четвъртък, 13 февруари 2020 г.

Зорница Боева споделя...







Родена съм София, но отраснах в Пловдив. От малка обичам да рисувам, да гледам пролетните цветя, различните цветове в небето, реката, промяната на цветовете на листата през пролетта и есента. Имах огромно желание да уча в художествена гимназия и да продължа нататък с рисуване. Тогава моите родители ме спряха и ме насочиха към Строителен техникум. Тъй като това не беше мое желание, в дивата тинейджърска възраст едвам изкарах първи курс. Благодарение на класната ми осъзнах колко грешно е това бунтарство и че по този начин преча само на себе си. Е, успях да завърша с много добър успех и да продължа нататък.
Минаха години, преди отново да започна да се занимавам с рисуване. Водех дъщеря си на такива курсове. Един ден влязох с нея в ателието да я чакам. Преподавателката ми предложи да нарисувам нещо, за да мине времето по-бързо. Много съм ѝ благодарна, че ми даде тази възможност. Тогава разбрах, че правят курсове по рисуване за възрастни. Започнах да ходя – в началото плахо, с голям страх, но с течение на времето разбрах, че това, което е в теб – то рано или късно ще излезе. Сега съм благодарна на майка ми, че ме насочи в друга посока.





Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?


През годините съм имала много хубави моменти, както и много тежки. Може би най-прекрасните ми мигове са появата на двете ми прекрасни деца.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?


Най-трудното ми преживяване беше, когато родих дъщеря си в началото на 7-ми месец – чакането да бъде захранена, да започне да наддава, да е достатъчно укрепнала, за да си я приберем у дома. През тези два месеца сила ми даваше малкият ми син /който беше само на годинка и четири месеца/ със своята безгранична любов, светлината в очите, желанието за опознаване на света около себе си, както и подкрепата и любовта на съпруга ми.

Вярваш ли в хората?  А в себе си?
 
Вярвам в доброто в хората, вярвам и в себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
 
Мечтая за много неща. Понякога, като малко дете, просто гледам небето и се пренасям някъде в мечти. В мечтите намирам нови идеи, нови неща, които бих могла да уча, да развивам, за да се чувствам жива. 





Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
 
Едва ли някога ще бъде завършен (и самата аз – завършена) и може би винаги ще липсва някаква част от пъзела.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
 
Времето е относителна величина и сами трябва да си го намерим.

Важна ли е прошката в твоя живот?
 
Най-трудно е да простя на себе си. Прошка не се иска и дава веднъж в годината. Трябва да съм готова в сърцето си, за да искам прошка и да дам прошка и това може да е по всяко време на годината, във всеки един момент.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
 
Уча се да живея сега. Минах през доста етапи – да гледам в бъдещето, да правя планове, да си мисля как ще направя нещо след години. Минах през период да гледам в миналото и да си мисля, че съм пропуснала да направя нещо, което съм била планувала.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
 
Когато съм с любимите си хора съм спокойна и навсякъде се чувствам като у дома си. Тогава всяка гледка е прекрасна. 





 
Намерила ли си призванието си? 
 
Минах през много етапи – рисуване върху стъкло, акварел, плат, масло, а сега пробвам сух пастел. Това, което ми доставя най-голямо удоволствие е маслената живопис, както и рисуването върху коприна. Посещавам много мастър-класове с различни наши и чуждестранни художници. Научавам различни неща от всеки един от тях. Чувствам голяма благодарност към всички тях за възможността да се докосна до техните познания и творчество.
Благодарение на приятели, преди четири години направих първата си изложба. Оттогава досега имам 8 самостоятелни изложби, участвала съм и в много общи изложби, както и в много благотворителни. Радостна съм, че голяма част от картините ми красят различни домове, хотели и обществени пространства в България и извън страната ни.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
 
Бих искала да кажа на малки и големи да вярват в себе си, да запазят детето в себе си, да спрат с оправданието „Нямам време“.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
 
Благодарна съм за това, което съм. Благодарна съм на близки и далечни приятели, които повярваха в мен, когато аз не вярвах в себе си.
Ценя всяка малка крачка в живота си, благодарна съм за всяка малка победа.





неделя, 2 февруари 2020 г.

Маргарита Събева споделя...








„Във всекиго живеят двама души:
единият будува в мрака,
а другият на светло спи”

Халил Джубран


Полунасън, полунаяве
в палитрата на Светлината топчица Любов изплаква.
Поела земен дъх отНово, хиляди искрици разпилява...

