понеделник, 24 март 2014 г.

Споделено от Магдалена Митева



Магдалена Митева – човек.
За по-любознателните - гугъл. :-)



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Раждането на сина ми би трябвало да кажа, но истината е, че съм най-щастлива в периодите на творчество. Никога не съм могла да ги отсявам нещата в суперлативна форма. Мога да кажа, че не съм имала лоши периоди и моменти, или хубави, просто всичко е урок. А хубав (лош) период ми звучи като синьо (черно) лято - прекалено незряло е,  за да е истина.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Ето тук идва безспорно Раждането.

В какво вярваш?
В доброто като център на човека, независимо от мантиите и земните му кори.

Вярваш ли в хората?
Не.

А в себе си?
Да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Не. Това е измислена теория от хомосапиенса, който не може да понесе факта - смърт. Но пък хубавата новина е, че атомите не могат да умрат - с две думи смърт няма и на физично ниво, просто се трансформираме. Нека страхливците си вярват в т. нар. духовни, душевни и т.н. с „Д” неща. Нямам право да ги виня. И страхливци нямам право да ги наричам, ..за което се извинявам. Моля не ме съдете.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
За прости неща, и затова не ги наричам мечти, а цели. И си ги постигам.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Детето ми. Защото съм заета с детето аз все още. Жалко. Но толкова човешко.

Каква роля играе прошката в твоя живот?
Опитва да е главна в последно време, а мислех, че е Борче в пиеската. Преиграва доста засега, но ще й дам време да се отрака.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Опитвам да е настоящето, но миналото го спъва, а бъдещето все му се плези иззад ъгъла.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?
Когато е слънчево – да, когато вали - не. В праисторическата.

Кое е най-важното пътуване за теб?
Към другия, разбира се. Макар че все ми се ще да сляза на някоя гара, а това е груба грешка. Всяка връзка е пътуване. С нелек багаж.

Обичаш ли Живота?
О да!!!!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Мъжът ми. Синът ми. Егото ми.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Всички природни.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Това са толкова кратки секунди, че докато разбера, че се чувствам добре те са свършили, камо ли да се огледам къде съм, че да констатирам. Но в моята къща със семейството си, май се чувствам у дома. Но и като работя се чувствам у дома. Според мен у дома е мигът,  когато изчезваш и се сливаш с околността.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Инатът, може би.. И вярата в утре.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Безспорно майка ми, баща ми, сестра ми, чичо ми, като по-малка, а  после преподавателите ми в НАТФИЗ. После - колегите в работата ми.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Няма смисъл. Хората не се променят.

Намерила ли си призванието си?
О да, аз фантазирам. 


Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме мързелът и инертността. Зарежда ме градивността.

Търсиш ли смисъла на Живота? Какъв е той за теб сега?
Никога не съм. Не знам защо. Май съм единствена. Доста ми е самотно. Просто го живея тоз живот.

А какво те кара да се чувстваш жива?
Цигара и кафе сутрин - и денят започва.

Страхуваш ли се от Смъртта?
Много. Но все пак тая надежда, че като умра, ще ме чакат там светии,  ангели и всички окултни и религиозни неща с „Д” с репликата: "абе ти ли си тая, дет не вярвала в живота след смъртта, ха сега да те видим!!” :)

А от самотата?
Беше ме страх, но осъзнах, че тя ми е дясната ръка в творчеството. 


Какво ти дава представа за вечност?
Любовта, за съжаление

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Страх, любов, страх, любов, страх, любов и така до безкрай. Нормално - човече съм.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Всеки един с мъжа и сина ми (оп, за малко да забравя и дакела Ру).

Какво би казала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Ти можеш.

Какво може да те разплаче?
Всичко.

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът го гледаме от към картона, за картинката от другата страна нямаме необходимите сетива. А това, че има дупки - какво пък - шпионки към слънцето.


Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Че не разбирам този въпрос.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
За появата на сина си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар