неделя, 16 май 2021 г.

Ирен Леви споделя...

 


фотограф: Александър Нишков


Моля те, представи се накратко. Опиши се така, както искаш - както ти възприемаш себе си.

Думата, която често бележи живота ми е “история”.

На шест години спечелих състезанието “Най-умното кубинче”, защото освен, че първа успях да свържа дадени думи в изречение, направих от тях история.

Името ми стана разпознаваемо за зрителите на малкия екран, когато дръзнах да представям по необичаен начин прогнозата за времето – всяка вечер с различна история. 

Първото ми авторско предаване е “Небивалици”, излъчвано по БТВ, в което разказвах най-невероятни, но съвсем реални човешки истории.

Вече десет години съм сценарист и водещ на предаването ”Малки истории” по БНТ.

От три години насам водя свое “Ателие за фантазии”, в което децата, оставени на въображението си, създават абсолютно гениални истории.

Любимото ми занимание е да събирам, измислям и сънувам истории, които да превръщам в книги. Съвсем наскоро на книжния пазар се появи най-новата от тях -  “Ангелски данък”. Преди нея - “Последно повикване” и “Хмутовете”.

Журналист, сценарист, водещ, автор на документални филми, аз съм прекъсвала работа само два пъти, за да реализирам най-сериозния проект в живота си “Невероятното отглеждане на Теа и Маги”. Но те вече са млади дами и подробностите около това предизвикателство са само история.

Днес... всички отглеждаме Шери – порода Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, сестра на Лейди от историята за Лейди и Скитника.

Казвам се Ирен Леви – родена съм на деня на детето, в града на куклите, но това е друга история…

 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Детството, когато всяка вечер, докато заспивах, ме обхващаше усещането, че утре ще бъде прекрасен ден.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Порастването. Образно казано. Порастването предизвиква болки на растежа.


В какво вярваш?

В това, че трябва да се оставиш на Пътя да те води, защото той знае накъде.


Вярваш ли в хората?

В доброто у хората - да, в действията на хората - невинаги.


А в себе си?

Да, вярвам в себе си.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Организирам изключително разумно времето си и то пак не ми стига. Понякога за важни неща. Но това не е чак толкова лошо, защото не познавам скуката.


Съжаляваш ли за нещо в миналото?

Съжалявам за много неща, а не би трябвало. Ние, хората, не можем да направим всички правилни стъпки, защото единственият начин да растем е да се учим от грешките си.



колаж: архив на Ирен / издателство "Ентусиаст"


Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е важна. Тя ми помага да съблека старата дреха от душата си.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето и в паралелния свят на книгите, които пиша.


Харесваш ли нашето време?

В известен смисъл ми харесва, в друг – не. Но това е единственото време,  с което разполагаме и няма смисъл да губим време :) да не го харесваме.


Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Едни от най-вълнуващите ми пътувания са до Куба (24 години след като я бях напуснала – върнах се в детството си и срещнах хората, с които бях израствала 4 години) и до “Монасите от Черната земя” в Сицилия (отидох там, за да видя мястото, където се развива действието в книгата ми “Ангелски данък”, и имах чувството, че ще срещна Микеле и Моника в градината).


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи...

Път, ожулени колене, левкопласт.


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Близо до море, да е топло, меко слънчево и може хората наоколо да говорят на испански (=детство).



фотография: личен архив на Ирен

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че нямам друг избор, освен да продължа напред. Ако си по средата на кална локва, по-добре излез от нея, рано или късно ще изгрее слънце, ще изсъхнеш и ще почистиш обувките си от прахта.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Майка ми и баща ми, децата ми, хората, които обичам.


Намерила ли си призванието си?

Да разказвам истории?


Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Думата не е страх, по-скоро е любопитство и силно вълнение. Какъв е смисълът да се боя от онова, което е сполетяло всекиго, роден на този свят? Но бих съжалявала, че не оставам още малко Тук.

 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Красивата идея и новата цел, в която виждам смисъл.



фотография: личен архив на Ирен 


Какво е за теб самотата?

Колко хубаво, че не знам.


Какви чувства изпитваш най-често?

Какви ли не? Аз съм много емоционална. Но от всички тях най-много харесвам любовта и благодарността.


Ако можеше да прегърнеш някой човек, който не можеш – кой би бил това?

Майка ми и баща ми, които са на небето.


Имаш ли вътрешен мир?

Невинаги, но по-скоро да.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, Слава Богу, какво ще стане, когато наредим докрай пъзела? Липсват ми парченца: книгите, които още са само в главата ми, пътешествията, които са само в мечтите ми, това да видя децата си пораснали и поели по своя път…


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-много ценя хората в живота си. Благодарна съм, че имам най- прекрасните деца и най-всеотдайните приятели. А ако случайно това не е точно така, благодарна съм, че аз така си мисля :) …


Благодаря ти!    

Желая ти радост, успехи и всичко най-добро!

И аз благодаря!


Страницата на Ирен във Фейсбук


Няма коментари:

Публикуване на коментар