неделя, 15 юни 2014 г.

Споделено от Ивайло Иванов - Бате




Здравейте. Казвам се Ивайло Иванов, но съм по-известен като "Бате". Роден съм на 30 октомври 1980 г. в град Левски. Вече 31 години аз и моето семейство живеем в Плевен. Трудно ми е с една дума да се самоопределя какъв точно съм, затова ще оставя това на вас. До преди две години се занимавах професионално с футбол. През по-голямата част от съзнателния ми живот, футболът беше движещата сила в моето ежедневие. Трудно е да скъсам нишката помежду ни, и към днешна дата съм играещ треньор на един аматьорски отбор. Сега по-голяма част от времето си отделям за четене, писане и най-голямата ми страст – музиката. В момента уча икономика задочно в Свищов. Голям киноман съм, а психологията ми е слабост още от ученическите години. 



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са хубавите моменти в моя живот. Но като че ли оставилите най-трайна следа в съзнанието ми до днес са свързани с футбола – приемането ми в спортното училище, първата ми повиквателна за националния юношески отбор, първият ми мач в мъжкия футбол. Искрено се надявам най-хубавите ми моменти тепърва да предстоят.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Всяко ново нещо, с което се захвана, е сравнително трудно. При мен нещата се случват бавно, след много труд и постоянство. Но упоритостта е една от най-силните ми черти. Може би най-трудно преживях преди години раздялата с дългогодишната ми приятелка. Наистина много тежко ми беше.

...Но животът продължава, щеш не-щеш,
и пълно ли е с мъка раненото сърце,
сила и надежда трябва сам да си дадеш,
че скоро пак ще е погалено с перце.

В какво вярваш? 

Вярвам в доброто, колкото и тривиално да звучи. Хората търсят отплата за своите добрини и понякога остават разочаровани. Но направеното добро, макар и неоценено от въпросния човек, има своето продължение. Факт е, че определено действие винаги рефлектира върху повече от един човек. Ако човек анализира няколко човешки живота, ще разбере, че съм прав. Ние всички сме свързани с много тънка нишка помежду си, и никое действие не се губи в пространството. Всяко наше действие е енергия, която се трансформира и след определен период от време отново се връща при нас или при наши близки и наследници. Хората често търсят моментна отплата за добрините си. И я търсят предимно материално настроените и тези, които не вярват в реинкарнацията (прераждането). А човек най-вече трябва да е удовлетворен от постъпката си. По-голяма награда от това няма! Доброто не е задължение. То е лично решение, което вземат предимно силните хора. Защото всеки може да бъде лош. Но за да си добър, трябва да полагаш усилия!

Вярваш ли в хората? 

Разбира се! Ако не вярвам в хората, значи не вярвам в себе си. Човек може да се изключва от масата, но той е част от цялото. Никога не слагам всички хора под общ знаменател. Тук, на Земята, човек има много сродни души. Друг е въпросът, че с малко от тях го среща животът. Вярвам в малкия процент хора, които гледат на живота през моята призма.

А в себе си? 

"На върха на пръстите" е една статия на много цененият от мен Иво Иванов, която често препрочитам. Това е история за Рулон Гарднър, или по-точно за силата на човешкия дух и желанието за живот. Има една максима в нея, която се е превърнала във водеща за мен: "Дори когато един милиард души ти казват, че нямаш никакъв шанс, е достатъчно един-единствен да не им обърне внимание: ти самият."

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Да. Вярвам, че умира само тялото – транспортното средство на душата, а душата продължава своето развитие в друго измерение.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш? 

Мечтая да се сбъдне един сън на майка ми, в който е сънувала, че три деца я спират за автограф, защото съм известен и ме харесвали. А истински се надявам в българската политика да попаднат повече родолюбци, които ще поставят страната и народа ни пред личните си интереси. Искам тук да се подобри стандартът на живот и най-кадърните млади кадри във всички области да не напускат България, а да имат едни прилични за реализация условия.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? 

Тъй като съм много любознателен, времето никога не ми стига да попия информацията, от която се интересувам. Но съм сравнително организиран човек и за приоритетните ми неща намирам време.

Каква роля играе прошката в твоя живот?

Голяма! Всеки човек бърка! Но за съжаление, малко хора отдават значение на собствените си грешки и са способни да се поставят на чуждото място, за да простят. Прошката е свързана с егото, а мнозина не желаят да го потъпкват. Прощават най-силните и духовно извисени личности!

Има ли непростими неща, според теб? 

Ненавиждам насилието, и не знам дали бих простил умишлено приложено. Да мразиш е много тежък за носене товар, от който засега успявам да се избавя.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега? 

Колкото и да ми се иска, не мога да се върна назад във времето, за да променя миналото си. Но не го забравям и не се отричам от него. То е формирало личността, която съм в момента. И е било мое настояще в един период от живота ми. А човек действа в настоящето на базата на моментните си знания, опит и възприятия за живота, затова и не съжалявам много за пропуснатите възможности и за взетите решения. Бъдещето е проекция, в която човек се надява да се развие и реализира по-добре. То е неосъзнатият стимул за всеки. Единственото, с което човек разполага е настоящето. Опитвам се да се концентрирам върху него. За мен то е най-важно. Айнщайн твърди, че времето съществува само на Земята. Мисля, че това не е случайно и е необходимо за човешкото развитие. Според мен развитието е целта, или поне е в основата на нашето съществуване. А без тези времеви етапи човек едва ли щеше да гледа така на живота си...

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял? 

Харесвам го дотолкова, доколкото съм осъзнал, че няма перфектно време за живеене! Човек трябва да открие плюсовете на настоящето и да ги цени. Иначе бих живял във време, в което мъжката дума би имала по-голяма тежест.

Кое е най-важното пътуване за теб? 

Себеопознаването е най-важното и изпълнено с изненади пътуване. Колкото и да смята, че се познава добре, човек понякога се изненадва от себе си. Енергийните нива на душата са много по-големи, отколкото повечето хора си мислят, както и тялото е много по-съвършено от техните представи.

Обичаш ли Живота? 

Много!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи. 

Предизвикателство, борба, наслада.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Няма по-красива гледка от жест, изразяващ обич. Иначе освен многото природни забележителности на България, съм впечатлен от тези на Тайланд. 







Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”? 

Тишината и спокойствието ми дават усещане за "у дома". Обичам да се усамотявам сред природата – преди години често ходех сам за риба. Чувствам се също много добре в приятна компания от хора, седнали около запален огън – да хапваме, пийваме, дебатираме и пеем.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? 

Знанието, че животът е пътуване по неравно трасе: пътят никога не води само нагоре или само надолу. И силната воля, която имам по рождение, или която спортът от най-ранна детска възраст е калил.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти? 

Със сигурност това е семейство ми. Малко са хората извън семейството, които истински се радват на чуждите успехи. Българинът има много положителни черти, но не мога да не отчета и една от негативните му – завистта. Имам изключително много познати, но само няколко приятели, които са ми подавали ръка в трудните моменти.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял? 

Човек търпи трансформации до сетния си дъх. Няма нещо, което да съм сметнал, че трябва да променя и да не съм променил. Тази промяна зависи изцяло от мен и я правя, когато се налага. В очите на другите сигурно трябва да променя много черти от характера си, но аз не мога да угодя на всички. Когато става въпрос за личните ми качества, не са много хората, в които ще се вслушам.

Намерил ли си призванието си? 

Може да се каже, че още не съм. Подкрепям думите на Атанас Буров, че човек се ражда с много таланти и е въпрос на време и желание да развие повече от един. Опитвам се да се развивам в сферите, от които се интересувам, а времето ще покаже какво точно е моето призвание. 







Търсиш ли смисъла на Живота? Какъв е той за теб сега? 

Всеки интелигентен човек търси смисъл и причина за своето съществуване. Ежедневно чета и мисля върху тези въпроси. Но на тези енигми, като че ли няма категорични отговори тук, на Земята, и всеки осмисля живота си по различен начин. За едни смисълът е да оставят дете след себе си, за други – с действията си да подобрят живота на хиляди или милиони деца от бъдещите поколения, или пък да оставят нещо трайно материално – сграда, книга, картина... Общо взето, всеки придава смисъл на собствения си живот, на базата на своите знания и желания. На този етап от живота си мисля, че чисто физически ние сме тук, за да продължим съществуването на човешкия род и да помогнем за неговото развитие. Но по-малко очевадните факти са, че човек е духовно същество в тленно тяло, а не обратното. Никой не може да отрече, че човек е съставен от няколко тела и душа. Дори да е концентриран върху материалното в земния си живот, човек усеща в силно емоционални моменти присъствието на душата. Та в чисто духовен аспект, човешкото присъствие на Земята е свързано с каляването на душата.

А какво те кара да се чувстваш жив? 

Жаждата да живея, както и всяка изпитана емоция.

Страхуваш ли се от Смъртта? 

Смъртта е врата, през която всички ще минем рано или късно. Тя е необходима за развитието на човешкия род: в безсмъртието няма прогрес! Човешкият живот е един от многото циклични закони на Вселената. Но Смъртта е неизвестна, която притеснява всеки човек до някаква степен. Надявам се да е в по-късен етап от моя живот, защото вярвам, че мога да съм в полза на обществото. Опитвам се да изживея всеки ден пълноценно и да не пилея малкото време, което Господ ни е дал като престой на тази земя, за да съм удовлетворен в края.

А от самотата? 

Самотата е състояние на духа, което до този момент не ме е притеснявало, защото зависи изцяло от мен. Хората се чувстват самотни, защото оставят мозъка да си прави шеги с тях – втълпяват си, че обичта на определен човек ще ги извади от това състояние, което всъщност отразява тяхната гледна точка за действителността. А аз изключително много обичам уединението.

Какво ти дава представа за вечност? 

Свързана с човешкия живот: връзката майка-дете, липсата на близък човек, несподелената любов, истинската обич между двама. Иначе нищо във Вселената не е вечно! Дори не е сигурно, че самата Вселена е вечна.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често? 

За да бъдат оценени едните, трябва да присъстват и другите. Животът на човек е пълноценен, когато има емоционален контраст. Гледам позитивно на него и положителните емоции са преобладаващи. 









Какво е щастието за теб?

Кажи ми, щастие, какво си

Кажи ми, щастие, какво си ти:
мираж ли си, илюзия, измама?
Нима ликът ти винаги блести
в това, което индивидът няма?
Не си ли подаръка от Бога,
получил по рождено всеки?
Защо хората до изнемога
бързат по тротоарните пътеки
в търсене на щастието свое –
да са щастливи в бъдно време?
Може ли човек да е спокоен
и глътка въздух да поеме,
че в утрешния ден ще те открие,
скрито някъде сред битието?
Или пък този свят стихиен
ще те открадне, при което
сиромах до края ще остане?
Кажи ми, моля те, какво си!
Ти само чуждо си имане,
или всеки в себе си те носи?

Аз – съзнанието на душата –
във всеки надълбоко скрито,
виждам на живота светлината,
ако собственикът ми опита
съмненията свои да отпрати
и живее по модела божи:
В живота – наниз от поврати,
без значими загуби не може.
Че тука пратен е човекът
не само да се забавлява,
а да изпълни мисия нелека –
с воля път да си проправи
през изпитанията тежки
и до смъртта да се развива.
Трудна е задачата човешка:
не се влиза бос в коприва...
Но ако е добронамерен,
а не към другите жесток
и сила в прошката намери,
и в провала – нужния урок;
щом ход умее да забави
да усети пълната наслада
която кислородът му доставя,
а деня приема за награда –
съзнанието свое ще пробуди
и избави от кошмарен сън.
Ще разбере, че е заблуда
да търси щастието си навън.
Щастието крие се във всеки,
не стои в предмет копнежен!
Но от много бързане човекът
пропуска да го забележи.

Опиши ми един съвършен ден...
Денят ми може да протече по много различни начини и във всеки един от тях да бъде за мен пълноценен. Ако е свързан с работа или творчество – да съм удовлетворен от крайния продукт. А аз съм много самокритичен. Колкото до почивката – тя преминава под формата на гледане на филми, четене, плаж, слушане на музика и в последните години - по-рядко риболов. Всеки ден отделям по определено време за спорт, творческа дейност и ограмотяване.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Детска мечта

Умислено си днес, мило дете.
И навярно скиташ сред мечтите...
В очите ти надежда се чете –
грейнали по-силно от звездите.
Да мечтаеш продължи, но чуй сега:
света на възрастните не желай!
Жесток е той. И пълен е с тъга.
Пъклен Ад, маскиран като Рай.
Там твоите мечти ще се стопят,
ще ги погубят купища проблеми.
Омраза, гняв и завист ще валят
в света, скалъпен за големи.
Ще плуват в сълзи твоите очи,
удавени в любов несподелена.
И в тях искрата няма да личи,
а само мрак и болката стаена.
Ако поискаш бързо да растеш,
това мечтите ти ще помете.
Ще мине време и ще разбереш,
че най-прекрасно е да си дете.
Но щом си на големите в света,
не загасвай детската искрица.
Щастлив е този, който до смъртта
пази в него от детето частица!

Какво може да те разплаче? 

Чувствителна натура съм, но рядко плача от щастие. Просълзявам се на всяка трогателна сцена във филм, както и на тежки житейски истории. Гледам ли предаването "Предай нататък" задължително ми се навлажняват очите.

А какво може да те накара да се усмихнеш? 

О, почти всичко: виц, играещо дете, човечна постъпка, женски поглед...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Мисля, че трудно може да бъде завършен напълно този пъзел. Човешкият живот е пъзел, в който текучеството на липсващи частици не е никак малко. След като човек се ожени, му липсват деца, след това внуци и т.н. Човек се вглежда винаги в това, което му липсва. В моя живот липсващите парчета са много.

Какво искаш да оставиш след себе си? 

Искам да оставя след себе си най-вече добри спомени за мен у другите. Един ден, като си отида от тук, искам хората да ме свързват с добрите моменти в своя живот. Иначе искам да оставя няколко написани от мен книги, текстове за песни, композирани мелодии и деца, разбира се.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 

С времето се научих да ценя така наречените дребни неща, които всъщност придават до голяма степен смисъл на човешкия живот. Ценя и хората, които показват уважение към мен. Най-голяма благодарност чувствам към родителите си. Те винаги са правели всичко за мен и брат ми, за да се чувстваме добре. Знам колко лишения и усилия им е коствало това. Успяха да ми дадат една добра насока в живота и мисля едно добро възпитание. Благодарен съм на Бог (Висш вселенски разум) и родителите си, че имам възможността да съм част от пасажерите на този презокеански лайнер, наречен "Живот".







Страницата на Ивайло във Фейсбук: - "Господна награда"



Няма коментари:

Публикуване на коментар