понеделник, 9 юни 2014 г.

Споделено от Соня Петрова - Аеиа




Казвам се Соня Петрова, майка съм на две деца, дълги години се занимавах с бизнес, но прецених, че ако не спра, ще трябва да се занимавам с него до края, а не ми се искаше. Моята истина е Йога – затова се насочих в тази област. Така да се каже – осмелих се да се осмеля! Наскоро издадох и първата си книга – сборник „Магически разкази”, издателство: Фондация Буквите. Това са истории, които условно слагам в жанра „магически реализъм”. Фантастични, някои смешни, не съвсем стандартни. Много от хората, които са ги чели, ги определят като интересни и предизвикателни. А моята цел с тяхното издаване е да стимулирам въображението на читателя. Дори един човек да подтикна да сътвори нещо ново с въображението си – постигнала съм целта си! Дай Боже!
Между другото – навсякъде изписвам името си така: Соня Петрова – Аеиа. Аеиа е моето духовно име – даде ми го още през ученическите години моя духовен водач. Знам, че това звучи странно и шантаво – ще го разберат само хора, които се занимават с Йога или други подобни практики. Но все пак – държа да поясня откъде ми идва прякорът. А и понеже е нестандартен и много гласовит (само гласни) – досега не съм срещала друга Аеиа – той често е повод за майтапи и смях сред познатите ми – което ме радва!
Преди да издам книгата, пишех близо три години в блоговете сиmagickssonia.blogspot.com и magicktarot.blog.bg – от там се запознах с прекрасни хора и разбрах, че нещата, които ме вълнуват и споделям, биха били полезни за другите. А успях да започна да пиша (моя мечта от детството), защото забременях с второто  си дете и се наложи да почивам. Преди това просто нямах никакво време. Може би тогава дойде и осмислянето на „моя смисъл”. Предполагам, че ще успея да издам още книги – имам няколко нахвърляни романа и няколко книги за Йога и оптимален начин на Живот.
Сега имам нов сайт, в който смятам да се прехвърля изцяло, когато го пусна в Мрежата: Виртуален ашрам „Трето око” – www.tretooko.com


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Не мога да определя кои са били „най” – много са. Вероятно съм щастлив човек... Моментът, в който срещнах любовта на живота си; раждането на децата ми; когато родителите ми ми взеха куче – макар вече да бях почти пораснала. Когато първородната ми дъщеря направи първата си самостоятелна крачка и после, когато след четиринадесет години спечели второ място в Националната олимпиада по френски език. И още безброй...

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най-трудно ми беше да доведа на бял свят второто си дете. Всички много го искахме, но стана по-трудно от очакваното.

В какво вярваш?

В Любовта и в Бога. Те са едно и също „нещо”.

Вярваш ли в хората?

Да, и хората са Бог.

А в себе си?

Вярвам и в себе си – понякога прекалено – но нямам друго „себе” и просто се налага. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая хората да бъдат по-щастливи като цяло. Всички усещаме, че е грях да не си щастлив, но повечето от нас – късно. Надявам се на нещо подобно на предното – хората в мнозинството си да усетим и преживеем реално ценността на Живота – Тук и Сега.









Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Имало е много такива периоди, сега мисля, че сравнително ми достига – за това се изисква дисциплина и модерният в днешно време „мениджмънт на времето”. Разбира се, никога не си застрахован, че ще изпаднеш в недостиг на време. В това е чарът на живота! Защото недостигът ти показва кои са ти приоритетите и бързо-бързо те учи на осъзнаване. „Времето” е велик учител!

Важна ли е прошката в твоя живот?

Едно от най-важните неща! Прошката е лично освобождение.
Както казва моят любим автор – Робърт Антон Уилсън – в едно от неговите „контактьорства” някакъв извънземен учител му казал простичко:
„Прощавай и бъди щастлив!”.
Не „прощавай и ще отидеш в Рая” и подобни абстракции – а съвсем целенасочено и ясно. Ако не можеш да простиш – никому другиму не вредиш, освен на себе си. Ти избираш да живееш с тази тежест! Ако простиш – ти се освобождаваш от нея – сам себе си. И си щастлив.


Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Настоящето. Но по принцип времето, пространство-времето, е нещо единно. Консенсусното линейно възприятие го дели на тези условни три части. Йога и медитациите ти дават малко по-различно усещане и преживяване за време. Вероятно затова повечето йоги изглеждат доста по-млади, отколкото са биологично – просто по-често пребиваваме един вид в „безвремието”, което всъщност е единното време. Как да го опиша най-разбираемо? Времето като човешка ръка – миналото е рамото, настоящето – лакътя, а бъдещето е дланта. Никоя от тези части поотделно не прави цяла ръка. Така и с „времето”.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Харесвам го! Тук пак опираме до относителността. А с други думи – твърди се, че нашите гени датират от незапомнени времена. Всеки, който е жив и Е в този момент – той идва от много далече. И носи памет – пак отдалече. Вероятно и от бъдещето. Но отвъд относителността, всеобхватната памет и мистичните учения – бих живяла по времето на динозаврите. Не за друго, а за да се уверя, че и тогава е имало хора. Само че, ако тогава съм динозавър – не знам дали бих наричала хората – хора. 

Кое е най-важното пътуване за теб?

Самият Живот.

Обичаш ли Живота?

Да! Животът може да се живее и да се обича. Алтернативи на това няма – или, ако има, то те са пропиляване на този Дар.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Велико Божие Тайнство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Децата – човешките и всички други. Старците. Птиците в полет.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Вкъщи. Но и навсякъде, където съм с любимите си хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта и усещането, че има хора, на които съм полезна.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Мама и татко, любимият ми човек, децата ми, сестрите ми, много древни и съвременни автори, композитори, художници; даже и няколко уж случайно срещнати хора.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Човек е едно цяло. Промени ли нещо у себе си – променя се Цялото. Искам да се променям постоянно. 

Намерила ли си призванието си? 

Да. Поне засега.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Да, вярвам. Вярвам и в Живота преди Смъртта. :)







А какво те кара да се чувстваш жива?

Усещането да си жив е неописуемо с думи. За да не се разпростирам ще изброя съвсем малко неща, с уговорката, че са безкрайни: ароматът на окосена трева през лятото, носещият се полъх от розите в юнските вечери, чаша червено вино в зимна нощ, песента на нощния славей през май, усещането, че обичаш и си обичан – като едно цяло.

От какво се страхуваш? 

Стремя се да не се страхувам. Ако нещо ме уплаши – то почти винаги е самият страх. Приемам страха като преграда – успея ли да я прехвърля, отвъд нея се откриват винаги нови възможности и хоризонти. И това се отнася за всички видове страх – от страха от зъболекар, до този от Смъртта, който е всъщност основният.

Какво е за теб самотата?

Едно илюзорно нищо! 

Какво ти дава представа за вечност?

Погледът на Дете и Куче.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да се радвам на самото живо пътуване.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Интересен и неочакван въпрос! Никога не съм си го задавала. Основно като че ли „радостта”. Понякога – „раздразнението”.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Да са щастливи хората и съществата около мен. Съвършеният ден за мен е този, в който се чувствам здрава и силна, с желание за действие и способност да прилагам реално силата си. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ти си велик победител! За да си тук, си надминал и победил милиони сперматозоиди. Отвоювал си достойно правото на този Дар, Животът. Бъди!

Какво може да те разплаче?

Войната, безсмислената жестокост, омразата и невежеството. Разплаквам се обаче и от силни чувства, породени от прекрасни неща.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Някое пакостливо дете. Играещо малко котенце. Куче, което си клати главата, чувайки непознат досега звук и опитвайки се да го локализира.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 

Никога не съм имала търпение и желание да редя пъзели. По тази причина мисля, че пъзелът на живота ми е абсолютно разбъркан. За мен подреден пъзел вече не е пъзел.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Всички парчета са налице, но неподредени. Наистина интересно! Цял ли е пъзелът, когато присъстват всички части, но в хаос?

Какво искаш да оставиш след себе си?

Ако мога, бих останала самата аз след себе си. :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя най-много хората, които обичам и съм благодарна на Живота и на Бог, че сме се срещнали и се срещаме! 




Няма коментари:

Публикуване на коментар