неделя, 12 ноември 2017 г.

Ани Бакалска споделя...




Здравейте, казвам се Ани Бакалска. Родена съм в най-красивия град - Бургас. Никога не съм можела да говоря за себе си, но сега ще се опитам 🙂 Обичам планината, изгревите и залезите на морето. Следвам добротата и живея за Любовта в живота. Като всеки нормален човек си имам и лоши страни, и не крия това, защото така човек израства духовно. Надявам се това, което съм написала да е приятно и леко четиво за всеки.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Когато се роди моят син и годините, изживени с моите родители.

А кога ти е било най-трудно?
Когато почина моят дядо, който ме отгледа и ме научи да пиша и смятам. Имам още един труден момент, който все още го преживявам.

В какво вярваш?
В Любовта и Добротата.

Вярваш ли в хората?
Вярвам, че има добри хора, но дори в лошите се опитвам да намеря нещо добро.

А в себе си?
Не, не мога да кажа, че вярвам в себе си. Прекалено много прекрачвам прага на обещанията, които съм дала пред себе си,  гледайки се в огледалото :-)))

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая да отида в Египет. Надявам се скоро да преодолея най-голямата си трудност :-(

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да, времето с моите родители.




Важна ли е прошката в твоя живот?
За мен е много важно да можеш да прощаваш на себе си. Лично аз не мога да го правя и това ми тежи. На хората около себе си никога не искам прошка, защото всеки греши... няма безгрешни хора.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
Много е трудно, но аз живея ден за ден. Не обичам да се връщам назад, всеки ден ми е дар от Бог, а бъдещето - каквото е писано :-)

Харесваш ли нашето време?
Не, много жалко да го кажа. Няма нищо реално и човешко, ако мога така да го определя.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
Много се вълнувам, когато се кача в самолета за България. Много обичам родината си. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Страх, напрежение и несигурност. Ако преглътна всичко това - аз съм човек, който обожава да живее и всеки момент да преживява на 100%

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Планината и децата. Чистота, нежност и красота.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Никъде не мога да усетя дома, както при мама и татко.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Моят син и това, че той винаги ще има нужда от мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Приятелите и семейството.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Да, много неща. Много грешен човек съм. Но ще споделя, че най-много искам да премахна... страха, напрежението и несигурността. Тогава ще се родя отново и животът ми ще има друга светлина.

Намерила ли си призванието си?
Да. Много обичам да помагам на хората. Да виждам усмивките по лицата. Работила съм без заплащане за болни хора и се чувствах много добре, макар и да се напрягах понякога.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Тук не знам какво да кажа. Много се страхувам от смъртта - че ще дойде в момент, когато няма да съм готова, но извън това не се страхувам, защото знам, че животът е подготовка за това, което ни предстои след смъртта. 

А какво те кара да се чувстваш жива?
Всеки нов ден ме кара да се чувствам жива.





 
Какво е за теб самотата?
Самотата за мен е време, когато можеш да поговориш със себе си и да си дадеш равносметка. Време, когато можеш да почетеш книга или да слушаш любима музика. Но не обичам самотата като начин на живот... това ме плаши много.

Какво ти дава представа за вечност?
За мен няма такова понятие – вечност. Затова не мога да дам отговор.

Какви чувства изпитваш най-често?
Надежда, любов и позитивност.





Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Да чуя алармата на телефона си в 5:30 и да изругая, че трябва да ставам. Да споделя деня с моите колеги, на работа, и да се почувствам полезна. След това да се прибера у дома, където да прекарам време с любимите си хора. Аз съм домошар човек и за мен това е най-прекрасното.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Бъди себе си, вярвай в себе си и най-важното обичай хората. Във всеки един труден момент седни и се опитай да откриеш ползата от това, което ти се случва, защото точно тези моменти са нашите учители в живота.

Какво може да те разплаче?
Аз плача много лесно - на филм, книга, заради болен човек, животно. Общо взето... всичко може да ме разплаче. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Радостта и Любовта.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
До сега всичко съм постигнала. Работа, семейство и любов. Последното парче на пъзела е внуче :–))))))

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Благодаря, че имам възможност да усетя живота във всичките му светлини. За това, че съм се родила и съм получила добро възпитание и образование. Ценя всичко в живота си, но може би най-много ценя живота на моя син.





Няма коментари:

Публикуване на коментар