четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Споделено от Мария Арнаудова



Казвам се Мария и съм кръстена на баба си Мери. Баба Мери беше бабата с гердан от сиви и винено червени стъклени топчета, оранжево червило, кутия цигари в джоба и бяла болонка на име Джефко в краката.

Марена беше бабата, седнала до прозореца в слънчев ден, със сламена шапка на главата и поглед, зареян отвъд. Марена беше далечната, неясната, блуждаещата...

Казвам се Марена. Родена съм и съм прекарала по-голямата част от живота си в София. Не се чувствам софиянка, не се чувствам българка. Чувствам се европейка и гражданин на света.

Занимавам се с изкуство. Отдавна. Не съм художник, не съм музикант, не съм артист. Творец съм. Използвам различни средства, за да предам концепциите, които усещам. Рисувам, пиша, снимам, изработвам склуптури от стари вестници... Сънувам песни и се събуждам в 3 часа през нощта, за да ги изтананикам на телефона си.

Веган съм. Защото всички имат право на живот. Защото вкусът се възпитава и факта, че сме свикнали да правим нещо, не значи, че то е правилно.

Пътувам. Защото света е пълен с вълнуващи кътчета, които очакват своя откривател.

Чета. Защото един свят е прекалено малко...

















 
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавият момент в живота ми е един летен ден от детството. Ден, в който одеялото е разстлано на поляната между белите снаги на брезите. На него седим аз, сестра ми и Буби и играем на кукли.
Най-хубавият момент в живота ми беше тази сутрин, когато с Митко разхождахме кучето по зелената поляна и ниското есенно слънце блестеше в очите ни.
Най-хубавият момент ще бъде когато допиша това изречение и вдигна поглед към ведрите лица около себе си и вкусната вечеря на масата.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Всичко е трудно и нищо не е трудно. Повечето неща изискват усилие, но впрегне ли човек веднъж мисълта си в нещо, започне ли да мисли за него и за стъпките, които трябва да извърви за постигането му, открива, че нищо не е трудно.












В какво вярваш?
Вярвам в доброто и в това, че все пак, то надделява.

Вярваш ли в хората?
Да, вярвам.

А в себе си?
И в себе си вярвам.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за пътешествия, приключения, светове, които да откривам и изживявам...

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако нещо е важно, времето винаги ще бъде първо за него.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката е важна като цяло, не само в моя живот. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Живея навсякъде, във всяко време, на всяко място, в хиляди светове, разпръснати из стотици вселени...

Харесваш ли нашето време?
Моето време е различно от твоето време. Моето време тече с една бързина тук, сега, днес и със съвсем друга утре в планината на 2500 м. надморско равнище... Кое е нашето време?

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Животът е пътуване. Пътуване с много отклонения, със задъхани разходки из лакатушни улички. Всеки дъх те води към нова гледка, всяка стъпка те отдалечава безвъзвратно от някъде и те приближава до някъде другаде, до някой друг...

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Животът е любов, пътуване, училище... И да, обичам го!

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Всички гледки са красиви. Дори и тъжните гледки съдържат в себе си сладко-горчива красота.









Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Чувствам се добре там, където усещам присъствието на любовта.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Никой няма сили да продължи напред, когато се намира в средата на трудност. Не е и нужно да има. Трудните моменти са, за да те напрегнат до краен предел, да те натъжат, да те сринат, да те разплачат. Да измият душата ти от всичко, което е било преди, да те приземят и смирят. И когато бурята премине, да станеш и с леко сърце и подпухнали от плач очи да продължиш напред.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите ми, приятелите ми, познатите, които са се появили в живота ми в подходящия момент, непознатите, чийто разговор съм дочула случайно...

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Абсолютно неподвластно на своите желания, аз променям всичко в себе си постоянно. Всяка прочетена дума, всяка картина пред очите ми, всеки звук ме изменя и в този миг аз съм съвсем различна от тази, която съм била в предишния.





Намерила ли си призванието си?
Призванието не е нещо постоянно и не се свежда до една-единствена дейност, която човек извършва с удоволствие през целия си живот. Намерила съм много свои призвания - да бъда дъщеря, приятелка, любовница, художник, писател, учител... Някой ден ще ме намери призванието да бъда майка, баба и куп други неща, които да ме учат и обогатяват.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Да се страхуваш от смъртта е все едно да се страхуваш да заспиш вечер, да загубиш съзнателен контрол и да се пренесеш в друго измерение, което е точно толкова реално, колкото и земните ни три. Умираме по-рядко, отколкото заспиваме и затова забравяме, че умирането не е страшно. Страхуваме се в безпаметността си и пропускаме да се подготвим за един от най-важните моменти в живота си... Важно е човек да знае как да умре!





  
А какво те кара да се чувстваш жива?
Всяка глътка въздух, която поемам.

Какво е за теб самотата?
Самотата е чистилище. Самотата е място, където всеки трябва да прекара известно време, за да разбере кой е и след това да излезе в света.

Какво ти дава представа за вечност?
Планините. Когато ги наблюдавам, виждам всички народи, които са минали през тях с културата и вярванията, любовите и войните си. А планините просто са стояли там и са наблюдавали... През цялото време.









 

Какъв е смисълът на живота за теб?
Смисълът на живота е да го живееш.

Какви чувства изпитваш най-често?
Детинска радост и очарование от наглед обикновени неща. Също и доста тъга. Защото хората много често не знаят какво правят.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме опитите да отварям очите на хора, които желаят да са слепи.
Зареждат ме неочаквано покълналите семенца.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието е сън до късно, последван от поне час излежаване и гушкане с любимо момче и бяло куче. Веган гофрети и прясно сокче за закуска.  Щастието е разходка в слънчев есенен ден, следобед с книга в ръка и чаша ароматен чай наблизо. Щастието е вечер в театъра или уютна вечеря с чаша вино и сладки приказки.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Живейте без да налагате насилие над никого с действията си. Мислете за това, когато говорите, когато се храните, когато си купувате обувки. Вашите обувки не бива да са продукт на нечие страдание!

Какво може да те разплаче?
Насилието... Съзнателният тормоз над тези, които не могат да се защитят...





 А какво може да те накара да се усмихнеш?
Любовта и добрината.

Чувстваш ли се обичана?
Да

Как би описала Любовта?
Любовта е творческата енергия във Вселената.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
Човек не бива да си води списък за тези неща. Вероятно има много добрини, които съм получила или дала и не помня в момента. Възможно е най-голямата добрина, която са ми сторили, да е останала тайна за мен...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Представям си го по-скоро като абстрактна мозайка от цветни стъкълца и камъчета, чиито автор всеки ден се събужда в различно настроение и започва да плете композицията в нова посока.









 Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Преди години казах на баща си, че не желая в живота ми да се случват само хубави неща. Той не ме разбра и започна да ме убеждава, че човек не трябва да си пожелава лоши неща.
Истината е, че без лошото, както и без доброто, нямаше да съм тук сега, нямаше да съм аз. Затова ценя всичко, и доброто, и лошото, защото те ме правят това, което съм.
Благодарна съм за близките си хора, за двете си семейства, за приятелите си, за любовта и подкрепата, която получвам всеки ден. Благодарна съм за малките деца и животните, които ми припомнят как изглежда искрената и неподправена обич и добрина.


Бих искала да споделя част от нещата, с които се занимавам :)

Това са част от творенията на художника в мен:



Това е писателя:


А това е от фотографа, който на всичкото отгоре открива изложба следващата седмица заедно с едно талантливо момче на име Димитър Петров в Пекарната The Art Of Love:



Ето и линк за събитието във Фейсбук:

  

четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Споделено от Христина Петрова



Казвам се Христина Петрова, но повече харесвам фамилията, с която съм родена – Лефтерова, т.е. „свободна“ и „жизнерадостна“. Това съм аз, това търся и у хората – детската неподправена чистота и радостта да живееш, да се чувстваш свободен, без да накърняваш нечия друга свобода. А това става с любов – безрезервна, безвъпросна, всепрощаваща към всички и всичко.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот до сега?

