вторник, 19 февруари 2019 г.

Герасим Дишлиев споделя...







Казвам се Герасим.
Българин, мим, странстващ, мечтател…
Вече 25 години живея във Франция. Но явно пак ще се местя. България е мястото, на което зареждам батериите - на моста на Марица при Свиленград. Обичам да се срещам с хора. Обичам да споделям и да споделят с мен. Работата ми е свързана с това, и е истинско удоволствие за мен да я практикувам. Сцената е място, откъдето наблюдам света. Вярвам,  че всеки, с постъпките си, ни води напред. Вярвам, че всички сме едно цяло и че решението се крие в разбирането на това именно.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Няма един. Бих казал, че са били много. Безгрижието на ученическите ми години… Въпреки противоречията с “родителското тяло“. Началото на студентския живот – купони, излизания, приятели, открития… Когато заминах, за да продължа да се уча в Париж… Когато ми предложиха да преподавам в школата на Марсо. Сега, когато ми предлагат нова работа… Но знаете ли… Всеки един от тези прекрасни моменти е свързан и с нещо трудно… Нещо, с което е трябвало да свиквам, като същевременно съм бил в почти еуфорично състояние на духа… Така, например, когато заминах за Париж бях толкова щастлив, че осъществявам една мечта, но същевременно такава мъка ме налегна в автобуса, излизайки от България… Сякаш радост и тъга са нашата същност… Да… Казват, че страхът е в началото на всичко… Но веднага след него ни връхлитат тези две чувства… Радост и тъга…


А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Дълги години съпътствах близки в борбата им с тежки болести…


В какво вярваш?

В доброто







Вярваш ли в хората?

Да, но мисля, че трябва да се лекувам поне малко от това… Защото “обратната страна” на човека отсреща съществува…


А в себе си?

Само що се отнася до професията ми… И по-конкретно – когато вече съм на сцената… Тогава имам пълна вяра в себе си… В реалния живот – обратното – съм пълен със съмнения.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Всички да се чувстват добре. Говоря за това – аз да съм добре, моите най-близки да са добре, моите приятели и познати да са добре, хората да се чувстват добре… Мечтая, нали?


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има… Мисля, че не ходя сред природата достатъчно… Липсва ми! Трябва да се отдели време и за това.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Понеже няма безгрешен човек (аз, на първо място)... Понеже всяка една наша постъпка ще бъде прочетена различно от различните хора… Прошката е единственото ни спасение… Запалиш ли свещ, вече хвърляш сянка. Остава ни прошката! 







Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Мисля, че скачам бързо и далеч в бъдещето. Мечтател… Не знам дали това е добре или не, но там са ми очите, сърцето, душата…


Харесваш ли нашето време?

Нашето време, нашият свят са това, което ние влагаме в тях… Те са такива, каквито са… Просто ние сме тези, които виждаме едно или друго в тях… И понеже харесвам живота, с всичките му радости и мъки, харесвам нашето време…


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Единствено пътят е важен. Няма значение къде отиваш… В самото пътуване е смисълът. Важно е, също така, да осъзнаем това. 







Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи...

Радост, Борба, Свобода


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Навсякъде, където не се усеща човешката намеса. Земята е прекрасна там,  където се усеща възрастта ѝ!


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Бодлер би отговорил – там, където не съм… Засега най-добре се чувствам в Свиленград. Но има поне десетина места по света, където съм усетил подобни вибрации – Ботевград, Неапол, Париж, Прага, Рилските Езера, Виена, Ушуая, Езерото Титикака, Стар Нов Бишнов (Дудещи Веки), Сан Франциско…


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Увереността, че всичко ще се подреди, че ще се промени, че утре пак ще има светлина, че слънцето е винаги над облаците...








Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Разбира се – всеки един писател, който съм прочел, всеки художник, танцьор, композитор, актьор, всеки философ или духовен водител, когото съм срещал… Но повече от всичко – това са приятелите ми. Тези, с които общувам всеки ден… Те са моята първа и най-силна подкрепа, те ми влияят… 


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да! Боря се със страха. За себе си, но и този за другите. Ако успея (мисля, че от известно време усещам промяна) – ще съм най-щастливият човек на света.


Намерил ли си призванието си?

Да. Определено… Но това, което не е ясно, е – кой кого е намерил…


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Да, страх ме е от смъртта. Но смятам това за нещо нормално, както, че се радвам на живота. А що се отнася до “живота след това” – както казват руснаците – “Пожив‘ом увидем“... Засега това не е толкова важно, за мен.


А какво те кара да се чувстваш жив?

Слънцето и светлината


Какво е за теб самотата?

Тъга, но и размисъл.


Какво ти дава представа за вечност?

Една фраза – „Децата са крачка към вечността”...


Какви чувства изпитваш най-често?

О, мисля, че нищо човешко не ми е чуждо… Напоследък съм доста тъжен…  Но често ме взимат за най-веселия човек на света...



Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден ...

Ден, в който всичко, което направиш, ще се хареса от другите, защото ще е изпълнено със смисъл за всеки един от тях… В такъв ден няма да изпитвам страх за тях… и за себе си!


Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Живей сега, приемай промените и не прави на другите това, което на теб не искаш да ти се случи.


Какво може да те разплаче?

Всичко


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща, но това, което ме кара да се усмихвам дори в най-мрачния ден   е погледът на едно дете. Пълнотата на този поглед, в който сякаш за миг се отразява вселената.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват… И, Бога ми, още по-добре…


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Че съм безпрецедентен мечтател.
И дори да е казано, че не трябва да се мисли много – нито за това, което е било, нито за това, което ще дойде, а да се живее в сегашно време (и аз се стремя да спазвам това правило)… Човек не може без мечти. Те не са задължения, които непременно трябва да достигнем. Не! Те са звездите за мореплавателя, непрестанно си променят положението, яркостта, цвета… Но продължават да го водят. А е ясно, че той никога няма да ги стигне. Но пък ще ги следва, цял живот! 







Снимки: личен архив на Герасим
Негов сайт: guerassimdichliev.com



петък, 8 февруари 2019 г.

Елена Терзиева споделя...







Аз съм Елена – жена, майка, нутриционист (не задължително в този ред). Зодия Овен. Устремена, нетърпелива, любознателна и откровена. Обичам красивите и нежни неща, обичам дълбоките и точни думи. Ценя интелекта, искреността и способността на хората да се замислят върху „нещата от живота“. 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Във всеки период от живота ми се преплитат разнообразни емоции. Раждането на децата ми е момент на върховно щастие, но то идва и с голяма отговорност и грижа. Всяка сутрин се събуждам с надежда и вяра, че нещо хубаво ще се случи, но често денят ми носи моменти на вдъхновение, примесени с притеснения и дори разочарования. И все пак, животът е толкова пъстър и ярък, че всеки ден е хубав сам по себе си.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Би трябвало да е смъртта на майка ми в ранна възраст. Но най-трудно преживях смъртта на нейната майка (баба ми) много години по-късно. Оказва се, че съм била по-свързана с жената, на която съм кръстена, отколкото с тази, която ме е родила. Все пак обичам и двете, и знам, че са до мен. 


В какво вярваш?

В многопластовата същност на нещата. Вярвам, че всичко се случва не само на междуличностно, не само на физическо и материално равнище, но сюжетната линия протича и на емоционално, мисловно и духовно ниво. Понякога душите общуват помежду си, без да си говорим с думи, без да се виждаме или докосваме.


Вярваш ли в хората?

В човеците – вярвам. В душите – също.


А в себе си?

Абсолютно! Знам, че мога да постигна всичко, което пожелая, имам способност да се науча да правя всичко, което ми е необходимо.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая хората да могат да общуват откровено, да имаме отношения, основани на любов и уважение, да бъдем разбиращи и толерантни един към друг.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Все ми се струва недостатъчно времето, прекарано с децата ми.


Важна ли е прошката в твоя живот?

По-важно е да не се налага да прощаваш. Защото прошката следва обидата. Тоест по-важно ми е да не се обиждам, да не приемам нещата лично. Тогава няма да се налага да прощавам.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Старая се да живея в настоящето, но ние сме част и от миналото, и от бъдещето си.


Харесваш ли нашето време?

Както казва Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена“. Според мен живеем в ключови времена, в значими времена, във вълнуващи времена. Не ги харесвам, защото не са за харесване, но са за израстване!


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа да пътувам! Самият път, движението, смяната на хоризонтите ми носи повече удовлетворение, отколкото крайната дестинация.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Старая се да го живея този живот с обич, през призмата на обичта. Животът е най-естественото състояние на душата, дошла на този свят. Той е път, той е чувственост, той е съдба.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Багрите на природата, пейзажите, влюбените младежи, щастливите деца.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде. Човек се чувства у дома, когато е в мир със себе си, с душата си.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не мога да не споделя едно стихче, писано от баща ми:

„Казват, горчало без захар кафето,
без друго животът бил толкоз горчив…
Но нали точно горчилката кара сърцето
да бий упорито, когато боли!“.

