неделя, 29 октомври 2017 г.

Полина Иванова споделя...



Казвам се Полина Иванова и съм основател на студио за психотерапия и духовно развитие „ЕдинЕние” във Варна. Работя като психолог и съм любител фотограф. По природа съм изследовател и идеалист. Обичам да си задавам въпроси, да търся, да мисля над нещата, да усещам, да виждам под повърхността и да се стремя към цялата картина. Интересуват ме най-вече вътрешният свят, себепознанието и себесъздаването. Стремя се към синтез на противоположностите в търсене на цялостната личност.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Винаги се сещам с умиление за едни моменти от детството, свързани с някаква безметежност и безвремие,  когато обикалях квартала, берях люляци и си правих къща на дърветата.  После ме налегнаха екзистенциалните въпроси за смисъла, самотата, смъртта и свободата. Това бе време на огромно вътрешно напрежение, мъчителна вътрешна борба, докато най-после дойде проблясъкът, че  противно на това, което Ницще твърди, Бог е жив.  Това откритие беше следващият най-щастлив момент след периода на детството.
 
А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
Най-трудните неща са били вътре в мен самата. Битката с интелекта е най-трудната битка за Западния човек и колкото по-развит е умът, толкова по-трудна е тя. Въпросите, самотата, пропадането в собствената тъмнина и лутането из обърканите лабиринти на ума. Срещата със собствената болка, рани, страхове. Промяната на мисли, емоции, представи. Накратко - изправянето пред себе си.

В какво вярваш?
Вярвам в силата на доброто, в истинността и красотата. Вярвам в това, което хуманистите наричат самоактуализиращ се човек. Вярвам, че вътрешното управлява външното. Вярвам, че има два лоста за развитие на човешкото съзнание и те са:  страдание и любов.

Вярваш ли в хората?
Да, все пак в тях са заложени индивидуални вселени и ако пожелаят, могат да се развиват до безкрай.

А в себе си?
Мисля същото.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая за повече връзка между хората, за повече автентичност, за по-близко общуване и споделяне, за повече взаимопомощ.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
То все не ми достига.

Важна ли е прошката в твоя живот?
Да, опитвам се..

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
В миналото вече не се ровя, прескачам между настояще и моя си свят на впечатления, интроспекции и идеи.

Харесваш ли нашето време?
Времето, в което живеем е трудно, но и интересно... Толкова е лесно да се изгубиш сега, но това предполага и по-усилено търсене на пътя, а колкото повече усилия, толкова по-качествен е резултатът. Най-важното предизвикателство на нашето време е всеки да намери собствения си, индивидуален смисъл,  да се самоопредели без наличието на традиционните ориентири и при условия на свръхинформация. Въпреки всичко, за искрено търсещия, винаги се намира напътствие и подкрепа.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Преди много мечтаех да пътувам, но сега по ми е на сърце вътрешното пътуване, а то може да се случи навсякъде. Все пак ми се иска да се докосна до култури, които са много различни от нашата, до начин на живот отвъд европейския модел..

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам живота и ми е трудно да го опиша само с три думи, но на този етап бих казала: животът е свързване, учене, разширяване. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Горските.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Сред природата.



Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Разбирането, че това вече ми се е случвало по някакъв начин, и е отминавало. Тоест опитът, че всичко се мени, най-вече възприятията ни за реалността. В други моменти ми помага,  когато осъзная смисъла на трудността.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Хората с нежни души, идеалистите и човечните хора. Много силно влияние са оказали върху мен и книгите, чрез които съм се докосвала до големите мистици  - независимо дали сред духовните учения, литературата или изкуството. Торо, Уитман, Св. Йоан Кръстни, Секида...

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да... Иска ми се да съм по-малко критична и същевременно по-твърда.

Намерила ли си призванието си?
Вярвам, че да - то е да помагам и да творя.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Вярвам в живота след смъртта, но все още имам съпротиви към смъртта.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Красотата и съвършенството на природата винаги ме връщат към изумлението Живот.  Но също така ме зареждат автентичното, лично общуване и емоционалните връзки.

Какво е за теб самотата?
Усещане за захвърленост в света и някаква екзистенциална тревожност заради загубата на целостта и симбиозата на райската градина.  Това е от една гледна точка. От друга, самотата е интимна среща със себе си, зареждане и творчество.

Какво ти дава представа за вечност?
Медитацията и съзерцанието.





Какви чувства изпитваш най-често?
Какви ли не..

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Щастието има много проявления. Понякога го усещам като състояние на будност, съчетана с творчески устрем, когато успявам да видя във всеки дребен детайл Божия промисъл. Понякога е усещането за дълбока споделеност и обмен с човек. Друг път е едно ясно усещане, че вървя по пътя си, че всичко е закономерно, има своя смисъл и трябва да бъде точно така. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да бъдат себе си. Знам, че това е много лесно да се каже и много трудно да се направи в света, в който живеем, и все пак това е пътят. Но е важно и първо да намерят себе си.

Какво може да те разплаче?
Страданието.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Красотата.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Става все по-подреден, но едва ли ще е напълно завършен и в това е чарът. Нещата са циклични, темите се повтарят и все се доотработват на нови нива, така че пъзелът не свършва.
  
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Семейството, приятелите. Чувствам се благодарна за това, че съм жива, че близките ми са до мен, че имам възможността да се развивам.



Няма коментари:

Публикуване на коментар