вторник, 2 март 2021 г.

Бианка Илич споделя...

 


Фото кредит: Ivo Stainoff и Joe DeAngelis


Моля, представи се накратко...

Едно непораснало дете, което вярва в това, че доброто винаги ще възтържествува.

 

Кои бяха най-хубавите периоди в твоя живот досега?

Много са, но един от най-запомнящите се е времето (4 години), което прекарах в Театралната Академия.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Борбата с рака




 

В какво вярваш?

В доброто и в любовта

 

Вярваш ли в хората? 

Да.

 

А в себе си?

Уча се всеки ден да върна вярата в себе си.




 

 

За какво мечтаеш?

Да направя нещо значимо, което да помогне на много хора.

 

На какво се надяваш?

На човечността.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Семейството ми.

 

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Най-важната!

 

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Уча се да живея сега, защото съзнанието ми винаги бяга пред мен...

 

 

Харесваш ли нашето време?

Не, иска ми се да живея в 20-те години на миналия век.





 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Не. Искам да пътуваме навсякъде и да обиколя всички места на света, които трябва да бъдат видяни.

 

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи... 

Любов, Изкуство, Възможност

 

Кое е най-уютното нещо за теб?  

Миризмата на зима, примесена с шума от пукащи дърва от печката на баба.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В дома, в който съм родена.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че не всеки ден ще е така.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми и сестра ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?  

Да. Господи, дай ми търпение – ВЕДНАГА J

 

Намерила ли си призванието си?

Да.


Страхуваш ли се от смъртта?

Ако е бърза и безболезнена – не.


Вярваш ли в Живота след нея?

Да, вярвам.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Когато съм влюбена, съм по-жива отвсякога.


Какво е за теб самотата?  

Нещо, което не обичам!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Морето

 

Кои са добрите хора, които никога няма да забравиш?

Докторите, които спасиха живота ми след диагнозата.


Какви чувства изпитваш най-често?

Радост

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Дете, което има нужда от любов

 

Имаш ли вътрешен мир?

Търся го.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Плаж, хора, които обичам, чаша шампанско и парче от любимата ми торта.

 

Какво би казала на едно дете или на другите хора въобще?

Че дядо Коледа съществува и мечтите се сбъдват.

 

Какво може да те разплаче? 

Несправедливостта

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Справедливостта

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Редя го в момента.

 

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, много...

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че съм жива и че всеки един ден е една прекрасна възможност да се доближа по-близо до мечтите си.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Най-любимата ми мисъл е, че колкото по-високо летиш, толкова по-далече виждаш!

Джонатан Ливингстън (Ричард Бах)





Още за Бианка Илич можете да прочетете тук:

https://trud.bg/супер-бианка-вилнее-в-ню-йорк/


сряда, 24 февруари 2021 г.

Мария Македонска споделя...

 




Мария Македонска в 9 кратки и 1 суперкратък разказ:

 

ПРЕДСТАВЯНЕ

 

- Влез! Какъв е този рев сега? В колко часа да го запишем детето? 

- 5.30.

- 5.30 значи. Добре дошла, в този хубав свят, Мария, на добър път. Навън малко вали, така че можем да те сложим в хартиена лодка и да те пуснем да плуваш по локвите. Скоро ще се научиш да ходиш, да говориш, после и да пишеш. Ще искаш да свириш на пиано, след време ще се откажеш, но винаги ще имаш пиана около себе си, да има за какво да се хванеш, ако целия свят започне да потъва около теб. Ще пишеш стихове, ще имаш стихосбирка, която ще кръстиш „Треморио“, често ще ти казват, че си странна, ще плачеш повече от всички, които познаваш, ще се смееш на каквото си искаш, ще пееш – ту фалшиво, ту точно, ще снимаш филми, ще казват че са странни, ще напишеш книга с разкази, ще я посветиш на приятелите си, ще я кръстиш „Нежни човеци“... 

Заспа най-сетне. Време беше. Сложете ѝ чиста пелена и я дайте на майка ѝ да я прегърне.

 

 

В КАКВО ВЯРВАШ

 

- Вярваш ли ми? – попита я момчето с червената блуза.

Тя стисна очи и го остави да я преведе по тънката пътечка сред морето от лава, в което се бе превърнал килимът в хола им. 

 

 

ВЯРВАШ ЛИ В ХОРАТА

 

Какво ще кажат хората? Толкова отдавна и толкова често си задаваше този въпрос, че накрая предположи (съвсем не без основание), че хората вероятно са казали всичко, което са имали да казват по въпроса и са минали на друга тема. 

 

 

ЗА КАКВО МЕЧТАЕШ, НА КАКВО СЕ НАДЯВАШ

 

Докато забързаните към морето коли безразлично подминаваха стопаджийката, която вяло махаше с палец в юлската жега, умореното, прашно момиче си мечтаеше за сладолед и се надяваше скоро да може да го изяде, седнала на тротоара, под сянката на някое дърво. 

 

 

ИМА ЛИ НЕЩО ВАЖНО, ЗА КОЕТО НЕ ТИ ДОСТИГА ВРЕМЕТО

 

Както често съм казвала, щом стане въпрос за илюзорната, крехка структура на ефимерната паяжина от изживените или пропуснати моменти, които стрелките на часовниците отмерват, времето никога не ми е стигало и продължава да не ми стига за стри...

 

 

КАКВО Е ЖИВОТЪТ ЗА ТЕБ СЕГА? ОПИШИ ГО С ТРИ ДУМИ...

 

А сега накъде? 

 

 

ПОВЕЧЕ В МИНАЛОТО, В НАСТОЯЩЕТО ИЛИ В БЪДЕЩЕТО ЖИВЕЕШ СЕГА

 

В един град, на име Пясъчен, живеел един човек на име Часовник. Часовник не бил нито твърде млад, нито твърде стар, а бил на точно толкова, на колкото бил. Всяка година той празнувал рождения си ден в 12 часа точно за по две минути. Всъщност той правел всичко за по две минути, защото не живеел като всички останали хора в настоящия момент. Той живеел едновременно една минута по-рано и една минута по-късно от настоящия момент и дори не знаел какво е минало, какво е бъдеще.

Затова може да се каже, че животът му продължавал точно две минути. В своя живот той бил щастлив една минута и тъжен една минута. А после?

После започвал следващия му живот. В него бил малък една минута и възрастен за една минута. След което бил християнин една минута и атеист за една минута. В един от животите си той си помислил: „Колко кратък е животът.“

Тогава дошло време за следващия му живот, в който си казал: „Бих искал да бях някой друг.“

Веднъж го срещнах за малко и той ме помоли да опиша живота му в две минути. После тръгна нанякъде. Тръгна една минута назад и една минута напред. А аз седнах на тротоара и написах тази история, която ми отне две минути от живота. Или пък прибави.

Остават ми още няколко секунди, в които искам да ви кажа:

Не си сверявайте часовниците твърде често, защото най-хубавите моменти в живота се измерват с безвремие.“

 

 

КАКВО Е ЗА ТЕБ САМОТАТА 

 

Събудих се днес под цикламената сянка на люляково дърво. В устата ми горчеше тръпчив люляков махмурлук. Смътно се прокрадваше спомен, че цяла нощ бях пила люляково вино със Самотата. Говорихме си с нея за големината на Вселената, целувахме се, пресушихме три бутилки. После легнахме и оставихме люляковите цветове да падат върху лицата ни, докато небесният звезден таван се въртеше над главите ни.

 

 

ИСКАШ ЛИ ДА ПРОМЕНИШ НЕЩО У СЕБЕ СИ 

 

- Отрежи го! 

Виковете отекваха между унилите жълто-кафяви болнични цокли. 

- Отрежи го! Отрежи го! Отрежи го! Отрежи го!... 

Младият доктор стоеше безсилен, отпуснал надолу ръцете си, докато изпитващият го професор почти в истерия повтаряше "Отрежи го! Отрежи го!" 

Младият доктор остави хирургическата ножица настрани и докосна нежно етикета на току-що купения пуловер, който просто трябваше да отреже, за да вземе изпита си. 

- Не мога – поклати глава категорично. – Ако го отрежа, ще остане без нищо, което да му казва кой е. 

 

 

КАКЪВ СЪВЕТ БИ ДАЛА, СПОРЕД ЖИТЕЙСКИЯ СИ ОПИТ, НА ЕДНО ДЕТЕ ИЛИ НА ДРУГИТЕ ХОРА ВЪОБЩЕ

 

- Детенце, развързана ти е връзката. Гледай къде ходиш, че можеш да я настъпиш и да се спънеш. Не е невъзможно дори да си счупиш носа, после да зарасне накриво и никога да не станеш супермодел. Вероятно някой милионер може да не те хареса с крив нос и да не се ожени за теб. Така че внимавай с тая развързана връзка. Да не свършиш като Ференц Лист, който толкова се гордеел с големия си изящно извит нос, че дори въвел модата пианистите да свирят обърнати настрани към публиката, а не както допреди това – с гръб. 

. . .


Мария Македонска е автор на разкази, поезия и късометражни филми.

В библиографията ѝ засега са стихосбирката „Треморио“ и сборникът с разкази „Нежни човеци“, който излезе от печат миналия октомври.

httpsHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"://HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"wwwHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/".HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"instagramHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/".HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"comHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"/HYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"nejnichoveciHYPERLINK "https://www.instagram.com/nejnichoveci/"/

https://nejnichoveci.wixsite.com/nejnichoveci

Сред настоящите ѝ проекти са книга с историите на нейната майка Магда, част от които може да прочетете в блога ѝ Freedealist: http://freedealist.blogspot.com/, както и една дузина очакващи своя ред филми и сценарии.

А ето тук е документалният филм на Мария – „В търсене на момчето, което пееше“, който миналата есен спечели първа награда на конкурса Huawei smartphone film festival 2020.

https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4HYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"&HYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"t=8sHYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"&HYPERLINK "https://www.youtube.com/watch?v=73pJtyeXNb4&t=8s&ab_channel=MariaMakedonska"ab_channel=MariaMakedonska





снимки: личен архив на Мария Македонска

събота, 20 февруари 2021 г.

13 цитата от новите интервюта



фотография: Кристина Митева


„Щом си създаден, значи, че си необходим. В такива моменти  се събужда онази мощна вътрешна енергия, вложена у всеки от нас по сътворение – важното е да я осъзнаем.

Нищо не е край и нищо не е начало. Всичко е едно и е свързано в кръг. И ние сме точките му.”

 

Неда Антонова

 

~

„Не се надявам някой да е отговорен за моето щастие. За щастието, както и за нещастието ми – само аз си имам заслуги. Като млада не се усмихвах много. От страх да не ме помислят за лекомислена.”

 

Христилия Кулева

 

~

„Когато бях на 23 години една книга промени живота ми завинаги. Казваше се „Задай правилния въпрос“ на Йън Купър. Оттогава съм донякъде прострастен към книгите. Вярвам, че само четенето и прилагането на нещата, които са описани в правилните книги, могат да ни направят свободни. Още в началото книгата запояваше със следното изявление:

„Какъв – е смисълът на живота!

Да, точно така!!! Прочетете го още веднъж и още веднъж, и още веднъж... Докато го схванете!!! Изречението е изявление, а не въпрос!“

Тези няколко реда промениха всичко.

Напълно вярвам в хората, защото няма друг начин да живееш пълноценно. Ако не вярваш в хората, ти просто съществуваш и то в една изолация, което е нещо ужасно.

Животът е ДАР, даден ни от Великия Творец, който ни дава ВЪЗМОЖНОСТ да направим света по-добър и ние имаме ДЪЛГ към миналите и бъдещи поколения да го направим такъв.”

 

Борис Бачев

 

~

„Вярвам в хората, и в себе си. „Обичай ближния като себе си“. Много години обичах повече другите: хората, човеците, близките, непознатите, приятелите... Но вече цели седем-осем години се уча да обичам и себе си. Защото осъзнах, че именно от нас самите тръгва всичко. И промяната, и ДОБРОТО!”

 

Павлина Йосева

 

~

„Аз вярвам, че в голяма степен съдбата ни и живота ни зависят от самите нас. От решенията, които взимаме всеки ден; от действията, които предприемаме; от начина, по който се отнасяме с останалите хора. Вярвам, че никой не ни е длъжен и трябва да се борим за нещата, които искаме. Ако имаме мечта, то трябва да я превърнем в цел, а след това да направим всичко възможно, за да я превърнем в реалност.”

 

Илиан Пехливанов

 

~

„Няма трудни, както няма и лесни моменти в живота. Трудното, невъзможното е когато искаш да промениш света, без да осъзнаваш ролята и мястото си в събитието, в което си попаднал. Важното е да си в мир със себе си и адекватен околовръст. И българите казват: Бог на слаби ученици трудни задачи не дава!

Душата е символ на живота, тя е връзката между дух и тяло. Духът се стреми да се събере и уплътни, тялото – да се освободи, а душата битките вътрешни преживява.

И в осъзнатите битките не спират, но не вътрешните, а тия, които са  градящи структурите и новите модели на обществото.

Не се възхищавайте на умните, оценявайте градивните и творците-реализатори.”

 

Валентин Ковачганев

 

„Мечтая за хармоничен и мирен свят! Надявам се скоро светлите същности да достигнат и преминат критичната маса и да достигнат достатъчен брой, за да настъпи обрат и да тръгнем към мечтания свят! Всъщност само да се надяваме е малко, работя за постигане на тази цел.

Мечтая за деня, в който ще виждам само щастливи деца (а и възрастни хора). Искам да стана свидетел как творчеството ще замени неприятната работа за осигуряване на прехрана и оцеляване... И как човекът ще се върне към своето изначално предназначение на творец, на сътворец на своя красив свят.

Жадна съм да уча още и още. Но всъщност го правя почти непрекъснато – ученето. Попивам всеки урок, който ми предостави животът.”

 

Павлина Иванова

 

~

„Най-хубавите моменти са тези, за които има място в нашата памет  за щастие.  Когато се чувстваме защитени от останалия свят. 

Сега е безвремие. Мога да кажа, че събирам тухли и от настоящето, и от миналото, за да си построя камина за бъдещето.

Всички хора са добри, ако за момент повярваш в тях.”

 

Симеон Кьосев

 

~

Вярвам, че сме тук неслучайно, всичко ТОВА не е произволно генерирано, а има цел и посока – за всеки от нас лично и за всички заедно. Един вид, нещо като MMO - масивна мултиплейър онлайн игра. Има си някакъв основен сценарий, в който всички участват, всеки си има своите странични куестове... но в крайна сметка, цялото е много по-голямо от най-малкото общо кратно. Но пък вярвам, че въпросът – кой точно е направил този сървър и защо – няма кой знае какво значение от гледна точка на героите, които сме. Мисля, че трябва да играем играта и да се стремим да развиваме героя си, щото нямаме чак пък толкова време да се подмотаваме. В който ред на мисли, вярвам също в мечтите като крайпътни камъни и ветропоказатели. Няма по какво друго да се ориентираме в живота, търсейки своя основен сценарий, вместо да се губим по безсмислените сайд-куестове. Когато имаме мечти – трябва да ги следваме. Ако трябва съвсем бавно, стъпка по стъпка... Но е непростимо предателство на себе си, когато дори не се опитаме.