Та… Горчилката, болката и вътрешната ми сила са тези, които ме движат в тежки моменти.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Баща ми. Винаги е стоял до мен, бил ми е гръб, давал ми е сигурност и опора. Позволяваше ми като дете да греша, да вземам решения сама, дори да не му харесваха. Казваше ми: „Действай, а ако нещо се обърка, аз съм до теб!“.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не бих променила нищо от характера или личността си. По-скоро имам устрем да се развивам, да събирам мъдрост и познание. 








Намерила ли си призванието си?

Да. Мисията ми е да уча хората как да живеят здравословно. Да им помогна да се сдобият със свое дете.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страхувам се повече от смъртта на близките ми, отколкото от моята смърт. Не се съмнявам в живота след нея. Както и в живота преди нея…  


А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта, вдъхновението, споделянето на тези емоции с други хора.


Какво е за теб самотата?

За мен да съм сама не е равносилно на това да съм самотна. Да съм сама означава, че съм се уединила, че съм със себе си. Самотен може да се чувства човек, дори и сред хиляди хора, ако в сърцето му е пусто, ако не познава вътрешния си свят.


Какво ти дава представа за вечност?

Вярата, че сме извечни създания, че сме тук за малко, а нашата история като души е безконечна. Светът няма начало и край.


Какви чувства изпитваш най-често?

Пълната гама от чувства не ми е чужда. Най-често изпитвам любовта покрай децата, но и гнева, и отчаянието, и надеждата, и грижата, и самоувереността, и страха… Това са малка част от чувствата и емоциите, които ме връхлитат.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е състояние на чиста радост от живота. Съвършеният ден за мен е ден в движение, ден на път, ден с децата и семейството ми, ден на дълбоки и смислени разговори, ден, в който съм научила за нечий успех или сбъдната мечта, ден, в който съм имала време да прочета книга, ден, в който съм успяла да напиша книга. 
 


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Преди няколко дни посъветвах 3-годишната ми дъщеря да прояви търпение спрямо сестричката си. Тя ме погледна въпросително и аз започнах да ѝ обяснявам какво е търпение:
- Търпение е да изчакаш подходящия момент. Да не правиш нищо, докато не се появи подходяща ситуация. – казвам аз.
- Мамо, ситуациите ние сами си ги правим. – ме поглежда тя с укор. Отиде и взе играчката, която искаше, без да чака сестра си.
Та… Какво разбирам аз от живота? За какъв житейски опит говорим, след като 3-годишно дете ми даде съвет, който за 40-те си години живот на тази планета бях пропуснала. 





 снимка: Фотостудио Щраклина



Какво може да те разплаче?

Плача, когато ми паднат защитите. Плача от безсилие, плача от умиление, плача и от мъка, макар и рядко.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Доброто чувство за хумор, проявено в подходящ момент. Детският смях.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът ми е пъзел, който пренареждам. Всички парчета са тук, но само им сменям местата, според картината, която искам да изобразя.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм на моите родители, че са ме подкрепяли като дете, че не са убили естествения ми устрем, подсилвали са го и са били смели, също като мен. Благодарна съм и на себе си, че следвах винаги сърцето си, а не разума си. И въпреки това не съм си загубила разсъдъка (мисля).
Ключът е в баланса. Не знам дали съм го измислила аз, но така ми дойде: 

„Главата да е в небесата,
краката – здраво на земята,
а сърцето – влюбено в живота.“ 
  

Благодаря ти за доверието и споделените мисли!
 

вторник, 5 февруари 2019 г.

Ади Цанова споделя...








Здравей! Моля те, представи се накратко.
 
Аз съм… просто Ади… Една жена на 43 години, която нито за миг в своя Живот не е загърбила мечтите си. Успехите ми на човек ме споходиха още от съвсем крехка житейска възраст. Станах Майка за първи път на 18 години – без страх, без притеснение, че възрастта ми е неподходяща или че знанията ми не са достатъчни, за да се справя с тази отговорна задача сама. Е, не просто се справих, а продължих смело напред и на 22 вече бях Майка на още едно прекрасно момиче. Кръвта на моя Живот се казва Милен и той е отговорът на моето човешко щастие. Той е не просто Таткото на дъщерите ни, моят спътник в Живота, а Приятелят до мен и момчето, което ме приема такава, каквато съм, с всички мои достатъци и недостатъци.
В професионален план се занимавах с множество неща. Всички те – с  блестящ успех. Диагнозата рак (на Милен) преди четири години промени изцяло житейския ми поглед и се отдадох на нашата Мисия „Удоволствието да бъдем здрави! БЪДИ ПРОМЯНАТА!“, която увлече след себе си 32 000 човека. Нашият призив за Промяна пробуди много хора за един по-пълноценен и здрав Живот без болести. Диагнозата бе и причината да загърбя професионалните си поприща, и да се отдам на ПРОЕКТ ЗДРАВЕ в името на хората.

Нашият сайт: www.bethechangeretreat.com
Нашият Блог с разкази за Здравето: behealthybg.blogspot.com
Мисията ни порасна и в нея се родиха двете ни книги. „НЕПРОЧЕТЕНА КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО. ПЪТЯТ НА ПРОМЯНАТА. Ние победихме рака!“ и „21 дни да промениш ЖИВОТА си! ПРОЕКТ ЗДРАВЕ“.
Нашите две книги за Здраве: www.bethechangeretreat.com/books




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите? Толкова са много, че май имам материал, който да ме топли, когато остарея и зарея поглед в спомените, които са формирали целия ми житейски път. Разбира се, сред всички най-хубави има особено хубави, които са свързани с раждането на нашите дъщери – Стефани и Милена. С двете ни прекрасни момичета са свързани всички особено хубави моменти. А периодът е вечен – от раждането – до днес – и до последния ми дъх.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Диагнозата рак на моя най-добър Приятел – Милен. Беше трудно. Беше много трудно и… някак като че ли безнадеждно и в същото време с толкова откровена вяра в Живота, че той ни предостави втори шанс да направим първо впечатление. Изживяхме я, дишахме я месеци наред, блъскахме се заедно и поотделно в морето от незнание, за да преборим всичко и да успеем отново заедно. 








В какво вярваш?

НАЙ-ПРИЕМЛИВАТА РЕЛИГИЯ В НАШИ ДНИ Е ВЯРАТА В СЕБЕ СИ. ТОВА Е МОЕТО МОТО, КОЕТО МИ ДОЙДЕ НА УМ ПРИ НАПИСВАНЕТО НА ПЪРВАТА НИ КНИГА.


Вярваш ли в хората?

Разбира се. Нали и аз съм човек. Вярвам, че всеки човек е роден добър, вътрешно красив и можещ. Във времето, обаче, на неговия растеж във физически и емоционален план той някъде се изгубва и се превръща често в лош, вътрешно грозен и неможещ. С някои хора се случва именно това. И  въпреки това, аз оставам с вярата, че той просто се е изгубил и може да се намери, и да се върне в доброто, към красивото.


А в себе си?

НАЙ-ВЕЧЕ В СЕБЕ СИ ВЯРВАМ.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая накуп, мечтая за много неща, мечтая постоянно. Няма мечта в моя житейски път, която да не се е осъществила. А осъществи ли се една, веднага на нейно място се настанява друга, която е в очакване... Ето така, в този кръговрат от мечти, живея вече 43 години. Не съм от хората, които се надяват. Аз съм от хората, които правят нещата да се случват. „Надявам се” ми звучи някакси неуверено, слабо и твърде крехко, за да се развие само.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Преди диагнозата „рак” имаше много неща, за които не ми стигаше времето, защото не знаех (вече зная!), че не времето следва да управлява нас, а ние – него. От четири години се научих да управлявам времето си и да се радвам на всичкото време. Не пропускам нищо, не забавям нищо – имам време за всичко!


Важна ли е прошката в твоя живот?

НАЙ-ВАЖНА Е ТЯ. Преди години, когато за първи път се осмелих да простя на един много важен човек в моя Живот, който обаче ме нарани много лошо, усетих силата на прошката, която ме освободи и във физически, и в духовен смисъл. Силата на прошката е трудно описуема, защото енергийният заряд, който тя носи, е твърде индивидуален, за да бъде споделен с някого. Прошката има най-силната лечебна сила. Говоря не само за прошката към околните, а и за прошката към самия себе си.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

СЕГА ЖИВЕЯ СЕГА! Под ръка с поуките от миналото и с устремен поглед в бъдещето, където на първи план стои осъществяването на моите мечти, свързани с мен, моето Семейство, Мисията ни: Здраве и много други аспекти от Живота. 








Харесваш ли нашето време?