Като се замисля, не се сещам за лоши моменти - или ги е нямало, или не съм ги забелязала, което е доста по-вероятно. Някак си нямам очи за лошото и грозното. Ако ме питате обаче за най-най-хубавите ми периоди - това са детството ми, юношеството ми, младостта ми и дай Боже, старостта ми, а най-най-хубавите ми моменти са появата на бял свят на сина ми и дъщеря ми, на книжката ми със стихове за деца, на първата ми изложба...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всеки ден ми е трудно. Все се намира някой, когото да убеждавам колко е прекрасно да се живее. Подозирам, че на челото ми е написано „всенароден, безкрайно търпелив и позитивен довереник и съветник.“ Много е изморително, но резултатът си заслужава! (Ето тук трябва да се сложи един усмихнат до уши емотикон.)

В какво вярваш?

Вярвам, че не сме случайно на този свят точно тук и точно сега. Вярвам, че ако се вгледаме в себе си ще разберем причината и ще осъзнаем какъв неизмерим подарък е всяко сутрешно събуждане. Вярвам в чудесата и в това, че всеки е едно малко чудо.





Вярваш ли в хората?

Да! Един ден малкото дете, което се крие във всеки от нас, ще надделее и както се казва в песента: Земята „ще бъде детска планета“!

А в себе си?

Понякога не си вярвам, но гледам да не го показвам, защото много добре знам колко е важно за другите да вярват в мен.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

В момента мечтая за чаша ароматно кафенце с парченце сусамка и късметче: „Точно сега някой мисли за теб и се усмихва.“ Какво по-хубаво начало на деня! Надявам се да не пропусна нещо интересно да ме подмине, без да съм го забелязала. Затова първата ми работа е да си измия добре очите и да ги отворя „на четири“.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не знам. Ако е много важно, може би то само ще си намери време, за да ми се случи.







Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важна е, но е доста трудно да си простиш, даже и да осъзнаваш, колко по-свободен ще си след това. На другите прощавам по-лесно – или от любов, или от съчувствие, или от глупост.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Сега няма как да живея нито в миналото, нито в бъдещето. Просто си живея сега, припомняйки си миналото и мечтаейки за бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

Мога да споря с часове на тема на кого е времето и дали ние не сме негови, дали времето въобще съществува и защо за едни е добро, а за други - лошо. Смятам, че времето е такова, каквото си го направиш, както и че съзнанието определя битието ни.







Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Както пролича по-горе, аз съм един любопитен човек. Това при мен е диагноза. Всички места са ми интересни и всяко пътуване води до ново, непознато или забравено преживяване. Готова съм да спонсорирам създаването на машина за пътуване във времето и пространството и на телепорт. Всъщност, те май са измислени - библиотеката ми е пълна с такива машини ...

Какво е Животът за теб сега? Опиши го с три думи.

Подарък, цел, приключение.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Природата е прекрасна и на макро, и на микро ниво. Удивляват ме простите неща – мъхчето по златистата повърхност на прасковата, шляпащото в локвите дете, прегръдката, набръчканите лица и ръце на старците, самотният орех сред житата, ефирният бледо виолетов изгрев, огнено златистият залез, влюбените погледи, топлата питка с аромат на дом ... Всичко е съвършено, сътворено е с любов и поради това – красиво.





Къде се чувстваш най-добре, като „у дома“?

Където ме обичат.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Сигурна съм, че Господ ми изпраща само това, което мога да понеса, а освен това съм любопитна да разбера какво ме чака утре.

Кои хора са ти оказали най-голяма подкрепа и влияние?

Подкрепят ме семейството ми, приятелите ми, познатите ми, а често и напълно непознати за мен хора. Жалко е, че понякога си мислим, че подкрепата е задължение. Всеки човек може да ми повлияе, стига да поискам и да го допусна до себе си.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Смятам, че съм създадена точно такава, каквато трябва да бъда. Ако е трябвало да съм друга, нямаше да съм аз.

Намерила ли си призванието си?