Малка моя, крехка и невинна, колко нереално се усмихваш...
Полунасън, полунаяве – коса-полугора от свежи къдри;
в полуморе кръвта ѝ хуква.
В обятията си полунебето скътва
и с огърлица от полузвезди се заиграва. И тръгва!

Заизкачва Планината.
Любов, полека... На полуутрото в полуденя, в пътечка охлювна пристъпвай – тя ще ти свети с полуземието си.
Ще се препъваш. И ще падаш. Но смело продължавай!
... ... ...
Полунасън, полунаяве в палитрата на Светлината
на топчица Любов се прекроявам.
И бавно Времето се стапя.
В полуначалието и в полубезкрая... Любовта Е.

И съм цяла.

Маргарита Събева,
начален учител...




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в живота ти досега?

Един много хубав период от живота ми бе, когато учех във Валдорфския Институт в Южна Калифорния. Там получих подарък от съдбата, за който дори не бях мечтала – повторно изживяно детство. Цялото тригодишно изживяване, орисано с вълшебни творчески изяви, места и хора, ми остави усещането за надникване в безвремието и усета за цялост. Просто създаваше вътрешен мир.


Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всеки път, когато оборвам тъмната си страна е трудно. Всеки път, когато успея да избягам много далеч от себе си и се чувствам ранимо ненужна...  Толкова ненужно ранима... Тогава е трудно.


В какво вярваш?

Вярвам в Енергийния всемогъщ Източник, Твореца, Бога или както изберем да го наречем.


А в себе си?

Вярвам във висшето си "Аз".


Има ли нещо важно за което не ти достига времето?

Един от малкото хора съм, навярно, които си дават време.


Повече в миналото, настоящето или в бъдещето живееш?

Все още се уча да е предимно в "Сега".


Харесваш ли нашето време?

Харесва ми, че все повече хора се стремят към личностно развитие.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Харесвам всички места сред природата, с които успявам да се слея, да се потопя до дъно. Като разтворен акварел, готова да рисувам, сякаш. Да рисуват с мен... Бих казала,че Седона е едно притегателно с магията си място, в което пътуването към себе си е неописуемо интензивно и оставя усещане за необятност.


Обичаш ли живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, обичам живота.
Една благословия е той – вечен, многопластов, променящ се...


Кои са най-красивите гледки за теб?

Безброй са, но ето няколко: роса върху цвете, птица в полет, лоялни очи, проява на нежност, жест на съпричастие...


Какво ти дава сила да продължиш в трудни моменти?

Някаква вътрешно скътана сила и желанието да продължа да обичам.


Кои хора са ти оказали най-голяма подкрепа или влияние?

Откровено казано по-голям брой непознати, отколкото познати хора, са ми давали тласък да продължавам. Понякога съвсем кратки познанства, които навярно съм извиквала подсъзнателно, са се оказвали голямо упование.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Разбира се, доста неща бих променила. Да бъда по-практична на първо място. :)


Намерила ли си призванието си?

Разпознала съм го, но е в развитие.


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?...

От самата смърт – не. Зная, че Душата пребъдва.


Какво те кара да се чувстваш жива?

Красотата наоколо.
 



снимката е от Фестивала в Жеравна 2017 г. (от интернет, не от личен архив)


Какво е за теб самотата?

В повечето случаи е благословия и начин да бъда истински в себе си, зарежда ме. Понякога може да натежи, разбира се.


Какво ти дава представата за вечност?

Пулсиращо звездно небе, бликаща вода, безмълвни сякаш камъни...


Какви чувства изпитваш най-често?

Удивление от съвършенството на природата, особена обич до обожание към животните.


Ако можеш да прегърнеш някой, който не можеш, кой би бил?

О, доста хора! Но ако трябва да е само един... Йордан Йовков.


Имаш ли вътрешен мир?

Стремя се към него и искам да вярвам, че понякога го достигам :)


Какво е щастието за теб?

Мигновено е... В една обсипана с полски макове или горска иглика поляна се усещам освободена, в една светло-тиха стая – приютена. И на двете места съм щастлива. Навярно щастието е и в тези усещания?
Съвършеният ден би ми донесъл и двете. И няколко нюанса обич. И надеждност. И винаги нещо красиво да съзерцавам, да го внеса в себе си.


Какво може да те разплаче?

Много неща могат да ме просълзят. Най-вече от умиление. Но и от несправедливост плача, от съпричасност. Дори не само в реалния живот, но и заради нещо прочетено, чуто, изпято...


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Цвете, животно, бебе... Един куп неща. Както и хубавата мисъл за тях или за хубав човек.




двете снимки на Маргарита са от нейния личен архив
 


Ако си представиш живота като пъзел, доколко подреден е твоят? Има ли липсващи парчета?

Представям си живота по-скоро цялостен и че ние, хората, го разпарчетосваме и разхвърляме в мислите си. След това започваме опити да върнем частите по местата им, да ги преоткрием. Най-силните сред нас успяват да пресътворят тази Цялост. Тук и Сега.


Какво цениш най-много в живота си, за какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя красивите жестове, особено от непознати хора. Взаимната обич между добри приятели. Благодарна съм за всичко, което усмихва очите ми – видяна песен, чута картина, извървяна скулптура, изпята поетична тишина. Благодарна съм за думите, които – макар и често да са безсилни и ограничени, за да предадат чувствата – остават. За взаимоотношенията с хора, на които държа. Остават.


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш също – напиши и него...

Не ме попита за един от красивите ми сънища. :)
Преди години ми се показа какво е мечтата. Преживях я насън.
Едно виолетово глухарче се разсея пред очите ми и малките семенца поеха Вселенския си полет.
Все пак... една мечта се появява от и в пространството, за да извика осъществяването си във времето, нали? А и пухкавата глухарчена главица е тъй символична! И наяве. С Целостта си... 



петък, 24 януари 2020 г.

Роза Максимова споделя...



Аз съм Роза Максимова, бивш учител по руски език, но когато в първите години на демокрацията тази специалност стана „излишна“ в училище (всички се втурнаха да учат английски) се наложи да се преквалифицирам. Това впоследствие коренно преобърна живота ми и се наложи да започна почти всичко отначало. Казват, че когато Господ затвори една врата, отваря прозорец… Твърде висок беше този прозорец, труден за достигане, но след доста опити успях да седна на перваза и да видя гледката, която ми се откри от него. Започнах работа във вестник, правех интервюта с творци – писатели, поети, художници, музиканти, актьори, и това даде нов смисъл на живота ми. Автор съм на 4 стихосбирки и една книга с интервюта. Може би ще има и други книги, знам ли…

 
 
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Раждането на двете ми деца, на внуците ми, издаването на петте ми книги, които също са мои скъпи рожби, срещите ми с творци и интервютата с тях.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Едно заболяване преди много години, което преобърна живота ми на 180 градуса и трябваше да започна почти всичко отначало, дори да се науча отново да вървя и да пиша. След това загубата на съпруга ми. И двата пъти започвах от нулата, но пък това ме научи да посрещам челните удари на живота твърдо. Всеки път преброявам нулите, които ставаха трамплин за ново начало и така продължавам нагоре по спиралата – може да е разкривена и колеблива, но си е моята.

В какво вярваш?
В живота и във възможностите, които той предоставя.

Вярваш ли в хората?
Много внимавам с кого общувам и на много малко хора се доверявам. Не очаквам нищо от никого и никой не ми е длъжен за каквото и да било. 


А в себе си?
Вярвам в себе си, разбира се. Това ми дава сили да не спирам по пътя си и да се изправям, когато се спъна и падна. Имам свои ценности и убеждения, към които се придържам и ги отстоявам.






Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
За нещата, които смятам за важни, винаги намирам време.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Миналото си остава в миналото, само си нося поуките от него. Живея изключително в настоящето, със сегашните радости и тегоби, и с мисъл за бъдещето, което е всеки следващ миг.

Харесваш ли нашето време?
Да, харесвам днешното време, чувствам се свободна да правя това, което ми е на сърце и да бъда в хармония със себе си и с хората край мен.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Северното ни крайбрежие – величието на Калиакра, скалите на Тюленово, Шабленският фар, който е най-старият фар на Балканския полуостров.

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...
Да, обичам Живота. За мен той е предизвикателства, стъпала (нагоре и надолу), уроци.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Има толкова много красота около нас – изгреви, залези, морето (особено следобед между 14 и 16 часа – тогава се получава една слънчева пътека от безброй искрички по водната повърхност), цветята, детските очи…

Къде се чувстваш най-добре, „като у дома”?
У дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Отговорността пред децата ми, колегите ми, приятелите ми.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Прекрасното ми семейство – родителите ми, мъжът ми, както и шепа скъпи приятели. Особено съм признателна обаче на хората, които са ме предали или разочаровали по някакъв начин – от всеки един съм си вземала поука и съм благодарна, че животът ме е срещнал с тях, за да разбера, че има и такива хора. Това са „обици на ушите ми”.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Имам си слабости, разбира се. Някои от тях бих искала да променя, други - не.

Намерила ли си призванието си?
Да, чувствам се на мястото си – работя това, което винаги съм искала – с деца, творци и книги.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Страхувам се от страданията преди смъртта, от безсилието да помогна на близък човек, който си отива. Не зная дали има живот след смъртта, може би това е споменът, лекият полъх, който нежно докосва лицето в миг на пълно безветрие или пеперудата на перваза в рождения ден на човека, когото го няма вече...

А какво те кара да се чувстваш жива?
Работата, задачите, които чакат да бъдат решени, и хората – тези, които обичам и тези, които са ме наранили и разочаровали.

Какво е за теб самотата?
Понякога самотата е болезнена – тя стиска за гърлото и те души, разкъсва връзките с хората, изолира те и тогава животът губи смисъла си. Такава самота убива. Но има и друга самота – отрезвяваща, успокояваща, вглъбяваща, пренареждаща и вдъхновяваща за нов живот. Тази самота лекува.

Какво ти дава представа за вечност?
Звездите, звездното небе. Имах един много тежък и дълъг период, когато по цяла нощ седях на терасата, пиех кафе и гледах как Орион върви по небето.

Какви чувства изпитваш най-често?
Тъга от липсата на съпруга ми, благодарност, че децата ми са живи и здрави, удовлетворение от работата ми, вдъхновение за осъществяване на един дълго обмислян и очакван проект, по който работя, спокойствие и радост, които ми дават двете ми персийски котки.

Ако можеше да прегърнеш някой човек (известен или не), който не можеш – кой би бил?
Съпруга ми.

Имаш ли вътрешен мир?
Смятам, че съм уравновесен човек, но не съм безразлична към света около мен. Понякога ми идват в повече разочарованията (особено от близки хора), но бързо влизам в релси.

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...
Кафе в 5 сутринта, поливане и разговор с цветята, „прически“ на котките и работа над поредната книга (цял един друг свят). И да знам, че децата ми са добре, макар и далече.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Избягвам да давам съвети (особено ако не са ми ги поискали).

Какво може да те разплаче?
Всичко може да ме разплаче - книга, филм, песен, стихотворение. Разплаквам се от радост, от тъга, от писмата в плик с марки, които получавам от Африка (от едно съветско другарче – приятелството ни продължава вече 46 години).

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Красотата наоколо – цъфнало цвете, прохождащо дете, старец и старица, хванати за ръце.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Животът е жив пъзел, неговите парчета постоянно се менят – някои изчезват, други се появяват. В моя пъзел частиците бавно се нареждат и картинката става все по-завършена, но в средата има едно липсващо парче, една зееща дупка, която не може да бъде запълнена с нищо. Но и липсващите парчета са част от живота.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Упоритостта да не се отказвам от нещата, които искам и имам сили да постигна. Благодарна съм за децата си и за приятелите в живота си.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също...
Не предполагах, че това интервю ще бъде толкова трудно. То докосна много тънки струни в душата ми и я обърна „с хастара навън“. Благодаря за вниманието, Кристина!

четвъртък, 23 януари 2020 г.

Споделено от Таня Мир






Казвам се Таня Мирчева. През изминалата година завърших право в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента работя в адвокатска кантора. Повечето хора обаче ме познават под псевдонима Таня Мир, защото с него подписах двете си книги - „Откритие“ и „Легенди от Белинташ“, чиито сюжети потапят читателите в атмосферата на Древна Тракия. Преди месец в кината започнаха прожекции на пълнометражния игрален филм „Откритие“, създаден по дебютната ми книга.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият период от живота ми започна, когато реших да се отдам на нещата, които искам да правя. Мисля, че именно сега съм в този период. Най-хубвите ми моменти пък бяха свързани с книгите и филмите, които с екипа ни създадохме, защото осъзнах, че е безценно да виждам как моята мечта се превръща и в тяхна, а после заедно я превръщаме в реалност.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Никога не е лесно, когато човек се стреми да върви по свой собствен път. Въпреки това смятам, че ежедневните неща, които наричаме трудности са нещо нормално – да правиш онова, което искаш, винаги е означавало да се бориш.


В какво вярваш?

Вярвам в това, че когато човек истински иска да направи нещо, винаги може да намери начин.


Вярваш ли в хората?

Да, вярвам в хората. Разбира се, трябва да призная, че понякога се разколебавам, но тогава си припомням, че има хора, които вярват в мен и тази мисъл отново ме връща в правилната посока.


А в себе си?

Да, вярвам в себе си. Не го казвам като проява на самочувствие. Просто смятам, че за да успееш трябва да се отдадеш на неща, в които истински вярваш. Едва тогава и другите ще повярват в теб, и ще те подкрепят.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Казват, че разликата между мечтите и целите е, че при целта вече знаеш пътя, по който да осъществиш мечтата си. Откакто чух тази мисъл се стремя по-скоро да имам цели. Накратко: искам да продължавам да реализирам смислени проекти с екип от стойностни хора. 




 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Може да прозвучи странно, но когато имам по-малко време, това ми служи като катализатор, за да разбера какво наистина е важно за мен.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, без нея човек не може да продължи напред.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Стремя се да живея в настоящето и да се наслаждавам на дребните хубави неща в живота.


Харесваш ли нашето време?

Не, но пък от друга страна нашето време е единственото време, което можем да променим и да направим такова, каквото искаме да бъде.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

България и светът са пълни с прекрасни места. Всичко зависи от това с каква нагласа отиваш. Наскоро имах възможността да поживея в Шанхай, Китай. Беше изключително ценно за мен – когато се озовеш на другия край на света, осъзнаваш кое е най-важното за теб у дома.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Да, определено обичам живота, заедно с всички малки и големи хубави неща, които ни поднася. Накратко: според мен да живееш пълноценно значи да обичаш, да създаваш и да оставяш хубави неща след себе си.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тих и спокоен залез след труден, но успешен ден.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където ме разбират.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта, че има хора, които вярват в мен.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

За щастие проектите, на които се отдадох през последните години, срещнаха подкрепата на доста хора и съм благодарна на всеки един от тях. В личен план обаче хората, които през цялото това време бяха до мен, оказвайки ми най-силно влияние бяха семейството ми и моите издатели – Денчо Михов и Петя Станева, които повярваха в мен и ме подкрепиха още в самото начало, когато дори самата аз не вярвах в себе си.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да се развивам и да стана по-добра в нещата, които обичам да правя.


Намерила ли си призванието си?

Да.


Страхуваш ли се от смъртта?

Не. В момента повече ме плаши мисълта да прекарам живота си без да съм живяла истински. 


А какво те кара да се чувстваш жива?

Да правя нещата, които обичам.


Какво е за теб самотата?

До теб да няма човек, който да те разбира.


Какво ти дава представа за вечност?

Един поглед към звездите в небето. Когато го направя осъзнавам колко сме мънички на фона на времето и тогава осъзнавам кои трудности или проблеми в живота ми са значими и кои не са.


Имаш ли вътрешен мир?

Да, мисля, че през повечето време успявам да го постигна. Не крия, че понякога е трудно, но в такива моменти се опитвам да мисля за нещата, които ме определят като личност и сякаш това ми помага отново да намеря вярната посока.


Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Ставаш рано и всъщност не усещаш кога този ден е минал, защото си го прекарал в смислени неща, които истински желаеш, а в края на деня се чувстваш удовлетворен.


Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да внимават в какви съвети се вслушват, защото житейският път на всеки от нас е различен и няма универсална рецепта за щастие.


Какво може да те разплаче?

Всъщност, доста рядко плача... Вероятно необратима загуба.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

През повечето време малък, мил жест е достатъчен.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Честно казано... не смятам, че животът прилича на пъзел. В пъзелите винаги има някаква логика, а в живота често не е така. Случвали са ми се неща, които са ме тласнали в посока, в която никога не съм си представяла, че ще се озова и все още не мога да си отговоря защо са се случили точно на мен. Мисля, че за добро или зло всеки от нас е имал такива моменти.
И все пак, ако трябва да оприлича живота на пъзел, то бих казала, че знам каква картина искам да се получи, но всичко останало тепърва ми предстои.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя хората, които са до мен, подкрепят ме и ми помагат да се развивам. Благодарна съм именно на тях, защото без тях нямаше да съм човека, който съм.  
 



снимки - личен архив на Таня