събота, 29 май 2021 г.

Ива Виденова споделя...


Снимки: личен архив на Ива


Моля, представи се накратко…

Здравейте! Казвам съм Ива Виденова, на 28 години съм и живея в Германия от 6 години.

Моята най-голяма страст са картите Таро. Те за мен не са просто карти, а цяла наука. За първи път се докоснах до тях, когато бях на 13-14 годишна възраст и от тогава любовта ми към тях не е угаснала.

Освен, че практикувам също така преподавам и курсове за начинаещи и напреднали.

Отскоро се запалих и по Таро-Психология и създадох YouTube канал, в който качвам интересни видеа на всякакви теми. https://youtube.com/channel/UCnGKB-css2Is_tys77ubjkQ

Повече може да научите  за мен във Фейсбук-страницата ми: https://www.facebook.com/IvaVidenovaT/

Имам и свой сайт (почти е готов)https://ask-iva.com/ 

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са.... Раждането на брат ми, който сега е на 11. Срещата ми с настоящия ми приятел. Моментът, в който разбрах с какво искам да се занимавам.

Интервюто ми с теб...

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Имала съм много трудности, но съм благодарна за всички гадости, които ми се случиха. Именно те ми помогнаха да израсна и да бъда това, което съм в момента.

 

В какво вярваш?

Вярвам най-вече в себе си и, разбира се, в Бог. Вярвам в Кармата.

Вярвам, че животът е огледало и каквото дадеш – това ще получиш.

 

Вярваш ли в хората?

Не във всички... Като цяло съм доста недоверчива.

 

А в себе си?

Да! Силно вярвам в Себе си!

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за здраве. Хората да са щастливи, да има по-малко завист и повече любов. Мечтая да не виждам бездомни хора и животни по улиците.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е една илюзия.... Време се намира за всичко. Останалото са оправдания...

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Не! 

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да! Много! Човек трябва да може да прощава, за да е в мир със себе си. Както и на мен да ми прощават, защото няма безгрешни хора. Няма непоправима грешка, следователно има прошка за всичко!

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

В настоящето и в бъдещето. Човек ако живее в миналото не може да върви напред. Винаги си представям бъдещето в настоящето и това ме кара да съм още по-амбициозна.

 

Харесваш ли нашето време?

И да, и не. Имам носталгия и към старото време. С по-малко технологии, с по-щастливи хора и по-малко злоба и завист. 

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да! Обожавам Париж и Дисниленд! Ходила съм над 10 пъти и ще продължа!

 

Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи...

Обичам го много! Щастие, любов и опит.





 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Много са! Обичам да гледам морето. Успокоява ме.

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде със себе си.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта, че “Няма да е все така” и че след лошото винаги идва хубавото.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Моето семейство и настоящият ми партньор.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да! Искам да имам по-голямо доверие на хората! Не съм перфектна, имам си слабости като всеки човек.

 

Намерила ли си призванието си?

Да! Най-голямата страст са ми картите Таро! Обичам това, което правя!

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Да, страхувам  се и вярвам в живота след нея, а дали той ще бъде хубав или лош зависи от самите нас и нашите земни дела.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко! Обичам адреналина и екстремните спортове. 

 

Какво е за теб самотата?

Нещо много страшно! Никой човек не заслужава да е сам!

 

Какво ти дава представа за вечност?

Това, което човек оставя след себе си.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

Имала съм няколко много трудни ситуации в моя живот и са ми подавали ръка абсолютно непознати хора, което ме кара да мисля, че доброто в хората все още съществува.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Аз съм крайно емоционална! Както изпитвам голяма радост, така мога да изпитам и голяма ярост. Аз съм много първосигнална. Паля бързо – гасна бързо и после ме е яд на мен си!

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш, кой би бил това?

Не се сещам за такъв в момента.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да! Намерила съм баланс и съм в хармония със себе си. Знам какво искам и го постигам.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

То е в малките неща... Сутрин да се събудя до любимия човек. Да чуя близките ми и да зная, че са добре. Да се заема с работата, която обожавам. Да покарам колело в гората и вечер пак да си легна до любимия човек.

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

На дете – да е палаво и да играе на воля навън, и да не прекарва много време пред компютъра.

На възрастните – да се фокусират върху собствените си цели и живот, и да не надничат „в чуждия двор”. Така със сигурност ще успеят!