Ако имам възможност да избирам, бих избрала 40-те и 60-те години на 20-ти век. Имам вълнуващото усещане, че през 40-те бих могла да танцувам под дъжда така, както днес не. Харесвам дотолкова нашето време, доколкото живея в него. И в същото време имам множество забележки към неговото себеосъществяване.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да! От началото на май до края на септември живеем в нашия дом Щастие на един къмпинг в Гърция, където пишем нашите книги. А от декември до края на март живеем на остров Ко Самуи в Тайланд, където осъществяваме нашата Оздравителна програма. Това са двете места и двете пътувания, на които държа най-много.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

НЕ! АЗ НЕ ОБИЧАМ ЖИВОТА! АЗ ГО ОБОЖАВАМ! Трите думи за МОЯ ЖИВОТ: СТЕФАНИ, МИЛЕНА, МИЛЕН!


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка в света видях и преживях на Echo Island насред Антарктика през февруари 2009 година. Именно там, в тази недокосната от суетата на съвремието земя, са най-красивите гледки. Има и други най-красиви гледки и сред тях една е безмерно красива: свитите ръчички на малко бебе, унесло се в поредната порция сън за малки деца.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома  в София отдавна не се чувствам добре. Самият ни дом е много хубав, уютен и една истинска семейна крепост, зад стените на която сме си само ние. Но градът… той отдавна вече  не ме очарова. Не съм у дома си там. Най у дома си съм на караваната ни на къмпинг Реа на Ситония. Там, в нея, се чувствам превъзходно.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Децата. Милен. СЕМЕЙСТВОТО! Нищо друго не е способно. 

  






Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Милен. Той е човекът, който ме овладя, малко укроти, за да живея в по-пълноценен мир със себе си. Той е и подкрепата, и влиянието. Момичетата ни – те са подкрепата. Много силна подкрепа без очаквания и недомлъвки.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Никой не е съвършен. И аз не съм, а и не това е моят стремеж. Единствената промяна, за която въжделея, е да укротя още малко емоционалния си свят. Да въдворя ред в някои аспекти.


Намерила ли си призванието си?

Най-голяма ми детска мечта – да бъда писател – се осъществи. Да, намерих го! Всъщност, винаги съм знаела какво е. Най-вероятно е трябвало  време, за да разгърна изцяло потенциала му.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не се страхувам от смъртта. Тя е нещо съвсем нормално – тя е част от Живота ни на хора. Страхувам се от онази смърт, която прибира деца преди родители. Това е единственият ми житейски страх. Нищо друго не може да ме уплаши. Нищо друго не ме разстройва така, както тази… смърт. Видях я в очите на моята обичана баба, когато моят татко, нейният син, си отиде. Видях го, съпреживях го и… силно болеше. Когато дойде часът на баба, тя бе щастлива и си отиде с усмивка, защото знаеше, че отвъд я чака нейният обичан син. И съм сигурна, че е точно така. Да, вярвам в Живота след Живота. Вярвам, че ще видя и баба, и татко, и майка си, за да й простя отново, и първото си любимо куче, и един приятел, който си отиде без време…


А какво те кара да се чувстваш жива?

Пътуването. Обожавам да пътувам. Накъдето и да е – само да пътувам. В колата, в кемпера ни, със самолет, с лодка, с влак – все едно. Само да пътувам. Обожавам гари, пристанища, летища – тези места „говорят“ за пътуване – за Приключение.


Какво е за теб самотата?

Себепознание. Миг на покой, от който се нуждаем от време на време.


Какво ти дава представа за вечност?

ЛЮБОВТА.


Какви чувства изпитваш най-често?

ЛЮБОВ. ВЕСЕЛИЕ. ГРИЖА.


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

За мен всеки ден е напълно съвършен. Отдавна съм разбрала, че каквото и да ти поднесе даден ден – то е, за да те доизгради, може би събуди, поучи и развесели.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ СИ ДОМ, В КОЙТО ЦЯЛ ЖИВОТ ЖИВЕЕТЕ – ВАШЕТО ТЯЛО. Знайте, че единствената константа в наши дни е Промяната. 








Какво може да те разплаче?

Толкова много неща. И тъжни, и весели… аз постоянно лея сълзи без смущение, без задръжки. Аз съм един силно емоционален човек.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Най-вече малките неща в Живота. Ежедневният. Онзи, който се случва сега – спонтанно.







Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парчета от пъзела не липсват. Всичко е напълно прецизно подредено, с опция пъзелът да става все по-голям и по-голям, защото съм едва на 43, а ме очакват още толкова много неща в Живота…


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

СЕМЕЙСТВОТО. Всеки ден благодаря на Бог и на Вселената за това, което съм, и за това, което имам. Всеки мой ден е пример за нашите дъщери. Всеки ден полагам усилия този пример да бъде вдъхновяващ.

Благодаря от сърце за поканата за това интервю.
За мен бе чест и удоволствие.
…просто Ади…


Благодаря ти!