Здравейте, казвам се Антонина. Все още съм млада на години, но съм душевно
обременена по рождение. Родом съм от град Дупница. Завършила съм право в София
и от студентството си, до днес, живея тук. Всичко това, честна дума, бих ви го
спестила, защото не е от никакво значение, но не искам да ви оставям с
впечатлението, че крия нещо от вас, при положение, че съм толкова открит човек.
И съм забелязала, че това впечатление най-лесно се разсейва с няколко тривиални
подробности, от които нищо няма да запомните, но да продължим нататък. А, и не
намирам нищо привлекателно в престорената мистериозност. Ако трябва да споделя
само няколко думи за себе си, които биха били от истинско значение, то е: че
съм една безкрайно романтична душа, която обича поезията на живия Живот и ще
пожертва всичко за Истината. Да започваме…
Кои бяха
най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите ми моменти са от първото ми влюбване на 16, през късната
пролет и ранното лято, как се разхождам из градската градина в Дупница и
вдишвам мириса на цъфналите липи, съчинявам си стихотворение наум и нямам
търпение да се прибера и да го запиша в най-опърпаната тетрадка на света. И да
забравя завинаги за това стихотворение, хаха. Други скъпи спомени имам с
покойната ми приятелка Нели, как берем лавандулата в двора ѝ и си говорим за наши си работи, които ще си останат завинаги наши. И е слънчево, и всичко е точно такова, каквото трябва да е.
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Безспорно себе си, и продължавам да се преживявам всеки ден.
В какво вярваш?
Вярвам в Бог, разбира се. И вярвам, че сме тук, за да се радваме.
Вярваш ли в
хората?
Колкото и да не ми се иска да си призная – вярвам им, да.
А в себе си?
По-малко, но това не е недостатък. Човек трябва да е по-малко съсредоточен
върху себето.
За какво мечтаеш?
На какво се надяваш?
Мечтая си за нирвана и се надявам да я постигна по-скоро. Но пък съм
безкрайно търпелив човек и не бързам за никъде. И тук не е лошо.
Съжаляваш ли за
нещо в миналото?
Съжалявам, че не умеех да виждам себе си като по-малка. Сега ми е мъчно за
това момиче, заслужаваше да се отнасям по-ласкаво.
Важна ли е
прошката в твоя живот?
Разбира се, винаги прощавам. Щом Бог прощава, аз коя съм да не го направя?
Харесваш ли
нашето време?
Да, за изненада на всички, които ме познават и знаят какъв ретроград съм по
натюрел, харесва ми.
Обичаш ли
Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи…
Обичам го повече от мама, както се казва по нашия край. Сега Животът за мен
е по-скоро блян, защото съм далеч от това, което влагам като смисъл в Него.
Кои са най-красивите
гледки на света за теб?
Тези, на които присъстваш и телом, и духом. Сиреч, когато обичаш.
Къде де чувстваш
най-добре, като “у дома”?
Градската градина в Дупница, по време на молитва, когато съм с мама и тате,
и когато чета хубава книга.
Какво ти дава
сили да продължиш напред в трудни моменти?
Вярата, надеждата и любовта.
Кои хора са ти
оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Подкрепа – моето семейство и партньор. Влияние – Една голяма любов в
ранната ми младост и моята приятелка Нели. И Достоевски.
Искаш ли да
промениш нещо у себе си?
Искам да променя нагласата си, себе си не виждам смисъл. Излишно се свръхфиксираме
върху себе си.
Намерила ли си
призванието си?
Така мисля, правото е красив път.
Страхуваш ли се
от смъртта? Вярваш ли в живота след нея?
Страхувам се от смъртта на близките ми, от моята собствена се страхува само
тялото ми, и Слава Богу, така трябва да бъде. Душата ми е освободена от този страх.
Вярвам в Безкрайния Живот, преди, по време и след.
Какво те кара
да се чувстваш жива?
Смехът с глас, единението с природата и любовта.
Какво е за теб самотата?
Самотата е непознаването на собственото си същество и търсенето навън на
нещо, за което трябва да се обърнеш навътре.
Какво ти дава
представа за вечност?
Същото като това, което ме кара да се чувствам жива.
Кое е доброто,
което са сторили за теб и няма да забравиш?
Спомням си за абитуриентския ми бал, една голяма част от нискоинтелигентните
съученици, бяха решили, че няма да се кани класната. Любимата ми госпожа
Данаилова, която плачеше пред колеги, когато натрупвах повече отсъствия, за да
ми ги извинят, защото отвеяната ми юношеска душа намираше за много
по-развлекателно да си съчинява стихотворения в градската и да чете книжки,
отколкото да влиза в часовете по биология. “Тя е малко по-особена” казваше за
мен, хаха. И тъй като аз бях дълбоко разстроена, че класната няма да е поканена
и нищо не мога да направя, затова аз също се отказах да отида на бала си, за да
не ѝ е толкова голяма мъката, след моя жест на солидарност. Сега като се замисля, много сладко. И реших да ѝ подаря една много красива картина, обаждам се на художника, в интернет го намерих, така и така, еди-коя-си картина. Човекът ме пита: ти откъде си, казвам – от Дупница. „Стига
бе, и аз съм от Дупница. Имаш много хубав глас, подарявам ти тая картина,
защото си от Дупница и имаш хубав глас.“ Аз мигам на парцали, хванала съм
телефона, ама толкова ми стана мило, аз този човек никога не го видях, но за
всеки случай му написах писмо, което още прашасва някъде в нас. И един ден ще
му го дам, няма начин, вярвам в това. И идва деня на бала, обличам се
официално, отивам с картина и орхидея пред входа на моята класна, тя явно
убедена, че ще мина, чака ме облечена официално, посреща ме, прегръща ме, плаче
и много се смеем. И това от бала ми.
Какви чувства
изпитваш най-често?
Напоследък страх и тревога, но това не са естествените ми състояния. И това
ще мине.
Ако можеше да
прегърнеш някой, който не можеш, кой би бил това?
Един мъдър българин, който е донесъл много светлина на света, чието име
няма да споменавам, който ме познава, знае кого визирам.
Имаш ли
вътрешен мир?
Няма как да нямам, просто не съм стигнала до него.
Какъв съвет би
дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
На възрастен човек съвет не бих дръзнала да давам, но на дете бих казала
никога, ама никога да не се опитва да се впише. И да не смалява себе си, заради
околните.
Има ли въпрос
(или пък отговор) от който се боиш?
Разбира се, боя се дали живея достойно, погледнато извън понятията за добро
и лошо. Боя се какво ще кажа за себе си, когато си замина от този свят.
Какво може да
те разплаче?
Един любим цитат на един любим писател, Криси ще познае веднага от кого е: “Най-големият ти грях е, че погуби и унищожи
себе си напразно”. [Достоевски
– бел. Кр.] Избягвам да разсъждавам върху него, защото невинаги мога да си простя
предателствата към себе си.
Какво може да
те накара да се усмихнеш?
Един друг любим цитат: “Живот и свобода заслужава този, който всеки ден влиза в бой за тях” – Гьоте. Много красиво.
*
Интервюто е в памет на Кайо, който ни срещна.
