сряда, 31 октомври 2018 г.

Мария Ралева споделя...




Казвам се Мария Ралева /духовно име - Сирита Диос/. Родена съм на  1.01 в град Бургас.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Раждането на сина ми. Раждането на Дея, неговата дъщеря. Когато разбрах коя съм и защо съм дошла на земята. Когато узнах, че има още някой като мен на планетата - моят пламък-близнак Теди /Андино Deo/. Пътищата ни, извървяни в нелеки предизвикателства поотделно, се сляха през 2010. Успехите на моите ученици, работата на груповата ни енергия. Когато помагах на хората.


А кои бяха най-трудните моменти, които си преживявала?

Когато си тръгна моят баща от планетата, останах без подкрепа, пари, работа, с дете на девет години и майка пенсионерка, а бях студентка в пети курс в Софийски Университет. Когато често попадах в болница. Животът ми като цяло беше низ от постоянни предизвикателства и трудности, с които често се налагаше да се справям сама.


В какво вярваш?       

Вярвам в Бог и в светлите сили.


Вярваш ли в хората?
                                                                          
Хората ще станат по-осъзнати и по-добри някой ден. Този процес на осъзнаване вече тече за много души. Още се разстройвам от грозните им постъпки спрямо себеподобните си, животните и природата. Всички сме светлина, много души вече са си спомнили това. Бъдещето е на сърцето, а в сърцето стои Бог.


А вярваш ли в себе си?


Осъзнах силата си и разбрах какво мога, след като започнах да работя на енергийно ниво като инструктор, ченъл и лечител под ръководството на моите духовни водачи през 2000 година. Имам разностранен опит на различни нива. Работила съм с много хора и със спортисти в България и в чужбина. През 2004 получих сертификат от центъра по медицинска биофизика в София с ръководител – професор /вече/ Игнат Игнатов. През 2005 година дойде и енергията за рисуване на енергийни картини под формата на специално енергийно поле. През 2008 година направих първата си изложба в Бургас. Мина с голям интерес, дойдоха и много хора, на които бях помагала.








За какво мечтаеш?

Мечтая за един по-добър свят. Мечтая да имам по-голяма финансова възможност да помагам на хора, които се грижат за бездомни животни в България, както и на кухня за бездомни хора.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Следвам вътрешното си чувство за вършене на нещата. Него винаги го е имало, но преди инициацията ми свише, не съм го осъзнавала. Все повече хора ще се събуждат за това усещане и осъзнаване, че вътрешният им инструктор и навигатор е там и чака да бъде усетен и призован. Интуицията е безпогрешен водач.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Осъзнах,че всичко е Сега.


Харесваш ли нашето време?

Не особено. Сега сме в преходен период, пред голяма промяна на живота на планетата. Харесвам промените, макар да са свързани с много трудности. Живея в промените динамично. Случвам ги.


Обичаш ли Живота?

Да.

Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи...

Животът е вяра, надежда, любов.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Красотата на природата, любовта и хармонията между всички обитатели на планетата са красива гледка...







Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Сред природата. Обичам да правя снимки навсякъде и на всичко.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата в силата на духа ми.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Получавала съм помощ, разбира се, по неравния си път. От различни хора и от близките ми. Но и бях много наранявана, често не срещах разбиране, защото бях различна. Благодаря на всички видими и невидими помощници по пътя ми.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, аз непрекъснато се променям.


Намерила ли си призванието си?

Да. Преди 18 години.


Страхуваш ли се от смъртта?

Не.

Вярваш ли в Живота след нея?

Да, вярвам в живота след смъртта.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Когато обичам, когато помагам, когато постигам целите си.


Какво е за теб самотата?

Трудна задача. Но ако си самодостатъчен, понякога е полезно да оставаш сам със себе си.


Какво ти дава представа за вечност?

Усещането за любов и вдъхновение.


Какви чувства изпитваш най-често?

По-често любов и радост, все по-рядко недоволство... Аз съм вече друга версия на себе си.


Какво е щастието за теб?

Щастието е вътре в теб, когато си в хармония със самия себе си. 






Опиши ми един съвършен ден...

Хубавият ден е слънчев, усмихнат и добронамерен.


Какъв съвет би дала на децата или на другите хора въобще?

Бъдете себе си, обичайте и уважавайте преди всичко себе си, за да се получава хармонично взаимодействие с останалите. Живейте в настоящето. Не правете на другите това, което не искате да направят на вас.


Какво може да те разплаче?

Предателство, неблагодарност, жестокост към хора и животни.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Любовта между хората, красивите изгреви и залези, децата.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът на живота ми е почти вече подреден. Липсват още някои парченца, за да си извървя пътя...


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя приятелството, помощта и любовта. Благодарна съм,че открих каква е моята мисия на планетата.


Сайт: www.laguna-7.com


Няма коментари:

Публикуване на коментар