вторник, 22 октомври 2013 г.

Споделено от Иво Топалов



Здравейте! 
Аз съм Иво Топалов - писател, обучител и организатор на „Майстор на думите” - състезанието за оратори, презентатори и разказвачи.

На 31 години, съм претърпял няколко неуспеха в своите предприемачески начинания, но винаги съм намирал начин да се изправя и да продължа напред, независимо от обстоятелствата. Автор съм на „Полетът на орела”, роман, издаден от ИК Хермес, 2013г., който намира все повече читатели, а надявам се и почитатели в цялата страна. Той притежава собствен стил и една особена автентичност, която трудно се описва, а трябва да се усети.
Мои есета, статии и интервюта са четени от хиляди хора и надявам се - са докосвали сърцата на мнозина, чрез личния ми блог с име „Блогът, който усмихва хората” (ivotopalov.com, който има и страница във Фейсбук).
Освен всичките ми занимания и професии, през които съм минал, съм бил също за кратко и редактор на нехудожествена литература, а през последните няколко години се занимавам усилено с личностно развитие, семинари, обучения и писане. По-долу можете да прочетете задочно интервю, дадено на блогът „Един от нас споделя...”, надявам се то да ви хареса. От мен - усмихнат ден! :)



Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Не мога да кажа за досега. Въпреки, че съм имал доста хубави години, според мен най-добрата все още предстои. Убеден съм в това!

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Иска ми се да бе само една и просто да мога да я посоча. Всъщност, последните няколко години, след като избрах да не живея по обществен стандарт и да преследвам мечтите си, както и да се занимавам само със смислени според мен неща, се оказаха най-трудни. Не се оплаквам, знам, че всичко си има своята цена. Все пак се сблъсках с безброй предизвикателства, пречки, предоговаряния на кредити, взети в момент на липса на присъствие, недомислици и дори предателства, подмолни и неочаквани. Но все пак продължавам, и не само – вярвам, че съм на прав път!


В какво вярваш?

В много неща. Във фактите, най-вече. В това, че има смисъл да даваш 100% от себе си в това, което правиш. Да вършиш нещата си добре. В това, че в крайна сметка всичко ще се подреди по най-добрия възможен начин.

Вярваш ли в хората?
 
Вярвам, че са добри. Вярвам в това, че всеки изхожда от това да направи света по-добър, както си го представя. Убеден съм, че дори най-големият злодей, всъщност има мотивация, че подобрява света. По какъвто начин той самият го разбира. Ако го разпитате много внимателно, ще се убедите, че съм прав. Освен това, винаги първоначално подхождам към хората със 100% доверие, което понякога се случва да изгубят.

А в себе си?

Досега съм бил най-верният си съюзник и съм се подвеждал в изключително редки случаи. Но всеки път си прощавам и продължавам напред в мир със себе си. Правя го, защото все пак знам, че в трудните моменти има на кого да разчитам – на някого, който никога няма да ме предаде или изостави, и ще отиде дори отвъд предела на силите си заради мен.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам в живота преди смъртта. Не автоматичното ежедневие, наричано „живот” поради липса на друга дума, което се опитват да ни втълпят, че е върхът на еволюционната пирамида, както и неадекватният, обсебващ консумеризъм, който би трябвало да придаде смисъл на жалкото ни съществуване според рекламите. Кратко изразено: роди се – работи – умри. Повече вярвам в автентичния, искрен и открит живот, без лъжи, маски или игрички на дребно. Вярвам в живот, който има смисъл, мисия и цел, който се случва, докато сме живи и не действаме автоматично. Вярвам, че ако водим такъв живот, може и да не ни е необходимо да се прераждаме или да живеем след смъртта в някаква друга форма, за да поправяме нещо или да си наваксваме.
Иначе, и да вярвам, и да не вярвам – всеки от нас в един момент ще разбере истината. И без това отреденото ни време не е чак толкова много. И дали човек е вярвал преди това няма чак такова голямо значение.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Аз не мечтая. Аз правя планове и след това предприемам действия по точките им. Надявам се да имам късмет и благосклонността на вселената, обстоятелствата и Бог на моя страна. Както и търпение и достатъчно сили, за да постигна това, което заслужавам.

За колко време напред мислиш?

Гледам да не мисля за времето напред. Нито за времето назад. Тук и сега, колкото и да е клиширано, е единственото, с което разполагаме. Това, което имам да довършвам (миналото), го слагам на лист и после отмятам едно по едно нещата. Така съм сигурен, че всичко ще бъде свършено някога. Същото важи и за плановете и желанията, които имам (бъдещето). Когато поставиш нещата на лист, си спокоен и можеш да освободиш ума си от тях. И наистина да се насладиш на настоящето.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Освен това интервю ли? Шегувам се!
Всеки ден ставам много рано, за да ми стига времето и да свърша всичко, което съм планувал. Разбира се, често някоя от задачите остава за следващия ден, или планът се променя в хода на събитията, но рано или късно успявам да отделя време на всичко. Дори и на всички книги, които си заделям за четене. Рано или късно...
Преди, обаче, използвах това изречение като оправдание в собствените си очи, когато не предприемам нещо за подобрение на собствения си живот или нещо, което ме плаши. Мога да съм още по-конкретен, казвах си примерно, че заради работата си нямам време да спортувам, или да прочета хубава книга. Казвах си, че съм зает, за да отида на разходка, или най-глупавото и върха на самозаблуждението – „нямам време да си почина”. Безумие. Но вече съм по-добре, благодаря, и времето ми е достатъчно.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Имало е такива моменти, в които ми се е искало, разбира се. Както на всеки човек. Ако някой отговори с „не” на такъв въпрос, то е време да започнете да се съмнявате в него. Но после научих, че от най-дълбоките рани и от нелечимите белези се получават най-хубавите уроци. Защо да връщаш времето назад и да променяш това, което те прави истински?

Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Има такива неща, понякога. Обикновено идват при мен под формата на „Какво ли би се случило, ако бях постъпил иначе или бях казал друго?” Но такива моменти бързо ми минават, защото както казах по-рано, настоящето е най-важно и ако си впримчен в миналото, не би имал възможност да му се насладиш.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Ако можех да избирам, щях да избера да живея във всички епохи.
Звучи малко странно, признавам, но мога да обясня. Когато учих за древните култури, обичах да си представям какъв ли е бил животът на хората, които са живеели в това време. Огънят, шаманите, палатките и магията на света. Понякога успявах да го направя много живо, особено когато ходехме на разкопки. Също винаги съм обичал да чета за рицари, кръстоносци, египтяни, китайски императори и древни индийски и други мъдреци. Тях също съм искал да ги срещна. От друга страна, нашето време е уникално и се радвам, че съм роден точно сега, в този супер динамичен и интересен свят. Понякога се задълбочавам в историята на последните два века, която е пълна с изобретения и невероятни събития, а това продължава и до днес.
В тийнеджъйрските си години, обаче, обожавах да чета фантастични романи. В един от любимите ми романи, „Играта на Ендър”, имаше двама герои, деца – брат и сестра, които можеха да си пишат с хора от социалните мрежи от гората, посредством чиновете, които носиха под мишниците си. Романът е писан 1985 година, когато нямаше нито таблети и социални мрежи, нито мобилни устройства за интернет. Какво говоря, тогава дори GSM-и не е имало. В днешни дни, обаче, това е не научна фантастика, а ежедневие. В този смисъл, все още чакам скоковете в хиперпространството, мечовете от „Междузвездни войни” и телепортацията. Вярвам, че това добавя и бъдещето към желаните от мен епохи.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

За щастие имах късмет и съм пътувал по България много. Имам само още малко места, където искам да отида в нашата страна. Ходил съм и малко из Европа. Иначе, никога не съм излизал от континента. След време ще пътувам много по целия свят, сигурен съм, но засега имам по-важни задачи. За „непременно” не знам, но имам вече цял списък с места, които искам да посетя.

Обичаш ли Живота?

Не. Всъщност го обожавам. С всичките му трудности, уроци, които понякога приемам толкова трудно, както и с всичките несъвършенства, които се оказва, че са задължителни. Благодарен съм на живота, че се случва именно на мен!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Борба, радост и уроци.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Обожавам да гледам големи водоеми. Зелената вода на морето. Играещо си куче. Зелени домати, които растат всеки ден пред очите ти. Храна, приготвена с грижа. Синьо небе, което няма нито едно облаче по себе си. Изгряващото слънце. Птиче, което краде презряла и никому ненужна джанка. Мравка, открила цяло съкровище от не една, а няколко трохи от хляб. Двама влюбени. Облаци, които таят буря в себе си, но засега носят единствено далечен тътен. Цяла поляна, покрита с бял сняг без следа, оставена от животно или човек. И така нататък, и така нататък. Все нещата, заради които си струва да се живее.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморявам се най-лесно, когато правя неща „насила”, без желание или ентусиазъм, които очевидно не са част от моя път, а ме карат да излизам от него. Това може да бъде всичко, било то да общувам с недоброжелател или да правя услуга някому, която очевидно не е оценена, или пък някой да се опитва да ме принуди за нещо. Все по-рядко си позволявам такова безразборно пилеене и дори разхищение на собствената енергия.
Зареждам се, когато остана насаме, медитирам или просто си мисля. Може да прочета и хубава книга. Обожавам да чета и го правя много често. Чрез книгата общуваш с различни от твоя умове, научаваш се на нови гледни точки към света и преживяваш хиляди неща, които иначе просто не биха могли да ти се случат в рамките само на един човешки живот. С други думи: „Само един живот не е достатъчен, за да изживеем всички възможни сценарии на съдбата си.”

Къде се чувстваш най-добре?

На много места. Когато съм сам, някъде на разходка или с книга. Също, когато съм с приятели на сладка раздумка и се смеем на глас. Или пък, когато съм на брега на морето, очите се насищат и потъват в безкрайния, равен и зеленикав хоризонт, вятърът разгонва зноя, а слънцето гали кожата, както шумът на вълните прави това със слуха.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Имам чувството, че мога да се чувствам „у дома” почти навсякъде, където пожелая, стига да имам малко лично пространство, където да мога да остана със себе си поне за малко.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мотивация под път и над път и във всевъзможни форми. Аз лично съм фалирал четири пъти и съм претърпял всякакви други многообразни загуби, за които не ми се разказва особено. В интерес на истината, по-голямата част от опита си съм придобил не в учебните институции, а на принципа проба – грешка, като съм си „чупил главата” не един път. Но всеки път, дори да останеш за малко долу при поражението си, за да се посамосъжаляваш, то накрая неизбежно разбираш, че трябва да се изправиш. Да бъдеш силен още веднъж. Мисията ти няма да приключи, докато не затихне и последният ти дъх и както се казва в една книга: „няма да разбереш какво има в края на пътя, ако не минеш и последния завой.”

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Много хора са ми оказвали подкрепа и много хора продължават да го правят, за което съм им безкрайно благодарен. Винаги гледам да им благодаря лично, когато мога. Но най-голямо влияние са ми оказали предателите и отстъпниците, които съм срещал по пътя си. Научиха ме какъв точно не искам да бъда и ме направиха това, което съм. И съм благодарен за това.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Прекратих тютюнопушенето и битовия алкохолизъм, а и се справих с редица други зависимости, по много по-успешен и категоричен начин, отколкото да речем един психиатър или терапевт може да си представи, че е възможно. Създадох си и редица навици и ритуали, които работят в моя полза. Сигурен съм, че ако осъзная, че нещо в мен има нужда от промяна, ще предприема нужните стъпки и ще направя необходимото, за да я постигна.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Един много мъдър, за съжаление покоен, католически свещеник от индийски произход, казва: „Страхува се от смъртта само този, който не живее.”
Смъртта идва за всички от нас, и винаги го прави изненадващо и неочаквано, независимо дали сме се страхували от нея или не, независимо дали сме се подготвяли или не. Затова можем единствено да я приемем за свой неизменен и най-верен съветник. В трудни за нас моменти трябва да се запитаме: „Какво щях да направя и как щях да постъпя, ако моето време изтичаше след една седмица? Кой избор щеше да бъде правилният за мен?” Пред този въпрос много от маските просто отпадат или губят своето влияние над нас.

А от самотата?