 

Коста Атанасов

 

~

„Вярвам в Бог или в онази всемирна или космическа сила, която се грижи за реда в света, в отделните общества и в душите ни.

Мечтая за един по-добър свят, в който хората да са по-щастливи, да са спокойни, да живеят в любов и да могат да изявяват и реализират своите заложби.”

 

Пламена Бачийска

 

~

„Обичам да пиша. При това приемам детската литература и писането за деца съвсем на сериозно. Когато пиша, всичко преминава през моите мисли, през моите чувства, всичко се превръща в сътворена от мен вселена. Толкова е вълнуващо!

Любовта е единственото чудо, което ни прави топли, креативни и щастливи! Толкова просто и толкова сложно едновременно...”

 

Весела Фламбурари

 

~

„Бъдете себе си... Това е най-трудно постижимото нещо, защото от малки ни учат да „съществуваме” в чужди рамки... Да не живеем, а да бъдем нечия Реплика... Всеки се ражда с възможността да има свободен дух и той да умее да лети, но в процеса на порастване ни осакатяват крилата... Много често до степен, че вече на смъртния си одър хората за първи път сякаш чуват тази дума – полет...”

 

Бригита Владимирова – Гита

 

~

„Вярвам, че ние сме Чудо. Ние сме Чудни съзнания и във всеки от нас гори Божествената искра – искрата на Любовта. Нашата мисия е да вървим по пътя на любовта и светлината, и да даряваме на себе си и на всички около нас това.”

 

Петя Демирева


четвъртък, 11 февруари 2021 г.

Неда Антонова споделя...


„Нищо не е край и нищо не е начало.” 





Снимки: личен архив и почитатели на Неда Антонова



Моля, представете се накратко - така, както самата Вие възприемате себе си...

Просто Неда, българка в този и във всички предишни животи,  тайно и явно грешна пред хора и пред думи, щастлива от това, че като жена  ѝ е дадена възможност да умножава света, все още надяваща се на Божията щедрост...

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди във Вашия живот досега?

Освен дълъг, животът  се оказа и  твърде благосклонен към очакванията ми. Той сбъдна почти всичките ми детски мечти. Имаше трудни периоди, но те ми бяха дадени в младостта – нещо като предплата за всичко, което ми престоеше.

 

А кое е най-трудното нещо, което сте преживявала?

Първите три години след смъртта на съпруга ми.

 

В какво вярвате?

В Бог.

 

Вярвате ли в хората?

В човека – да, в хората – невинаги.

 

А в себе си?

При всички обстоятелства. Особено в трудни моменти.

 

За какво мечтаете? На какво се надявате?

Мечтая за здраве и за още време – живот. Надявам се на късмета си, както наричаме предопределението.

 

Има ли нещо важно, за което не Ви достига времето?

Сега – не. В младите години все не успявах да отида на фризьор.

 

Важна ли е прошката, според Вас?

„Прошката е боговото в човека”. Споделям изреченото от Съвършената Преподобна Стойна, неканоничната светица.





 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живеете сега?

Всеки човек във всеки миг от живота си е пресечна точка на тези три времена. Обичам миналото – понякога с любопитство, друг път – с умиление.

 

Харесвате ли нашето време?

Само в дните на взаимност – тоест, когато и то ме харесва.

 

Има ли място и пътуване, на които държите най-много?

Искам да живея в Толедо, а в следващите месеци искам да пътувам до гр. Бурса – в Турция – във връзка с работата ми.

 

Обичате ли Живота? Какво е той за Вас сега?

Че как бих могла да преживея прегърната с него толкова дълго, ако не го обичах. Обичам хората и нещата, които го изразяват: възможността за промяна, децата и внуците ми, дългата ми и доживотна любов, възможността незабавно да изхарча парите, които днес съм изработила… И смяната на годишните времена.