 

Какво може да те разплаче?

Всичко! Плача и за хубаво, и за лошо. Много съм емоционална.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Постоянно се усмихвам. Дори въпросът ти ме кара в момента да се усмихвам.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Винаги ще липсват парчета. Ако не липсват, няма как да се надгражда.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя и най-малките неща, които ми се дават в живота.

Всяка сутрин благодаря на Господ за живота, който имам.

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също

Благодаря ти за възможността, която ми даде и за прекрасното интервю.


петък, 28 май 2021 г.

Споделено от Гюйсюм Мехмедова

 



Моля, представи се накратко…

Казвам се Гюйсюм. Гюйсюм Билялова Мехмедова. На петдесет години съм. Семейна, имам син на трийсет години.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Детството ми, раждането на сина ми, завършването на сина ми, изобщо всичко покрай сина ми!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Това са разделите с родителите ми. Загубих майка си, когато бях на двадесет и девет години, а баща си на четиридесет и девет – така и не успях да им се порадвам.

 

В какво вярваш?

Вярвам в равновесието. В това, че нищо не остава скрито и за всичко се плаща. Дали на теб ще ти платят или ти ще си платиш, зависи от това как се отнасяш с околните.

 

Вярваш ли в хората?

Дали вярвам – не знам, но ги приемам. Със всичките им екстри. Но има и моменти, когато решавам, че не това са хората, с които бих искала да съм на едно място и се махам, понякога и без да обяснявам. Това не значи, че не ги уважавам, значи, че уважавам повече себе си.

 

А в себе си?

Разбира се! Ако аз не си вярвам, кой ще ми (по)вярва.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Спокойно мога да кажа за нищо, но и също толкова спокойно мога да изредя доста неща, например: да стана баба, да отида на круиз, да отида на гости в Уфа, да намирам време за ръкоделия, да започна някакъв спорт, да ходя на танци, на пеене, а защо не и да се науча да свиря на някакъв музикален инструмент. Но както казах, спокойно мога да мина и без всичко това.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Също като мечтите – или всичко е много важно, или нищо не е достатъчно важно. А то, времето, е такова – все недостига.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

По-важно и достатъчно ми е, ние, хората да осъзнаваме, че сме направили нещо, за което трябва да ни се прости.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Навсякъде поравно.

  

Харесваш ли нашето време?

Да.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Хубаво е да се пътува! Хубаво е да има къде да се връщаш!






Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи...

Свобода, спокойствие, съзнание

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревите на морето, залезите на село, спящи бебета, играещи деца, звездно небе, пълнолуние, влюбени…

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома“?

Навсякъде, където съм желана. Бързо се адаптирам.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Девизът на Вера Мутафчиева „Bu da geçecek“, което ще рече: „И това ще мине“.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Синът ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Сякаш не.

 

Намерила ли си призванието си?

Не помня да съм го търсила.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не вярвам в смъртта, просто хората отиват на по-хубавото място. Защо по-хубаво ли, защото, ако не беше хубаво, щяха да се връщат.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Не знам.

 

Какво е за теб самотата?

Много рядко оставам сама, никога не съм самотна.



Какво ти дава представа за вечност?

Любовта е вечна.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Някакво спокойствие, че някой бди над мен.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Родителите си.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да! Мисля, че съм го постигнала.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Селска къща, сутрин, пролет, беседка, любими хора и домашни любимци, кафе…

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Слушай себе си, обичай себе си!



снимки: личен архив на Гюйсюм

 

Какво може да те разплаче?

И груба дума, и мила гледка.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Това, което може да ме разплаче, може и да ме накара да се усмихна.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Харесвам си живота, дори и да ми липсва нещо – научила съм се да живея без него.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самия живот! А иначе: здравето, детето, семейството, братята ми, приятелите, книгите, природата…

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Искам да кажа, че невинаги ме разбират. Думите не успяват да предадат мислите, а хората не могат да четат мълчанието. Затова понякога изглеждам странна.


Благодаря ти за това интервю!

И аз ти благодаря!


сряда, 26 май 2021 г.

Розалия Лефеджийска споделя...

 

снимки: личен архив на Розалия
 


Моля, представи се накратко...

