понеделник, 14 октомври 2013 г.

Споделено от Юри Романов



Казвам се Юри Романов. Баща съм, а също и мъж на прекрасна жена. Родих се и израснах в София, но повече от всичко обичам нашите планини и българското село.  Учих и завърших Национална Природо-Математическа Гимназия с биология, а след това 2 висши образования в УНСС. Сега живея далече от Родината и може би повече от всичко искам да се завърна, защото тя наистина е прекрасна и не може да бъде заменена с нищо.
Работил съм какво ли не. Днес изкарвам прехраната си с този сайт -  https://www.facebook.com/artollo


-          Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
-          Няма как да определя една година като такава. Има периоди от повече от година през които животът ми беше „най-хубав“. Например детството и годините в гимназията, а също и много от годините след това.

-          А коя бе най-трудната година в живота ти?
-          Трудна беше казармата. Трудно е сега, когато не съм виждал България от години.

В какво вярваш?
-          Вярвам в изначалната човешка доброта, в силата на природата и във възмездието – справедливото възмездие тук на Земята. Мисля, че всичките ни страхове са напразни и напълно излишни.

-          Вярваш ли в хората?
-          Мизантроп съм, но вярвам, че в тях е заложено много повече от това,  което показват.

-          А в себе си?
-          Безусловно.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-         Не. Поне не и в понятна форма, както си го представя въображението ни.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-         Мечтая да живея в хармония с природата и се надявам много скоро да го постигна.

-         За колко време напред мислиш?
-         Различно. Зависи от настроението, грижите или с кой правя плановете си.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
-          Ужасно много неща.

-          Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
-          Ужасно много неща. Например никога не бих си губил времето с разни институти.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш и ти тежи?
-         Да. Нима има някой без угризения?! Ако има, то значи е лишен от съвест.

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
-         Безусловно и само настоящето. Миналото и бъдещето са продукти на съзнанието, те не са реални понятия.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

-          Малко преди Христофор Колумб – края на 14-ти век. Повече от всичко бих искал да видя света преди „цивилизацията“ да го …не мога да се сетя за подходяща една дума – омърси, разпокъса, разграби…

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
-          Има много такива места, но най-много бих искал да видя Патагония и Камчатка.

-          Обичаш ли Живота?
-          Аз не притежавам друго, освен него, макар че на моменти забравям да го ценя и обичам.

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
-          Животът за мен сега (и не само сега) е борба. В тази борба има от всичко – щастие, болка, обич, горчивина, мъка и пак щастие.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
-         Децата ми.

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?
-         Уморява ме човешката глупост и монотонното й постоянство. Зарежда ме липсата й, обикновено в някоя висока планина.

-         Къде се чувстваш най-добре?
-         В планината.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-         Огън и камък.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
-         Нищо вън от мен. Ако не се изтегля за косата като Мюнхаузен, няма кой да ме изтегли. Научил съм се да не чакам спасители.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
-         Това са хора, за които трябва да се напише роман. Щастлив съм, че бяха до мен. Хора, които имаха в себе си всичко, от което да се уча.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
-         Няма по-безумно нещо от това да променяш себе си или да се опитваш да промениш някой друг.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?
-         Понякога.

-         А от самотата?
-         Не.

-         Какво те кара да се чувстваш жив?
-         Допирът с природата и болката от живота.

-         Какво ти дава представа за вечност?
-         Океанът и нощта.

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
-         Обич, приятелство и омраза.

-         Какво е щастието за теб?
-         Би съществувало, ако не познаваш света. То изчезва с познанието.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-         Никога да не отпускат ръце. Да се борят, но да не приемат себе си и живота на сериозно.

-         Какво може да те разплаче?
-         Много неща – една българска песен например.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?
-         Още повече неща. Усмихвам се непрекъснато. Усмихвам се просто защото съм се събудил.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-         Ако животът ми е пъзел, бих го изхвърлил веднага. Няма нищо по-скучно от това да редиш живота си.

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

-         Нямам еднозначен отговор. Това което днес ми се струва значимо, утре може да не струва нищо.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
-         Децата и семейството си. А също и себе си в голяма степен.


БЛАГОДАРЯ ТИ.  Благодаря за доверието, за отделеното време и за споделените мисли!
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

БИХ ИСКАЛ ДА ПОЖЕЛАЯ НА ТЕБ И ТВОИТЕ ГОСТИ ДА СА ЗДРАВИ И НИКОГА ДА НЕ ЗАБРАВЯТ, ЧЕ СА БЪЛГАРИ. ВЪПРЕКИ ВСИЧКИТЕ СИ ЛОШИ ЧЕРТИ, НИЕ СМЕ ЕДИН ВЕЛИК НАРОД И ИМАМЕ ПРЕКРАСНА СТРАНА. БЛАГОДАРЯ И АЗ!

Някои от споделените ми мисли и стихове можете да намерите тук :

Няма коментари:

Публикуване на коментар