Преди 30 години си мислех, че ще бъда текстилен инженер и ще създавам тъкани. Завърших такова образование, но стана друго – започнах работа във фармацевтична фирма, в която работя и досега. Уж между другото, си пиша стихотворения и си рисувам, но преди около две години се престраших да ги споделя с други хора и последствията са: издадена книжка с детски стихотворения от ИК „Фют“ - „Охлювче рогато, мъничко, чудато“, награди в няколко конкурси за поезия, публикации в пресата, две самостоятелни и три колективни изложби. Не знам дали съм си намерила призванието, нито дали някога ще го намеря. Знам, че животът всеки ден е различен и неповторим и може би призванието ми е да съм добър родител, дъщеря, съпруга, приятел, т.е. добър човек. 





Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? А какво те кара да се чувстваш жива?

Защо да се страхувам от нещо, което е неизбежно и не зависи от мен? Да, искам да знам какво ще се случи и утре, и вдругиден, и след 100, и след 1000 години (вече споменах, че съм любопитна), та затова се надявам да има живот след този живот. Освен това, знам че ще продължавам да съм жива, докато има деца, които да четат стихотворенията ми, докато има хора, които да се радват на картините ми, докато живея в спомените.

Какво е за теб самотата?

Самотата е прекрасно нещо. Това е времето, когато оставам насаме със себе си и имам възможност да чуя само и единствено собствените си мисли.

Какво ти дава представа за вечност?

Пролетните пъпчици по дърветата, падналите кестени по алеите в парка, хребетът на Витоша  през прозореца, морските вълни, звездното небе. Благодарна съм, че съм част от тази вечност.





Какъв е смисълът на живота според теб?

Да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме, да милеем за света, в който живеем. Да следваме моралните и етични норми, които са заложени у нас още преди да се родим.

Какви чувства изпитваш най-често?

На този въпрос нито една жена и майка не може да отговори изчерпателно, просто защото не са измислени думите, които да определят с точност чувствата, които минават през душата и.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме еднообразието. Зарежда ме любовта.

Какво е щастието за теб?

Да отвориш сутрин очи в прегръдката на любимия и целият новороден ден да ви очаква, за да създавате общите си спомени. Да знаеш, че децата ти са здрави и ти си техен вдъхновител. 





Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Вслушвай се в мнението на другите, можеш да научиш нещо ново и полезно. Не се нервирай, всичко отминава и остава само поуката и опитът. Радвай се на това, което имаш и го оценявай. Не искай да бъдеш някой друг, ти самият си неповторим. Вярвай във възможностите си, радвай се на постиженията си.

Какво може да те разплаче?

Доста неща – и тъжни, и радостни.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Няма нужда някой или нещо да ме кара да се усмихвам. Усмивката ми е имплантирана и на лицето, и в погледа ми, когато съм щастлива. През останалото време тя е най-силното ми и ефикасно оръжие срещу несгодите, човешката глупост и грубост.







Чувстваш ли се обичана?

Господ обича всички.

Как би описала любовта?

С едно мое стихотворение:

Надежда



Строеж до строеж. Гърмеж след гърмеж.

Без синьо небе. Във сиво море

от хора, коли, шум, светлини...

Човек и кошмар, безпътица, кал.

И само една, макар и сама,

капка любов променя света.


Любовта е най-големият и ценен подарък, който човек може да подари на другите и на себе си. Освен това, тя има едно безценно качество – неизчерпаема е. Многолика е, всеки път можеш да я подаряваш по различен начин.

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Това, че родителите ми са ме създали и изградили като самостоятелно мислещ човек със здрава морална основа.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът на Живота е като Вселената. Когато си вътре в него, не знаеш къде са началото и краят му и дали въобще съществуват. Затова не мога да знам дали имам много или малко за подреждане. Надявам се още дълго да го редя и да е възможно най-шарен.





Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Попитали един лакомник какво обича да яде? Той отговорил: „Обичам да ям!“
Та и аз така - обичам да живея! Всеки един миг е ценен и за всеки един миг съм благодарна.


Във фейсбук: www.facebook.com/HristinaPetrovaArt