Една душа

 

Виж очите ми –

да… доста са изпити
от взиране да търсят брод.
И доста бурени и лабиринти
ме спъваха нахално в тоз живот.
И въпреки… Да! –

Виж как светят
две живи въгленчета в тях.
И две усмивки са –

една за вчера,
за утре другата и…
аз. –

Една планета непонятна
от пориви,
от полети, мечти…
Една вселена необхватна
от страст,
стихии и борби.
И като пролетна омая –

една земя, окъпана в цветя.
Едно море –

бушуващо
и неподвластно.
Едно небе,
изпълнено с крила.
Една следа, граничеща с безкрая.
И миг един,
в безвремие разлят.
Пресечна точица
на ада и на рая.

Една душа –

безбрежен необят…

 

 

             Казвам се Розалия Лефеджийска. Родена съм в Габрово, но живея във Варна. По образование съм икономист, по професия – художник, по душа – поет. Рисувам „своя“ свят. Този, в който се спасявам от реалността, когато я почувствам като заплаха за душата си. Свят, изпълнен със светлина, хармония и любов. Опитвам се да го пресъздавам в картини и стихове с едничката цел да докоснат и стоплят колкото може повече души с емоцията, която носят в себе си. Изкуството ми е моята лична борба срещу сивотата и бездушието, които все повече ни заливат и заслепяват. Преди години, когато изпод ръцете ми излизаха първите рими и първите картини, нямах никаква представа, че тези два свята могат да съществуват като един. Започнах да показвам мои стихове към картини с цел да разбера как ще бъдат възприети от публиката. С годините постепенно натрупах увереност, че те имат някаква стойност, защото много хора ми даваха обратна връзка, че са докоснали душите им. С времето тези плахи опити се превърнаха в необходимост да „завърша“ всяка картина със стих. Осъзнах, че стихът отразява личния ми прочит на вложените емоции и отваря нови възможности за възприемане на картината. Често тези стихове се раждат в душата ми, още докато се оформя или осъществява идеята ми за картина. Понякога търся думите, с които да я представя, след като картината е готова. Случвало ми се е и да рисувам картина за стихотворение, което вече се е родило. Но винаги те двете са създавали един нов, общ свят, който не съществува, когато са разделени. Така възникна и моята мечта да обединя тези светове в една книжка, за да могат да продължат да съществуват. Тя е последната и любима моя „творба“ – „На брега на Вселената“. Надявам се –едно красиво пътешествие за всеки, който се е докоснал до нея.

Профил във Фейсбук:   https://www.facebook.com/rozalial.f/

 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

 

Раждането на децата ми и времето, прекарано с тях, докато растяха и се учеха на живот. Преживяла съм прекрасни моменти с колеги и приятели... И срещите с мои почитатели. Няма нищо по-прекрасно от това да видиш как си запалил слънцето в някого и си го накарал да „полети“; как нещо, което си създал, го е накарало да трепти на „други вълни“; да усетиш радостта от това, че е намерил „своята“ картина и иска да я направи част от своя свят.

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

 

Раздялата с една дългогодишна мечта. След години, в които бях вложила всичко от себе си в нейното постигане, се наложи да осъзная, че в живота не всичко зависи само от теб. Беше болезнено, но... животът продължи. И ме доведе до тук, където съм сега. Вероятно така е трябвало.

 

В какво вярваш?

 

В това, че Вселената е един жив организъм и на някакво фино ниво ние всички сме свързани с нея и помежду си. Вярвам и в любовта, и в това, че тя е смисълът на всичко. Когато имаш любов, няма никакво значение какво нямаш...





 

Вярваш ли в хората?

 

Все по-малко доверчива съм. Вярвам, че хората могат да бъдат добри, ако носят в сърцето си чистата любов – към себе си, към другите и към живота като цяло. Това усещане се гради още в детството и за съжаление на малко родители им се е получило. Някъде там се изтърва нишката... и от там трябва да се започне с промяната към по-добро.

 

А в себе си?

 

Да. Винаги съм вярвала в себе си. И в това, че ако искам нещо достатъчно силно и то зависи от мен, мога да го постигна.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

 

За себе си – мечтаех много за книжката, която вече успях да сбъдна. Мечтая да продължавам да творя още дълго и творбите ми да носят хубави емоции на хората... Мечтая за хубави преживявания, защото спомените за тях са единственото, което можем да запазим завинаги за себе си... Да имам повече време и шанс да се наслаждавам на красотата на живота... Мечтая децата ми да са щастливи и да имат възможност да постигнат своите мечти. Мечтая близките ми да са добре... Мечтая светът някак да „оправи своята траектория“ и да започне да става по-добро място за живеене... И се надявам, че най-доброто предстои!

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

 

Като цяло аз не съм от най-организираните хора, творец съм все пак и понякога се оставям да витая из облаците. Така, за съжаление, някои идеи, които минават през главата ми, си остават само спомен. Бих искала да имам повече време да „изключвам“ от ежедневието и да чувам себе си и Вселената. Бих искала и да имам повече време да чета.

 

Съжаляваш ли за нещо в миналото?

 

Може да се каже, че има едно-единствено нещо, което ми се иска да се беше случило в друг вариант, но аз съм от хората, които вярват, че в живота всичко се случва по най-добрия за нас начин и всяко нещо е стъпало към друго, така че приемам, че така е трябвало, за да бъда днес това, което съм и да имам това, което имам. А и съжалението за миналото не води до нищо. Само ни отнема от настоящето.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

 

Прощавам, но за съжаление не забравям. Когато някой ме е наранил много и съзнателно, просто престава да съществува за мен.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

 

Според мен, когато си млад – живееш повече в бъдещето. Мечтаеш, правиш планове... А и аз винаги съм била мечтател. Мисля обаче, че се научих да живея в настоящето и се старая да се наслаждавам на всеки миг. Защото всеки е единствен и няма връщане...


 




Харесваш ли нашето време?

 

Имаме само него...

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

 

Мястото е душата ми... пътуването – към себе си.

 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

 

Възможно ли е да не обичаш живота? Той е най-безценният подарък, който някога сме получили! Най-прекрасното нещо е, че ни има и че имаме щастието да бъдем част от съвършенството на природата.

   Загадка

  Вълшебство

  Пътешествие

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

 

Най-красивата гледка за мен е любовта – между млади, между възрастни, между родители и деца...


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

 

На много места, зависи от енергията, която усещам. Но най-хубавото „у дома” е в прегръдката на някой, който те обича.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

 

Аз винаги съм била оптимист. Имам някакъв талант да се „прераждам“ след всяка болка, независимо от нейното естество. Понякога се шегувам, че съм от „вечно оцеляващия“ вид. Може би това се дължи на любовта ми към Живота.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

 

Родителите и децата ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

 

Човек трябва да се променя, за да се развива. В момента, в който реши, че няма какво да променя вече... пътят свършва.

 

Намерила ли си призванието си?

 

За настоящия момент – да. Рисуването ме кара да се чувствам в хармония със себе си и удоволетворена от това, което мога да давам с него.





 

Страхуваш ли се от смъртта?

 

По-скоро от неизвестността.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

 

Самият живот.

 

Какво е за теб самотата?

 

Творчеството е самотно занимание. Имам нужда от нея, за да се вглеждам в себе си и да намирам пътя.

 

Какво ти дава представа за вечност?

 

Вселената като източник на живота.

 

Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?

 

Не бих забравила никое добро.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

 

Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо... Обичам да се усмихвам на живота.

 

Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил това?

 

Иска ми се да мога по-често да прегръщам родителите си.

 

Имаш ли вътрешен мир?

 

Хаосът и хармонията си съжителстват в мир в мен.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

 

Любов. Всеки ден, в който любовта, изпълваща сърцето ти надделява над всичко друго, е съвършен.




 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

 

Най-мъдрият и безпристрастен съветник е сърцето. То знае всички отговори. Само трябва да се научиш да го чуваш.

 

Какво може да те разплаче?

 

Само хубави неща. Лошите не могат да ме разплачат.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

 

Детска усмивка, гледка на влюбени, красиви цветя, цъфнали дървета, слънчев ден, красиви облаци, морето... Много неща...

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 

Не бих казала, че е завършен, животът продължава... Но ми липсва само едно парче, за да се подредят и всички останали.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

 

За това, че мога да творя и по този начин да давам нещо от себе си. Ако личният свят, дори и на един човек, стане по-светъл, по-топъл и по-вдъхновен, след като се е докоснал до моя творба – мисията на моето изкуство ще бъде изпълнена.