 са за момента, но все пак – всички).

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В кварталната книжарница, където човек може да си поговори с истински четящи хора. Или както се пееше в един сериал от преди 30-40 години: "Where Everybody Knows Your Name".

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че мога да се справя по-добре, ако направя усилията за това.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството, разбира се – къде с добри примери и практики, къде – не с чак толкова добри. Но всеки пример трябва да се осмисли, преди да се приеме :)

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

И аз, като повечето хора, си имам трески за дялане. Може би трябва да променя доверчивостта си към хора, които не заслужават това.

 

Намерил ли си призванието си?

Да – програмист, читател, и почитател на Star Wars!

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е естествена част от живота. По-скоро ме е страх от момента,  в който някой вече няма да бъде с нас, или аз няма да съм част от живота на близките си, а не от самата смърт.

 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Племенникът ми – едно страхотно, умно хлапе, за което всички казват, че се е метнало в огромна степен на мен. И хубавите книги и музика, разбира се.

 

Какво е за теб самотата?

Ако съм сам поради липса на човек, с когото да прекарвам времето, мислите и чувствата си, това за мен е доста тягостно и натъжаващо. Но има моменти, в които предпочитам да остана сам, за да събера мислите си, и тогава тази самота е вдъхновяваща!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Реквиемът на Моцарт!

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Една от картините вкъщи ми е подарък от автора  ѝ, който ми я подари в момент, в който бях в доста сериозна житейска дупка. Жест на подкрепа от приятел, който трудно може да се забрави.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Емпатия.

 

Ако можеше да прегърнеш някого, когото не можеш – кой би бил това?

Макс – кучето, с което израснах, и с което мина целият ми ученически период – от първи клас, та до началото на университета :(

Имаш ли вътрешен мир?

Със сигурност не – има много неща, които искам да постигна, за да се почувствам жив, значим и важен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Щастието е усещането да видя близките ми хора усмихнати и безгрижни. А съвършеният ден е този, в който не се налага да се боря с вятърни мелници, а мога да гледам как разцъфват вишните.

 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се научат да приемат себе си такива, каквито са, и да не плащат данък „обществено мнение“! И без това данъци – много...

 

Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?...

Въпросът, от който се боя, е „защо“. Защо направи това, защо постъпи така, защо избра това... Често човек действа подсъзнателно. И често подсъзнателният избор е правилен, макар и необясним. Не дължим обяснение за този избор никому!

 

Какво може да те разплаче?

Много неща – от гладното проскубано куче или коте, което видя на улицата, през тъжна история, публикувана някъде, до родния химн, звучащ за шампионите ни по световни първенства и олимпиади. И разбира се – една добре описана тъжна история в книга.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Добре свършената от мен работа, един хубав концерт на филхармонията, както и една красива картина.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът при мен е подреден само по рамката. Централната (и най-важна) част тепърва я подреждам.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя възможността да познавам хора, на които се възхищавам, и от които имам възможност да се уча и да черпя вдъхновение.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също…

-      Куче или коте?

-      Бих казал куче, но откакто родителите ми имат папагал(ка), тя е правилният отговор :)

-      Обичаш ли да готвиш? И ако да – какво?

-      Да, но само понякога, и само малък брой неща, които умея... иначе съм си кулинарен инвалид. Воденички с гъбки и лук са ми най-успешното ястие, и очаквам в скоро време поне една звезда на Мишлен за това (и да, зная, че те не се дават за рецепти).

-      Всеки читател си има някоя любима книга. Коя е твоята?

-      Аз пък имам цели три любими книги – Мартин Идън и Сияйна Зора, на Джек Лондон, и Кръстникът – на Пузо. Всяка от тях е уникална в посланията си и в стила на писане. В реалния живот често правя паралел между себе си и Мартин Идън, който всъщност е биографичен образ на самия Джек Лондон.