четвъртък, 26 юни 2014 г.

Споделено от Димана Атанасова




Привет (:
Казвам се Димана Атанасова и в момента съм студент първа година в Шотландия. Следвам психология, но освен нея най-голямата ми страст е литературата. Откакто се помня, винаги съм обичала да се губя сред измислените книжни светове... докато в един момент не реших, че е време да си създам свой собствен. Така и се роди „Междусъния“ – дебютният ми роман, чието продължение „Ремпатия“ предстои да излезе през юли месец.
„Междусъния“ е фентъзи роман, но преди всичко е опит да разбера хората. Няма герои в истинския смисъл на думата – има персонажи, сиви герои, заобиколени от хаос и мрак. Понякога устояват на тъмното в себе си, а понякога му се отдават. Фантастиката за мен е възможност да разгърнеш въображението си без ограничения. Възможност да вплетеш невероятни съдби сред невероятни събития и да излезеш с изход, който звучи реалистично. Възможност да опознаеш човешкия разум без ограниченията на „невъзможното“.
Така че може би греша... може би не книгите, а хората са моята страст. Няма по-лично нещо от създаденото от някой... и няма по-лично творение от книгата. Затова обичам да чета и обичам да бъда прочитана. Ако искате да разберете още нещичко за мен - това е сайтът на „Междусъния“ (и, съвсем скоро, блога ми) – senkite-na-atlantida.com.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавият ми период беше – и е – определено последната година. Освен невероятната възможност да следвам в чужбина и да се занимавам с това, което ме вдъхновява и вълнува, се срещнах със страхотни хора и, може би най-важното, научих се да бъда самостоятелна. Научих се да прекарвам време със себе си и да се наслаждавам на това, да се справям с предизвикателствата, а когато не мога – да не се срамувам да потърся помощ. 


А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Парадоксално, но да премина през най-хубавите моменти в живота ми. Издаването на „Междусъния“ беше придружено от страхотен стрес, както и животът на чуждо място. И двете бяха трудности, но ми помогнаха да израстна като личност и да се науча да оценявам препятствията като необходимата стъпка пред успеха.


В какво вярваш?
Вярвам, че няма добро и зло. Че не трябва да съдим, а да се опитаме да разберем. Малко хора целят да наранят нарочно – обикновено причината е просто разминаване в представите за правилно и грешно, за възможно и невъзможно. Точно тези представи изграждат човешката личност... а всеки от нас е отделна Вселена сам по себе си – изцяло нов свят, в който си струва да се гмурнеш и опознаеш.


Вярваш ли в хората?
Аз съм малко особена смесица от наивност и цинизъм. Вярвам, че хората са изначално „добри“ и ако имат възможност, биха направили онова, което смятат за правилно. И в същото време осъзнавам, че малко хора биха действали, подтикнати от чист алтруизъм. Не е в човешката природа да вървиш срещу инстинкта си – да се поставяш в опасност, без да имаш изгода. И въпреки това се случва.
Затова вярвам, че човекът никога няма да изневери на противоречивата си природа. Ще има моменти, в които аз и може би всички останали ще повярваме, че човечеството наистина е зло... и тогава някъде ще се случи нещо, което да разтърси това убеждение из основи. Човекът е такъв – непредвидим и в постоянна борба със себе си.


А в себе си?
Да. 


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
За свобода. За свободата да пътувам, без да давам обяснения, да се занимавам с това, което обичам, без да правя компромиси. Мечтая някой ден да съм достатъчно свободна, за да казвам „не“ и да действам така, както искам, без да се съобразявам с никого. 


Важна ли е прошката в твоя живот?
Не мисля, че прошката е от значение за някой друг, освен за този, който я дава. Прошката е начинът ми да живея със себе си, след като някой ме е наранил. Нуждая се от нея, за да забравя болката и да позволя на спомена да избледнее. Да простя не означава задължително да върна онзи, който ме е наранил, обратно в живота си – тя е просто начин да продължа напред, оставяйки станалото в миналото.


Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Настоящето и бъдещето.


Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Бих надзърнала напред и назад – ей така, от любопитство, но ако трябва да избера къде да остана, би било в „днес“. 


Кое е най-важното пътуване за теб?
Всяко пътуване. Всяка крачка, която правиш напред, въпреки страха от неизвестното.


Обичаш ли Живота?
Обичам хората и себе си в него.


Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Пъстър, трескав, енергичен.


Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Дайте ми възможност да видя целия свят и тогава ще отговоря (:


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
На пътя. 


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Надеждата, че нещата ще се обърнат. Някаква крехка вяра в равновесието – че след всеки кошмар идва събуждане и всяка трудност е стъпка преди успеха.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Много неща – смятам, че единственият смислено изживян живот е този на постоянно израстване и личностна промяна. В момента бих променила това, че съм прекалено нервна, прекалено трескава и искам всичко да стане на момента. Така и не се научих на търпение.  


Намерила ли си призванието си?
За момента вярвам, че да.


От какво се страхуваш?
От лудост. От това да нямам контрол над тялото и ума си. От старостта, защото с нея умира надеждата, че напред чака нещо по-добро.


Какъв е смисълът на живота за теб?
Не знам какъв е смисълът и не зная дали искам да чуя как някой ми казва какъв е смисълът за него и че това е смисълът за всички.
Знам обаче, че ако съм спокойна, когато дойде време да умра, значи животът ми е бил смислен.


Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най често?
Гняв. Вълнение. Еуфория. Аз съм човек на крайните чувства – или се смея, или викам. 


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Не бързай. Не се занимавай с нещо само защото някой ти е казал, че трябва. Не мисли твърде много за бъдещето, прекарай малко повече време в настоящето. Мисли напред, но живей за „сега“ – яж шоколад, ако ти се яде, чети книга, дори да е време за лекции, пий мента с лимон на обяд, защото е лято и си на плажа... Не живей според очакванията на другите и не съди – нито тях, нито себе си.








Какво може да те разплаче?
Да се чувствам безпомощна. Да чувствам, че колкото и да говоря, не мога да бъда разбрана. 

 
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Слънцето сутрин и аромата на море.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Не искам пъзелът ми никога да е завършен... 


Какво искаш да оставиш след себе си?
Следа, че съм променила нещо – че съм оказала влияние на някого.




Няма коментари:

Публикуване на коментар