сряда, 26 февруари 2014 г.

Споделено от Веселин Методиев



Казвам се Веселин Методиев. Сега съм на 46 години. Според някои - „времето на тихата улегналост“. Но за мен не е точно така. Вярно, че гърбът ме боли по-често след усилена работа, но не ми се спира…

Работя това, което ми е приятно - каменоделец съм. Харесва ми, че нямам рамки и ограничения – просто се опитвам да направя всяко нещо така, че да съм максимално удовлетворен от резултата накрая.
Имам три дъщери и всяка от тях последователно ме научи на неочаквано много ценни неща. И продължават да ме учат.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Много са, наистина много, всеки ден могат да се случват по няколко. Само искам да не пропускам да ги виждам и да им се наслаждавам, препускайки често в забързания ден. Повечето от тях не се повтарят.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?
Според мен най-тежка е раздялата. Но не тази, когато двама се разделят и не живеят вече заедно. А когато единият напусне този свят. Това го срещам често в работата си и винаги ме подсеща да Живеем Истински, докато сме заедно.

В какво вярваш?
В Бог. И че всеки човек може да бъде и добър.

Вярваш ли в хората?
Да. Поне така съм възпитан. И забелязвам, че всеки човек привлича към себе си подобни хора.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
По-скоро мисля, че човек идва на този свят с определена мисия. Но  сам трябва да я открие и да не премине напразно през живота си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Да няма войни. Да живеем в хармония един с друг, да успеем да не се самоунищожим и да запазим природата си, защото ни е нужна.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Иска ми се да имам още повече време, за да бъда Истински с хората, които обичам.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
От миналото се опитвам да помня само поуките от уроците, за да не повтарям отново грешките. Настоящето искам да го изживявам Истински сега! Бъдещето – това е планът ни за утре.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?
Всичко се развива „със скоростта на светлината“ и понякога не успяваме да се насладим напълно. Това е и хубаво, и лошо. Не случайно напоследък добива популярност „Slow life“ движението. Но определено си харесвам нашата епоха.

Имаш ли любимо място на света?
С удоволствие бих искал да отида навсякъде. С изключение на Северна Корея може би.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Най-важен е самият път, според мен. И избера ли го веднъж – да не спирам и да не се отклонявам от крайната цел.

Обичаш ли Живота?
Да, разбира се!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Вълшебство, Откриване, Любов

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Безброй са. Сещам се за изгрев, земята, снимана от въздуха, подводния свят или спящо бебе например…. Когато сме очаровани от някоя гледка се опитваме да я „запазим“, като я снимаме. Но после, гледайки снимката, усещането не е точно същото, нито пък следващият път. Мисля, че най-силно и неповторимо е първото „откриване“.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Първо у дома. А ако съм на друго място – непринудеността да съм с любим човек.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Че сутринта ще е „по-светла“ от вечерта. Но ако има любим човек до мен, със сигурност е по-лесно.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморява ме бързането в работата през деня. Зареждам се, ако съм сам с любимата музика и хубава книга за един час у дома или на спокойна разходка сред природата.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Първо родителите ми, после любимият човек до мен. А влияние - в голяма степен – и децата ми.


Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
Бих искал да съм още малко по-търпелив. Повече смирен, но не примирен.

В какъв свят искаш да живееш?
В днешния. Има достатъчно красота и хубави неща в него.



Търсил ли си смисълът на Живота?
Не искам да търся Смисъла на живота. За мен е достатъчно да съм удовлетворен от това, което правя и имам.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Да. Тогава се сещам, че животът все пак е хубав.

А от самотата?
Лично аз, дори и сам, не се чувствам самотен. Когато е млад човек, може би рядко е самотен. Сигурно е страшно, когато в края на живота си човек е сам.

Какво те кара да се чувстваш жив?
Вятърът в лицето ми, настръхналата кожа, слънцето, дъждът, ароматите и звуците на природата,….. Прегръдката на любимия човек, тичането с децата, смехът им, ….

Какво ти дава представа за вечност?
Застанал насред пустинята и слънцето над мен, например…. В такива моменти съзнаваме колко сме нищожни и крехки.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Вдъхновението, обичта… Силно се трогвам, когато науча поредната история за някой Истински човек, направил нещо велико или просто добро със силата на волята си или любовта.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Цял ден без да гледам часовника и да мисля какво трябва да направя.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Ще цитирам няколко по-мъдри хора, които съм запомнил:

 „Има много неща в живота, които ще привлекат погледа ти. Но много малко от тях ще пленят сърцето ти. Следвай ги!...“

"Никога не позволявай на човек, който не може да се докосне до голата ти душа - да се докосва до голото ти тяло!"

Никога не спирай да обичаш!
Никога не спирай да вярваш!
Никога не спирай да следваш мечтите си!
...и никога не се отказвай!


Какво може да те разплаче?
Когато някой, наглед обикновен, човек за пореден път докаже, че човешката воля и любов са безгранична сила.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всяко от нещата, които ме карат да се чувствам жив.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Може би цял живот ще го нареждам. Сигурно, когато го видя подреден, ще съм изпълнил мисията си на този свят.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Че съм жив. Всеки месец бих искал да си поставям по едно ново предизвикателство и да го „отмятам“ като постигнато.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя живота си и хората до мен, които го изпълват, и ги моля да ми простят, че понякога съм ги наранявал. Благодарен съм за всичко, което имам и което съм научил.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Споделено от Мира Дойчинова - irini




Коя съм аз?

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...
Оставена следа по път далечен.
Коя съм аз? Щастливо неизвестно.
Обръщам си минутите във вечности.
И после обичта се случва лесно...
Живеенето после е сънуване.
А всеки сън – мечта за необяти.
Човек рисува свойто съществуване
изстрадал цветовете във душата си...
И аз така. Светлея до небето.
Усмивка и сълза. Внезапен глас.
Коя съм аз? Погледна ли в сърцето си,
разбирам, че съм всекиго от вас.

Мира Дойчинова – irini


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти... Когато татко ме учеше на живеене. Когато обикнах безкрайно. Когато се роди детето ми. Когато разбрах, че животът е път, който никога не свършва. А истинското приключение е самото пътуване :))))

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Най-трудното нещо... Да победиш страховете си. А когато се завърнат, да ги посрещнеш като стари приятели. И после да ги изпратиш завинаги. 

В какво вярваш?
Вярвам в обичта, безкомпромисно и безвъзвратно. Вярвам в слънцето, в луната, в изгревите и залезите, в приятелството и в радостта. Вярвам, че светът е училище, а всеки дъх е чудо. Вярвам в Живота, Вселената и Всичко Останало. Вярвам, че прегръдките лекуват, а единственото нещо, от което има нужда всеки – това е нежността. 

Вярваш ли в хората?
Вярвам в доброто у хората. Ако то не присъства у тях, значи няма за какво да им вярвам. Но винаги подхождам с убеждението, че доброто е някъде там, в душичката. И обикновено не бъркам  :)))

А в себе си?
В себе си имам доверие. И няма да се самопредам, никога.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам в Живота. Това е достатъчно завинаги.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да остана дете. Да живея в един свят, както аз си го представям. Пухкав, радостен и слънчев. С много искреност и добри вълшебства. Надявам се да стигна до там :)))

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето не ми достига никога. Винаги има още нещо, което мога да свърша, да кажа, да сътворя, да изразя, да заобичам, да напрегръщам, да почувствам, да запомня. Искам да печеля време. И да го раздам. 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Миналото е спомен, който ще пазя винаги. Бъдещето е необятно пътуване, което ми предстои. Настоящето е всеки дъх, който поемам сега. Най-важното за мен е от тези трите да сътворя своя собствена безкрайност. 

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Харесвам и приемам собственото си време. И уважавам времето на всички останали. 

Кое е най-важното пътуване за теб?
Пътуването към самата мен. Това е най-дългото и най-трудното пътуване, което се изживява с най-много радост и най-искрена болка. Но пък е вълшебство, на всяка крачка. 

