събота, 7 юни 2014 г.

Споделено от Ангелинка Бенчева




А.Б.Б. – първите две букви от българската абзука... Това съм аз – от плът и кръв – храня се с буквички и думички.
Приятно ми е, казвам се Ангелинка Борисова Бенчева, виртуално подвизаваща се и под псевдонима „Ангелчето Фют”.
Описание: Родих се за да живея. Живея, за да умра. Умирам, за да се преродя. :)




Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Раждането, детството, съзряването (не презряването), раждането на двете ми деца. Неутолимата жажда за усещане на живота в неговата безгранична неповторяемост. 


А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Най-трудното нещо беше да съпреживея борбата на мъжа ми за нов живот.


В какво вярваш?
Вярвам в доброто, заложено във всеки човек. Вярвам в себе си. Вярвам в ефектът на бумеранга. 


Вярваш ли в хората?
Да, вярвам в хората. По природа съм доверчив човек.


А в себе си?
Вярвам в себе си. Всичко започва от вярата в себе си.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая красотата да е видима за всички онези, които не могат да я съзрат. Мечтая природата да не е замърсена от технологиите на новия век. Мечтая за онези простички жестове, които правят от човека човек.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Умея да разпределям времето си според задачите, които са важни за мен. Времето е достатъчно за да успея да приключа успешно дейността, с която лично съм се ангажирала. Да, времето стига, когато човек е организиран.


Важна ли е прошката в твоя живот?
Моят водач в живота е сърцето. Досега не ме е подвело, за да се налага да искам прошка на себе си или от друг човек. 


Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Живея сега, следователно моментът е важен за мен. Този момент съдържа жизнени искрици от миналото и ги преекспонира към бъдещето.


Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Сега съм тук, живея в това време и то ми харесва. Сега не желая да живея в друга епоха.


Кое е най-важното пътуване за теб?
Не се взимам насериозно, както и не взимам насериозно пътуванията, които осъществявам. Всяко пътуване поражда нови емоции, непреживяни в друго, обогатява ме с нови познания за света, разширява кръгозорът ми. Пътуването е приключение за дух, душа и тяло – приключение, което приключва във времето, което съм определила, за да продължи отново във време, което предстои да се случи.


Обичаш ли Живота?
Обичам Го, без да завися от него! :)


Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Живей... Искай... Върви... Отдавай... Твори..... ЖИВОТът е това за мен!


Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Щастието, което струи от очите на децата.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В нашият дом – собствения дом, в които израснаха децата ни, в който ги възпитахме да бъдат човеци, в който миговете живот представляват страниците на книгата живот, която не е довършена...


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Любовта и вярата в мен и в хората.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
Хората, които съм допуснала в сърцето си.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Харесвам себе си такава, каквато съм. Постигнала съм хармония между дух, душа и тяло. Не желая да променям нищо от себе си.


Намерила ли си призванието си?
Да. Да бъда любов. Имам дори собствено мото в живота: „Обичам да обичам, затова съм обичана!”


Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам в безсмъртието на човешкия дух (енергията, която задвижва тялото на човек). Все още не съм отговорила на въпроса към себе си: „Къде отива тя след физическата смърт на човек?”


А какво те кара да се чувстваш жива?
Любовта във всичките й измерения. Живият живот, с динамиката на случващите се събития, задвижвани, направлявани (многопосочно) от мен и хората до и надалеч от мен.


От какво се страхуваш?
Разбирам какво е страх, обаче не съм изпитвала това усещане. Може би страхът се проявява под формата на непозната болка, несигурност. Той е предупреждение за вглеждане в дълбочините на собственото „Аз”, провокатор за осъзнаване какво се случва, защо се случва. В резултат на тази провокация мозъкът анализира и систематизира симптомите на страха, за да го разпозная и опозная. Страхът не е проява на слабост. Страхът е симптоматичен белег за надвиснала опасност, с която е необходимо да се справя сама или с помощта на доверен човек.


Какво е за теб самотата?
Самотата е всичко онова, което умът се опитва да наложи на душата, когато не иска да разбере какво усеща тя.


Какво ти дава представа за вечност?
Лекота и свобода да живея така, както обичам и чувствам.


Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Непринудените, живите, горящите - онези, които действат като балсам за душата.


Какво е щастието за теб?
Щастието е пърхащо нежно усещане в сърцето, което ме въздига. Щастието е вътрешната пълнота на душата. Щастието е дъх от вечността, изживян в един истински миг живот. Щастието е в благодарността за това, че съм жива и здрава.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да живеят по сърца. Детето знае как, а възрастният да се учи от детето.


Какво може да те разплаче?
Мога да плача, когато съм щастлива. Мога да плача, когато съм тъжна. Плача, когато изворчето в душата избере да прелее. Емоционално интелигентен човек съм. Давам пълна свобода на емоциите да се проявят.


А какво може да те накара да се усмихнеш?
Живият живот, живите думи, усещането за човека срещу и надалеч от мен, добронамереното му отношение и искрената позитивност. Новият ден, слънцето, което гали лицето ми, листата на дърветата, цветята, които пеят с вятъра...


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
По природа съм подреден човек. Не желая да подреждам естествеността на живота по свое подобие. Предпочитам животът да е пъзел, в който да имам какво да извая според изкуството на умението да живея.


Какво искаш да оставиш след себе си?
Нищо. Искам вятърът да разпилее прашинките МЕН накъдето пожелае.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Децата и мъжът до мен. Най-голяма благодарност чувствам към тях, за това че са достойни, умни, интелигентни, разбиращи, осъзнати хора, които са себе си. Обичам ги.


Няма коментари:

Публикуване на коментар