събота, 24 декември 2016 г.

Споделено от Сашо Карапеев








Казвам се Сашо Карапеев, но кой съм аз и какво съм аз, това е нещото, което ме вълнува и изследвам през годините. Преди по-хаотично, сега - по-ясно и осъзнато. 



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са, но сегашният ми период е най-хубавият :)

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Известен съм сред приятелите си, като човек, който трудно си спомня. Наистина, от сегашната ми гледна точка, няма такива моменти, които бих определил като много тежки или трудни. Разбира се, че като всеки един от нас съм имал моменти, в които съм достигал до ръба на експлозията, но сега аз нямам много общо с онази моя версия. Убеждавам се, че променяйки се, ние променяме и това, което наричаме „минало“.

В какво вярваш?

Вярвам, че всеки е Творец на реалността си. Вселената е откликваща. Каквото излъчваме, това преживяваме.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в себе си и в хората.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Обичам да мечтая. Ето това правя, когато умът ми се разсейва. Тук, един от нас, Катина Клявкова, беше поставила този въпрос. Горещо препоръчвам да прочетете споделеното от нея. Ето, мечтая да има още много млади хора като нея. И за още нещо мечтая – да можем да общуваме, да си предаваме мисли и идеи без помощта на думите. Опитът ми показва, че мечтите, които са за благото на всички, много бързо се сбъдват :)

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Тук има противоречие. Всеки сам си определя приоритетите. Най-напред са важните неща, после,   ако има време и енергия, са по-малко важните.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Абсолютно! Ако не простим, оставаме закотвени там, където всъщност не желаем да бъдем. По-добре да вдигнем котва и вятърът да издува платната.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Все повече и по-силно желая да се науча да гледам на живота от тази перспектива, където тези понятия не съществуват.

Обичаш ли Живота? Опиши ми го с три думи.

Обичам :) Го !

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В момента съм на едно прекрасно място - високо, чисто и по-близо до небето, в Родопа планина. Тук съм у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Разбирането, че това са едни добри „условия за растеж“ :)

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Разбира се. И колкото повече, толкова повече :)



-         А в обществото ни?

-   Там има какво да се промени, но всъщност то е доста точно отражение на нивото на съзнание на индивидите, които го съставят. В този смисъл, не можем да се опитваме да променяме отражението си в огледалото. Ако искаме то да ни се усмихне, първо ние трябва да му се усмихнем :) . Ето защо всичките напъни, борби, революции и войни, които хората водим, няма да направят света ни по-добър. Това е безсмисленият опит да променим другите, отражението си в огледалото. Нещо повече, борейки се срещу нещо, което не харесваме, ние го захранваме с енергията си, и така го усилваме и дори ставаме част от него. Хванали сме се в капана на дуалността. А енергията си можем да използваме за съзидание. Важно е разбирането, че всяка истина, нашата и всички други истини, са еднакво валидни и имат еднакво право и основание да съществуват. Това състояние на вътрешна хармония би направило нашия нов избор валиден и устойчив.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

Вярвам, че Животът е вечен. И няма „преди“ и „след“, а един вечен и безкраен миг. Игра на съзнанието.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Промяната.

Какво е за теб самотата? 

Прекрасна възможност за пътешествие :)







Какво ти дава представа за вечност?

Много неща. Звездното небе, цветето, семето, водата и дори шепата пръст.

Търсиш ли смисъла на живота?

Не търся. Аз съм този, който му придава смисъл.

Какви чувства изпитваш най-често?

:)


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастие е да гледам как си играят децата. Безвремие...... 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ще ми се да дам съвет на себе си: Играй, забавлявай се и наблюдавай.

Какво може да те разплаче?

Често ме просълзяват случки, в които се проявява човешката доброта и съпричастност.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

:) Не си представям завършен пъзел. Как би могъл един безкраен пъзел да бъде завършен? Трябва да има движение и промяна.....

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Има един прекрасен стих на Шандор Петьофи: 

„Любов и Свобода”

Но две неща ми трябват на Земята –
Те са : любов и свобода.
За любовта бих жертвал си живота,
За свободата – бих дал и любовта.


