петък, 11 ноември 2016 г.

Споделено от Христина Маджарова







Аз съм Христина Маджарова, на 24 години. Определям се като щастлива и слънчева жена. 


В какво вярваш?

В силата на вътрешните си стремежи. Вярвам, че най-хубавото тепърва предстои и нямам търпение.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Да, силно вярвам и в хората, и в себе си.

Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Раздяла с човек, който ме обичаше.

За какво мечтаеш?

След една постигната мечта следва втора, трета. А аз обичам да мечтая за щастие.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Замислям се и установявам, че май ми е достатъчно за всичко. И все пак... може би за качествена психическа почивка.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не осъзнавах колко е важна, но преди месец простих истински и от сърце на много близък човек. Божествено усещане. Извисяване.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Живея в настоящето и очаквам бъдещето (с нетърпение).

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Обичам го. Сега за мен животът е предизвикателен. Три думи - динамика, вяра, обич.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Гледките, които са зелени - паркове, гори, поляни.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Странно, но най-добре се чувствам, когато вървя по една улица - „Пиротска“, в София. Не мога да ти обясня защо, самата аз не знам, но усещам, че е моето място.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любовта ми към изкуството.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

За мое щастие винаги съм била подкрепяна, най-силно от майка ми.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Не е едно. Но на първо място искам да не бъда самокритична до крайност и да плача по-малко.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Страх ме е от смъртта на хората, които обичам. Вярвам, че и след нея Животът продължава, искам да съм права.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Целувките.

Какво е за теб самотата?

Възможност да остана насаме със себе си, да помисля върху хаоса край мен и да го подредя. Самотата понякога е и свободно време за нещата, които обикновено отлагам.

Какво ти дава представа за вечност?

Книгите, музиката и дърветата.

Търсиш ли смисъла на живота?

Вече не. Живея живота и му се наслаждавам. Не е ли смисълът му точно това?

Какви чувства изпитваш най-често?

Любов - постоянно, радост - почти постоянно, умиление - много често, срам - понякога.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Истински ме уморяват безсмислените спорове и бързането. Зарежда ме спортът, книгите, поезията, любимият човек, разговорите, общуването с приятели, разходките, кафето :) Зареждащите фактори се оказват много повече (за щастие)

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

„Щастието е чаша чай с теб“ - четох тази книга и установих, че щастието е чаша кафе с приятел. А съвършеният ден задължително е слънчев ден, в който не се налага да бързам и мога да се отдам на свежи мисли и разходки.


 (снимка - интернет)


Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

На едно дете - да си остане дете, а на другите хора - да се опитат да станат отново деца.

Какво може да те разплаче?

Предателство от близък.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко. Абсолютно всичко, когато съм в хармония със себе си.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен? 

Точно в момента не бих могла да кажа, че е най-подреденият пъзел, но старателно и с любов си го подреждам. И картинката ще се получи, вярвам.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя възможността, която ми е дадена - да творя.


 Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също! 

Искам да споделя най-новото си стихотворение: 

 ПО СРЕДАТА НА ТАНЦА

Ще си тръгна по средата на танца.
Наслади ми се (докато можеш).
Не допускам да пропускаме шансове,
а тангото не е само огън.
Огън с огъня не си прилича.
От пожар до пожар има разлика.
Има разлика от "горя" до "обичам".
И след танца ни-сцена празна.
Има разлика от "живея" до "дишам",
от жена до жена-още повече.
Ако някога бъда излишна,
не разменяй обич за обич.
Ако искаш, гори ме до пепел.
И до рани. До задушаване.
По средата на танца сме вече
и в ръцете ти се взривявам.
След средата на танца ме нямаш.
Половини мелодии гоним.
Моят танц е молитва. За двамата.
Ако искаш, хвърли ме във огъня.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар