вторник, 25 ноември 2014 г.

Споделено от Павлина Соколова

Името ми е Павлина Соколова. По лична карта- ПавлинКа. По професия съм технолог, по душа – пишеща романтичка, по трудов договор -  "щастливо безработна. Пак според личната  карта съм на 31 години, но от опит зная, че мога да бъда и на 5, 16, 23, 37, 54, 83.... и около 7000 - годишна.  В последно време най-често съм на 5 (колкото е синът ми) и на 7000 (на толкова вероятно е душата ми). Обичам да казвам, че съм "шашава"  и "съвсем нормална" , с което се потвърждава моята постоянна близнашка раздвоеност. Когато съм сред хора говоря много... и се усмихвам много. Когато съм сама - често пиша. Белият лист се трансформира в мой най-добър приятел, когато бях 11-годишна, и  така - до ден днешен. Част от споделеното с него – това, което реших, че има защо да бъде "чуто" - сега е поместено в книгите ми "Колко малко е нужно", "Луностишия""Между редовете" и "Странички от дневника".  


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавият момент в живота ми – разбира се, денят, в който станах майка. И след него  последва една върволица от хубави моменти, в които предимно Божидар е главният герой.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Като всички хора съм имала трудни  периоди досега, а настоящият  също е такъв за мен, но най-зле се чувствах, когато загубих баща си, а също и баба и дядо, които ме отгледаха. Всичко е една върволица от лоши и добри моменти. Ако го нямаше лошото – нямаше да оценим доброто. Ако го нямаше грозното  – нямаше да видим красивото. Живот... 

В какво вярваш?
Вярвам в... истината! :) В Бог, в любовта, в силата на надеждата... Във всички чудеса, които те могат да сътворят.

Вярваш ли в хората?
Ако е врачка, рекламен агент или служител на мобилните оператори - не! :)  В хората... иска ми се да вярвам. Преди вярвах до глупост, а сега все по-трудно някой печели доверието ми. Улавям се, че съм станала доста мнителна и „тествам” хората. Защитна реакция,  предполагам. Чувство за самосъхранение. Но зная, че и в най-лошия човек има добро, което може да изплува на повърхността, ако успееш да го отключиш. Точно като истината.

А в себе си?
И да, и не. Често съм неуверена, несигурна в себе си... Типичен близнак - изтъкана от противоречия.      

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтаех по-често, когато бях малка. За неща, които смятах за невъзможни, или които просто се страхувах дори да се опитам да достигна. Сега, като че ли, мястото на мечтите ми е заето от цели, приоритети... Това, което искам най-силно, е здравословните проблеми на сина ми да отшумят и той да се оправи напълно. А ако насоча мечтите и надеждите си в по-мащабен план: иска ми се да имам вълшебна пръчица, която да поръси с човечност хората, неспособни да отключат доброто в себе си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако нещо е наистина важно –  то няма причина, която да ни спре да му отделим от времето си. Човек има време за абсолютно всичко. "Нямам време" е просто неискрено  оправдание.  И може да го използваме, за да се самоосвободим от отиването при зъболекаря например, но не и от срещата с близък приятел. Трябва да умеем да не пилеем времето си, да го оползотворяваме, правейки това, което наистина е важно и добро за нас. Имам едно стихотворение, в което казвам: „Ако знаех, че утре ще свърши света – аз ще имам цял ден, за да бъда щастлива!”.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Прекланям се пред всеки човек, който има силата да прости. Да, прошката е важна, прекрасна... Да простиш означава сърцето ти да е пълно с много любов... И въпреки, че все си мисля, че в моето тя е до преливане... има двама души в живота ми, на които няма как да простя. Прощавала съм много дотук, правила съм много компромиси, потъпквала съм принципите, самоуважението  си, всичко... И в крайна сметка – същите тези хора плюха отново в лицето ми. Затова си казах „Стига толкова!”. Прощава се на тези, които осъзнават грешките си и се покайват за тях. Да, зная, че Исус е казал „Прости им, Господи, те не знаят какво правят”... но аз не съм Бог, не съм толкова добра...

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Бягам от миналото си, носи ми тъга. Бъдещето пък... е неясно. Нямам кристална топка, която да ми е казала, че изобщо разполагам с него. :) Най-важно ми е настоящето. Тук и сега - да дишам, да чувствам, да съм щастлива.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Не искам да живея в друго време. Но ако имах машина на времето – щях да се разходя из годините, за да мога да видя самото начало например - първия живот на Земята... И други неща, които са ми любопитни и палят приключенския ми дух. Но ще бъде само разходка. След това пак ще искам да се върна, за да съм точно тук, сега.

Кое пътуване е най-важно за теб?
Точно това пътуване, което съм предприела в момента - към себе си.

Обичаш ли Живота?
Влюбена съм в него! И тъй като е любов - понякога го ругая (поетично). Мога да ти кажа как се научих да ругая поетично, защото онези, другите думи, така и не ги вкарах в речника си. Та, казвам "под ягодите!" :)

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Изпитание, смисъл, надежда...

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Красота има навсякъде: в природата, в произведенията на изкуството, в усмивките, в душите на хората, в малко охлювче,  „кацнало” на някое стебълце, в прегръдката на двама влюбени, в красиво облечена жена, или мъж, в стих, песен, танц... Бих обиколила света и бих запечатала на снимки, в ума и в сърцето си много красиви моменти... И времето ще ги отмие. Но една друга гледка няма да отмие никога - всеки един момент, в който очите на малкия греят.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Ами, у дома! :) Обичам уюта на дома. Чувствам се добре и сред природата, тя ме зарежда, успокоява, вдъхновява...  Имам си едно специално място – едно мое си дърво.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Синът ми, заради който нямам право да бъда слаба. Също вярата в Бог, вярата че "И това ще мине", както и шепата близки хора, които с обичта си превръщат слабостта ми в сила.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Животът ме срещна (и продължава да ме среща) със значими и важни за мен хора, които ми дадоха (чисто духовно) много уроци. Благодаря на всеки един от тях! Човекът, на когото поименно искам да благодаря е бащата на детето ми – Любомир. Благодаря му за приятелството, разбирането, обичта, търпението и компромисите спрямо мен, и за това, че ме подкрепя и в добро, и в лошо.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Много неща. Хората, които не ме познават, ме поставят на някакъв незаслужен пиедестал и ме идеализират, което не искам да се случва. Имам много, много недостатъци. И въпреки, че ми пречат – някак съм си се приела и се обичам с тях. :) И все пак - иска ми се да не бъда така припряна, да поработя върху променливите си настроения, защото те рефлектират и върху хората около мен, да съм по-склонна към поучаване  и по-често да се вслушвам в съвети, да бъда по-търпелива... Да не съм толкова разсеяна, да съм по-организирана, да не разхвърлям гардероба си, да се храня здравословно, да изкарам шофьорска книжка,  да науча добре английски...  Не е лошо и да не приказвам толкова много. :)

Намерила ли си призванието си?
Да. Родена съм да обичам! :)

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам. Помня и точно кога и защо повярвах. Рядко обаче мисля за живота след смъртта. Предпочитам да се съсредоточа върху живота сега.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Любовта.

От какво се страхуваш?
От змии, гръмотевици, оголени контакти, дълбокото в морето... Страхувам се ужасно и да не загубя майка си, преди да съм стигнала до сърцето й...

Какво е за теб самотата?
Момент да останеш насаме със себе си. Може да бъде адски болезнена, но в същото време и много полезна. Всъщност, най-сетне осъзнах, че самотата е състояние, до което самите ние достигаме и предизвикваме. Няма човек, който да е съвсем сам – просто има хора, които се отдалечават от другите. Замислете се, нима няма нито един човек, който да сподели мислите ви, или чието сърце да стоплите, и по този начин да се стопли и вашето? Има! Поне един. Ами... потърсете го!

Какво ти дава представа за вечност?
Може да прозвучи невероятно, но... Любовта! Повечето неща имат начало и край. И така е редно да бъде, защото всеки край отваря вратичката за друго начало. Но любовта... за мен тя е вечна.

Какъв е смисълът на живота за теб?
В това да го живееш, както би искал, както би се чувствал щастлив.  Ако вървиш против себе си и живееш за другите – животът се превръща в едно роботизирано съществуване без истински смисъл.  

