неделя, 6 ноември 2016 г.

Споделено от Цвета Коцева




Цвета Коцева. Пенсионер. На 61 години.






КАКВО НАПРАВИХ ДО 61 г.

„Не продадох душата си
нито за пътища леки,
нито за власт и богатство.
И вярвам: в това не сгреших!
Знам, ще бъда навеки,
ще остана във братството
на духовните хора,
не продали своите души.“



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Майчинството и намирането на духовния път.


А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

“Умирането“ и завръщането.


В какво вярваш?

В Любовта. Бог е Любов. Ние сме Любов. Трябва само да осъзнаем и приложим тази любов и тогава всичко е прекрасно.


Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярата е като едно въже, една Божествена ръка, която ни помага в бурното море на живота.


За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Да има мир и хармония между хората и се надявам това да стане.


Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето е атрибут на физическия свят, а ние живеем във Вечността. При това, „времената и годините са в Божиите ръце.“
Живея спокоен и осмислен живот. Тайната е: организираност и никакво отлагане. Това е на физически план. Когато си в Духа, тогава си в безвремието и нямаш никакво ограничение.


Важна ли е прошката в твоя живот?

Да! Да простиш на себе си и да простиш и на другите. Иначе се задръстваш с негативна енергия.
Ако твоята Любов може да заличи вътре в тебе твоите грешки и грешките на твоите ближни, това е Любов, това е прошка.


Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Всяко нещо, което не е станало, то е бъдеще. И което е станало, и се е реализирало, то е минало.
Миналото, настоящето и бъдещето са сега.Важно е това, което днес ще направиш. В настоящето нещата се осъществяват.


Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е сеене, никнене, жътва и възможност за много опитности.


Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Има толкова красота! Когато Слънцето изгрее, тя ни се открива. Да чакаш със свещен трепет изгрева, винаги пленителен, нов и красив.



 
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Защо „като“? Най-добре се чувствам в моя физически и духовен дом.


Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вяра и воля.


Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Моят духовен Учител и близките ми по плът и по дух.


Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Това е неизбежно в безкрайния път на развитието.






Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? 

Казва апостол Павел: „Минаваме от смърт в живот“.


А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта.


Какво е за теб самотата? 

Никой, никога не е сам. Това е илюзия, която може да те направи нещастен.


Какво ти дава представа за вечност?

Небето. Тишината.




 

Търсиш ли смисъла на живота?

Според мен смисълът на живота е да изявим Божественото съвършенство, което е кодирано в душата ни.


Какви чувства изпитваш най-често?

Изпитвам всякакви чувства, но се старая да ги анализирам, разбирам и трансформирам така, че общият ми емоционален фон да е положителен. Много често, но не винаги, успявам.


Какво те уморява? 

Еднообразието. Повторението, което води до пресищане.


А какво те зарежда?

Зарежда ме чувството, че съм полезна на другите.


Какво е щастието за теб?

Щастието е състояние на Духа. При това    състояние сърцето е изпълнено с радост, а умът със светлина. Човек има вътрешен мир и хармония, изпитва доволство и има обхода със всички. Пълен е с енергия и може да твори.







Опиши ми един съвършен ден.

Съвършенството не е цел,  път. 
Един миг от този път е: работа, удовлетвореност, радост.


Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Животът е прекрасен! Радвай се на всичко! В трудностите бъди смел. Вярвай, че всичко е за добро.







Какво може да те разплаче?

При сегашните условия на живота страданията и радостите са двигателни сили, необходими за развитието и растенето на човека.
Страданията и радостите идват, за да развият ума и сърцето на човека. Скръб и радост са процеси, които вървят паралелно в живота. Важното е да умеем да ги осмисляме и трансформираме.
Може да ме разплаче скръбта на другите или една груба несправедливост, която неочаквано се стоварва върху мен.


А какво може да те накара да се усмихнеш?

Едно босо детско краче, което се подава от количката.


Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не е достатъчно човек да разбира само външния живот, както днес се проявява. Това е частично проявяване на живота. Човек трябва да разбира целокупния живот, който обхваща всичко. Този живот е цялостен, съвършен и завършен.


Какво цениш най-много в живота си? 

Божието присъствие във всичко. 


За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм, че ми се откри.







Няма коментари:

Публикуване на коментар