Обичаш ли Живота?
Да, завинаги. И Той ме обича :)))

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Любов. Любов. Любов. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Усмихнато дете. Разцъфнало цвете. Прегърнати влюбени. Обожавам да гледам как хората се обичат. Чувствам се щастлива от това. 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
У дома съм в прегръдките на любимия човек. Когато усещам, че ме приемат и разбират. Безценно е.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, че ще се справя. 

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме неоправданите очаквания или изисквания, които понякога са отправени към мен. Уморявам се, когато ме лъжат. Зареждат ме усмивките на хората. Искреността. И нежността. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Брат ми. Любимият ми. Приятелите ми. Обичам ви. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Променям се всеки ден, с всеки дъх. Нарича се живеене :)))

В какъв свят искаш да живееш?
В моя собствен. Където има само обич.

Търсиш ли смисъл в Живота?
Не, не го търся. Аз сама създавам смисъла, за себе си. 

А какво те кара да се чувстваш жива?
Обичта. И страстта да творя. Да изразя душата си. И после да я пусна да лети. 

Страхуваш ли се от Смъртта?
Да се страхуваш от смъртта е все едно да се страхуваш от живота. А когато си целият обич, дилемата е безсмислена.

А от самотата?
Самотата е най-добрата ми другарка. Като на всеки творец.

Какво ти дава представа за вечност?
Тишина и спокойствие, в които мога да чуя себе си. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Обич. Всепоглъщаща и безвъзвратна. Нежност, топлина и радост. Понякога тъга, когато науча поредния урок. И после благодарност. И пак обич, в безкрайни количества. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Всеки ден е съвършен, защото е различен. И няма как да се опише в детайли, трябва да се почувства и да се изживее. Тотално и смислено. Денят, който е празник за душата. Когато сърцето пее, а умът лети. А всяка следваща крачка е едно вълнуващо пътешествие по път, който води към самия теб. И си жив, и обичаш, и е прекрасно. Тоест, всеки ден. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Дишай. Обичай. Не спирай.

Какво може да те разплаче?
От радост – някой мил жест на нежност или всеотдайност. От ужас – бруталното отношение към деца, животни, възрастни и природа.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко, което е добро, искрено, от сърце. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Всеки един от нас като човешко същество има задължението и привилегията да нареди своя собствен магически пъзел на живота, както и сам да отговаря пред себе си доколко подреден е той, и дали липсват конкретни парченца. Аз за моя пъзел мога да кажа, че има още мнооого да редя. Това е най-интересното приключение от всичко – да не преставаш да се учиш никога :)))

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Да бъда майка. И добър приятел. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодаря на Живота за всеки дъх, който съм поела, за всяка пътека, която съм преминала, за всяка трудност, която съм преодоляла, за всеки човек, който съм прегърнала. Благодаря за времето, което ми е дадено – да се родя и да обичам. Благодаря, че имам сърцето и душата да осъзная и почувствам всичко това. Благодаря на всички, които ме четат и съпреживяват мечтите и надеждите ми, с обич и доброта!


Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

*****

Светът ме има. Сякаш съм съвкупност
от птици, от светулки и мечти.
От лоша дума – просто ще се счупя.
Добрата дума – ще ме съживи...
Ще чакам на ръба на тишината,
в ръка – с фенер, в душата – със надежда,
че този свят ще бъде мой приятел,
приел с охота крехката ми нежност,
че не е враг, и нито е предател,
и вярва в мен, тъй както му повярвах,
че с обич ще запази всичко свято,
което от сърцето си раздадох...
Мечтата ми докрай ще съхрани:
Любов за всички. Никога – омраза.
Такава съм. Рисунки и мечти.
Светът ме има. Нека да ме пази.

Мира Дойчинова - irini


БЛАГОДАРЯ ТИ!
Благодаря за доверието, за отделеното време и за споделените мисли.

Благодаря за пространството, в което да изпиша душата си <3