неделя, 18 декември 2016 г.

Споделено от Стефани Евгениева









Стефани е момиче, което обича да пише. Обича да  улавя емоции, да ги организира, така че да служат за пример и чрез любовта към творчеството, да ги предава на останалите.
Вярвам, че ако човек дава добър пример, няма нужда да поучава, няма нужда да казва или да прави каквото и да било за когото и да било. Неговия пример ще стигне до всеки, който има нужда от него.
Затова написах книгата „Уроците, които трябва да научим“ - http://bit.ly/2gBuf0s
 


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Първата усмивка на по-малкия ми брат. Беше бебче, аз бях на 4 години. Това е и първият ми съзнателен спомен.
Иначе, след него, всеки момент, в който правя нещо красиво или виждам нещо красиво, е хубав.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Преживявах всеки провал изключително трудно, докато не осъзнах, че именно провалите ми дават всичко, което ми е необходимо, за да успявам.

В какво вярваш?

Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочитание, колкото и често и продължително мисълта отново да е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен! Кант – Вярвам в безкрайността и в устоите, които човек сам си изгражда, за да направи съществуването си, доближаващо се до съвършенството.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Ако нямаш вяра в себе си, няма как да имаш вяра в хората. Всичко започва отвътре и се движи навън.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За свят, в който всеки е себе си и твори от душа, а не по принуда.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За всички книги, които искам да прочета - so many books, so little time!







Важна ли е прошката в твоя живот?

Най-важна е прошката към себе си. Ако можем да си простим на нас самите, за това, че сме допуснали да се налага да искаме прошка, значи вече сме я получили.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

В бъдещето, опасявам се.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Приключение. Творчество. Баланс.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмихнато дете. Четящи хора. Усмивката на любимия, когато среща погледа ми. Природа, която не бива ежедневно съсипвана от егоизма на човека и от непрекъснатата му борба за притежание.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където съм свободна да бъда себе си!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Аз самата. Никой и нищо не е в състояние да ти даде сили. Силата е лично, вътрешно усещане и колкото повече я развиваш, толкова по-голяма и непоклатима е тя. Трудните моменти са прекрасни, защото са уроци. Ако се вслушваш в грешките си, ще осъзнаеш, че те са най-добрите ти приятели. Те са пазителите ти.


Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Абсолютно нищо. Хората са такива каквито са, защото трябва да бъдат такива. Промяната идва, когато ние имаме нужда от нея и сме готови да я приемем. Не вярвам, че тя трябва да се случва по принуда или заради някого. Това е компромис със собствената личност, с други думи – бягство от отговорност. Човек винаги трябва да поема отговорност за собствената си промяна, защото това е труден и продължителен процес и никой друг не е в състояние да го изживее с него.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е нещо прекрасно. Тя е трансформация, преход. Когато тялото умира, това означава единствено, че душата е научила необходимите уроци в този  живот, и е време за нови. Ние сме висше съзнание и целта ни е разширяване. Познаване на Всичко. А това не е възможно начинание за един човешки живот. Това е процес, който трябва да приемаме с въодушевление, а не със страх. Вярвам в безсмъртието на душата и в желанието й да учи. Не вярвам в религията, защото не смятам, че вече е адекватна за човечеството. Някога може би е била необходим инструмент, но вече не е. Онова, което не търпи промяна и развитие, т.е. израстване, разширение, е обречено. То няма място в новия свят.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Това, че живея. Това, че съм дарена с красота – както физическа, така и с красота на ума. Красота, която ме кара да виждам колко прекрасно и подредено е всичко. Животът е идеален такъв, какъвто е. Замисълът е съвършен. Иска ми се хората да осъзнаят това. Иска ми се разберат, че щастието е сбор от хубавите и лошите моменти. Заедно.

Какво е за теб самотата?

Самотата е нуждата да обърнеш поглед навътре. Човек се чувства самотен, ако не се чувства добре в собствената си кожа. Ако не е в хармония с решенията си, ако съвестта му не е чиста. Да запълваш празнотата вътре в себе си с хора – не е решение. Чувстваш ли се добре сам, ти ще се чувстваш добре и сред хората. Така никога няма да бъдеш самотен. 







Какво ти дава представа за вечност?

Творчеството. Във всичките му проявления.

Търсиш ли смисъла на живота?

Винаги. В това се състои съществуването ми.

Какви чувства изпитваш най-често?

Постоянно изпитвам целия диапазон от емоции. Аз съм раче, т.е.  лунно дете. Присъщо ми е да усещам всичко, всички, винаги, непрекъснато. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Сещам се за един цитат от „Всички наши места“ на Дженифър Нивън – „Идеален ден. От начало до край.  Ден, в който не се случва нищо лошо, тъжно или незначително. Мислиш ли, че е възможно?“ Щастието е просто категория. Абстракция. Спомен. Усещане. Нещастието също. Радостта или болката, които ни причиняват, е естествен резултат от опитите ни да ги изтръгнем от съвършената им форма и да ги направим земни и преходни като нас.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Скоростта на светлината е най-високата, известна на човека скорост, но дори тя, бидейки най-бърза, се изненадва, че където и да отиде, мракът е пристигнал преди нея.
Преди нещата да се оправят, първо се влошават. Трябва да имаме вяра, че дори след най-тъмната част от нощта, винаги се появява светлината.

Какво може да те разплаче?

Винаги плача, когато чета хубав роман. Плача, когато краят наближи. Плача, когато чета поезия. Плача на всичко, което ме трогва.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същите неща. Красива дума, красив жест. Докосване от душа. Романтична натура съм и се трогвам от семпли усещания.  

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Цял живот подреждаме пъзелът на живота си. Ако го завършим, значи „мисията“ ни тук е приключила. Щастлива съм, че моя е още разбъркан и непълен. Едно от най-прекрасните изживявания е да откриеш някое от липсващите парченца и да усетиш как ти пасва. Как запълва отдавна зееща празнота и как ти дава усещане за цялост.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че душата ми си е избрала точно този живот, в това тяло, с това светоусещане. Благодарна съм, че мога да пиша, да се усмихвам, да давам радост и частичка от моето познание за  битието.  






Няма коментари:

Публикуване на коментар