сряда, 7 декември 2016 г.

Петър Чухов споделя...






снимка: Ивайло Хранов



Петър Чухов, работя в Столична библиотека, пиша (предимно) стихове и проза, свиря рок в различни групи и си падам по бирата с характер.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Странното е, че често ми се случва да си спомням като за хубави за такива моменти, в които съм се чувствал зле и ми е било трудно. Явно, за да остане красив един спомен, е нужна пълнота на преживяването. След време болката изчезва, но усещането за пълнота – не.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Всяко нещо, което е ненавременно, според мен се преживява като трудно. Така че непрекъснато имам  такива сблъсъци, но за съжаление не мога да измеря интензитета им и да определя кой е бил най-тежък. А и, както вече споменах, след време много от тези неща се превръщат в хубави спомени.

В какво вярваш?

В различните моменти – в различни неща. За мен вярата не е константа. С непрекъснатата промяна  на познанието (или илюзиите) ни за нещата се променя и отношението ни към тях. Затова според мен не е чудно, ако днес вярваш в едно, а утре – дори в неговата противоположност.

Вярваш ли в хората?

Не знам дали думата е вяра. По-скоро приемам хората, както и всичко останало, което съществува.

А в себе си?

Ако вярвам в нещо по отношение на себе си, то е в способността си да се изненадвам. И мисля, че това не е малко.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да не спирам да се движа – и в буквален, и в преносен смисъл. За мен движението е най-чистата форма на съществуване. Колкото повече се движиш, толкова повече си жив.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето никога не ми достига, но ме достига, а аз често пъти не мога да го достигна. Успокоявам се, че не само с мен е така, че явно това е едно от проклятията на мислещите същества, които не живеят само в мига и за мига.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, мисля, че без да прощаваш и да бъдеш простен е невъзможно да живееш. Както и обратното – благодарение на прошката, можеш да преживееш всичко.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

За мен истинското настояще е там, където са побрани и миналото, и бъдещето. Ако свържа това с отговора ми на един от предишните въпроси, бих казал, че всеки миг на homo sapiens е капка вечност.

Харесваш ли нашето време?

Да, мисля, че днес имаме от всичко, макар и понякога да ни се струва, че от всичко не ни достига.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

За мен самото пътуване е важно като движение, независимо дали е прекосяване на няколко улички или прелитане над океана. Наслаждавам се и на едното, и на другото.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Красива, взискателна привилегия.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Тези, пред които заставам.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На този въпрос съм отговарял и друг път. В хотелските стаи обикновено се чувствам най „у дома”.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта, че от слабостта винаги става по-лошо.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Баща ми, но повече с липсата, отколкото с присъствието си, като по този начин явно е оставял достатъчно пространство,  за да мога да го идеализирам.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да. И го правя.

Намерил ли си призванието си?

Не мисля, че човек има само едно призвание. Аз съм намерил поне две.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Думата не е страх, по-скоро леко неприятно чувство за неизбежност, а неизбежността обикновено създава усещане за безсилие. За живота (или Живота) след смъртта не мисля – по този въпрос се смятам за дълбоко некомпетентен.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Всичко.

Какво е за теб самотата?

Нещо като дългогодишна съпруга, която от време на време успява да се държи като любовница.

Какво ти дава представа за вечност?

За мен вечността е отвъд представите.

Какви чувства изпитваш най-често?

Смесени.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да не се замисляш за щастието. А съвършеният ден е въобще да не се замисляш.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Поводите за радост не (би трябвало да) са свързани само с нас.

Какво може да те разплаче?

Усещането за красота, когато няма с кого да бъде споделено.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Подходящото присъствие – независимо дали на хора или неща.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Това може да каже само този, който е извън живота (ми).

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Предполагам (и се надявам).

Какво цениш най-много в живота си?

Това, че все още продължава.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За илюзиите, от които се изгражда реалността.

 ~



Надгробният камък
на баща ми
стърчи като айсберг
в мъртво море


половин метър
е видимата му част
невидимата
е в мен




Няма коментари:

Публикуване на коментар