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Аз съм хипер емоционална. В мен се редуват различни настроения, емоции... и е трудно да определя кои надделяват. Улавям се обаче, че дотук споменах поне пет пъти думата Любов. Е, вижда се, кой движи колелото. :) 

Как възприемаш страданието?
Лично аз съм страдала  много от глупост. После започнах да се уча да не се чувствам така, както... не заслужавам да се чувствам. За да те нарани някой съвсем съзнателно – то значи той няма място в живота ти.
Страдам, когато съм свидетел на човешка болка - физическа или душевна – усещам го, сякаш се случва на мен. Скоро бях с едни добри хора в дом за изоставени деца. Когато си тръгвахме – децата се наредиха на прозорците и започнаха да чукат силно с ръце и да ни махат... Усмихвах се, махах им, а вътрешно се разкъсвах. Същото беше и вътре, когато едно момиченце се гушкаше в мен – ту усещах щастие, че поне за миг му давам топлината, за която копнее, ту изпитвах ужасно страдание. Има много мъка на този свят, наистина. Болести, глад, мизерия, деца без родители, родители без деца... И само онези, които живеят в собствени пеперудени или егоистични светове – не отразяват всичко това.   

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Един ден любов.

Как би описала Любовта?
За нея имам неизчерпаем запас от думи, многоточия, определения...   Зависи от това дали съм й... сърдита. :) Може да е: смисъл, живот, щастие, споделеност... Но може и да е: болка, сълзи, тишина, тъжни стихове... Любовта е сладко-горчива лудост.  И болест. Нелечима. Но каквато и да е – тя е важна, защото без нея сме... просто... липсва другата половина от нас... Незавършени - тази дума търсех.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Какъвто давам и на себе си ежедневно: Да си опичам акъла! :) Да бъда искрена, да се стремя да съм добра, отговорна, смела... И да обичам. Себе си, хората, живота....

Какво може да те разплаче?
Какво ли не. И хубаво, и лошо. Аз съм ревла!... :) Приемам го с усмивка, защото осъзнах всъщност колко сила има в това да си чувствителен.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
За усмивка повод не ми е нужен. Мога да се усмихна и след като някой е убил усмивката ми – именно на него.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?
Никога няма да забравя как веднъж, когато вкъщи беше спрян тока, нямаше храна, и надеждата също се беше запиляла някъде - дойде един приятел  -  с торба продукти и платената сметка за ток...
Също как моя много близка по душа жена ми купи маратонки, защото моите бяха адски скъсани и мокри. И още, и още... жестове на човечност и любов, които топлят душата и сърцето ми.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Липсват, разбира се! И слава Богу, защото ако беше нареден – това би означавало, че животът ми е към своя край... Липсващите парченца са всички стъпки към самоопознаването ми, промяната ми към по-добро... Всичко, което се надявам да постигна, за да съм в хармония със себе си, и за да са щастливи децата ми. Най-доброто тепърва предстои! :) Само да сме здрави.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За това, че съм жива, че имам покрив над главата, хляб на масата, шепа истински приятели... и най-вече детето си! Благодаря на всички непознати хора, които ме карат да се чувствам полезна и значима за тях. Благодаря и на теб, за това, че ми даде шанс да споделя толкова много неща днес.  



Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!



Любим спомен от детството?
 Аз и брат ми на пода, направена "планина" от намачкано одеяло, и „пътуваме” из нея с две колички. :) Друг спомен: преди заспиване си играехме на онази игра с познаването на предмети от стаята. Меланхолично и мило ми е, когато се сещам за това... О, сетих се - и когато имах проблем с очите и бяха дошли вкъщи две приятелчета да ме видят. И с тях и брат ми играехме на „Не се сърди човече”. Пък аз нищо не виждах. И те все казваха, че хвърлям  шестици. :) По-натам ми признаха, че са ме лъгали, за да се радвам...

Кое е най-екстремното нещо, което сте правила?
Избягах посред нощ от една болница, по пижама и с абокат на ръката. Лудост си беше. Друго... виж снимките ми от Лакатнишките скали. :)  

Кое е най-скъпото нещо, което си купувала досега? А което са ти подарявали?