Благодаря ти за доверието, за отделеното време и споделените мисли!
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря и аз за възможността да поговоря с теб, и чрез теб, също и със себе си. В крайна сметка май винаги разговорът е със самите себе си. Огледала :)


четвъртък, 22 декември 2016 г.

Николай Владимиров споделя...





Представи се накратко. Опиши се - както ти възприемаш себе си...

Аз съм човекът, който използва метрото, за да пише поезия. Шумът ми помага да превърна тишината от думи и образи, които сърцето ми крие, в стихове.  И да оставя нещо след тъмния тунел, в който изчезват равните светлини на мотрисите. 

За себе си искам само нещо много простичко -  независимо дали някой ме харесва или точно обратното, да бъде искрен, дори от това да боли. Смятам, че лицемерието изяжда лицето на човек и го превръща в просто сянка, забравила какво е да си образ. Завършил съм Право в Софийския университет, работя като анализатор и докладчик на дипломатическите отношения между България и държавите от Азия, също се занимавам с кинокритика и поезия.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период на любов до смърт в живота ми. Всяко литературно четене с най-близките ми приятели. Особено едно от  последните, на което бях водещ, защото на него се запознах с толкова много прекрасни хора.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Смъртта, която на няколко пъти ме пропуска.  С нея се обичаме безкрайно много, особено когато сме далече един от друг.

В какво вярваш?

В младите писатели и поети. Техният ритъм, пулс, фантазия, енергия, световете им са тези, които дърпат напред страната ни и един ден за произведенията им ще се говори по целия свят, защото ще са превърнали България в пример за богатство на културно наследство и литература.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

В хората винаги съм вярвал. В себе си - по-малко. Понякога поставям останалите над мен, може би това е една слабост на човека - да се стреми към това, което са другите, защото е свикнал с това, което е, и за него другите винаги са по-интересни от него самия.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надеждата е отчаяна вяра, не се надявам. Мечтая да бъда до любовта на живота си - едно много трудно клише.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има - да покажа на човека, когото обичам, какво нося в сърцето си, така че да забрави нуждата от просто думи за любов.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е, бих искал да простя на себе си, за всички волни или неволни грешки, които някога съм допускал.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

В настоящето. В един даден момент спрях да планирам. Нищо не може да отмени момента - изпуснеш ли го, споменът е просто сянка на свещ върху една вече студена стена.

Обичаш ли Живота?

Дали го обичам? Може би той ме обича по-малко, отколкото аз него. Не животът обичам, а любовта, която ми дава.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, които съм видял с възможно най-малко думи в сърцата на хората, които обичам.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В поезията и там, където намирам човек, когото мога свободно да прегърна.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Инатът, че мога да пропусна нещо, което е само мое, утре.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не, не искам. Ако бях друг, щях да се харесвам достатъчно и тогава нямаше да пиша така, както искам, а щях да се оглеждам по цял ден в огледалото на суетата си.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

От смъртта отдавна не се страхувам. Тя е просто една фигурка на мисълта ни - ние сме я създали, за да не ни е скучно, а Бог ни е дал живота преди и след нея. Нищо, че ние не помним.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Общуването с хора, които не носят маски.

Какво е за теб самотата?

Тяло, зад което криеш любовта, без която не можеш.

Какво ти дава представа за вечност?

Свободата да намирам всеки ден хора, които не крият сърцата си.

Търсиш ли смисъла на живота?

Не. Той е ясен. Да обичаш до смърт.

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов и желание за топлина - към най-близките ми хора.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Един съвършен ден. Да държа любимата жена в ръцете си, да не правим нищо конкретно, просто да чувства, че има топлината ми. Толкова дълго, колкото е нужно. Може и цял ден, може и всеки ден.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

На децата съвет не мога да дам, аз от тях мога да искам, защото те са по-мъдри от нас, порасналите. Към другите съветът ми е - мислете само със сърцето си.

Какво може да те разплаче?

Признанието на жена в любов, дори да не е насочено към мен.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Двама влюбени.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, има едно парченце останало. Ролята на един скъп човек. До мен. Което предстои.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За прекрасните хора в живота ми и за тези, които тепърва ще влизат в него.