петък, 28 май 2021 г.

Споделено от Гюйсюм Мехмедова

 



Моля, представи се накратко…

Казвам се Гюйсюм. Гюйсюм Билялова Мехмедова. На петдесет години съм. Семейна, имам син на трийсет години.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Детството ми, раждането на сина ми, завършването на сина ми, изобщо всичко покрай сина ми!

 

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Това са разделите с родителите ми. Загубих майка си, когато бях на двадесет и девет години, а баща си на четиридесет и девет – така и не успях да им се порадвам.

 

В какво вярваш?

Вярвам в равновесието. В това, че нищо не остава скрито и за всичко се плаща. Дали на теб ще ти платят или ти ще си платиш, зависи от това как се отнасяш с околните.

 

Вярваш ли в хората?

Дали вярвам – не знам, но ги приемам. Със всичките им екстри. Но има и моменти, когато решавам, че не това са хората, с които бих искала да съм на едно място и се махам, понякога и без да обяснявам. Това не значи, че не ги уважавам, значи, че уважавам повече себе си.

 

А в себе си?

Разбира се! Ако аз не си вярвам, кой ще ми (по)вярва.

 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Спокойно мога да кажа за нищо, но и също толкова спокойно мога да изредя доста неща, например: да стана баба, да отида на круиз, да отида на гости в Уфа, да намирам време за ръкоделия, да започна някакъв спорт, да ходя на танци, на пеене, а защо не и да се науча да свиря на някакъв музикален инструмент. Но както казах, спокойно мога да мина и без всичко това.

 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Също като мечтите – или всичко е много важно, или нищо не е достатъчно важно. А то, времето, е такова – все недостига.

 

Важна ли е прошката в твоя живот?

По-важно и достатъчно ми е, ние, хората да осъзнаваме, че сме направили нещо, за което трябва да ни се прости.

 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Навсякъде поравно.

  

Харесваш ли нашето време?

Да.

 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Хубаво е да се пътува! Хубаво е да има къде да се връщаш!






Обичаш ли Живота? Опиши го с три думи...

Свобода, спокойствие, съзнание

 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Изгревите на морето, залезите на село, спящи бебета, играещи деца, звездно небе, пълнолуние, влюбени…

 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома“?

Навсякъде, където съм желана. Бързо се адаптирам.

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Девизът на Вера Мутафчиева „Bu da geçecek“, което ще рече: „И това ще мине“.

 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Синът ми.

 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Сякаш не.

 

Намерила ли си призванието си?

Не помня да съм го търсила.

 

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Не вярвам в смъртта, просто хората отиват на по-хубавото място. Защо по-хубаво ли, защото, ако не беше хубаво, щяха да се връщат.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Не знам.

 

Какво е за теб самотата?

Много рядко оставам сама, никога не съм самотна.



Какво ти дава представа за вечност?

Любовта е вечна.

 

Какви чувства изпитваш най-често?

Някакво спокойствие, че някой бди над мен.

 

Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?

Родителите си.

 

Имаш ли вътрешен мир?

Да! Мисля, че съм го постигнала.

 

Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден...

Селска къща, сутрин, пролет, беседка, любими хора и домашни любимци, кафе…

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Слушай себе си, обичай себе си!



снимки: личен архив на Гюйсюм

 

Какво може да те разплаче?

И груба дума, и мила гледка.

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Това, което може да ме разплаче, може и да ме накара да се усмихна.

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Харесвам си живота, дори и да ми липсва нещо – научила съм се да живея без него.

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самия живот! А иначе: здравето, детето, семейството, братята ми, приятелите, книгите, природата…

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Искам да кажа, че невинаги ме разбират. Думите не успяват да предадат мислите, а хората не могат да четат мълчанието. Затова понякога изглеждам странна.


Благодаря ти за това интервю!

И аз ти благодаря!


Няма коментари:

Публикуване на коментар