сряда, 4 юни 2014 г.

Споделено от Ивайло Терзийски



Аз съм близо 44-годишно момче и бохем по душа, който пие бира през лятото. Детството ми бе оскъдно, но не бе лишено от майчинска обич. Прописах стихове на 11 години в резултат на едно влюбване. Майка ми беше моят пръв редактор, на който съм се доверял безпрекословно. Обичахме да ритаме топка с другите деца. Църквата и нейните свещенослужители ни позволяваха да се гоним из обширния двор, да късаме от райските плодове, опрощавайки с лека ръка невинните ни пакости. Тенис на маса е първият индивидуален спорт, в който успях да стигна до номер 1 на Силистра, заслуга за което има и моят отличен спаринг-партньор, и един от най-талантливите играчи по това време -  Стайко. Бил съм член на поетичния клуб "Бяла магия". След отслужването на военния ми дълг, бях ръководител на младежки литературен клуб "Мастилен чадър". Основател съм на силистренското литературно сдружение "Реката" и националния конкурс за поезия в Силистра - "Любовта е пиянство или Пиянство от любов". Редактор съм на два алманаха и антология, включили творбите на повече от 250 творци в Североизточна България. Баронът е моят литературен псевдоним, а втори псевдоним ми е Големият принц, казано обаче с голяма усмивка. 



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент, в моя толкова кратък живот, е намирането на точния човек до мен. Това, разбира се, не става с магическа пръчка. Да се ожениш за голямата си любов е истинско предизвикателство, но след 13 години съвместен живот, все още смятам, че чрез любовта, с която ме дари Бог, съм преоткрил и себе си, и всъщност ми е дал най-красивата причина да живея. Други положителни моменти - пътуванията ми из България, свързани с награждаването ми в редица литературни конкурси, премиери на книгите ми - срещнах хора, контактът с които ме обогати, надгради представите ми за света. 


А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Най-трудното нещо, което съм преживял, са нещастията, които сполетяха двама от най-добрите ми приятели. Единият загуби баща си по твърде нелеп начин, а другият все още се бори за възстановяване здравето на обичния си син. Най-трудното нещо, което съм правил, е участието в къпането на покойния вече мой преподавател по литература... 


В какво вярваш?

Вярвам в съществуването на един по-добър свят, колкото и илюзорно да звучи. Може би това се свързва единствено със света на изкуството. 





Вярваш ли в хората?

Вярвам в хората. Не обичат да размахвам назидателно пръст срещу тях. Търся техните предимства и ги подчертавам, недостатъците - отминавам с усмивка. 

А в себе си?

Дали вярвам в себе си ли? Влизам в себе си, въоръжен до зъби (Волтер)... 

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Вярвам в преражданията. Иначе как ще си обясним защо при срещата с определени хора, ги чувстваме толкова близки. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да изпитам бащинските радости - не че има по-големи, де... Тая надежди някой ден нещата да се наредят и в нашата държава, за да се върнем към корените си. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не ми достига време да покажа обичта си към близките на сърцето ми хора, макар и да минавам за човек, който ги умее тези неща. Време за прегръдка. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е доброволен съзнателен акт, висш акт. Лесно прощавам. Особено, ако видя истински разкаял се човек срещу мен. 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Живея в настоящето, инак бих пропуснал момента... 

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Харесвам нашата електронна епоха, но ми липсват писмата, написани на ръка - този тип комуникация е съвършен - топъл и истински. Може би съм живял във времето на дуелите, понесъл гордо своята благородническа титла. 

Кое е най-важното пътуване за теб?
 
Най-важното пътуване е пътят, който извървяваш към себе си, за да преоткриеш другите. 


Обичаш ли Живота?

Обичам живота, доколкото съм запознат с хедонистичната му страна. 


Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

За мен животът е сбор от: 1. Пътувания до екзотични страни. 2. Съвършеното редуване на спорт и отдих,четене и писане на книги... 3. Споделяне на чуждите радости и болки. 


Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Храмът на любовта Тадж Махал е сред моите фаворити. Както и Лондонското око, и Ниагарският водопад.


Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Моята родина е там, където е сърцето ми. Или жена ми (казано с усмивка). В момента съм в страната на Шекспир и се чувствам страхотно. Пренесъл съм България на плещите си и тук. Аз съм част от нейната пръст и нейния въздух. Не съм спрял да чета българска художествена литература, а имам възможност да работя и с мои съграждани. 









Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

От майка си съм наследил непримиримата воля за живот, както и онова топло, деликатно отношение към хората. Вдъхновяваща личност. Жена ми успешно се вписва и в тази гама. Истина е, че освен от роднините си, съм имал и подкрепата на хора, напълно или малко непознати, така да кажем - случайници (казано с усмивка) в моя живот. Сред спонсорите на моите издадени 5 книги досега са били кметове на селища, но и хора обикновени - с плитки джобове и щедри сърца. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си? 

Не искам да се променям. По-доверчив съм, отколкото би трябвало. По-разсеян, отколкото бихте могли да предположите. Е, това са и мои предимства, понякога. 

Намерил ли си призванието си?

Моето призвание ли? Да събирам звезди. Да сея усмивки. Да бъда гръмоотвод. 

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме чакането на опашка (казано с усмивка), това е. Зареждат ме малките жестове в ежедневието, благ поглед, дума. 

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът на живота е в съумяването да му се насладиш, на всеки момент. И да не изневеряваш на желанията си (казано с усмивка). 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Сега на 44 години мога да кажа, че живея истински, както и че съм безсмъртен. Чувството, че си обичан, че можеш да споделиш страстта си, разбиранията си за света, е основополагащо - по-жив съм, от когато и да е. Този свят и прекрасен, и грозен, е мой (В. Ханчев)... 

Страхуваш ли се от Смъртта?

Да се страхуваш от смъртта е твърде човешко. По-скоро се страхувам да не изгубя близък човек, макар че това е неминуемо. 

А от самотата?

Самотата, ако е личен избор, може да е и оазис, но ако е наложена (като изолация) отвън, се предполага, че е мъчение. 

Какво ти дава представа за вечност?

Представа за вечност ми дават всички произведение на изкуството, в които се оглежда човешкият гений. 


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Тъгата е най-естественото човешко състояние. Щастието - като глухарче. Летливо. Моят съвършен ден ли? Обожавам утрините, в които мога да се излежавам със жена си до късно. Да пийнем кафенце на джезве, да вземем кошница с плодове и ядки, и да отидем в парка на пикник. 





Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът ми е подреден, но не и толкова рутинен. Изненадите не липсват - засега повечето са с положителен знак. Но какво му трябва, за да е цял и завършен, ще промисли Господ. 

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Най-голямо постижение в живота ми е, че успях да опазя в годините няколко искрени приятелства. И че не продадох душата си на дявола, въпреки съблазните на времето или провокациите на хора със съмнително благородство. 

Какво искаш да оставиш след себе си?

Ще се самоцитирам: След себе си оставям скъпи писма, в една любовна нощ, а кой каквото ще скалъпи за мен, ще бъде с почерк лош. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя покоя. Свободата си (казано с усмивка). "Най-висшата добродетел - да изпитваш благодарност" - с тези думи мама ме е отгледала. Ето и сега се чувствам благодарен, поласкан от вниманието ти. Оценявам времето, което си отделила, за да сътвориш въпросите, в които се оглежда светлата ти душа. Оценявам отношението ти, подхода ти към мен. И точно това чувство няма да ме напусне, когато отминеш на ъгъла... Кристи. 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши и него!

Нещо, което не ме попита, е дали се възприемам насериозно? Не. Вземеш ли се твърде насериозно, можеш да станеш смешен. Обичам да се надсмивам над себе си, да се шегувам с околните - жена ми е с добро чувство за хумор и е обект на моите последни хумористични поетични текстове ("Жена ми готви", "Жена ми става актриса", "Целувка вместо автограф", "Жена ми певица"). 


"Според съседския обмен:
красавицата - тя, аз "звярът".
И марширувам всеки ден
от службицата до пазара.

Но Бог отдавна е разбрал,
че всички старшинства са тленни:
до всеки славен генерал
стои щастлив военнопленник..."


Няма коментари:

Публикуване на коментар