Материално - легло, емоционално- книга. Което са ми подарявали... чувства! :)... Всичко, което ми е подарено е скъпо за мен и има висока емоционална стойност. Много скъпа ми е първата стихосбирка, която хванах в ръцете си – книгата на Надя Петрова. Бях 11-годишна и поемах по нов и труден път за мен – отделена от родители, дом, приятели... Тази книга неслучайно и ненапразно се появи в ръцете ми точно тогава – тя не само ми беше като светлинка надежда, но и някак ме възпитаваше. И най-важното - отключи в мен желанието да пиша...  Друг скъп подарък е билета за цирк, който получих, когато бях на 24 години. Първият цирк в живота ми. :) И още, и още... Котенце, боички за рисуване, любимото ми цвете в саксия,  едни красиви пеперуди, тефтер за стихове, писалка, калъфка за възглавница, медальон-сърце в любимия ми цвят, шапка и ръкавички, пак лилави, китарата, с която направо ме оставиха без думи... И още, и още, и още... Това не са просто подаръци, това е приятелство, обич, споделеност...


петък, 21 ноември 2014 г.

Споделено от Надя




Казвам се Надя. Не мисля, че е от значение това къде и кога съм родена, каква е професията ми, образованието ми или пък семейното положение. Струва ми се, че тази информация само пречи да видиш истинския човек зад нея. Безкрайно ограничаващо е, според мен, да се идентифицираш с професията, образованието, националността, с принадлежността си към дадена прослойка на обществото или пък с авоарите си в банката. Предпочитам да възприемам всеки човек като отворена система, непрекъснато развиваща се и променяща се. Но предпочитам и мен да ме възприемат така. Ето защо, вместо представяне ще цитирам една великолепна мисъл на Петер Орцеховски от книгата „Тайните знания на индианските шамани”, която най-добре изразява и моите мисли и преминавам директно към въпросите:
„Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам за какво крещиш вътрешно и дали имаш кураж да мечтаеш, да се изправиш пред копнежа на сърцето си. Не ме интересува на колко си години. Искам да знам дали рискуваш да изглеждаш като глупак заради Любовта си, заради Мечтите си и за Приключението,  наречено Живот. Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те държи отвътре, когато всичко останало те напусне. Искам да знам дали можеш да Бъдеш сам и в моментите на Празнота наистина да се наслаждаваш да си сам със Себе си."


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти и периоди са тези от детството ми, прекарани при баба и дядо, на село. Може би, защото тогава бях най-свободна и безгрижна. С тях могат да се сравняват само периодите ми на пътешествия из страната - пеша и на автостоп, без багаж и без конкретни планове, но с един много готин и точен човек.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най-трудното нещо беше да се боря за живота на един човек, в психологически план. За съжаление не успях, оказа се мисия невъзможна за мен.

В какво вярваш?

Вярвам в изобилието на Вселената и в това, че човек сам кове и сам е отговорен за съдбата си.

Вярваш ли в хората?

Не бих могла да вярвам във всички хора еднакво, дори и да искам. Всеки се намира на различно ниво на развитие и в някои случаи разликите са огромни.

А в себе си?

Налага се да си вярвам, иначе как бих могла да живея със себе си толкова време.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за нещо, на пръв поглед налудничаво – да постигна съвършенство между мисъл, действие и емоция по такъв начин, че да няма невъзможни неща за мен. Надявам се някой близък ден да ме светне прозрението как да го постигна.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има много неща. Всъщност времето би ми стигало за всичко, стига да не се налагаше непрекъснато да върша неща, които не искам, а трябва. Знам, че това зависи от мен и възнамерявам да го променя.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важно е това да съм в мир със себе си, което май включва и прошката.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Настоящето е много неуловим миг, според мен - докато мигнеш – и вече е минало. Благодарение на миналото си пък сме това, което сме, а благодарение на бъдещето мечтите ни имат смисъл. Ето защо мисля, че и трите са еднакво важни, защото заедно съставляват нишката на моя живот. Как бих могла да кажа, че едната част е по-малко важна от другата?!

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Честно казано, не го харесвам особено. Но и миналото, което ми е познато от историята, не харесвам. Така че избирам някоя епоха в по-далечното бъдеще, когато хората ще бъдат, предполагам, по-осъзнати.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Знам, че ще кажа клише, но пътуването към себе си ми се струва най-важно.

Обичаш ли Живота?

Сега – да, но ми се е случвало и да го мразя. За щастие, тези моменти не са траели дълго.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Мисъл, действие, емоция.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Одухотворените човешки лица.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Когато съм в мир със себе си, навсякъде се чувствам „у дома”. Както се казва - моят дом е моето "Аз".

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че няма да е все така и че животът не бива да се взема насериозно, защото е само едно приключение, опознавателна игра. И че притежаваме правото и волята да прекратим по всяко време тази игра, ако не ни харесва, но и че освен бутонът "стоп" има и друга опция - бутонът "осъзнаване".




Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Това не са хора от прякото ми обкръжение, а по-скоро любими автори – Михаил Булгаков, Александър Дюма, Достоевски, Владимир Висоцки и много, много други, за изреждането на чиито имена няма да ми стигне мястото.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, че искам - колкото и да съм съвършена, винаги може още.

Намерила ли си призванието си?

За мен този въпрос е идентичен с този за мечтата. И отговорът ми е, че призванието ми (уф, как не обичам тази думичка!) е да осъществя мечтата си. С една дума - да бъда щастлива!

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да, вярвам, че нишката на живота е непрекъсната, само преминава през различни пространства и измерения.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Може би най-вече чувството за опасност, екстремните ситуации, като скок с парашут или бънджи, например, а и не само.

От какво се страхуваш?

От липсата на съзнание, може би.

Какво е за теб самотата?

Дар. Благоприятна и градивна възможност да остана по-дълго насаме със себе си, за да осмисля и преподредя ценностите и приоритетите в живота си.

Какво ти дава представа за вечност?

Звездното небе.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Пътят към себе си и пътят като път, във всякакъв смисъл.

Кои емоции изпитваш най-често?

Като цяло положителните емоции преобладават при мен. Но ако трябва да бъда по-точна, като че ли колебливостта, която е присъща и за зодията ми - Везни. Тоест  у мен често се намират в двубой чувството за спонтанност и здравият разум, и невинаги успявам да постигна баланс между тях. Но това е под повърхността. А на повърхността обикновено успявам да изглеждам почти винаги спокойна и уравновесена. С което пък, искам да кажа, че доста добре съм се научила да се владея. Кхм, кхм...

Как възприемаш страданието?

Дано това не прозвучи скандално, но като признак за незрялост и несъвършенство, по-трудният и неприятен път за научаване на уроци. Ще се опитам да обясня накратко. Понеже вярвам, че всичко е в главата на човек, което ще рече, че не е толкова важно какво ти се случва, а как го възприемаш, та от там и идеята, че чрез овладяната си мисъл можеш да извлечеш най-доброто и най-полезното за себе си от всяка ситуация и да го трансформираш в положителни емоции и възприятия.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Може би, щастието е във всички онези, на пръв поглед мънички неща, които ти доставят радост, а също и във възможността да ги споделяш. Съвършеният ден би изглеждал така, според мен: сутрин за закуска - радостна усмивка, за добро посрещане на деня; на обед - бурен смях, за добро храносмилане и вечер - замечтана усмивка за хубави сънища. А промеждутъците от деня - обилно гарнирани с всякакъв вид усмивки.

Как би описала Любовта?

Признавам само безусловната любов. Когато приемаш някого с всичките му качества и недостатъци, когато си готов да споделяш всичко с него и да жертваш всичко заради него – това е любов.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Никакъв. Мразя съветите. Моят житейски опит си е мой и едва ли ще свърши работа на някой друг, а по-скоро може да го обърка, защото по-важно от самия опит е как пречупваш преживяното през призмата на мисленето си и какви уроци научаваш от това. А то си е индивидуално за всеки. А и смятам, че когато има обич, няма нужда от съвети! Личният пример си е най-добър.

Какво може да те разплаче?

Трудна работа. Може би най-вече загубата на близък човек, но и тогава дори трудно.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Почти всичко, дори и най-обикновени неща в ежедневието.Често ми се налага дори да крия усмивката си, за да не изглеждам идиотски.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Когато някой ми казва колко ме обича и колко съм прекрасна!

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Е, ако не липсваха парчета, работата щеше да е лоша. Мисля, че за щастие, до края пъзелите ни остават незавършени, защото пътят към съвършенството е безкраен, а нали животът е тъкмо това!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя и съм благодарна за това, че винаги съм имала и имам до себе си най-подходящите за мен, най-готините и безценни хора!



Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Беше ми интересно и приятно да отговоря на тези въпроси, отговорите на някои от които изненадаха и мен самата!


БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ДОВЕРИЕТО, ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И ЗА СПОДЕЛЕНИТЕ МИСЛИ!

Благодаря ти и аз за въпросите, които ме накараха да се замисля - те се оказаха част от себеопознаването ми!