понеделник, 14 юли 2014 г.

Споделено от Цветелина Стоянова - Цвъ



Цветелина Стоянова - Цвъ е актьор и режисьор на свободна практика. 
Нейни представления са авторските спектакли "Туберколоза" (представен на 6 международни фестивала), "Оранжерията", "Трябва да се живее", "Алкохол".
Интересува се от мултимедиен театър, експериментално кино и други.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Времето, което прекарах в Болоня, Италия -  учех в най-стария университет в Европа. Имах шанс да специализирам  мултимедиен театър и кинорежисура там. Влюбих се силно в Италия, а и се запознах по-дълбоко с творчеството на Пиер Паоло Пазолини точно в родния му град – Болоня!
 
В какво вярваш?             
                                                                                                   
В силата на изкуството!

Вярваш ли в хората?          
                                                                                            
Да, вярвам и всеки ден търся истинските хора.

А в себе си?                                                  
                                                           
Да, вярвам в себе си.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?      
                                                         
Интересна ми е темата за прераждането...

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?            
                              
Мечтая за изкуство – театър и кино!

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?      
              
Занимавам се винаги с няколко неща, свикнала съм да не ми стига времето. Но в това е предизвикателството – да си организираш времето,  да се справиш с недостига и да преобърнеш схемата, за да катализираш енергията си!

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
  
„Живей за мига!” ... Настоящето избирам! Тук и сега са най-важни за мен!

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?      
     
Харесвам настоящето, но ми е интересно и миналото, както и бъдещето. Голямо приключение щеше да е, ако можехме да пътуваме във времето!

Имаш ли любимо място на света?          
                                                     
Италия е голямата ми любов! Болоня, Рим, Венеция, а и други италиански градове.

Кое е най-важното пътуване за теб?            
                                        
Пътуването навътре в себе си!

Обичаш ли Живота?                               
                                                                            
Много! Без живот няма изкуство, а и е изкуство да живееш!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.   
                              
ИЗКУСТВО, ЛЮБОВ, СВОБОДА.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?             
                         
Много са и всеки ден откривам нови. Светът е магичен! Човек трябва да стои отворен, винаги да търси красиви гледки, а и да тренира къде да насочва погледа си.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

В театъра се чувствам най-добре! На сцената, зад кулисите, в гримьорната, в зрителната зала. Понякога си мечтая да живея на тавана на театър и да мога през нощта, когато няма никой, да слизам на сцената и в зрителната зала. Да мисля, да чета и да пиша там. Да пробвам различни неща на сцената, да си пускам музика, осветление. Да разнообразявам репетициите си със сценични ефекти. Мечтая си за репетиции по всяко време, мечтая си за свобода на сцената! Неописуема е любовта ми към театъра!









Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?  

Вяра, мечти, постигнатите резултати. Потребността на хората от изкуство. Задачата на твореца е да се бори и чрез творчество да събужда „заспалите души”!

Какво те уморява? А какво те зарежда?   
                                 
Уморява ме злобата у хората, не мога да слушам клюки, интриги. Зарежда ме качественото изкуство, общуването с истински хора, зарежда ме природата – морето най-много!

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?            
                                                                       
Проф. Крикор Азарян е моят духовен баща и единствен учител в театъра! 

В какъв свят искаш да живееш?  

Искам да живея в един по-добър свят. Да съм заобиколена от истински хора, да създавам качествено изкуство.

Търсила ли си смисълът на Живота?                 
                                            
Всеки ден го търся... Занимавайки се с изкуство, откривам смисъла!

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не.

А от самотата?                       
                                                                                
Не. Пазолини казва: „Човек трябва да е много силен, за да обича самотата си.”

Какво те кара да се чувстваш жива?              
                                          
Любовта, вдъхновението, изкуството.








Какво ти дава представа за вечност?                     
                             
Изкуството!                                                                                                          “Ars longa, vita brevis.” /„Животът е кратък, изкуството – вечно.”/


Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?                                                                                                                    

Различни са. Но предпочитам позитивните емоции, а и позитивните хора, които ме зареждат с такива!


Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...              

Репетиция -  сутрин и представление – вечер! Между репетицията и представлението - снимки, монтаж, различни творчески дейности, както и хармонично общуване с приятели, колеги, близки!


Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?                                                                                                 

Не обичам съветите! Бих казала на всеки, че най-важното е СВОБОДАТА!


Какво може да те разплаче?           
                                                                   

Зависи. Предпочитам плач, дължащ се не на болка, на страдание, а на качествено изкуство, силна книга, филм, спектакъл.


А какво може да те накара да се усмихнеш?                                                

Изкуството, животът, истинските хора...


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?  Липсват ли още парчета от него?                                                 

Аз обичам свободата и хаоса, би било страшно ако моят пъзел е подреден напълно, тогава вече няма за какво да се живее... А нали целта на живота ни е точно такава – всеки ден да градим нови,парчета за пъзела”и свободно да разместваме вече подредените, за да получаваме нови и нови картини. Моят пъзел е като хамелеон – променя си дори и цвета, живее свободно, обича нови и нови частици, а и пренареждания!


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш благодарност?                                                                                                             

В живота ценя най-много свободата си, както и възможността да се занимавам с изкуство. Трябва да съм благодарна, за това което съм сега, а и за това, което мога да стана утре!





Няма коментари:

Публикуване на коментар