Не. Имам цяла статия на точно тази тема в блога ми, която хвърля много светлина по въпроса. Преди време се затворих в един апартамент, със сменен телефон и ограничена връзка със света и седях в него няколко месеца. Направих го с една единствена цел - да се освободя от желанието си да бъда с други, и не мръднах от там и не се срещах с никого, докато то просто не си отиде от мен. Заедно с него си отиде, обаче, и голяма част от суетата и търсенето на одобрение от другите. И ме направи малко по-свободен и доста по-спокоен.
Едно малко наблюдение – бонус, което го няма в статията, публикувана в блога ми, понеже дойде при мен значително по-късно: когато спреш да жадуваш одобрението на околните, започват да ти казват, че имаш огромно его и че трябва да се смириш. Ако ще да си и най-скромният човек на света, пак ще ти го повтарят и ще те сочат с пръст. Това често е защото вече не може или е много трудно да бъдеш контролиран.

Какво ти дава представа за вечност?

Красивите гледки, както отговорих по-рано. Хубавата музика също. Гледката от някой висок връх или звездите, когато ги гледам някъде извън града.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Гледам да не давам прекалено голяма власт на емоциите над мен. Щастието е по-скоро в хармонията, отколкото в пренавиването и свръх-енергичността и ентусиазма. Поне за мен. Смятам, че ако задържиш която и да е емоция твърде дълго, на твърде високо ниво, може да рискуваш разумността си. Иначе не знам кои емоции изпитвам най-често, но се опитвам да задържам вниманието си върху по-приятните и позитивни такива.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не слушайте никакви съвети, който и да ги дава и какъвто и авторитет да има той или тя. Това важи и за мен, не ме слушайте. Вие си знаете най-добре.
Съветите са нещо много лошо. Когато работя с някого като коуч или обучител, никога не давам съвети. Давам факти, теории, задавам въпроси и оставям човек да направи сам изводите си. Ако дадеш на някого съвет, от една страна поемаш отговорност за него, както и за неговите действия и резултати. Освен това го учиш, че нещо може да бъде получено „на готово”, а това съвсем не е така. От друга страна, правиш този, когото съветваш, донякъде зависим от себе си и твоите съвети. Той започва да търси одобрението ти, съветите ти и в един момент може да се парализира, ако не се допита до теб. Когато става въпрос за родители и деца, това поведение е донякъде простимо и разбираемо. Но ако си обучител или треньор на някого, това означава единствено, че много живо те интересува как да направиш по-голяма печалба и искаш да лишиш клиента си от собствено мнение и независимост.

Какво може да те разплаче?

Добрината на хората, когато помагат безвъзмездно един на друг. Кара ме да вярвам повече. Също, желанието за живот и отказа да се съобрази с нещастието, което го е сполетяло, у трикрако кученце, например. Напомня ми да съм благодарен за всичко, което имам, но приемам за даденост.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Най-обикновени неща. Жест на внимание, спокоен ден, разходка. Вкусен чай.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Може би, подреден до около половината. Неясните преди очертания и безсмислени нюанси започват да оформят една хубава и доста по-ясна и красива картина. Нищо не липсва. Просто може още да не е намерило съвсем точното си място.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Издаването на моята книга „Полетът на орела”. След като на няколко пъти рязко смених посоката в живота си и дори се губех за кратко, намерих себе си в желанието за творчество и изкуство. Пожелах да се занимавам с литература и да бъда писател. Това ми желание се изразяваше и в други дейности, но това е основното. Това, да бъда одобрен и предложен за издаване от най-добрия редактор в България – Вера Янчелова, от може би най-известното издателство в България – ИК Хермес, ми даде знак, че съм на прав път, че посоката ми е вярна и трябва да продължа да бъда упорит. Сега единствено времето ще покаже дали произведението ми ще има по-сериозна стойност и принос. Какъвто и да е резултатът, моето постижение е в това, че не се отказах и продължих да вървя достатъчно дълго в посока, различна от общоприетата. Освен това, също и че не приех негативните мнения за себе си от хора, които се опитваха да ме убедят, че не струвам. Вместо това продължих да работя над себе си и да се подобрявам.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя много неща, хора и случки в живота си, но чувствам най-голяма благодарност за това, че съм жив и имам възможност да изпитам всичко това, което ми се случва. И може би да донеса малко зрънце истина и автентичност за този, който поиска.


Няма коментари:

Публикуване на коментар