сряда, 28 март 2018 г.

Калина Стефанова споделя...





Опиши се, както ти възприемаш себе си.
Аз съм Калина... И съм много неща... Инженер-химик, физиотерапевт, енергиен терапевт,  рефлексотерапевт...
Обичам да рисувам, обожавам фотографията и да създавам колажи... Моята страст са билките, етеричните масла, рефлексотерапията, символите, козметиката, китайската медицина и....
ЗНАНИЕТО!
Вярвам, че Знанието има смисъл, когато касае лично - тогава то става твое и се запечатва без усилие... превръща се в ПОЗНАНИЕ.
Затова съм дълбоко убедена в индивидуалния подход. Моето верую е, че помагайки на единицата, светът ще стане поне малко по-добър...
Вярвам, че истински ценните неща са прости и лесни, но изискват търпение, воля, желание и отговорност...


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Раждането на сина ми... създаването и развитието на моето Студио за алтернативна медицина, което премина и в своя онлайн версия, чрез блога ми - www.aromikalab.com
 
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Най-трудното нещо, което промени живота ми, беше смъртта на баща ми, когато бях на 9 години... защото да пораснеш на тази възраст е рано и променя напълно светоусещането ти...
 
В какво вярваш?
Вярвам в силата на човешкия дух, вярвам, че Доброто винаги е с една крачка напред...
Вярвам в силата на знанието, но преминало през сърцето ти, защото само тогава има стойност и значение...
 
Вярваш ли в хората?
Вярвам, че изначално всички сме добри... Вярвам, че всеки прави избори по Пътя си и вярвам в хората, които се борят и търсят себе си... 
 
А в себе си?
Вярвам в себе си... научих се да правя от „грешките” си прекрасни възможности... Научих, че когато търсиш с чисто сърце и вяра, Вселената ти отговаря и трябва да си готов да получаваш възможностите...  
 
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да развия една част от мен, която напира от години и се надявам скоро да й позволя да се покаже пред света - това е рисуването и всички приложни изкуства, свързани с него... Мечтая го... искам да създавам... да претворя идеите си.




Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Времето е относително понятие и не достига само тогава, когато сме объркани и не знаем какво искаме, тогава го пилеем с пълни шепи...

Важна ли е прошката в твоя живот?
Това е много дълбока тема за мен и мисля, че това е нещо, върху което трябва да работим цял живот, защото, за да простим на външния свят, ние трябва да сме приели себе си напълно, а това е дълъг Път... Всичко друго е привидно и важи, докато не се сблъскаш с ново отражение на твоя лична драма... 
 
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Не живея в миналото, възползвам се от уроците му... Уча се да се наслаждавам на настоящето... но лекичко се плаша от бъдещето...
 
Харесваш ли нашето време?
Всяка епоха има своите демони, и аз се опитвам да не ги канонизирам, за да не станат  твърде обсебващи ежедневието ми... Но знанието, до което имаме достъп в момента, е дар... и така погледнато – да, харесвам нашето време...
 
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Обичам пътуванията, защото това е едно от нещата, след които си като прероден... да усетиш въздуха, енергията на  ново място, да напълниш душата си с цветове и аромати е безценно... Всяко ново място е любимото, защото те са като пъзел, който запълва твоята „картина”.
 
Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Красота-Творчество-Вяра
 
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Най-красивите гледки са тези, които създава Природата, ние сме само нейни ученици и последователи... но се възторгвам и от великите творци, които са успели да я претворят.   
 
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Понеже в момента живея в чужбина, вече научих, че навсякъде е „у дома”, защото ако хармонията и балансът са в теб – светът е прекрасен навсякъде...



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, че щом ми се случва, така е трябвало... че само трудностите ни отварят очите и водят до самоусъвършенстване...

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Дългогодишната ми работа ми като терапевт ми даде толкова много енергия, заряд и информация... Благодарна съм на всеки, който е бил при мен, защото процесът е винаги двустранен и това ми позволи да порасна...     

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Искам да се науча на още търпение, защото само в тишината се раждат и истината, и идеите... Да се науча да се смирявам, защото егото понякога рисува илюзии...

Намерила ли си призванието си?
Вярвам, че всичките ми търсения и намирания са в посока да помагам на хората. Не съм привърженик на групите, а вярвам в индивидуалния подход, както и в това, че всичко, което се прави, трябва да бъде точно, единствено и лично... Затова всяка програма, която съм съзадвала, всяка аромарецепта и т.н. е напълно различна и насочена към енергията на конкретния човек, който е потърсил помощ или поискал съвет от мен.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Да, вярвам в прераждането... но имам някакъв необясним и леко мъглив  страх от смъртта... По-скоро не е тема, която ми е интересна... Вярвам, че краят ни е предопределен, но важен е начинът, по който ще извървим Пътя си, защото това е, което зависи от нас... а от него зависи и  следващото ни прераждане ;) 

А какво те кара да се чувстваш жива?
Красивото в природата... сутрин в парка, когато бързам за работа и изведнъж чуя пеене на птичка, която е толкова щастлива, че има днес... Когато видя отварянето на цветовете на магнолията – какво съвършенство... Това ме зарежда и ми дава сили... 

Какво е за теб самотата?
Самотата е необходимост... нужна ни е, за да успеем да уталожим бурите от емоции и мисли, които ни заливат понякога... В моментите на самота чуваме това, което е важно за нас от цялата врява на ежедневието.

Какво ти дава представа за вечност?
Изкуството е вечно... Само чрез него разбираме, че истините и принципите на живота са такива, каквито са... и няма нищо ново под слънцето... защото най-важните неща са свързани с пътя на Душата.






Какви чувства изпитваш най-често?
Аз съм цветен хаос, в мен е пълно с цветове, които се надпреварват да ме заливат... в рамките на един час мога да бъда добра, нетърпелива, плачеща и сияеща  от щастие... и отново... :)
Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да опитват всичко, което искат... да скачат в идеи, мечти, желания... Единственото нещо, от което боли, е непробваното...

Какво може да те разплаче?
Плача, когато усетя болката в хората, когато са наранени и когато са сами и объркани... особено, когато става дума за малки деца.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Красивото... в природата... в изкуството... смях на малко дете... много обичам общуването между малките деца и животните – едно от най-естествените неща на света.  

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Аз точно така си представям живота... като пъзел... О, да, липсват парчета – аз мисля, че го редим цял живот... и откриването на отделните парченца си е малък празник... А колкото по-ясна става картината, толкова по-умиротворен се чувстваш...

Благодаря ти за доверието, отделеното време и споделените мисли!
Мила Кристина,  БЛАГОДАРЯ ти за тази възможност!
Истински ме вълнуваше всеки един въпрос... Радвам се, че съм част от проекта ти!
Благодаря за възможността да бъда чута!
Пожелавам от сърце ЛЮБОВ, КРАСОТА И ВЯРА!
Успех в начинанието!
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар