четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Избрани мисли от по-новите интервюта - 13 цитата




„Житейският опит доказва, че не винаги нещата се случват, както ги планираме, но е важно човек да има крайна цел, а пътят, по който ще стигне до нея, може да се променя. Миналото е, за да се поучим от него, но не е добре да сме тясно свързани и зависими от него.”


~

„Надявам се хората да откриват доброто все повече в себе си и да го прилагат. Сещам се за притчата за двата вълка в човека. Побеждава този, който храним
Да храним доброто в себе си – това ще разреши всеки проблем.”


~

„Любимо ми е да наблюдавам как някой е в „стихията си”, както се казва - това наподобява своеобразно Слънце, което пръска лъчи във всички посоки и е вдъхновяващо да си свидетел на такава гледка.”


~


„Вярвам в себе си, но уповавайки се на Бог.  А и нали у всеки един от нас има божествена частичка? Вярвайки в себе си, в Бога у себе си, привличаме и чудесата в живота!”


~

„Вярвам в силата на знанието, но преминало през сърцето ти, защото само тогава има стойност и значение... Научих се да правя от „грешките” си прекрасни възможности... Научих, че когато търсиш с чисто сърце и вяра, Вселената ти отговаря и трябва да си готов да получаваш възможностите...”


~

„Пиша хайку, защото ценя тук и сега. Имало е и ще има изгреви, например, но точно този, който видях днес, никога не се е случвал и никога няма да се повтори.”


~

„Човек, който е винаги един и същ, в същината си е безинтересен.”


~

„Да, вярвам и в себе си. Вярвам като малко дете, защото малкото дете в мен ми вярва. Не лъжете децата в себе си, не наранявайте себе си...”


~

„Сякаш трудно става тогава, когато не можем да приемем нещо и да го прегърнем с разбиране, да го осветим и променим в нас с любов. Надскачане на страхове, изоставяне на вредни навици, посрещане на несправедливост и болка… всичко това са били трудни моменти, но когато съдбата протегне по този начин ръце, то трябва да сме сигурни, че е защото иска да извае от нас произведение на изкуството.”


~

„Много трудни неща съм преживявала - като за няколко живота наведнъж. Кое от кое по-трудно, да им се неначудиш. Благодарна съм им, че са ме калили и са ми дали много гледни точки и опит. Мога да ги оставя сега да си почиват.Вярвам, че има ангели.
Вярвам, че има индигови деца и е важно да бъдат опазени или поне да не им се пречи.
Вярвам, че е много важно, каквото и да правиш, да е чисто, красиво и пълно с жизненост – детска стая, хляб, книга, монтирана тръба, целувка…”



~

„Винаги се сещам с умиление за едни моменти от детството, свързани с някаква безметежност и безвремие,  когато обикалях квартала, берях люляци и си правих къща на дърветата.  После ме налегнаха екзистенциалните въпроси за смисъла, самотата, смъртта и свободата. Това бе време на огромно вътрешно напрежение, мъчителна вътрешна борба, докато най-после дойде проблясъкът, че  противно на това, което Ницще твърди, Бог е жив.  Това откритие беше следващият най-щастлив момент след периода на детството.
Най-трудните неща са били вътре в мен самата. Битката с интелекта е най-трудната битка за Западния човек и колкото по-развит е умът, толкова по-трудна е тя. Въпросите, самотата, пропадането в собствената тъмнина и лутането из обърканите лабиринти на ума. Срещата със собствената болка, рани, страхове. Промяната на мисли, емоции, представи. Накратко - изправянето пред себе си.”


~

„Стига да искаш наистина нещо, винаги намираш време и начин да го постигнеш. Само трябва да не губиш времето си и да не се страхуваш от грешки.”


~

„Смятам, че смисълът на човешкия живот, доколкото въобще съществува, е да откриваме за себе си красивото. Още по-добре - ако можем да го пазим, да се грижим за него, а защо не - и да го създаваме.”







1 коментар: