петък, 3 октомври 2014 г.

Споделено от Радост Даскалова





Казвам се Радост Даскалова. Българка по произход, по паспорт - британка. Не вярвайте на паспортите - по-скоро съм гражданин на света. Живея в Лондон, грижа се за семейството си и пописвам стихове. Нямах куража преди да показвам писаниците си и добре, че сега нетът го позволява. Нямам особени поводи да се гордея със себе си, но вероятно е така, заради „високата летва“, която съм си поставила.



Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Още ги живея - като свършат, ще сигнализирам!

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най-трудното ми беше, и е - да разбера света. Още не съм...

В какво вярваш?

Вярвам в Бога на Доброто.

Вярваш ли в хората?
 
Въпросът е неясен. Да вярвам, че съществуват ли? Или на думите им? Или на доброто в тях? Какъв е точно въпросът?

А в себе си?

Имам си пълно доверие - никога не съм си изневерявала! Ако, обаче въпросът е дали вярвам, че ще успея в нещо - не! Не вярвам.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Вече на нищо, освен да ме халоса някой тлъст джакпот.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Тези дни се надпреварвам с времето - окончателно си систематизирам пръснатите по нета писаници, преди да приключа с тях и да ги преместя на склад.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Темата с прошките ми е много болезнена. От доста време мисля за тях и имам известен напредък. Прошка се дава само, ако ти е поискана, и ако искащият я се е разкаял. На този свят има непростими неща като убийство, педофилия и садизъм - тях никога няма да простя! Не мога.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Всичките.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Не го харесвам, но и аз имам вина, за да е такова - нали живея в него? И ако си вътре в епохите, сигурно също няма да ти харесват...

Кое пътуване е най-важно за теб?

Онова, което правя, докато мечтая.

Обичаш ли Живота?

Абсолютно, страстно и безвъзвратно!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

топло, пухкаво, свечерено


Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Където са ми обувките и моите хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Упоритата ми жизненост - нали съм от плебса?

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?
 
Живея за, и поради, съпруга си и сина си. Други няма.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?
 
Всичко, но съм инат и няма.

Намерила ли си призванието си?
 
Не и няма да го търся.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Не. Щом идваме на света с празни спомени, значи и оттатък не можем да ги занесем. Кой тогава е жив оттатък? Аз или някой друг?

А какво те кара да се чувстваш жива?

Еспресото и цигарата сутрин.

От какво се страхуваш? 

От бедите.

Какво е за теб самотата?

„Той е толкова сам, че душата му ходи на пръсти -

да не би да събуди и другата дума "самотен".”
- самоцитирам се.

Какво ти дава представа за вечност?

Нощното небе.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Според мен, идваме на този свят за малко щастие - това е смисълът на живота.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Най-често съм меланхолна.

Как възприемаш страданието?

Въпросът е неясен - чие страдание, волно или неволно е, за недъг ли иде реч? Какво точно се пита?

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е мимолетно - прилича на женски оргазъм. Аха-аха да го хванеш и изчезва... Какъв ти ден?

Как би описала Любовта?

Не мога.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Don't worry. Be happy.

Какво може да те разплаче?
 
Всичко и нищо.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Също.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва ми време.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Животът е въпрос на късмет - онзи сперматозоид, който успее.
Благодарна съм, че ми се даде възможност да живея!


Стихове на Радост във Фейсбук

И в сайта "Откровения"
 

1 коментар:

  1. ... И според мен ние , Земляните , идваме на ТОЗИ Свят , за да бъдем щастливи . Всяко друго твърдение ( И учение ) , което иска да ни внуши , че Щастието НИ ЧАКА ... някъде отвъд - в друго измерение - според мен е ( меко казано !) - цинично . Дълбоководна тема за размисъл ... Благодаря Ви , Радост , за интересните отговори на поредицата от въпросителни . За мен беше удоволствие да прочета .

    ОтговорИзтриване