 

Кои са най-красивите гледки на света за Вас?

Измислените. Те винаги отговарят на вътрешната ми потребност.

 

Къде се чувствате най-добре, като „у дома”?

Където и да е, достатъчно е да е в България.

 

Какво ви дава сили да продължавате напред в трудни моменти?

Мисълта за отговорността на човека пред живота. Щом си създаден, значи, че си необходим. В такива моменти  се събужда онази мощна вътрешна енергия, вложена у всеки от нас по сътворение – важното е да я осъзнаем.





 

Кои хора са ви оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, учителят ми по литература в гимназията Никола Стефанов – светло да му е Горе!, моята първа любов и съпруг Иван Антонов, големите писатели... И – колкото да е странно! – комплексът, че принадлежа към малък народ и трябва винаги да доказвам ниво и уместност.

 

Искате ли да промените нещо у себе си?

Не. Не че се смятам за съвършена, а защото  се приемам за нещо доста прилично, което предоставените ми от съдбата условия можаха да породят.

 

Намерила ли сте призванието си?

Не само аз – него, но и то  - мене. Да.

 

Страхувате ли се от смъртта? Вярвате ли в Живота след нея?

Точно защото вярвам,че животът продължава и след смъртта, не се боя от нея.

 

А какво Ви кара да се чувствате жива?

Усещането, че наистина съм жива и че имам край себе си всичко, което обичам.

 

Какво е за Вас самотата?

Благословен от Бога дар за ума и душата! Любимо състояние.

 

Какво Ви дава представа за вечност?

Въображението. То е създало света, бидейки въплътено в Слово в Началото! 

 

Какви чувства изпитвате най-често?

Различни – в различните свои възрасти. Сега – тишина и взаимност с всички, които обичам. И топлия полъх на спомените.

 

Ако можехте да прегърнете някой човек (известен или не), който не можете – кой би бил това?

Несправедливо е да искате от мене подобно предпочитание. Щом не мога да прегърна всички, които искам, нека да е само един – Бог, който ми ги е пратил.

 

Имате ли вътрешен мир?

Все по-често. Разбира се, не липсват и предвидими сътресения, но навикът ги усмирява.

 

Какво е щастието за Вас? Как си представяте един съвършен ден?

Щастие е  мигът, в който не искаш нищо повече от това, което  си и което имаш. А цял един  щастлив ден – трудно ми е да си го представя. Най-вече поради факта, че не мога да го задържа завинаги. По-скоро щастливи мигове или – дай Боже! – часове.

 

Какъв съвет бихте дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не бързай да растеш! За децата е вредно порастването!

А на хората – бъдете себе си, ако искате да сте единствен.






Какво може да Ви разплаче?

Колкото нещата от живота, толкова и създаденото от човешкото въображение.

 

А какво може да Ви накара да се усмихнете?

Пак същото.

 

Ако си представите живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Дълго време беше безупречно подреден  – в резултат на единомислието между съдбата и очакванията ми. После парчетата започнаха едно подир друго да чезнат – родителите, любимият, младостта… Но важното е,  че ги имаше.

 

За какво чувствате най-голяма благодарност в живота си?

За самия живот. За времето, което все още имам, за всички дарове от Небето – във вид на хора и обстоятелства, заради думите  в прекрасния български език… И за името си – диалектика на женската душа.

 

Ако искате да споделите още нещо с читателите на това интервю, напишете го сега, моля...


Може ли две съвсем различни неща в определен момент да бъдат еднакви?

Разбира се. Ако те карат да се чувстваш по един и същи начин. Например, съгласно проучване на британски психолози  радостта, която изпитваме при  изреченото от любим човек „Обичам те” се равнява по сила на радостта при получаване на 130 000 паунда от лотарията.

 

А кой би бил последния съвет, който бихте искали да дадете на децата си?

Нищо не е край и нищо не е начало. Всичко е едно и е свързано в кръг. И ние сме точките му.