четвъртък, 23 ноември 2017 г.

Венцислав Огнянов споделя...






Човек, който търси и преоткрива себе си. Харесва ми да се изразявам чрез творчество, тогава ставам инструмент на идея и потопен в нея съзирам светулките на необятния потенциал. В живота силно ме вдъхновява това, което стои зад природата, винаги се опитвам да видя това, което не се вижда, да почувствам това, което задвижва нещата и им придава форма. Влечение съм изпитвал към фотографията: photoven7.weebly.com, към сътворяване на тематични колажи: creativenci.blogspot.bg Позволявал съм си откровение и свобода на онази дълбока част от мен, която се изразява във вид на поезия: crystalmaountains.blogspot.bg  Съставил съм три електронни сборника пубикувани във виртуална библиотека – spiralata.net. Обичам да пиша разкази, които споделям, чрез блога: dimensiondance.blogspot.bg Когато синхроничността ме поведе да пиша за някой сайт или блог, следвам я. Ето така с благодарност и удоволствие съм тук за oneofusshares.com и за читателите.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Пътешествията с приятели и преоткриването на нови места, споделените мигове. Моментите в живота, когато съм се чувствал полезен за другите и за цялото. Най-хубавите моменти са били с любимия човек, срещата със сродната душа, мигове, които могат единствено да се нарекат вълшебство. Много са периодите, който бих определил като най-хубави - игрите с племенниците, съзерцанието от прозорец на автобус, който пътува към родината, спомените от щастливо и безгрижно детство, чувството на покой, когато съм сред природата. Онези моменти, в които съм изживявал истинска вътрешната връзка със себе си и съм разбирал, че съм повече от енергия, повече от тяло и душа, повече от всичко, което съм мислил, че съм. Моментите, в които проглеждах с нови очи или по-точно, когато Вселената гледаше през очите ми по нов начин.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?
Урока за привързаността. Едно е човек да пише трактати за безусловната любов, друго е да действа живо в нея, според най-висшите й принципи. Разделял съм се с любим човек и това е трудно. Срещата със сянката, с егоизма и алчността в мен също не е била никога лесна. Сякаш трудното става тогава, когато не можем да приемем нещо и да го прегърнем с разбиране, да го осветим и променим в нас с любов. Надскачане на страхове, изоставяне на вредни навици, посрещане на несправедливост и болка… всичко това са били трудни моменти, но когато съдбата протегне по този начин ръце, то трябва да сме сигурни, че е защото иска да извае от нас произведение на изкуството.
 
В какво вярваш?
В числото едно! Има една истина и едно начало, което е без начало и от което част сме всички. Чрез нас се одухотворява материята, вярвам, че сме танца на Танцьор, пиеса на Актьор, симфония на Композитор, светулки на Любовта. Светулката хем я има, хем я няма, просветва в тъмното за секунда, а след това изчезва в тъмнината, но това, че не я виждаме не означава, че я няма. Едно е равно на вечност, вярвам във вечността.
 
Вярваш ли в хората?
Вярвам, защото онова интуитивно прозрение в хората, което им нашепва да бъдат достойни човешки същества винаги пребъдва.
 
А в себе си?
В силата и мъдростта, които стоят зад мен.
 
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да допринасям повече чрез творчество, но знам, че това ще бъде следствие на още много вътрешна работа и трансформации. Мечтая да бъда чист проводник на идеи. Чрез действията си да служа с радост, да намирам вдъхновение, да бъда вдъхновение. Надявам се, че ще изпълня докрай мисията си, за която съм дошъл на Земята и ще го направя с радост и удовлетворение.
 
Важна ли е прошката в твоя живот?
Важно е да виждам себе си през очите на нежността и състраданието, способен съм на прошка и приемане, но не мога да дам на другите това, което първо на себе си не съм дал. Прошката е освобождаване, важна е, защото няма полет и окриление без лекота и свобода.
 
Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Иска ми се да знам, че е повече в настоящето. Практикувам го – живот в настоящето. Когато сърцето ми пожелае, се отправя и към спомените в миналото, това го оцветява и му напомня за всички благословии. Когато пожелая - визуализирам бъдещето. Но най-много обичам да живея извън времето и пространството, в прегръдката на Духа, от цялата таблица за умножение да остане само числото едно. 
 
Харесваш ли нашето време?
Харесвам, когато времето протегне към нас ръка, щракне с пръсти до ухото ни и каже “Събуди се, беше под хипноза”. Времето е един умел хипнотизатор с вратовръзка, който не слиза от сцената, докато не отворим вътрешното си око.
 
Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Това място е дивата природа – там, където всичко е в правилна пропорция и ритъм, съществува хармония и баланс. Друго място, на което държа, е Космосът. Пътувам и в двете посоки свободно без билет и покана, човек с раждането си е надарен със способността за свободен достъп и до двете дестинации. Обичам онази сръбска поговорка, в която се казва:
       “Бъди смирен, защото си направен от пръст.
         Бъди благороден, защото си направен от звезди.”

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам го! Също като Ошо мисля, че Животът е мистерия и тайнство за изживяване.
 
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Човешкото око, цялата красота е в него. Колкото и да е величествена една гледка, тя винаги е в човешкото око.
 
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Почти навсякъде се чувствам у дома, посещавал съм четири различни държави и това не е попречило да се чувствам и там у дома. Не се чувствам “у дома”, когато съм с хора в среда, в която се получава “психологическа невидимост”, когато няма синхронизъм помежду ни. Бил съм “у дома” в чужбина, бил съм и чужденец у дома.
 
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Тази мисъл: "Животът е Божият роман; нека Бог го пише.” Тогава просто предавам изхода на Божественото и всичко се нарежда по най-добрия начин.
 
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Сестра ми и най-добрият ми приятел.
 
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Бих искал да практикувам повече смелост и рискуване. Да се отказвам на моменти от сигурността в името на играта и спонтанността. 
 
Намерил ли си призванието си?
Намирам се в етап, в който съм го открил, но все още изкристализирала в яснота и детайли. Вярвам, че радостта – където я открива човек – е индикатор, който подсказва за призванието. Тъй като съм практикувал повече от шест вида професии, в един момент разбрах, че истинско удовлетворение изпитвам от това да работя в сферата на туризма. Когато се слеят поприще и призвание, сякаш едно дълго търсене утихва и остава благодарността, че можеш да служиш с радост.
 



Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Вярвам в живота след смъртта и пак се страхувам от нея, но с времето този страх е намалял. Все повече осъзнавам, че съм вечност, че съм свързан с Духа и тялото ми е просто една дреха. Дали всъщност Егото е това, което се опитваме ние хората да запазим? Силно препоръчвам за всеки който се страхува от смъртта книгата “Доказателства за Рая”. Това е една от любимите ми теми! Aко нямаше смърт, щяхме ли да оценим живота?! Имал съм две силни преживявания - едното, в което съм близко до смъртта, а другото е разговор с душата на човек, който е починал. Всичко това, плюс десетките прочетени книги по темата, ми е помогнало да осъзная и разбера много повече. Казват, че страхът от смъртта е коренът на всички други наши страхове – ако е така, то най-добре е да работим именно върху него.
 
А какво те кара да се чувстваш жив?
Всичко, абсолютно всичко, особено мисълта за смъртта.
 
Какво е за теб самотата?
Възможност да заобичам вътрешната връзка със себе си.
 
Какво ти дава представа за вечност?
Съзерцанието на преходните неща – чрез едното добивам представа за другото!
 
Какви чувства изпитваш най-често?
Смирение, благоговение, благодарност.
 
Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Не съм с толкова богат житейски опит, но ако си представя, че съм стареца с дългата бяла брада или мъдрия бухал с очила, кацнал на клона на познанието, и имам възможност да споделя нещо мъдро, то би било нещо простичко, като това:
Не се взимай много насериозно човече, пълноценно се наслаждавай на моментите, дори когато е трудно, винаги знай, че има aнгели, които ти помагат, играй и се налудувай, чувствай се свободен и щастлив, стреми се към баланс във всичко. Виж с колко много благословии си заобиколен и благодари. Прави това, което обичаш, следвай сърцето си и знай, че си специално, обичано дете на Вселената. Позволи си нежност и чудеса.


Няма коментари:

Публикуване на коментар