понеделник, 14 октомври 2013 г.

Споделено от Пепа Пенева




Привет! Казвам се Пепа Пенева. Омъжена съм. Имам един син. По образование, рождение и призвание съм психолог.  Това е което мога да споделя за себе си… Всъщност, ако отместите поглед малко по-надолу, ще ме видите… Там съм разкрила в голяма степен сърцето и душата си!











Воалена наметка от смирение да изплета

Откъде дойдох… не знам...,
знам,  че не дойдох, за да остана.
Пристигнах гол и сам
с една душа-камбана.
Престоят ми ще бъде само миг,
събрал в едно човешката съдба -
смях и болка, перлен стих,
след туй, очи като отворя, ще съм у дома.
Но още тук съм и живея,
уча се да страдам, с език небесен да броя,
за Вечността не спирам да копнея,
но дела велики имам да сътворя.
Да се науча трябва да обичам,
воалена наметка от смирение да изплета,
с кротък дух да се обличам, за
да мога Царството да наследя!

Пепа Пенева


Повече тук - Slavei.blog.bg, и тук - facebook.com/pepa.peneva


 Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
При зададен по този начин въпрос, съм малко затруднена с отговора, поради една-единствена причина – не мога да посоча конкретно само една година. Животът има две страни – едната е прекрасна, светла, изпълваща с мечти и вдъхновение, а другата – нелицеприятна. И те вървят почти ръка за ръка. Дните са изпълнени и с щастливи мигове, и с предизвикателства, понякога с болка и тъга. Всичките ми години са хубави, защото всичко в тях е съдействало за мое добро – и красивите мигове, и щастливите случвания, и изпитанията са изграждали, утвърждавали и усъвършенствали моята личност.

А коя бе най-трудната година в живота ти?
Бяха три поредни години, но в интерес на истината не си спомням кои точно бяха – притежавам способността да забравям трудните мигове.

      В какво вярваш?
Аз съм християнка и вярвам в Спасителя на човешките души – Исус Христос.

      Вярваш ли в хората?
„Любовта хваща вяра на всичко” – ей, Бога ми, това „на всичко”, респективно –„на всички”, не го мога. Не мога да вярвам на всички хора. Иска ми се да им вярвам, защото знам, че всеки човек носи в себе си зрънцето любов и доброта, и е необходимо време то да се разлисти, да разцъфти и даде плод. Но извървеният жизнен път, натрупаната кристализирана интелигентност и обучението от Учебника на живота, Библията – тези трите са в хармония, тоест единодушни са, че по лицето на земята бродят както добри, така и лоши и зли човеци - твърде наивно би било от моя страна да вярвам на всички. Има хора покрай мен, на които мога да се доверя безрезервно, и слава Богу, че е така, но има и хора, с които съм нащрек – това не означава, че не ги обичам, но пък наистина ще проявя наивитет да им повярвам след като са доказали своята нелоялност.

      А в себе си?
Истината е, че не познавам достатъчно добре съдържанието на собственото си сърце и понеже Бог е сърцевед, се доверявам повече на Него, отколкото на себе си. И за моя радост тази формула се оказва печеливша – досега никога не ме е подвел или изоставил! Уникално! Намесва се в точното време!

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Разбира се, ако не вярвам, че съществува живот след смъртта,  ако не вярвам, че съществува ад и рай, за какво умря Исус Христос?
Напразна ще е Неговата жертва!

    За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
В личен план бих искала да имам възможност да помагам на повече хора. А надеждата ми е, все пак, хората да осъзнаят преходността на своето битие и на тази база да изграждат все по-добри и по-добри междуличностни взаимоотношения.

    За колко време напред мислиш? 
Макар добре да знам, че бъдещето е скрито от мен и не ми принадлежи, макар да знам още, че Бог определя дните и месеците ми на тази земя – тоест продължителността на моя живот, понякога се улавям, че импровизационната активност на моето въображение – този когнитивен процес, който участва в основата на изграждането на жизнените планове на личността… във формата на копнежи и мечти…, си прави шега с мен и му позволявам да ме отведе малко по-напред в бъдещето. За радост обаче разумът ми, който притежава функцията да мисли рационално, бързо ме приземява и отрезвява, та си казвам, малко в стила на Скарлет: „Да осъмна утре, пък ще видим” или за да бъда още по-точна: „Ако е рекъл Господ, утре ще направя това и това, ако не - приемам волята Му!”

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
„За всяко нещо под небето си има време и срок за всяка работа” – казва Еклесиаст. Така че ако за нещо не ми достига време, сама съм си виновна - или съм поела прекалено много ангажименти – т.е. липсва ми правилна преценка за степента на моите психични и физически възможности и поетите ангажименти, или е налице неправилна организация на времето ми.

  Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Не, не искам да връщам времето назад – гледам с вяра и надежда в бъдещето, но ако все пак бих могла да се върна, бих изживяла периода на ранната младост, периодът между 20-30 години, по малко по-различен начин. Със същите хора, но по различен начин.

   Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш и ти тежи?
Примирила съм се с моето минало – такова, каквото е… Съжалението, чувството за вина, тежките мисли са пагубни за човешката душа… оковават я… спират полетът й… Осъзнала съм, че, за да продължи човек уверено напред, трябва да приеме своето минало, с всички допуснати грешки – те са били полезни уроци, да прости на себе си и на своите близки и да стъпи уверено и свободно, без окови, в бъдещето…

    Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Миналото е история, то е извършило своята работа по извайването, моделирането и утвърждаването на характеровите черти на моята личност. За мен никак не е без значение с какво ще бъде наситен утрешният ден – с карамелено-нежно ухание или с бадемов привкус. От моето бъдеще, ако Бог ми подари дни, ще очаквам да бъде изпълнено със съдържание и със смисъл, защото в различните етапи от онтогенетичното развитие на личността, смисълът на живота се променя. Задачите на развитие във всяка една възрастова група са различни, различен е и смисълът… За тази цел обаче е изключително важно настоящето.
От моите намерения, действия и постъпки днес, зависи утре-то ми!

    Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Днес и сега. За всяко време, за всяка епоха си има определени личности. Моята мисия е за това време, в тази епоха, на това място.

    Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Не, не непременно. Все пак, ако трябва да избера една дестинация – това е Ерусалим. Бих искала да мина по стъпките на Господ Исус Христос – от залавянето Му в Гетсиманската градина, през преторията на Пилат Понтийски, през храма, пред първосвещеника Каиафа, през крясъците на разбунената тълпа лицемери, които викаха: „Разпни го!”, а само седмица преди това същите тези люде, развявайки палмови клонки, Го приветстваха с: „Осанна на Давидовия Син!”, достигайки до най-високата точка на любовта – Голгота!
Не че същия този преход не се извършва и в духовния живот на човек, повярвал в Христос, който рано или късно достига до своята Голгота!

Обичаш ли Живота?
Разбира се! Животът ми е скъпоценен дар от Бог. Дава ми се да го изживея веднъж и много внимавам как ще го сторя.

    Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Борба, предизвикателство, смирение, любов (май станаха четири)...
Борба, защото Библията казва: ”Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?” Книга Йов 7:1. Да, борба е, и то всекидневна!
Предизвикателство – всеки ден, какво говоря - всеки миг сме изправени пред избор, пред вземането на решения…
Любов – любовта осмисля целия живот и дава сили за воюване, както и мъдрост, и увереност, за преодоляване на предизвикателствата.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Има много и прекрасни места на този свят, но една от най-красивите гледки е, когато видя възрастна двойка, сплели ръцете си с красивите нишки на обичта – достатъчен маркер, който показва, че са съхранили любовта си и на финалната права.

    Какво те уморява? А какво те зарежда?
Изключително много ме изморява празнословието – говоренето без смисъл и съдържание, само за да се застреля времето, това ме изморява, както и безконечното повторение на едни и същи диалози. Празните приказки са губене на време. По принцип съм търпелив човек, а и като психолог съм се научила да слушам, но понякога в такива случаи прекъсвам и казвам: „Време е за екшън!” – тоест „Повече действай, по-малко приказвай!”
А ме зарежда със сили и енергия молитвата. Тя отваря неподозирани врати и променя събития, ситуации, съдби…

Къде се чувстваш най-добре?
Притихнала в тишината на Божията любов.

    Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Тогава, когато моят Аз чувства несигурност и е в неизвестност, се чувства нестабилен, застрашен и не на мястото си,  и обратно, когато чувствам сигурност, стабилност и информираност, се чувствам спокойна и „у дома” си, защото нали това е същността и функцията на дома – човек да се чувства защитен, в безопасност, неприкосновен.

   Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
На първо място, вярата ми в Бог, на второ, подкрепата на моите любими хора. Никога не е лесно, когато минаваш през пустинята. Винаги пътуването е дълго и изнурително. Понякога може да изгубиш цел и посока, а друг път може да изгубиш смисъла в живота – и това е най-страшното. Вярата ми в Бог е тази, която задейства скритите механизми на организма ми, за да вземе правилното решение и да се бори в трудни моменти, вместо да се предаде. Правилното решение!  Сега се сещам за книгата на австрийския психолог и психиатър Виктор Франкъл – „Увод в логотерапията. Смисълът в живота”- една книга, която като четеш, всяка страница ти засяда като огромни залъци сух хляб, напоен с горчивина и ужас. Книга за живота в нацистките концлагери – та той казва, че този, който е успял да открие смисъла, дори и в това нечовешко място, се е измъкнал от смъртната хватка,  а отчаяните, обезнадеждените са изгубили двубоя.
Как да открием смисъла в една трудна, тежка ситуация? – Това определено е въпрос на вяра и на вземане на решение. Сигурно не е лесно, но често пъти е единственият път за спасение. Затова и Франкъл обобщава: „Например, в концентрационните лагери, в тази жива лаборатория, на това изпитателно поле, наблюдавахме и засвидетелствахме как някои от нашите другари се държат като свине, а други като светци. Човек носи в себе си двете потенциални възможности – коя ще бъде реализирана, зависи от решенията, а не от условията.”

  Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
На този въпрос не може да се отговори еднозначно – има личности, които едновременно са ми оказвали и подкрепа, и влияние, а други само едното или другото. Като се започне от родителите ми, премине се през моето семейство, и се продължи през университетските преподаватели, приятелите… Но най-голямо влияние, най-въздействаща върху цялостното ми личностно развитие, оказа и продължава да оказва Книгата на книгите – Библията. Без нея никога не бих била това, което съм днес…

  Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Да, има такива неща. Например, има неща, за които не съм достатъчно мотивирана и понякога не постоянствам. Нужно ми е активно включване на волевите процеси, за достигане на поставената цел.

  Страхуваш ли се от Смъртта?
Какво е смъртта? - един миг, само един миг, преди да издишаш последната глътка живот, притваряш очи, колкото за едно мигване и… се озоваваш отвъд границата… озоваваш се в синьото безвремие… У дома…
Когато някой умре, казваме: „Той си тръгна.” или „Той си отиде.” Възниква логичният въпрос: Къде си отиде? Значи някога, отнякъде е дошъл тук, на този свят, и сега вече се е прибрал отново там… у дома…
В този смисъл не се страхувам от преминаването на тази граница, или поне си мисля, че е така, защото вярвам, че там е моят Спасител и Той ми е приготвил чудесен небесен дом. По-скоро се страхувам от болката, която съпровожда физическото тяло преди преминаването…

  А от самотата?
Не познавам това състояние, дори и когато съм била сама, не съм се чувствала самотна, тъй като съм убедена, че в този момент има поне няколко човека, които ме обичат, мислят за мен и ми изпращат своя нежен благослов.

  Какво те кара да се чувстваш жива?
Удовлетвореността от добре свършената работа – когато виждам как плахата усмивка се връща на застиналото от болка и напрежение лице, когато тревожността и безпокойството, удобно настанили се в душата на страдащия, си отиват, а спокойствието и мирът я обгръщат в нежна прегръдка…

  Какво ти дава представа за вечност?
Времевото пространство, в което живеем, ограничеността на човешките ни възможности, трудно, да не кажа невъзможно, ми дават представа за понятието вечност. Няма как да си го представя – това е друго измерение, друг свят, коренно различен от нашия. Свят, който не се вижда, не се усеща, не се вкусва, не можем да пипнем – т.е. по никакъв начин сетивните ни модалности не могат да го достигнат, а ние именно чрез сетивата си възприемаме информационните стимули, идващи от заобикалящия ни свят.
Така че, за мен, вечността е всеопрощаващото, всепроникващо и всеобхващащо присъствие на Бог, нещо, за което няма емпирични факти, не може да се види. Приема се само чрез вяра.

  Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Аз съм човешко същество от плът и кръв и е доста богата палитрата на моето емоционално изразяване. Радвам се обаче, че презрение, негативизъм, враждебност, отмъстителност… са ми непознати!

Какво е щастието за теб?
Единство, мир, хармония.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
И към дете, и към зрялата личност - съветът ми е да се доверяват повече на Бог, да признават Неговия авторитет и да търсят Неговата помощ и закрила, защото от това общуване за тях ще произлезе само добро! Нека опитат! Нищо няма да изгубят, нито ще им навреди, със сигурност обаче може много да спечелят!

Какво може да те разплаче?
Различни ситуации – и трудни, и радостни.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Младият тийнейджър, който помага на възрастната жена да премине по пешеходната пътека.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Да, животът ми прилича на един пъзел и аз подреждам парченцата. За разлика обаче от пъзела-живот, пъзелите, които подреждаме и с които метафорично сравняваме живота, притежават ръководство, по което се ориентираме и виждаме завършения пъзел. Животът си обаче не можем да го видим завършен и цял. Това означава да можем да надникнем в бъдещето и да видим краят. Това не е наша привилегия. Бих могла да кажа, че донякъде съм завършена личност, но не и че животът ми е завършен. Надявам се да има още парченца от мозайката, които трябва да добавям, и то да са останали най-добрите.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Това че съм се реализирала като всеотдайна майка и съпруга, макар че не съм го постигнала сама. И тук Бог е бил с мен!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Много неща ценя в живота си. Хората, които са ми подарени, любовта, правилната оценка, мъдростта…
Любовта, защото без любов - всичко е нищо.
Способността да оценявам правилно – правилно оценената ситуация, откритото и взето правилно решение, си е небесен благослов.
Мъдростта - да знам и да приложа това знание на практика – безценно е. Но най-много ценя вярата, която Бог ми подари в Неговия Син, защото този Бог и тази вяра ми дават всичко от което се нуждая, за да бъда истински щастлива!

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

3 Слушайте Ме, доме Яковов, И всички останали от Израилевия дом, Който съм носил още от утробата, И съм държал още от рождението.
4 Даже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя.






Страхотно обещание, нали?

Няма коментари:

Публикуване на коментар